32001L0116

ДИРЕКТИВА 2001/116/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 декември 2001 година

за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 2000/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално, член 13, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва:

Член 2

1.   По отношение на типово одобрение на превозни средства държавите-членки прилагат Директива 70/156/ЕИО, както е изменена с настоящата директива, само за превозни средства от категория М1, оборудвани с двигател с вътрешно горене.

2.   По отношение на типово одобрение на превозни средства със специално предназначение от категория М1, държавите-членки, само в случай на отправена молба от производителя, прилагат член 4, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, изменена с Директива 1998/14/ЕО (3).

3.   Член 10 от Директива 70/156/ЕИО, изменена с Директива 87/358/ЕИО (4),продължава да се прилага към типовото одобрение на превозни средства, различни от тези, посочени в алинея 1.

Член 3

1.   По отношение издаването на сертификати за съответствие след типово одобрение на ЕО, съществуващите образци може да продължат да се използват до 30 юни 2003 г.

2.   Настоящата директива не отменя типово одобрение, издадено преди влизането ѝ в сила, нито изключва разширяването на такива одобрения при условията на директивите, в съответствие с които те са били първоначално издадени.

Член 4

1.   Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 юли 2002 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2002 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 292, 9.11.2001 г., стр. 21.

(3)  ОВ L 91, 25.3.1998 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 51.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДЕФИНИРАНЕ НА КАТЕГОРИИ И ТИПОВЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

А.   ДЕФИНИРАНЕ НА КАТЕГОРИИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Категориите на превозните средства се определят в съответствие със следната класификация:

(За целите на част А изразът „максимална маса“ означава „технически допустима максимална маса в натоварено състояние“, определена в т. 2.8 от приложение № 1.)

1.   

Категория М: Моторни превозни средства с най-малко четири колела, проектирани и построени за превозване на пътници.

Категория М1 : Превозни средства, проектирани и построени за превозване на пътници с не повече от осем места в допълнение към мястото на водача.

Категория M2 : Превозни средства, проектирани и построени за превозване на пътници с повече от осем места в допълнение към мястото на водача и с максимална маса ненадвишаваща 5 тона.

Категория М3 : Превозни средства, проектирани и построени за превозване на пътници с повече от осем места в допълнение към мястото на водача и с максимална маса надвишаваща 5 тона.

Типовете каросерия и кодификацията, отнасяща се до моторни превозни средства от категория M, са определени в част В на това приложение, алинея 1 (превозни средства от категория М1) и алинея 2 (превозни средства от категории М2 и М3), за целите, определени в тази част.

2.   

Категория N: Моторни превозни средства с най-малко четири колела, проектирани и построени за превозване на товари.

Категория N1 : Моторни превозни средства, проектирани и построени за превозване на товари с максимална маса непревишаваща 3,5 тона.

Категория N2 : Моторни превозни средства, проектирани и построени за превозване на товари с максимална маса превишаваща 3,5 тона, но непревишаваща 12 тона.

Категория N3 : Моторни превозни средства, проектирани и построени за превозване на товари с максимална маса превишаваща 12 тона.

В случай на теглещо превозно средство, проектирано към него да бъде прикачено полуремарке или ремарке с централна ос, масата, която се взема предвид за класифициране на превозното средство, е масата на теглещото превозно средство в движение, увеличена с масата, съответстваща на максималния статичен вертикален товар, предавана върху теглещото превозно средство от полуремаркето или ремаркето с централна ос, и където е приложимо — с максималната маса на товара на теглещото превозно средство.

Типовете каросерия и кодификацията, отнасяща се до моторни превозни средства от категория N, са определени в част В на това приложение, алинея 3, за целите, определени в тази част.

3.   

Категория О: Ремаркета (включително полуремаркета).

Категория О1 : Ремаркета с максимална маса непревишаваща 0,75 тона.

Категория О2 : Ремаркета с максимална маса превишаваща 0,75 тона, но непревишаваща 3,5 тона.

Категория О3 : Ремаркета с максимална маса превишаваща 3,5 тона, но непревишаваща 10 тона.

