11/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

86

L 201/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Конвенцията за защита и опазване на Алпите (наричана по-долу „Алпийската конвенция“) е сключена от името на Европейската общност с Решение 96/191/ЕО на Съвета (2).

(2)

Съветът е одобрил подписването, от името на Европейската общност, на Протокола за защита на почвата, Протокола за енергията и Протокола за туризма към Алпийската конвенция (наричани по-долу „Протоколите“) с Решение 2005/923/EО на Съвета (3).

(3)

Протоколите са важна стъпка за изпълнението на Алпийската конвенция, а Европейската общност е ангажирана с целите на тази конвенция.

(4)

Икономическите, социални и екологични трансгранични проблеми в Алпите продължават да отправят сериозни предизвикателства в това много чувствително пространство.

(5)

Политиките на Общността, и по-специално приоритетните региони, определени в Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (4), следва да бъдат стимулирани и засилени в района на Алпите.

(6)

Една от основните цели на Протокола за защита на почвата е да се опази многофункционалната роля на почвата и е базирана на концепцията за устойчиво развитие. Устойчивата производителност на почвата трябва да бъде гарантирана в нейната естествена функция като архив на природна и културна история, и да се осигурява нейното използване като място за земеделие и за горско стопанство, като територия за урбанизация и туризъм, като други възможности за икономическа употреба, за транспортна и друга инфраструктура, както и като източник на природни суровини.

(7)

Всеки подход с цел защита на почвата трябва да отчита значителното разнообразие от регионални и местни условия, които съществуват в района на Алпите. Протоколът за защита на почвата би могъл на спомогне за въвеждане на адекватни мерки на национално и регионално равнище.

(8)

Изискванията, включени в протокола, каквито са мониторинг на почвата, идентификация на зоните, застрашени от ерозия, наводнения и свлачища, списък на замърсените местности и създаване на хармонизирани бази данни, биха били важни елементи при провеждане политиката на Общността за защита на почвата, както се е предвиждало, inter alia, в Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (5), в Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (6), в Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (7), в Директива 99/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (8), в Регламент (EО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (9) и в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г., за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (10).

(9)

Протоколът за енергията изисква предприемането на адекватни мерки в областта за икономията на енергия и производството на енергия, включително за насърчаване използването на възобновяеми енергоизточници, в областта на транспорта, доставката и използването на енергията с цел подпомагане усилията за устойчиво развитие.

(10)

Разпоредбите в Протокола за енергията са в съответствие с Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда, за борба срещу промяната в климата, както и за стимулиране устойчивото управление и използване на природните ресурси. Клаузите в протокола са съобразени също с енергийната политиката на Общността, която е определена в Бялата книга като „Стратегия на общността и план за действие“, в Зелената книга като „За Европейска стратегия на сигурност в снабдяването с енергия“, в Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (11), в Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (12) и в Решение № 1230/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г., с което се приема многогодишна програма за действие в областта на енергията: „Интелигентна енергия — Европа“ (2003—2006 г.) (13).

(11)

Ратификацията на Протокола за енергията ще укрепи трансграничното сътрудничество с Швейцария, Лихтенщайн и Монако. Това ще спомогне да се гарантира, че целите на Европейската общност се споделят с регионалните партньори и че подобни инициативи покриват целия Алпийски екорайон.

(12)

Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) следва да се ползва с приоритет, а мерките за координация и въвеждане, предвидени в насоките на мрежата и съдържащи се в Решение № 1229/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. за определяне на редица насоки за трансевропейските енергийни мрежи (14), да започнат да се прилагат с изграждането на нови презгранични връзки, по-специално високоволтови линии.

(13)

Европейската общност, нейните държавите-членки, Швейцария, Лихтенщайн и Монако са страни по Рамковата конвенцията на ООН за промяна на климата и в Протокола от Киото. Рамковата конвенция и Протоколът от Киото задължават подписалите ги страни да формулират, въвеждат, публикуват и редовно да осъвременяват своите национални и регионални програми, съдържащи мерки за забавяне промяната в климата чрез атакуване на антропогенните емисии по видове и чрез отстраняване на всички парникови газове, неконтролирани от Протокола от Монреал.

(14)

Протоколът за енергията дава своя принос за изпълнение изискванията на рамковата конвенция при предприемането на мерки за улесняване адекватното приспособяване към промяната на климата.

(15)

Туризмът е много важен икономически сектор в преобладаваща част от Алпите и е в пряка зависимост от екологичните и социални въздействия.

(16)

Тъй като планинският регион е уникален и представлява изключително чувствителна в екологичен аспект област, за неговото устойчиво развитие е крайно необходимо да се намери баланс между икономическите интереси, заетостта на местното население и екологичните проблеми.

(17)

Туризмът е постоянно нарастващ световен феномен, но в същото време той си остава област на действие от предимно местен и регионален характер. Що се отнася до Общността, Директива 85/337/ЕИО, Директива 92/43/ЕИО, Регламент (EО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизираната схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (15), Регламент (EО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (16) и Резолюция на Съвета от 21 май 2002 г. за бъдещето на европейския туризъм (17), inter alia, са приложими в този контекст. Алпийската конвенция и нейният протокол за туризма, заедно с другите протоколи, които могат да оказват влияние върху туристическия сектор, ще представляват рамка от документи за стимулиране и координиране приноса на заинтересованите страни на местно и регионално равнище, така че устойчивостта да стане основен движещ фактор за подобряване качеството на предлаганата в района Алпийска туристическа услуга.

(18)

Общата цел на Протокола за туризма е да насърчава устойчивия туризъм главно чрез гаранции, че той се развива и управлява, като се съобразява с неговото въздействие върху околната среда. В тази връзка той предоставя специфични мерки и препоръки, които могат да се използват като документи за разширяване ролята на екологичния аспект в иновациите и научната дейност, мониторинга и обучението, управленските документи и стратегиите, процедурите за проектиране и разрешаване, свързани с туризма, и по-специално с неговото качествено развитие.

(19)

Страните, подписали трите протокола, следва да стимулират съответното образование и обучение, и освен това, да насърчават разпространението на информация до обществеността за целите и мерките по въвеждане на всеки един от трите протокола.

(20)

Подходящо е тези протоколи да бъдат одобрени от Европейската общност,