19/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

96

---

32006F0960

---

L 386/89

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2006/960/ПВР НА СЪВЕТА

от 18 декември 2006 година

за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и б), член 31, букви а) и б) и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид инициативата на Кралство Швеция,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)	Една от основните цели на Европейския съюз е осигуряване на гражданите на високо равнище на сигурност в областта на свободата, сигурността и справедливостта.

(2)

Тази цел трябва да бъде постигната чрез предотвратяване и борба с престъпността чрез по-тясно сътрудничество между правоприлагащите органи при същевременно спазване на принципите и правилата, свързани с правата на човека, основните свободи и правовата държава, на които се основава Европейският съюз, и които са общи за държавите-членки.

(3)	Обменът на информация и сведения относно престъпността и престъпната дейност представлява основата за сътрудничеството в областта на правоприлагането в Съюза, което служи на общата цел за подобряване на безопасността на гражданите на Съюза.

(4)

Навременният достъп до точна и актуална информация и сведения е основен елемент за възможността на правоприлагащите органи успешно да откриват, предотвратяват и разследват престъпления или престъпна дейност, по-специално в рамките на област, в която вътрешните граници вече са премахнати. Тъй като дейностите на престъпниците се извършват по таен начин, те трябва да бъдат контролирани, а информацията, свързана с тях, трябва да бъде обменяна изключително бързо.

(5)

Важно е възможностите на правоприлагащите органи да получават информация и сведения, свързани със сериозни престъпления и терористични актове от другите държави-членки, да се разглеждат хоризонтално, а не с оглед на различията по отношение на вида престъпление или на разпределянето на правомощията между правоприлагащите или съдебните органи.

(6)

Понастоящем ефективният и бърз обмен на информация и сведения между правоприлагащите органи е сериозно възпрепятстван от формални процедури, административни структури и правни пречки, предвидени в законодателствата на държавите-членки; това положение е неприемливо за гражданите на Европейския съюз и следователно то налага по-голяма сигурност и по-ефективно правоприлагане при същевременно спазване правата на човека.

(7)

Необходимо е правоприлагащите органи да имат право да искат и да получават информация и сведения от други държави-членки на различни етапи от разследването, от фазата на събиране на сведения, свързани с престъплението до фазата на наказателното разследване. Системите на държавите-членки са различни в това отношение, но настоящото рамково решение няма за цел да изменя тези системи. Независимо от това то цели, по отношение на някои видове информация и сведения, да гарантира бърз обмен в рамките на Съюза на дадена информация, която е крайно необходима на правоприлагащите органи.

(8)

Липсата на обща правна рамка за ефективен и бърз обмен на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки е недостатък, който трябва да бъде отстранен; вследствие на това Съветът на Европейския съюз счита за нужно да приеме правно задължителен инструмент за опростяване на обмена на информация и сведения. Настоящото рамково решение не следва да засяга съществуващите или бъдещите инструменти, които позволяват целите на настоящото рамково решение да бъдат разширени, или които улесняват процедурите за обмен на информация и сведения, като например Конвенцията от 18 декември 1997 г., съставена по реда на член К.3 от Договора за Европейския съюз относно взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации (1).

(9)	По отношение на обмена на информация настоящото рамково решение не засяга основните национални интереси в областта на безопасността, застрашаването на успеха на текущо разследване или на безопасността на лица или специфични разузнавателни дейности в областта на държавната сигурност.

(10)

Важно е да се насърчава възможно най-широк обмен на информация, по-специално по отношение на престъпления, пряко или косвено свързани с организираната престъпност и тероризма, и по начин, който не се отклонява от изискуемото равнище на сътрудничество между държавите-членки по съществуващите договорености.

(11)

Общият интерес на държавите-членки при борбата с престъпност с трансграничен характер трябва да осигури подходящ баланс между бързото и ефективно сътрудничество в областта на правоприлагането и договорените принципи и норми относно защитата на данните, основните свободи, правата на човека и свободата на личността.

