14.12.2013

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 335/19

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1337/2013 НА КОМИСИЯТА

от 13 декември 2013 година

за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (1), и по-специално член 26, параграф 8 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е задължително посочването на страната на произход или мястото на произход върху етикета за месо, което попада в обхвата на кодовете от Комбинираната номенклатура, изброени в приложение XI към посочения регламент, т.е. прясно, охладено и замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици.

(2)

Нужно е да се постигне баланс между необходимостта потребителите да бъдат информирани и допълнителните разходи за стопанските субекти и националните органи, които в крайна сметка оказват влияние върху крайната цена на продукта. В оценката на въздействието и в поръчаното от Комисията проучване бяха разгледани няколко възможности за посочването на страната на произход или мястото на произход по отношение на основните етапи от живота на животните. Резултатите показват, че потребителите изискват преди всичко информация за мястото, където е отгледано животното. В същото време предоставянето на задължителна информация относно мястото на раждане на животното ще изисква установяването на нови системи за проследяване на равнището на стопанствата с произтичащите от това разходи, докато посочването върху етикетите на мястото на клане може да бъде направено на приемлива цена и осигурява ценна информация за потребителя. По отношение на географското равнище резултатите показват, че името на държавата членка или на третата държава ще бъде най-подходящата информация за потребителите.

(3)

В Регламент (ЕС) № 1169/2011 понятието „страна на произход“ на дадена храна е определено в съответствие с членове 23—26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (2). За животинските продукти това понятие се отнася до страната, в която продуктът е получен изцяло, което за месото означава страната, в която животното е родено, отгледано и заклано. Когато производството на дадена храна включва участието на няколко страни, понятието се отнася до страната, в която продуктите са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка. Прилагането му по отношение на ситуации, в които месото произхожда от животни, родени, отгледани и заклани в различни страни, обаче няма да донесе достатъчно информация на потребителите за произхода на месото. Следователно във всички такива ситуации е необходимо да се предвиди посочване върху етикета на държавата членка или третата страна, в която животното е отглеждано за период, представляващ значителна част от нормалния цикъл на отглеждане за всеки вид, както и на държавата членка или на третата страна, в която то е било заклано. Терминът „произход“ следва да се използва за месо, получено от животни, родени, отгледани и заклани, и следователно изцяло получени в една-единствена държава членка или трета страна.

(4)

За случаите, в които животното е отглеждано в няколко държави членки или трети страни, а минималният период на отглеждане не може да бъде достигнат, следва да се предвиди подходящ начин за посочване на мястото на отглеждане, за да се отговори по-добре на нуждите на потребителите и да се избегне ненужно усложняване на етикета.

(5)	Освен това следва да бъдат определени правила за пакети, съдържащи разфасовки месо от един и същ или от различни видове, добити от животни, отглеждани и заклани в различни държави членки или трети страни.

(6)	Тази система за етикетиране изисква правила за проследяване на всички етапи на производството и разпространението на месото, от клането до опаковането, за да се гарантира връзката между месото, обозначено с етикета, и животното или групата животни, от които е добито месото.

(7)	Следва да бъдат предвидени специфични правила за месото, внесено от трети страни, когато липсва информацията, изисквана за етикетиране.

(8)	По отношение на мляното месо и обрезките, като се имат предвид характеристиките на техните производствени процеси, на стопанските субекти следва да се разреши да се възползват от опростена система на обозначения.

(9)

С оглед на търговския характер на информацията, която трябва да се предостави съгласно настоящия регламент, на стопанските субекти в хранителната промишленост следва да бъде предоставена възможност да добавят към задължителните обозначения върху етикета други елементи, информиращи за произхода на месото.

(10)

Доколкото съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 1169/2011 се прилагат от 13 декември 2014 г., а член 47 от него предвижда прилагането на правилата за прилагане съгласно посочения регламент считано от 1 април на всяка календарна година, настоящият регламент следва да започне да се прилага от 1 април 2015 г.

(11)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

С настоящия регламент се определят правилата относно посочването на страната на произход или мястото на произход върху етикета на прясно, охладено или замразено свинско месо, месо от овце или кози и месо от домашни птици, попадащи в съответните кодове по Комбинираната номенклатура, посочени в приложение XI към Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Член 2

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилага определението за „стопански субект в хранителната промишленост“, посочено в член 3, точка 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3), определението за „предприятие“, посочено в член 2, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4), както и определенията за „мляно месо“, „кланица“ и „предприятие за разфасовка на месо“ съгласно точка 1, съответно подточки 1.13, 1.16 и 1.17 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5).

