(1)

В края на февруари 2019 г. гамбийските власти решиха едностранно да наложат мораториум върху всички операции по принудително връщане и това попречи на ефективното връщане през по-голямата част от 2019 г. След отмяната на мораториума през януари 2020 г., държавите членки бяха изправени пред непрекъснати пречки, създавани от Гамбия при организирането и изпълнението на операции по връщане. Променливата степен на сътрудничество от страна на гамбийските власти също затрудняваше всички етапи на процеса на връщане, включително при прилагането на съществуващите добри практики и други оперативни договорености, които вече са били съгласувани между Съюза и Гамбия. На 6 април 2021 г. гамбийските власти посочиха, че за неопределено време страната не е в състояние да приема връщани лица, а през юни 2021 г. те потвърдиха съществуването на „мораториум върху принудителното връщане или репатрирането до след изборите през декември“.

(2)

От 2019 г. насам Комисията предприе стъпки за подобряване на степента на сътрудничество на Гамбия в областта на обратното приемане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Тези стъпки се състояха в няколко срещи на техническо и политическо равнище с гамбийските власти за намиране на взаимноприемливи решения и за договаряне на допълнителни проекти за подкрепа в полза на Гамбия. Успоредно с това се проведоха обсъждания на високо равнище между Комисията и Гамбия. Въпросите на обратното приемане бяха повдигнати пред Гамбия и при други срещи, организирани от ЕСВД.

(3)

Като се имат предвид предприетите от Комисията до момента стъпки за подобряване на степента на сътрудничество и цялостните отношения на Съюза с Гамбия, се счита, че сътрудничеството на Гамбия със Съюза по въпросите на обратното приемане не е достатъчно и следователно са необходими действия от страна на Съюза.

(4)

Поради това прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 810/2009 следва временно да бъде спряно по отношение на гражданите на Гамбия, за които се прилага изискването за притежаване на виза съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета (2). Това би трябвало да насърчи гамбийските власти да предприемат необходимите действия за подобряване на сътрудничеството по въпросите на обратното приемане.

(5)

Разпоредбите, чието прилагане се спира временно, са изредени в член 25а, параграф 5, буква а) от Визовия кодекс: спиране на прилагането на предвидената в член 14, параграф 6 възможност за освобождаване от изискванията по отношение на документните доказателства, които трябва да бъдат представени от кандидатите за виза, спиране на общия срок за обработване от 15 календарни дни, посочен в член 23, параграф 1 (като в резултат на това се изключва и прилагането на правилото за удължаване на този срок до 45 дни в отделни случаи), спиране на издаването на многократни визи в съответствие с член 24, параграфи 2 и 2в и спиране на незадължителното освобождаване от визова такса за притежателите на дипломатически и служебни паспорти, предвидено в член 16, параграф 5, буква б).

(6)

Съгласно член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното привеждане в действие. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) привежда в действие тези ограничения и условия. Настоящото решение не засяга прилагането на посочената директива, която предоставя правото на свободно движение и на членовете на семейството, независимо от тяхното гражданство, когато придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза. Следователно настоящото решение не се прилага по отношение на членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО, или на членове на семейството на гражданин на трета държава, който се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на граждани на Съюза по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета държава, от друга страна.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, не следва да засягат задълженията на държавите членки съгласно международното право като държави — домакини на международни междуправителствени организации или на международни конференции, свикани от международни междуправителствени организации, чийто домакин е държава членка. Следователно временното спиране не следва да се прилага за граждани на Гамбия, които кандидатстват за виза, доколкото това е необходимо, за да могат държавите членки да изпълнят задълженията си като държави домакини на такива организации или на такива конференции.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящото решение Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(9)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (4); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (6).

(11)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (8).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (10).

(13)

Настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях съответно по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г.,