(12)	В Декларацията за борбата с тероризма, приета от Европейския съвет на неговата среща на 25 март 2004 г., Европейският съвет е възложил на Съвета да разгледа мерки за опростяване на обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки.

(13)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото рамково решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагане на споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (2). По отношение на настоящото рамково решение са спазени процедурите, предвидени в посоченото споразумение.

(14)

По отношение на Швейцария настоящото рамково решение представлява развитие на разпоредбите на правото на Общността по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария при прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в обхвата на член 1, буква З) от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 4, параграф 1 от Решение 2004/860/ЕО (3) относно подписването от името на Европейската общност и относно временното прилагане на някои разпоредби от това споразумение и с член 4, параграф 1 от Решение 2004/849/ЕО (4) относно подписването от името на Европейския съюз и относно временното прилагане на някои разпоредби на посоченото споразумение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

ДЯЛ I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Цел и обхват

1.   Настоящото рамково решение има за цел установяването на правила, според които правоприлагащите органи на държавите-членки могат да обменят информация и сведения ефективно и бързо за целите на провеждане на наказателно разследване или на наказателни разузнавателни операции.

2.   Настоящото рамково решение не засяга двустранните или многостранните споразумения между държавите-членки и трети страни, както и инструменти на Европейския съюз относно правна взаимопомощ или взаимно признаване на решение по наказателни дела, включително евентуалните условия, определени от трети страни относно използването на вече предоставена информация.

3.   Настоящото рамково решение обхваща цялата информация и/или сведения съгласно определеното в член 2, буква г). То не създава задължение за държавите-членки да събират и съхраняват информация и сведения с цел предоставянето им на компетентните правоприлагащи органи на други държави-членки.

4.   Настоящото рамково решение не създава задължение за държавите-членки да предоставят информация и сведения, които да бъдат използвани пред съдебен орган, нито дава право за използване на такава информация или сведения за тази цел. Когато държава-членка е получила информация или сведения в съответствие с настоящото рамково решение и желае да ги използва като доказателство пред съдебен орган, тя трябва да получи съгласието на държавата-членка, която е предоставила информацията или сведенията, когато това е необходимо по националното законодателство на държавата-членка, която е предоставила информацията или сведенията, чрез използване на действащите инструментите, свързани със съдебно сътрудничество между държавите-членки. Такова съгласие не е необходимо, когато държавата-членка, към която е отправено искането, вече е дала съгласието си за използването на информацията или сведенията като доказателства по време на предоставянето на информацията или сведенията.

5.   Настоящото рамково решение не създава задължение за получаване на каквато и да е информация или сведения чрез принудителни мерки, определени съгласно националното законодателство, в държавата-членка, която е получила искането за предоставяне на информация или сведения.

6.   Когато това е допустимо по националното им законодателство и в съответствие с него, държавите-членки предоставят информация или сведения, получени по-рано чрез принудителни мерки.

7.   Настоящото рамково решение не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, провъзгласени в член 6 от Договора за Европейскиясъюз, и всяко задължение, вменено на правоприлагащите органи в това отношение остава непроменено.

Член 2

Определения

За целите на настоящото рамково решение:

а)

„компетентен правоприлагащ орган“ означава национален полицейски, митнически или друг орган, който е оправомощен по националното право да открива, предотвратява и разследва престъпления или престъпна дейност, както и да упражнява власт и да предприема принудителни мерки в контекста на такива дейности. Агенциите или звената, занимаващи се изключително с въпроси на националната сигурност, не попадат в обхвата на понятието „компетентен правоприлагащ орган“. Преди 18 декември 2007 г. всяка държава-членка посочва в декларация, депозирана в генералния секретариат на Съвета, кои органи се обхващат от понятието „компетентен правоприлагащ орган“. Такава декларация може да бъде изменяна по всяко време.

