Равенство между половете на пазара на труда

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/54/ЕО относно прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Целта на тази директива е да консолидира няколко директиви относно равенството между половете, като опрости, модернизира и подобри законодателството на Европейския съюз (ЕС) в областта на равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Равенството между мъжете и жените е основен принцип на правото на ЕС, който се прилага в редица аспекти на живота в обществото, включително в сферата на труда.

Равенство в областта на заетостта и условията на труд

Настоящата директива забранява пряката* или непряка дискриминация* между мъжете и жените по отношение на условията на:

• наемане на работа, достъпа до заетост и до самостоятелна заетост;
• условия на труд, включително заплащане и уволнения;
• професионално обучение и повишение;
• членство в организации на работници или служители.

Освен това член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз забранява дискриминацията, основана на пола, в областта на заплащането за една и съща работа или за работа с еднаква стойност. Този принцип се прилага също и за системите за класифициране на работни места, използвани за определяне на заплащането.

По изключение обаче различното третиране на мъжете и жените може да бъде оправдано поради естеството на конкретната професионална дейност, ако предприетите мерки са законни и пропорционални.

Държавите — членки на ЕС, трябва да насърчават работодателите да предприемат действия срещу дискриминацията (пряка и непряка), основана на пола, и по-специално срещу тормоза* и сексуалния тормоз*.

Равенство в областта на социалната закрила

Жените и мъжете се третират еднакво по професионални социално-осигурителни схеми, засягащи по-специално:

• обхвата и условията за достъп до схемите;
• вноските;
• изчисляването на обезщетенията, включително допълнителните обезщетения, както и условията, регулиращи продължителността и запазването на правото на обезщетения.

Тези принципи се прилагат по отношение на цялото трудоспособно население, включително на:

• самостоятелно заети лица (за тази категория обаче държавите членки могат да предвидят различно третиране по отношение на пенсионната възраст);
• работници, чиято дейност е прекъсната поради болест, злополука или принудителна безработица;
• хора, които търсят работа, пенсионери и работници с увреждания, както и лица, които претендират за обезщетение.

Отпуск по майчинство, за бащинство и за осиновяване

В края на отпуск по майчинство, за бащинство и за осиновяване служителите имат право:

• да се върнат на работните си места или на равностойни длъжности при условия, които са не по-малко благоприятни за тях;
• да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отсъствието си.

Защита на правата

Държавите членки трябва да въведат средства за защита на служителите, които са станали жертва на дискриминация, като например помирителни и съдебни процедури. Освен това държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки за защита на работниците и техните представители срещу неблагоприятно третиране от страна на работодателя в отговор на жалба в рамките на предприятието или на съдебно производство.

Те трябва да определят санкции и възможности за обезщетение или компенсация във връзка с претърпените вреди.

В случай на съдебно производство тежестта на доказване се разпределя между лицето, което подава жалба за дискриминация, и страната, обвинена в дискриминация. Ако ищецът представи пред съда факти, които могат да създадат презумпция за дискриминация (напр. всички жени в дружеството получават по-ниски заплати от мъжете), тогава ищецът трябва да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране (напр. работните им места са различни или работят на непълно работно време).

Следва да се отбележи, че глава III (Средства за правна защита и правоприлагане) от Директива (ЕС) 2023/970 относно правилата за прозрачност на заплащането във връзка с равното заплащане за равен труд (вж. резюмето) се прилага за производства, отнасящи се до всяко право или задължение, свързано с принципа на равното заплащане, установен в член 4 от Директива 2006/54/ЕО. Към днешна дата, въпреки че правото на равно заплащане на жените и мъжете за еднакъв или равностоен труд е залегнало в член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 2006/54/ЕО, този принцип трудно се прилага и налага. Правилата, определени в Директива (ЕС) 2023/970, ще се прилагат от 7 юни 2026 г.

Насърчаване на равното третиране

Държавите членки назначават органи, чиято роля е да насърчават, анализират и наблюдават равното третиране, за да гарантират, че законодателството се спазва, и да предоставят независима подкрепа на жертвите на дискриминация.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ ПРАВИЛАТА?

Директивата трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 15 август 2008 г.

Директива 2006/54/EО бе преработена и замени няколко директиви (75/117/EИО, 76/207/EИО, 2002/73/EО, 86/378/EИО, 96/97/EО, 97/80/EО и 98/52/EО) и техните последващи изменения.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Равенство между половете (Европейска комисия)
• Статистическа база данни за половете (Европейски институт за равенство между половете).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2006/54/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23—36).

СВЪРЗАН ДОКУМЕНТ

Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 132, 17.5.2023 г., стр. 21—44).

последно актуализация 26.05.2023