Транспониране

Транспонирането е процесът на инкорпориране на директивите на ЕС в националното законодателство на държавите — членки на ЕС.

За разлика от регламентите и решенията, директивите не се пряко приложими в държавите членки, а се изискват национални закони за въвеждане на правилата на директивите в националното законодателство. Държавите членки трябва да приемат тези национални мерки до определен краен срок, който е посочен в директивата. Държавите членки трябва да представят на Европейската комисия текста на своите национални мерки за изпълнение.

Комисията:

• разглежда текста, за да се увери, че той отговаря на целите на директивата;
• гарантира, че законът за транспониране на директивата се прилага и отговаря на изисквания(ите) краен(йни) срок(ове).

Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз, когато държавата членка не е предприела национални мерки за транспониране на директивата или е приела мерки, които Комисията счита, че не са задоволителни. Ако Съдът е съгласен с Комисията относно нарушението и държавата членка не изпълни решението на Съда, тогава Съдът може да наложи парична санкция или еднократна сума по искане на Комисията.

Ако държава членка не уведоми Комисията за своите национални мерки за изпълнение в рамките на крайния срок, Комисията може да определи размера на еднократната сума или санкцията, която държавата членка трябва да заплати. Ако Съдът потвърди, че е налице нарушение и че сумата, определена от Комисията, не надвишава сумата, определена от Съда, задължението за плащане влиза в сила (член 260, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз).

ВЖ. СЪЩО

• Съд на Европейския съюз
• Директива
• Европейска комисия
• Европейски съюз
• Право на ЕС
• Правни актове на ЕС
• Държави членки
• Изпълнение на правото на ЕС
• Директиви на Европейския съюз (резюме)
• Нарушение на правото на ЕС (резюме).