б)

„наказателно разследване“ означава процесуален етап, в рамките на който се предприемат мерки от компетентните правоприлагащи или съдебни органи, включително прокурорите, с цел установяване и определяне на фактите, заподозрените лица и обстоятелствата, свързани с едно или няколко открити конкретни престъпни деяния;

в)

„операция за събиране на сведения за целите на наказателното производство операция за събиране на сведения за целите на наказателното производство“ означава процесуален етап, който не е достигнал етапа на наказателно разследване, в рамките на който компетентният правоприлагащ орган е оправомощен от националното право да събира, обработва и анализира информация относно престъпления или престъпни дейности с цел установяване на това дали са били извършени конкретни престъпни деяния или могат да бъдат извършени в бъдеще;

г)

„информация и/или сведения“ означава: i) всеки вид информация или данни, които са на разположение на правоприлагащите органи; и ii) всеки вид информация или данни, които са на разположение на публични органи или на частни лица и които са достъпни на правоприлагащите органи, без да се налага предприемане на принудителни мерки в съответствие с член 1, параграф 5.

д)

„престъпления по член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест (5)“ (наричани по-долу „престъпления по член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР“): престъпления по националното законодателство, които отговарят или са равностойни на престъпленията, посочени в тази разпоредба.

ДЯЛ II

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И СВЕДЕНИЯ

Член 3

Предоставяне на информация и сведения

1.   Държавите-членки гарантират възможността за предоставяне на информация и сведения на компетентните правоприлагащи органи на други държави-членки в съответствие с настоящото рамково решение.

2.   Информацията и сведенията се предоставят по искане на компетентен правоприлагащ орган, който действа в съответствие с правомощията, възложени му по силата на националното законодателство, който провежда наказателно разследване или операция за събиране на сведения за целите на наказателното производство.

3.   Държавите-членки гарантират прилагането на условия, които не са по-строги от тези, приложими на национално равнище, по отношение на предоставянето на компетентни правоприлагащи органи от други държави-членки на исканата от тях информация и сведения. По-специално, държава-членка не може да размени, от страна на нейния компетентен правоприлагащ орган с компетентния правоприлагащ орган на друга държава-членка, информация или сведения, до които във вътрешна процедура може да бъде получен достъп от компетентния правоприлагащ орган без съдебно споразумение или разрешение, на такова споразумение или разрешение.

4.   Когато достъп до поисканата информация или сведения може по националното законодателство на запитаната държава-членка да бъде получен от запитващия компетентен правоприлагащ орган само по силата на споразумение или разрешение от съдебен орган, запитаният компетентен правоприлагащ орган е длъжен да поиска от съдебния орган споразумение или разрешение за получаване на достъп и обмен на исканата информация. Компетентният съдебен орган на запитаната държава-членка прилага същите правила за своето решение, без да се засягат разпоредбите на член 10, параграфи 1 и 2, като в чисто вътрешен случай.

5.   Когато поисканата информация или сведения са били получени от друга държава-членка или от трета страна и подлежат на правилото за специалност, нейното предаване на компетентния правоприлагащ орган на друга държава-членка може да се извърши само със съгласието на държавата-членка или третата страна, която е предоставила информацията или сведенията.

Член 4

Срокове за предоставяне на информация или сведения

1.   Държавите-членки гарантират за наличието на процедури, така че да могат да отговорят, в срок не по-дълъг от осем часа, на спешни искания за предоставяне на информация и сведения, свързани с престъпленията, посочени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато поисканата информация или сведения се съхраняват в база данни, която е пряко достъпна за правоприлагащия орган.

2.   Ако запитаният компетентен правоприлагащ орган не е в състояние да отговори в срок от осем часа, той предоставя основанията за това с формуляра, изложен в приложение А. Когато предоставянето на поисканата информация или сведения в срок от осем часа създава на правоприлагащия компетентен орган неотговаряща на сериозността на запитването тежест, той може да отложи предоставянето на информацията или сведенията. В този случай запитаният компетентен правоприлагащ орган незабавно уведомява искащия правоприлагащ орган за отлагането и предоставя поисканата информация или сведения възможно най-рано, но в срок, не по-дълъг от три дни. Използването на разпоредбите по настоящия параграф се преразглеждат преди 19 декември 2009 г.