Категория О4 : Ремаркета с максимална маса превишаваща 10 тона.

В случай на полуремарке или ремарке с централна ос, максималната маса, която се взема предвид за класифициране на ремаркето, съответства на статичния вертикален товар, предаван към пътя от оста или осите на полуремаркето или ремаркето с централна ос, когато е прикачено с теглещото превозно средство и носи своя максимален товар.

Типовете каросерия и кодификацията, отнасяща се за превозни средства от категория О, са определени в част В на това приложение, алинея 3, за целите, определени в тази част.

4.   ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С ПОВИШЕНА ПРОХОДИМОСТ (символ G)

4.1.   Превозните средства от категория N1 с максимална маса, която не надвишава два тона и моторни превозни средства от категория М1 се приемат за моторни превозни средства с повишена проходимост, ако имат:

Освен това те трябва да отговарят най-малко на пет от следните шест изисквания:

4.2.   Превозни средства от категория N1 с максимална маса, надвишаваща два тона, или от категории N2, М2 или М3 с максимална маса, ненадвишаваща 12 тона, се считат за превозни средства с повишена проходимост, ако всичките им колела могат да бъдат задвижвани едновременно, включително и превозни средства, при които задвижването на една ос може да бъде изключено, или ако отговарят на следните три изисквания:

4.3.   Превозни средства от категория М3 с максимална маса, надвишаваща 12 тона, или от категория N3 се считат за превозни средства с повишена проходимост, ако всичките им колела могат да бъдат задвижвани едновременно, включително и превозни средства, при които задвижването на една ос може да бъде изключено или, ако отговарят на следните изисквания:

Освен това те трябва да отговарят най-малко на четири от следните шест изисквания:

Условия за натоварване и контрол:

4.4.1.   Моторните превозни средства от категория N1 с максимална маса, която не надхвърля два тона, и моторни превозни средства от категория М1 трябва да бъдат в движение с охлаждаща течност, масло, гориво, инструменти, резервно колело и водач (1).

4.4.2.   Моторните превозните средства, различни от тези, посочени в 4.4.1, трябва да бъдат натоварени до технически допустима максимална маса, посочена от производителя.

4.4.3.   Способността да изкачва изисквания наклон (25 и 30 %) се проверява чрез обикновено изчисление. В изключителни случаи техническата служба може да поиска превозното средство от разглеждания тип да бъде представено за реални изпитвания.

4.4.4.   Когато се измерват преден и заден ъгъл на проходимост и ъглите на надлъжна проходимост, не се отчитат нискоразположените защитни устройства.

Дефиниции и скици за просвет. (За определенията на преден ъгъл на проходимост, заден ъгъл на проходимост, ъгъл на надлъжна проходимост вижте приложение I, бележки под линия (2), (3) и (4).

4.5.1.   „Просвет между осите“ означава най-късото разстояние между равнината на пътя и най-ниската неподвижна точка на превозното средство. Многоосовите независими окачвания се считат за едноосови.

4.5.2.   „Просвет за ос“ е разстоянието между равнината на пътя и най-високата точка на дъгата на окръжността, минаваща през центъра на вертикалните повърхности на гумата на колелата на една ос (вътрешните колела, при сдвоени гуми) и допирателната към най-ниската неподвижна точка между колелата на превозното средство.

Нито една неподвижна точка на превозното средство не може да попада в защрихованата част на чертежа. В случаи, в които има повече оси, просветът на отделните оси се посочва по реда на тяхното подреждане, например 280/250/250.

4.6.   Комбинирано обозначаване

Символът „G“ може да бъде комбиниран със символ „М“ или със символ „N“. Например моторно превозно средство от категория N1, което е проектирано да е с повишена проходимост, трябва да бъде обозначено като N1G.

„Превозни средства със специално предназначение“ са превозни средства от категории M, N или O за превоз на пътници или товари и за изпълнение на специални функции, за което е необходимо специално оформление на каросерията и/или оборудването:

5.1.   „Къмпинг-автомобил“ е моторно превозно средство със специално предназначение от категория М, конструирано така че да включва жилищно помещение, което съдържа най-малко следното оборудване:

Това оборудване трябва да бъде неподвижно закрепено към жилищното помещение; масата може да бъде проектирана така че лесно да се прибира.

