Право на ЕС

Формално погледнато, правото на ЕС се състои от учредителните договори (първично законодателство) и правните актове, които европейските институции приемат, което дава възможност на ЕС да упражнява правомощията си (вторично законодателство: регламенти, директиви, решения, препоръки и становища).

В по-широк смисъл правото на ЕС обхваща всички правила на правния ред на ЕС, включително Хартата на основните права (след Договора от Лисабон) и общите принципи, установени от Съда на Европейския съюз.

Международните споразумения с трети държави или с международни организации също са неделима част от правото на ЕС. Тези споразумения са отделни от първичното право и вторичното законодателство и образуват категория sui generis. Съгласно някои решения на Съда на ЕС те могат да имат пряко действие, а правната им сила е по-голяма от тази на вторичното законодателство, което съответно трябва да бъде съобразено с тях.

ВЖ. СЪЩО

• Достижения на правото
• Договори
• Харта на основните права
• Съд на Европейския съюз
• Европейски правни инструменти
• Йерархия на нормите на Европейския съюз
• Наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС
• Първичното право на Европейския съюз (резюме)
• Вторично законодателство (резюме)
• Регламенти на Европейския съюз (резюме)
• Директиви на Европейския съюз (резюме)
• Решения на Европейския съюз (резюме)
• Международни конвенции и споразумения на Европейския съюз (резюме)
• Пряко действие на европейското право (резюме)
• Право на ЕС — на портала на Европейския съюз (резюме)