3.   Държавите-членки гарантират, че в неспешни случаи на исканията за предоставяне на информация и сведения, свързани с престъпления по член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, се отговаря в едноседмичен срок, ако поисканата информация или сведения се съхраняват в база данни, която е пряко достъпна за правоприлагащия орган. Ако запитаният компетентен правоприлагащ орган не е в състояние да отговори в едноседмичен срок, той предоставя основанията за това с формуляра, изложен в приложение А.

4.   Във всички други случаи държавите-членки гарантират предаването на поисканата информация в срок от 14 дни. Ако запитаният компетентен правоприлагащ орган не е в състояние да отговори в срок от 14 дни, той предоставя основанията за това с формуляра, изложен в приложение А.

Член 5

Искания за предоставяне на информация и сведения

1.   Информация и сведения могат да бъдат искани с цел откриване, предотвратяване или разследване на престъпление, когато има фактически основания да се счита, че съответната информация и сведения са на разположение в друга държава-членка. В искането се посочват тези фактически основания и се обяснява целта, с която се иска информацията и сведенията, и връзката между целта и лицето, което е обект на информацията и сведенията.

2.   Искащият компетентен правоприлагащ орган се въздържа да иска повече информация или сведения или да определя по-къси срокове, отколкото е необходимо за целите на искането.

3.   Исканията за предоставяне на информация или сведения съдържат поне информацията, посочена в приложение Б.

Член 6

Канали за връзка и език

1.   Обменът на информация и сведения по настоящото рамково решение може да се извършва чрез всеки един от съществуващите канали за международно сътрудничество в областта на правоприлагането. Езикът, използван за искането и за обмен на информация, е един от приложимите езици на използвания канал. Държавите-членки, когато изготвят своите декларации в съответствие с член 2, буква а), предоставят също така на генералния секретариат на Съвета подробности за лицата за връзка, до които могат да бъдат изпращани искания в неотложни случаи. Тези подробности могат да бъдат изменяни по всяко време. Генералният секретариат съобщава на държавите-членки и на Комисията получените декларации.

2.   Информация и сведения също така се обменят с Европол в съответствие с Конвенция, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (6) и Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност (7), доколкото обменът е свързан с престъпление или престъпна дейност в рамките на техния мандат.

Член 7

Спонтанен обмен на информация и сведения

1.   Без да се засяга член 10, компетентните правоприлагащи органи, без да е необходимо никакво предварително искане, предоставят на компетентните органи на засегнатите други държави-членки информация и сведения, в случай че са налице фактически основания да се счита, че информацията или сведенията биха могли да съдействат при откриването, предотвратяването или разследването на престъпления по член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР. Условията за такъв спонтанен обмен се регламентират от националното законодателство на държавите-членки, предоставящи информацията.

2.   Предоставянето на информация и сведения се ограничава до това, което е преценено за релевантно и необходимо за успешното откриване, предотвратяване или разследване на въпросното престъпление или престъпна дейност.

Член 8

Защита на данните

1.   Всяка държава-членка гарантира, че установените правила за защита на данните, предвидени по отношение на използването на каналите за връзка по член 6, параграф 1, се прилагат също така в рамките на процедурата за обмен на информация и сведения, предвидена в настоящото рамково решение.

