„Глава VIII   Разграничителен тест в случай на спешна ваксинация

А.   Основни принципи

1.   Разграничителен серологичен тест Елайза (разграничителен тест) се използва за успешно разпознаване на свинете, които са били ваксинирани с маркерни ваксини, които изграждат антитела само срещу гликопротеина Е2 на вируса на класическа чума по свинете, от свине, които са били заразени с див щам на вируса на класическа чума по свинете. Този тест е предназначен да открива антитела срещу гликопротеин ЕRNS на вируса на класическа чума по свинете. Той се основава на принципа, че незаразените животни, ваксинирани с маркерни ваксини, произвеждат само антитела срещу гликопротеина Е2 на вируса на класическа чума по свинете, докато животните, заразени с полеви вирус реагират и произвеждат антитела и срещу други вирусни антигени.

Разграничителният тест е прецизен и специфичен (1). Въпреки това и свине, които са заразени с вируси от рода Pestiviruses, различни от този на класическата чума по свинете, като например вирус BVD и вирус BD, също ще реагират положително на ЕRNS.

Наличните данни към момента подсказват, че разграничителния тест не може да се използва надеждно при тестови серумни проби от диви свине.

2.   Разграничителният тест е ензимен имунен анализ със стопиращо действие в течната фаза. Пробите за теста се отглеждат върху микротитърни плаки, предварително покрити от моноклонални антитела срещу гликопротеина ЕRNS, с определено количество от ЕRNS антиген. Всяко антитяло, специфично за ЕRNS, се свързва с определеното количество от ЕRNS антиген в разтвора и се образува комплекс от антиген/антитяло, който не реагира с антителата срещу гликопротеина ЕRNS върху микротитърната плака. След промиване на плаките, за да се отстрани несвързания материал, се добавя свързан с пероксидаза белязан анти- ЕRNS конюгат, който се свързва с ЕRNS антигена, смесен с антитялото, образуващо покритието върху повърхността на микротитърната плака. Несвързаният конюгат се отмива и се добавя субстрат, съдържащ хромоген. Степента на цветната реакция, която се получава, е обратно пропорционална на количеството антитяло, специфично за ЕRNS, присъстващ в пробата. Ако пробата не съдържа антитела (отрицателна проба), по-голямата част от определеното количество ЕRNS антиген, което е добавено, може да се свърже с анти-ЕRNS антителата върху повърхността на плаката и се наблюдава силна реакция на оцветяване.

Резултатът се получава чрез сравняване на оптичната плътност в ямки, съдържащи тестови проби, с такива от ямки, съдържащи отрицателните и положителни контроли.

Б.   Указания за прилагането на разграничителния тест във връзка със спешна ваксинация с маркерна ваксина в помещения за свине, в рамките на член 19 от Директива 2001/89/ЕО

Разграничителният тест е разработен, за да удостовери присъствието или отсъствието на вируса на класическа чума по свинете при популация свине, ваксинирана с маркерна ваксина. Наличните данни подсказват, че той може успешно да се използва за тази цел на база стадо, но не може надеждно да изключи факта, че отделни свине са заразени с вируса на класическа чума по свинете. По-специално, специфичността на разграничителния тест може да се окаже недостатъчна за надеждно разпознаване на маркерно ваксинираните свине от заразените свине в случай на ваксинация на възрастни свине. При получаване на съмнителни резултати обаче, свинете, за които има съмнение, трябва задължително да се заколят или умъртвят по хуманен начин в съответствие с Директива 93/119/ЕИО и техните органи да се тестват за вируса на класическа чума по свинете. Изолация на вируса и PCR са най-подходящите тестове за тази цел.

Тези аспекти трябва да се отчетат изцяло, когато се разработва стратегия за спешна маркерна ваксинация и след това при тълкуването на резултатите от изследването на вируса на класическа чума по свинете, извършено върху популацията, ваксинирана с маркерна ваксина.

Процедурата по вземане на проби и тестването на ваксинираната популация свине преди премахването на ограниченията, които трябва да се приложат в мястото на ваксинация съгласно член 19 от Директива 2001/89/ЕО, зависят от възрастта на ваксинираните свине, от тяхната категория (угояване/клане, развъждане) и от желаното ниво на безопасност що се отнася до отсъствие на разпространение на вируса в популацията.

Следователно, подробностите за процедурата по вземане на проби и тестване трябва да се впишат в аварийния ваксинационен план, който се изпраща на Комисията в съответствие с член 19, параграф 3 от Директива 2001/89/ЕО.