5.2.   „Бронирано превозно средство“ е превозно средство, предназначено за защита на превозваните пътници и/или товари и съответстващо на изискванията за брониране за защита от куршуми.

5.3.   „Линейка“ е моторно превозно средство от категория М, предвидено за превоз на болни или пострадали хора и имащо специално оборудване за тази цел.

5.4.   „Катафалка“ е моторно превозно средство от категория М, предвидено за превоз на починали хора и имащо специално оборудване за целта.

5.5.   „Къмпинг-ремарке (каравана)“ — виж стандарт ISO 3833 — 1977, термин № 3.2.1.3.

5.6.   „Автокран“ е моторно превозно средство със специално предназначение от категория N3, което не е приспособено за превоз на товари, снабдено е с кранова уредба, чийто товарен момент на повдигане е равен на или по-голям от 400 [kNm].

5.7.   „Друго превозно средство със специално предназначение“ е превозно средство, както е дефинирано в т. 5, с изключение на тези, посочени в т. от 5.1 — 5.6.

Кодификациите, отнасящи се до превозни средства със специално предназначение, са дефинирани в част В на приложението.

Б.   ДЕФИНИРАНЕ НА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.   За целите на категория М1:

2.   За целите на категории М2 и М3:

3.   За целите на категории N1, N2 и N3:

4.   За целите на категории О1, О2, О3 и О4:

5.   За всички категории:

В.   ДЕФИНИРАНЕ ТИП НА КАРОСЕРИЯТА

(само за комплектовани/напълно комплектовани превозни средства)

Типът на каросерията в приложение I, приложение III, част 1, т. 9.1 и в приложение IХ, т. 37 се попълва съгласно следната кодификация:

1.   Леки автомобили (М1)

2.   Моторни превозни средства от категории M2 или M3

3.   Моторни превозни средства от категория N

4.   Превозни средства от категория O

5.   Превозни средства със специално предназначение

(1)  Mасата на водача и, ако е приложимо, на члена на екипажа се приема за 75 kg (подразделя се на 68 kg тегло на водача и 7 kg багаж съгласно стандарт ISO 2416-1992), резервоарът за горивото е напълнен до 90 % и другите системи, съдържащи течност (освен тези, използващи вода), със 100 % от обема, определен от производителя.

(2)  Стандарт ISO 612-1978, термин № 6.10.

(3)  Стандарт ISO 612-1978, термин № 6.11.

(4)  Стандарт ISO 612-1978, термин № 6.9.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПИСЪК НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

ЧАСТ I

Списък на отделни директиви

(По подходящ начин да се вземе предвид обхвата на последната поправка на отделните директиви, изброени по-долу.)

ЧАСТ II

Когато става въпрос за отделна директива, като алтернатива на типовото одобрение на ЕО, дадено по съответна отделна директива от таблицата в част I, следва да се признае одобрение, издадено по следните Регламенти на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ — ООН) (като се вземе предвид обхвата (6)и добавките към всеки един от Регламентите на ИКЕ — ООН, изброени по-долу.

Това са регламентите, към които Общността се придържа като договорна страна на Икономическата комисия за Европа на ООН по „Ревизираното Женевско споразумение от 1958 година“, по силата на Решение 97/836/ЕО на Съвета (ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78) или следващи решения на Съвета, както се предвижда от член 3, параграф 3 от това Решение.

Всяка по-нататъшно изменение на Регламентите на ИКЕ—ООН, изброени по-долу, следва да се счита за еквивалентно, по силата на решението на Общността, приведено в член 4, параграф 2 от Решение 97/836/ЕО. (7)

(1)  Превозните средства от тази категория се оборудват с подходящо устройство против обледеняване и изпотяване.

(2)  Превозните средства от тази категория се оборудват с подходящи устройства за измиване и чистене на предното стъкло.

(3)  Изискванията на Директива 94/20/ЕО са приложими само за превозни средства, оборудвани с куплиращи устройства.