2.   Използването на информация и сведения, които са били обменени пряко или на двустранна основа по настоящото рамково решение се подчинява на националните разпоредби за защита на данните на получаващата държава-членка, като информацията и сведенията се подчиняват на същите правила за защита на данните, както в случай че те бяха събрани в получаващата държава. Личните данни, обработени в контекста на прилагането на настоящото рамково решение, се защитават в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на физическите лица по отношение на автоматичната обработка на лични данни, а държавите-членки, които са го ратифицирали, и с Допълнителния протокол от 8 ноември 2001 г. към същата конвенция по отношение на контролните органи и трансграничните потоци от данни. Принципите на Препоръка № R(87) 15 на Съвета на Европа за регламентиране използването на личните данни в полицейския сектор също така следва да бъдат взети предвид при боравенето от страна на правоприлагащите органи с лични данни, получени по настоящото решение.

3.   Информацията и сведенията, предоставени по настоящото рамково решение, могат да бъдат използвани от компетентните правоприлагащи органи на държавата-членка, на които те са били предоставени, единствено за целите, за които те са били предоставени в съответствие с настоящото рамково решение, или за предотвратяване на неизбежна и сериозна заплаха на обществената сигурност; обработка с друга цел се разрешава единствено с предварително разрешение на съобщаващата държава-членка и се подчинява на националното законодателство на приемащата държава-членка. Разрешение може да бъде дадено, доколкото националното законодателство на съобщаващата държава-членка позволява това.

4.   При предоставяне на информация и сведения в съответствие с настоящото рамково решение предоставящият компетентен правоприлагащ орган може по силата на националното си законодателство да наложи условия за използването на информацията и сведенията от получаващия компетентен правоприлагащ орган. Също така могат да бъдат наложени условия за докладване на резултата от наказателното разследване или операцията за събиране на сведения за целите на наказателното производство, в рамките на които е осъществен обменът на информация и сведения. Такива условия са задължителни за получаващия компетентен правоприлагащ орган, освен в определени случаи, когато националното законодателство предвижда, че ограниченията на използването могат да бъдат отменени по отношение на съдебни органи, законодателни органи или всеки друг независим орган, създаден по силата на закона, и който отговаря за контрола на компетентните правоприлагащи органи. В тези случаи информацията и сведенията могат да се използват само след предварително съгласуване със съобщаващата държава-членка, чиито интереси и становища трябва да бъдат взети предвид във възможно най-голяма степен. От получаващата държава-членка в определени случаи може да бъде поискано от съобщаващата държава-членка да предостави информация относно използването и по-нататъшната обработка на изпратената информация и сведения.

Член 9

Поверителност

Компетентните правоприлагащи органи отчитат по подобаващ начин във всеки отделен случай на обмен на информация или сведения, изискванията на тайната на разследването. За тази цел компетентните правоприлагащи органи гарантират в съответствие с националното си законодателство поверителността на цялата предоставена информация и всичките сведения, определени като поверителни.

Член 10

Основания за непредоставяне на информация или сведения

1.   Без да се засяга член 3, параграф 3, компетентният правоприлагащ орган може да откаже да предостави информация или сведения, само ако са налице фактически основания да се предположи, че предоставянето на информацията или сведенията би:

а)	увредило съществени интереси в областта на националната сигурност на запитаната държава-членка; или

б)	застрашило успеха на текущо разследване или операция за събиране на сведения за целите на наказателното производство или безопасността на физически лица; или

в)	била очевидно непропорционална или ирелевантна по отношение на целите, за която тя е поискана.

2.   Когато искането е свързано с престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една година или по-малко по законодателството на запитаната държава-членка, компетентният правоприлагащ орган може да откаже да предостави поисканата информация или сведения.

3.   Компетентният правоприлагащ орган отказва да предостави информация или сведения, ако компетентният съдебен орган не е разрешил достъп и обмен на информация, поискана по член 3, параграф 4.

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Прилагане

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки за изпълнението на разпоредбите на настоящото рамково решение преди 19 декември 2008 г.

2.   Държавите-членки предоставят на генералния секретариат на Съвета текста на разпоредбите от тяхното национално законодателство, които транспонират задълженията, произтичащи от настоящото рамково решение. Въз основа на това и на друга информация, предоставена от държавите-членки при поискване, Комисията внася в Съвета преди 19 декември 2010 г. доклад за действието на настоящото рамково решение. Съветът оценява преди 19 декември 2011 г. степента, в която държавите-членки са изпълнили разпоредбите на настоящото рамково решение.

