(1)

С писмо, заведено в Комисията на 14 януари 2022 г., Румъния поиска разрешение за специална мярка за дерогация от членове 178, 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО с цел въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички сделки, извършвани между данъчно задължени лица, установени на територията на Румъния (наричана по-нататък „специалната мярка“). Специалната мярка бе поискана за периода от 1 юли 2022 г. до 31 декември 2025 г.

(2)

С писмо, заведено в Комисията на 30 септември 2022 г., Румъния уведоми Комисията, че исканата дерогация от член 178 от Директива 2006/112/ЕО вече не е необходима. Освен това Румъния поиска разрешението да бъде дадено за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2026 г. вместо за първоначално поискания период.

(3)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писма от 8 декември 2022 г. Комисията предаде отправеното от Румъния искане на останалите държави членки. С писмо от 9 декември 2022 г. Комисията уведоми Румъния, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(4)

Румъния твърди, че задължителното електронно фактуриране за сделките между данъчно задължени лица, установени в Румъния, съчетано със задължението за отчитане на данните за тези сделки пред данъчните органи, ще бъде от полза в борбата с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и с отклонението от облагане с ДДС. То ще позволи на данъчните органи да проверяват съответствието между декларирания и дължимия ДДС своевременно и автоматично. Такава автоматична проверка ще подобри значително аналитичните умения на румънските данъчни органи. В допълнение въвеждането на задължителното електронно фактуриране ще бъде мощен инструмент за проследяване в реално време на веригите от сделки с цел измама с ДДС, а това ще предостави на данъчните органи възможност да предприемат незабавни действия за идентифициране и възпиране на данъчно задължените лица от участие в подобни дейности, целящи измама.

(5)

Румъния счита, че въвеждането на специалната мярка ще бъде от полза за данъчно задължените лица също благодарение на цифровизацията на процесите на фактуриране и намаляването на административната им тежест, като същевременно се гарантира справедлива конкурентна среда за данъчно задължените лица. Цифровизацията на процесите на фактуриране ще доведе до по-бързи плащания, икономии от разходите за предаване, бърза и евтина обработка на данните от фактурите и намаляване на разходите на данъчно задължените лица за архивиране. Въвеждането на специалната мярка ще доведе до премахване на настоящото задължение да се отчита информация за вътрешните доставки, като по този начин ще се намали административната тежест за данъчно задължените лица.

(6)

На 8 декември 2022 г. Комисията прие предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии. Комисията предлага член 218 от Директива 2006/112/ЕО да бъде изменен, а член 232 от нея да бъде заличен. Следователно е възможно да бъде приета директива за изменение на посочените членове, която ще позволи на държавите членки да въведат задължително електронно фактуриране и ще премахне необходимостта от искане на допълнителни специални мерки за дерогиране от Директива 2006/112/ЕО. Следователно от датата, от която от държавите членки ще се изисква да прилагат националните разпоредби, които транспонират директивата за изменение на посочените членове, настоящото решение следва да спре да се прилага.

(7)

Предвид широкия обхват и новостта на специалната мярка е важно да се оцени нейното въздействие върху борбата с измамите с ДДС и отклонението от облагане с ДДС, както и върху данъчно задължените лица. Затова ако Румъния прецени, че е необходимо удължаване на срока на прилагане на специалната мярка, заедно с искането за удължаване на срока на прилагане тя следва да представи пред Комисията доклад, съдържащ оценка на ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите с ДДС и отклонението от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на ДДС.

(8)

Специалната мярка следва да не засяга правото на клиентите да получават фактури на хартиен носител при вътреобщностни сделки.

(9)

Специалната мярка следва да бъде ограничена във времето, за да може да се прецени дали е подходяща и ефективна от гледна точка на целите ѝ.

(10)

Специалната мярка е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и по обхват. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на измамите към други отрасли или други държави членки.

(11)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,