2.   Прилагат се също следните определения:

а)

„обрезки“ означава малки парчета месо, попадащи в кодовете от Комбинираната номенклатура, изброени в приложение XI към Регламент (ЕС) № 1169/2011, признати за годни за консумация от човека, произведени изключително по време на транжиране, на обезкостяване на кланични трупове или при разфасоване на месо;

б)	„партида“ означава месо, попадащо в кодовете от Комбинираната номенклатура, изброени в приложение XI към Регламент (ЕС) № 1169/2011, получено от един вид, със или без кост, дори нарязано или мляно, което е нарязано, смляно или опаковано при практически идентични условия.

Член 3

Проследимост

1.   Стопанските субекти в хранителната промишленост на всеки етап от производството и разпространението на месото, посочени в член 1, имат на разположение и използват система за идентификация и регистрация.

2.   Тази система се прилага по начин, който гарантира:

а)	връзката между месото и животното или групата животни, от които то е получено, като на етапа на клането отговорност за гарантиране на тази връзка носи кланицата; и

б)	предаването на информацията, свързана с обозначенията, посочени в член 5, 6 или 7, в зависимост от случая, заедно с месото, на стопанските субекти на последващите етапи на производството и разпространението.

Всеки стопански субект в хранителната промишленост е отговорен за прилагането на системата за идентификация и регистрация, както е посочено в първа алинея, на етапа на производство и разпространение, в който участва.

Стопанският субект в хранителната промишленост, който опакова или етикетира месото в съответствие с член 5, 6 или 7, гарантира връзката между кода на партидата за идентификация на месото, доставена на потребителя или на заведението за обществено хранене, и съответната партида или партиди месо, от която/които е съставена опаковката или етикетираната партида. За всички опаковки с един и същ код на партидата се отнасят едни и същи обозначения в съответствие с член 5, 6 или 7.

3.   В системата, посочена в параграф 1, се отбелязва по-специално пристигането и заминаването от предприятието на стопанския субект в хранителната промишленост на животни, кланични трупове или разфасовки, в зависимост от случая, и се осигурява връзката между пристиганията и заминаванията.

Член 4

Група животни

1.   Големината на групата животни, посочена в член 3, се определя от:

а)	броя на кланичните трупове, нарязани заедно и представляващи една партида за съответното предприятие за разфасовка на месо, в случаите, когато се разфасоват кланични трупове;

б)	броя на кланичните трупове, месото от които представлява една партида за съответното предприятие за разфасовка или смилане на месо, в случаите, когато е необходимо допълнително разфасоване или смилане.

2.   Размерът на партидата не превишава производството за един ден на едно предприятие.

3.   С изключение на случая, когато се прилага член 7, при сформирането на партидите предприятията, в които месото се разфасова или смила, гарантират, че всички кланични трупове в дадена партида съответстват на животни, за чието месо се прилагат идентични обозначения при етикетиране в съответствие с член 5, параграф 1 или параграф 2.

Член 5

Етикетиране на месо

1.   Посоченият в член 1 етикет на месо, предназначено за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, включва следните обозначения:

а)

държавата членка или третата страна, в която са отгледани животните, обозначена с „Отгледано в (държава членка или трета страна)“, в съответствие със следните критерии: i) за свине: — в случай че животното е заклано на възраст над 6 месеца, държавата членка или третата страна, в която е протекъл последният период на отглеждане от поне четири месеца, — в случай че животното е заклано на възраст под 6 месеца и с живо тегло не по-малко от 80 килограма, държавата членка или третата страна, в която е протекъл периодът на отглеждане, след като животното е достигнало тегло от 30 килограма, — в случай че животното е заклано на възраст под 6 месеца и с живо тегло по-малко от 80 килограма, държавата членка или третата страна, в която е протекъл целият период на отглеждане; ii) за овце и кози: държавата членка или третата страна, в която е протекъл последният период на отглеждане от поне шест месеца, или, в случай че животното е заклано на възраст под шест месеца, държавата членка или третата страна, в която е протекъл целият период на отглеждане; iii) за домашни птици: държавата членка или третата страна, в която е протекъл последният период на отглеждане от поне един месец, или, в случай че птицата е заклана на възраст под един месец, държавата членка или третата страна, в която е протекъл целият период на отглеждане, след като птицата е била дадена за угояване;

б)	държавата членка или третата страна, в която е извършено клането, обозначена със „Заклано в (държава членка или трета страна)“; и

в)	кода на партидата за идентификация на месото, доставяно на потребителя или на заведението за обществено хранене.