Член 12

Връзка с други инструменти

1.   Разпоредбите на член 39, параграфи 1, 2 и 31 и на член 46 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение (8), доколкото те са свързани с обмен на информация и сведения за целите на извършване на наказателно разследване или операция за събиране на сведения за целите на наказателното производство, съгласно предвиденото в настоящото рамково решение, се заменят с разпоредбите на настоящото рамково решение.

2.   Решението на Шенгенския изпълнителен комитет от 16 декември 1998 г. относно презграничното полицейско сътрудничество в областта на предотвратяването и откриването на престъпления (SCH/Com-ex (98) 51 rev 3) (9) и Решението на Шенгенския изпълнителен комитет от 28 април 1999 г. относно подобряването на полицейското сътрудничество при предотвратяване и откриване на престъпления (SCH/Com-ex (99) 18) (10), се отменят.

3.   Държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености, които са в сила в момента на приемане на настоящото рамково решение, доколкото такива споразумения или договорености позволяват прилагането на целите на настоящото рамково решение и подпомагат за по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за обмен на информация и следения, попадащи в обхвата на настоящото рамково решение.

4.   Държавите-членки могат да сключват или да въвеждат в сила двустранни или многостранни споразумения или договорености след влизането в сила на настоящото рамково решение, доколкото тези споразумения или договорености позволяват прилагането на целите на настоящото рамково решение и подпомагат за по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за обмен на информация и следения, попадащи в обхвата на настоящото рамково решение.

5.   Споразуменията и договореностите по параграфи 3 и 4 по никакъв начин не могат да засягат отношенията с държави-членки, които не са страни по тях.

6.   Държавите-членки не по-късно от 19 декември 2007 г. съобщават на Съвета и на Комисията за съществуващите споразумения и договорености по параграф 3, които те желаят да продължат да прилагат.

7.   Държавите-членки също така съобщават на Съвета и на Комисията за всяко ново споразумение по параграф 4 в тримесечен срок от подписването му по отношение на инструменти, които те вече са подписали преди приемането на настоящото рамково решение, тяхното влизане в сила.

Член 13

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 24, 23.1.1998 г., стр. 2.

(2)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(3)  ОВ L 370, 17.12.2004 г., стр. 78.

(4)  ОВ L 368, 15.12.2004 г., стр. 26.

(5)  ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 2. Конвенция, последно изменена с Протокола, съставен на основание член 43, параграф 1 от Конвенцията за Европол (ОВ C 2, 6.1.2004 г., стр. 3).

(7)  ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1. Решение, последно изменено с Решение 2003/659/ПВР (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 44).

(8)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19. Конвенция, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1160/2005 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 18).

(9)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 407.

(10)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 421.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ФОРМУЛЯР ЗА ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ПО РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2006/960/ПВР НА СЪВЕТА, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА В СЛУЧАЙ НА ИЗПРАЩАНЕ/ЗАБАВЯНЕ/ОТКАЗ НА ИНФОРМАЦИЯ

Настоящият формуляр се използва при изпращане на поисканата информация и/или сведения, за да се съобщи на искащия орган за невъзможността за спазване на нормалния срок, за необходимостта от отправяне на искане до съдебен орган за разрешение или за отказ за изпращане на информацията.

Настоящият формуляр може да бъде използван нееднократно в хода на процедурата (например, ако първо е било отправено искане до съдебен орган и ако последният прецени, че изпълнението на искането трябва да бъде отказано).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ФОРМУЛЯР НА ИСКАНЕ ЗА ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ПО РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2006/960/ПВР НА СЪВЕТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ И СВЕДЕНИЯ, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОТ ЗАПИТВАЩАТА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

Този формуляр се използва при искане на информация и сведения по Рамково решение 2006/960/ПВР.

---