Директива

Директивата е правен акт, приет от институциите на ЕС, адресирана до държавите от Европейския съюз и както е предвидено в член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да се постигне. Директивата е част от вторичното право на ЕС, съвкупността от закони, която произтича от принципите и целите, изложени в договорите на ЕС (първично право).

Националните органи на всяка държава от ЕС, до която е адресирана директивата, определят формата и методите, които използват, за да включат директивата в националното си законодателство (официално известно като „транспониране“). По принцип това трябва да се направи в рамките на 2 години от приемането на директивата.

За да влязат в сила, националните мерки трябва да постигнат целите, определени от директивата. Националните органи следва да съобщят приетите от тях мерки на Европейската комисия.

С директивите могат да се определят минимални стандарти, често като признание на факта, че правните системи на някои държави членки вече имат определени по-високи стандарти. В този случай държавите членки имат право да определят по-високи стандарти от тези, установени в директивата.

В други случаи директивите определят еднакви граници на хармонизиране. Това означава, че държавите членки нямат право да въвеждат правила, по-строги от определените в директивата.

Когато държава членка не транспонира някоя директива в своето национално право, Комисията може да започне процедура за нарушения и да заведе дело срещу страната пред Съда на Европейския съюз.

ВЖ. СЪЩО

Top