(4)  Изискванията на Директива 98/91/ЕО са приложими само, когато производителят кандидатства за типово одобрение на ЕО на превозно средство, предназначено за превоз на опасни товари.

(5)  В случай на превозни средства с гориво LPG или CNG до приемането на съответните добавки към Директива 70/221/ЕИО, за да бъдат включени LPG или CNG резервоари, се изисква типово одобрение в съответствие с Регламент 67-01 или 110 на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ — ООН).

Х Директивата е приложима.

(6)  Когато отделните директиви съдържат изисквания към монтажа, те се отнасят също и до компонентите и обособените технически възли, одобрени в съответствие с Регламентите на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

(7)  За следващи допълнения, виж последната версия на UN/ECE TRANS/WP.29/343.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОЦЕДУРИ, КОИТО СЕ СЛЕДВАТ ПРИ ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА НА ЕО

1.   Когато е подадено заявление за цялостно типово одобрение на превозно средство, съответният орган по типовото одобрение на ЕО трябва да направи следното:

2.   Броят на проверяваните превозни средства за целите на алинея 1.в) трябва да бъде достатъчен да позволи ефективния контрол на различните комбинации, които трябва да получат типово одобрение, в съответствие със следните критерии:

3.   В случай, че за никоя от имащите отношение отделни директиви няма сертификати за одобрение, съответният орган по типовото одобрение на ЕО трябва да направи следното:

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

НОМЕРАЦИОННА СИСТЕМА НА СЕРТИФИКАТИТЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО (1)

При превозни средства номерът на типовото одобрение на ЕО се състои от четири секции. За системи, компоненти и отделни технически възли номерът се състои от пет секции. Секциите се разделят от знака „*“.

2.   В случай на цялостно одобрение типа на превозно средство Секция 2 трябва да бъде пропусната.

3.   Само за задължителната (предвидена по закон) табела(и) на превозното средство Секция 5 трябва да бъде пропусната.

4.   Пример за одобрение за трета система (досега без продължение) издадено от Франция на водещата директива:

5.   Пример за второ разширяване на четвъртото типово одобрение на превозното средство, издадено от Обединеното кралство:

при което Директива 98/14/ЕО е до този момент последната директива, изменяща членовете на Директива 70/156/ЕИО.

6.   Пример за номер на типово одобрение на ЕО, поставен на регистрационната(ите) табела(и) на превозното средство:

(1)  Компонентите и обособените технически възли се маркират в съответствие с изискванията на съответната отделна директива

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРИЛОЖЕНИЕ X

СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕДУРИ

0.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

Съответствието на продукцията представлява осигуряване на съответствие с одобрения тип, включително оценка на системата за управление на качеството, спомената по-долу като първоначална оценка (1) и проверка на предмета на одобрение и средствата за контрол, отнасящи се до продукта, споменати по долу като мерки за съответствие на продукта.

1.   ПЪРВОНАЧАЛНА ОЦЕНКА

1.1.   Органът по типовото одобрение на ЕО от държава-членка преди издаването на типово одобрение на ЕО трябва да удостовери наличието на задоволителни мерки и процедури за осигуряване на ефективен контрол, така че компонентите, системите, обособените технически възли и превозни средства да съответстват на одобрения тип.

1.2.   Изискването от точка 1.1. трябва да се провери и да удовлетвори органа, който издава типовото одобрение на ЕО. Органът ще бъде удовлетворен с първоначалната оценка и първоначалните мерки по осигуряване съответствието на продукта в раздел 2, като провери, според необходимостта, една от мерките, описани в точки 1.2.1. до 1.2.3. или един пълен или частичен набор от тези мерки, ако е целесъобразно.

1.2.1.   Конкретната първоначална оценка и/или проверката на мерките за съответствие на продукцията могат да бъдат осъществени от органа, който издава типовото одобрение на ЕО, или от техническа лаборатория от името на органа за типово одобрение на ЕО.