Когато периодът на отглеждане, посочен в буква а), не е достигнат в нито една от държавите членки или третите страни, в които е отглеждано животното, обозначението, посочено в буква а), се заменя с „Отгледано в няколко държави членки на ЕС“ или, когато месото или животните са внесени в Съюза — с „Отгледано в няколко страни извън ЕС“ или „Отгледано в няколко страни във и извън ЕС“.

Когато обаче периодът на отглеждане, посочен в буква а), не е достигнат в нито една от държавите членки или третите страни, в които е отглеждано дадено животно, обозначението, посочено в буква а), може да се замени с „Отгледано в (списък на държавите членки или третите страни, където е отглеждано животното)“, ако стопанският субект в хранителната промишленост докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че животното е отглеждано в посочените държави членки или трети страни.

2.   Обозначенията, посочени в параграф 1, букви а) и б), могат да бъдат заменени с обозначението „Произход: (държава членка или трета страна)“, ако стопанският субект в хранителната промишленост докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че месото, посочено в член 1, е от животни, родени, отгледани и заклани в една и съща държава членка или трета страна.

3.   Когато няколко разфасовки месо от един и същ или от различни видове отговарят на различни обозначения за етикетиране в съответствие с параграфи 1 и 2 и са представени в една и съща опаковка на потребителя или заведението за обществено хранене, върху етикета се посочва:

а)	списъкът на съответните държави членки или трети страни в съответствие с параграф 1 или 2 за всеки вид;

б)	кодът на партидата за идентификация на месото, доставяно на потребителя или на заведението за обществено хранене.

Член 6

Дерогация за месо от трети страни

Чрез дерогация от член 5, параграф 1, буква а) върху посочения в член 1 етикет на месо, внесено за пускане на пазара на Съюза и за което липсва информацията, предвидена в член 5, параграф 1, буква а), се съдържа обозначението „Отгледано извън ЕС“ и „Заклано в (трета страна, в която е заклано животното)“.

Член 7

Дерогации за мляно месо и обрезки

Чрез дерогация от член 5, параграф 1, букви а) и б) и параграф 2 и от член 6 по отношение на мляното месо и обрезките могат да се прилагат следните обозначения:

а)	„Произход: ЕС“, когато мляното месо или обрезките са получени изключително от месо от животни, родени, отгледани и заклани в различни държави членки;

б)	„Отгледано и заклано в ЕС“, когато мляното месо или обрезките са получени изключително от месо от животни, отгледани и заклани в различни държави членки;

в)	„Отгледано и заклано извън ЕС“, когато мляното месо или обрезките са получени изключително от месо, внесено в Съюза;

г)	„Отгледано извън ЕС“ и „Заклано в ЕС“, когато мляното месо или обрезките са получени изключително от месо от животни, внесени в Съюза като животни за клане и заклани в една или в различни държави членки;

д)

„Отгледано и заклано в ЕС и извън ЕС“, когато мляното месо или обрезките са произведени от: i) месо, получено от животни, отгледани и заклани в една и съща или в различни държави членки, и от месо, внесено в Съюза; или ii) месо, получено от животни, внесени в Съюза и заклани в една и съща или в различни държави членки.

Член 8

Допълнителна доброволна информация върху етикета

Стопанските субекти в хранителната промишленост могат да добавят към обозначенията, посочени в членове 5, 6 и 7, допълнителна информация относно произхода на месото.

Допълнителната информация, посочена в първа алинея, не може да бъде в противоречие с обозначенията, посочени в членове 5, 6 и 7, и съответства на правилата, предвидени в глава V от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Член 9

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 април 2015 г. Той не се прилага за месо, което законно е пуснато на пазара на Съюза преди 1 април 2015 г., до изчерпване на наличностите.

Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

---

(1)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(2)  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

---