1.2.1.1.   Когато се обсъжда обхватът на първоначалната оценка, която ще се провежда, органът по типовото одобрение на ЕО може да вземе предвид наличната информация, отнасяща се до:

1.2.2.   Конкретната първоначална оценка и/или проверката на мерките за съответствие на продукцията могат също така да бъдат осъществени от орган за типово одобрение на ЕО на друга държава-членка или техническа лаборатория, определена за тази цел от органа за типово одобрение на ЕО. В такъв случай органът за типово одобрение на ЕО от другата държава-членка изготвя свидетелство за съответствие, в което се очертават областите и производствените съоръжения, обхванати като имащи отношение към това продуктът(ите) да получи(ат) типово одобрение на ЕО и към директивата, според която тези продукти следва да бъдат одобрени (2). При получаване на заявка за свидетелство за съответствие от орган за типово одобрение на държава-членка, която издава типовото одобрение, органът за типово одобрение на ЕО на другата държава-членка изпраща веднага свидетелството за съответствие или информира, че не е в състояние да подготви такова свидетелство. Свидетелството за съответствие трябва да включва най-малко:

1.2.3.   Органът за типовото одобрение на ЕО трябва също да приеме една получена по подходящ начин от производителя сертификация по хармонизирания стандарт EN ISO 9002 — 1994 (с обхват на действие, който покрива местоположенията на заводите и продукта(ите), които трябва да бъдат одобрени) или по стандарт EN ISO 9001 — 2000, с допустимо изключване на изискванията, отнасящи се до концепциите на дизайна и развоя, точка 7.3. „Удовлетворение на клиента и постоянно усъвършенстване“, или на друг еквивалентен хармонизиран стандарт като удовлетворяващи изискванията за първоначална оценка по точка 1.2. Производителят трябва да представи подробни данни по сертификацията и да поеме задължението да информира органа за типово одобрение на ЕО за всички промени на нейния обхват или валидност.

„Подходящ начин“ означава издадена от сертификационен орган, удовлетворяващ изискванията на хармонизирания стандарт EN 45012 и или квалифициран като такъв от орган за типово одобрение на ЕО от държава-членка, или признат от органа за типово одобрение от тази държава-членка.

Органите за типово одобрение на ЕО на държавите-членки се информират взаимно за сертификационните органи, които те са квалифицирали или признали като гореспоменатите, както и за всяка промяна в обхвата на компетентността или валидността на тези органи.

1.3.   За целта на типовото одобрение на ЕО на цялото превозно средство не следва да се повтарят първоначалните оценки, дадени за системи, компоненти и обособени технически възли на превозното средство, като те ще бъдат завършени с една оценка, покриваща местоположенията и дейностите, отнасящи се до сглобяването на цялото превозно средство, които не са обхванати от предишните оценки.

2.   МЕРКИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКТА

2.1.   Всяко превозно средство, система, компонент или обособен технически възел, одобрен по постановките на тази директива или отделна директива, трябва да бъдат произведени по такъв начин, че да съответстват на одобрения тип, като удовлетворяват изискванията на тази директива или на отделна директива, които се съдържат в пълния списък, приведен в приложение IV или ХI.

2.2.   Органът за типово одобрение на ЕО от държава-членка по времето на присъждане на типовото одобрение на ЕО трябва да провери дали съществуват адекватни мерки или документирани планове за контрол, които се съгласуват с производителя за всяко типово одобрение, за провеждането на определени интервали от време на онези изпитвания или свързани с тях проверки, необходими за удостоверяването на продължаващото съответствие с одобрения тип и специфично включващи, там където е приложимо, изпитвания описани в отделните директиви.

2.3.   Притежателят на типово одобрение на ЕО трябва по-конкретно:

2.3.1.   да осигури съществуването и приложението на процедури за ефективен контрол на съответствието на продукцията (превозни средства, системи, компоненти или обособени технически възли) с одобрения тип;

2.3.2.   да има достъп до изпитвателна или друга подходяща апаратура, необходима за проверяване на съответствието с всеки одобрен тип;

2.3.3.   да осигури записването на резултатите от изпитванията или проверките и че приложените документи ще останат достъпни за период, който се определя в споразумение с органа, одобряващ типа. Не се изисква този период да надвишава десет години;

2.3.4.   да анализира резултатите от всеки вид изпитване или проверка, за да провери и осигури стабилността на характеристиките на продукта, като има предвид и вариациите в едно промишлено производство;

2.3.5.   да осигури, че за всеки вид продукт се изпълняват най-малко проверките, предписани от тази директива и изпитванията, предписани от съответните приложими отделни директиви, които се съдържат в пълния списък, представен в приложение IV или приложение ХI;

2.3.6.   да осигури провеждането на по-нататъшни изпитвания и проверки със следващи образци, в случай че за даден набор от образци или тестови проби се получат резултати, които свидетелстват за несъответствие на типа при въпросното изпитване или проверка. Задължително се предприемат всички стъпки за възстановяване на съответствието на засегнатата продукция;

2.3.7.   в случай на типово одобрение на ЕО на цялото превозно средство, проверките, за които става дума в т. 2.3.5., се ограничават до тези, удостоверяващи правилната спецификация на постройка от гледна точка на одобрението и по-специално — на информационния документ (пълния списък), изложен в приложение III и информацията, необходима за сертификати за съответствие, дадена в приложение IХ към тази директива.

3.   МЕРКИ ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩИ ПРОВЕРКИ

3.1.   Органът, който е издал типовото одобрение на ЕО, може по всяко време да провери методите за контрол на съответствието във всяко производствено предприятие.

3.1.1.   Нормалните мерки за наблюдение на продължаващата ефективност на процедурите, установени в точка 1.2. (предварителна оценка и съответствие на продукта) от това приложение.

3.1.1.1.   Дейностите по надзора от страна на сертификационен орган (квалифициран или признат, както се изисква от точка 1.2.3. на това приложение) трябва да бъдат приети за задоволяващи изискванията на точка 3.1.1. по отношение на процедурите, установени при първоначалната оценка (точка 1.2.3.).

3.1.1.2.   Нормалната честота на проверки от страна на органа за типово одобрение на ЕО (различни от тези в точка 3.1.1.1.) ще бъде такава, че да осигури съответните контролни показатели, приложени в съответствие с Раздел 1 и 2 на това приложение, да бъдат преглеждани на период, отговарящ на атмосферата на доверие установена от органа за типово одобрение.

3.2.   При всеки преглед на инспектора се предоставят записи от изпитванията или проверките и производствени дневници, по конкретно — записи от тези изпитвания или проверки, документирани като изисквани от точка 2.2. на това приложение.

3.3.   Там, където естеството на изпитването позволява, инспекторът може по случаен начин да избере образците, които ще бъдат изпитвани в лабораторията на производителя (или от сертификационната техническа лаборатория, когато това се изисква от отделната директива). Минималният брой на образците може да се определи в съответствие с резултатите от собствени проверки на производителя.

3.4.   Където има съмнение за незадоволително ниво на контрол или, когато изглежда необходимо да се провери валидността на изпитванията, проведени в изпълнение на точка 3.2., инспекторът трябва да избере образци, които да бъдат изпратени на сертифицираната техническа лаборатория, която е провела изпитванията за типово одобрение на ЕО.

3.5.   Органът за типово одобрение на ЕО може да провежда всяко едно изпитване или тест, предписани от тази директива или в приложимите отделни директиви, съдържащи се в пълния списък, представен в приложение IV или приложение ХI.

3.6.   В случаи, когато през време на инспекция или контролен преглед бъдат открити незадоволителни резултати, органът за типово одобрение на ЕО трябва да осигури предприемането на всички необходими стъпки за възстановяване на съответствието на продукцията колкото се може по-бързо.

(1)  Насоки по планирането и провеждането на оценката могат да бъдат намерени в хармонизирания стандарт ISO 10011, Части 1, 2 и 3, 1991 година.

(2)  Например, съответната отделна директива, ако продукта, подлежащ на одобрение, е система, компонент или обособен технически възел и Директива 70/156/ЕИО, ако става въпрос за цялото превозно средство.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

СЪЩНОСТ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И