Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32012R0282

Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2012 на Комисията от 28 март 2012 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (кодифициран текст)

OB L 92, 30.3.2012, p. 4–14 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 03/09/2014; отменен от 32014R0907

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2012/282/oj

30.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 92/4


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 282/2012 НА КОМИСИЯТА

от 28 март 2012 година

за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти

(кодифициран текст)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), и по-специално член 43, букви а), г), е) и й), член 47, параграф 2, член 134, член 143, буква б), член 148, член 161, параграф 3, член 171 и член 172, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (2), и по-специално членове 37 и 38 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (3), и по-специално член 4, параграф 4, член 6, параграф 4, член 7, параграф 3 и член 11, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (4), и по-специално член 25 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (5), и по-специално член 142, буква в) от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2799/98 от 15 декември 1998 г. на Съвета за определяне на агромонетарния режим на еврото (6), и по-специално член 9 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (7) е бил неколкократно и съществено изменян (8). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Многобройни разпоредби в законодателството на Съюза в областта на селското стопанство изискват предоставяне на гаранция, с която да се осигури изплащането на дължимата сума при нарушение на поетите задължения. Опитът показва обаче, че това изискване се тълкува практически по много различни начини. Поради това, с цел да се избегнат неравностойни конкурентни условия, това изискване следва да бъде дефинирано.

(3)

По-специално е необходимо да се определи формата на гаранцията.

(4)

Редица разпоредби в законодателството на Съюза в областта на селското стопанство предвиждат дадената гаранция да бъде задържана при нарушаване на обезпеченото задължение, без да се прави разлика между нарушенията на главно, вторично или подчинено изискване. В интерес на равнопоставеността следва да се направи разграничение между последиците от нарушаване на главно изискване и тези, произтичащи от неизпълнението на вторично или подчинено изискване. По-специално следва да се предвиди, когато това е допустимо, задържането само на част от гаранцията в случаите, в които е налице фактическо изпълнение на главното изискване, но крайният срок за неговото изпълнение е незначително просрочен или при неизпълнение на вторично или подчинено изискване.

(5)

Не следва последиците от неизпълнение на дадено задължение да бъдат разграничавани според получаването или не на авансово плащане. Следователно дадените срещу авансови плащания гаранции следва да се уреждат от отделни правила.

(6)

Разходите по предоставянето на гаранцията както за лицето, даващо гаранцията, така и за компетентния орган могат да бъдат несравнимо по-големи от сумата, чието изплащане е обезпечено с гаранцията, ако тази сума е под определен размер. Компетентният орган следователно следва да има право да отмени изискването за гаранция при сума под този размер. Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да отменят изискването за гаранция, когато статутът на лицето, отговорно за изпълнение на задължението, прави това изискване ненужно.

(7)

Компетентният орган следва да има право да откаже предложената гаранция, когато прецени, че тя е незадоволителна.

(8)

Необходимо е определянето на срок за предоставяне на доказателствата, необходими за освобождаване на гарантираната сума, в случай че такъв не е предвиден другаде.

(9)

Във връзка с обменния курс за конвертиране на гарантираната сума, изразена в EUR, в национална валута следва да се определи, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1913/2006 на Комисията (9), правопораждащият факт, посочен в член 3 от Регламент (ЕО) № 2799/98.

(10)

Следва да се установи процедурата, която следва след задържане на гаранцията.

(11)

Комисията следва да може да наблюдава изпълнението на разпоредбите относно гаранциите.

(12)

Настоящият регламент определя общите правила, които трябва да се прилагат, освен ако специфично законодателство на Съюза предвижда различни правила.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на съответния управителен комитет за общата организация на селскостопанските пазари и са представени за информация на другите компетентни комитети,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Настоящият регламент определя правилата, регламентиращи гаранциите, които трябва да бъдат предоставени съгласно изброените по-долу регламенти или съгласно всички други регламенти за прилагане, освен ако други правила са установени от тези регламенти:

а)

регламенти, определящи обща организация на пазарите на някои селскостопански продукти:

Регламент (ЕО) № 104/2000 (рибни продукти и продукти от аквакултури),

Регламент (ЕО) № № 1234/2007 (Общ регламент за ООП);

б)

Регламент (ЕО) № 73/2009 (схеми за директно подпомагане);

в)

Регламент (ЕО) № 1216/2009 (търговски режим, приложим за някои продукти, получени чрез преработване на селскостопански продукти).

Член 2

Настоящият регламент се прилага във всички случаи, в които посочените в член 1 регламенти предвиждат гаранциите, определени в член 3, дори когато специфичният термин „гаранция“ не е употребен.

Настоящият регламент не се прилага за гаранции, които се дават, за да се осигури плащането на вносните и износните мита, посочени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (10).

Член 3

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„гаранция“ е обезпечение, осигуряващо плащането на парична сума или задържането ѝ в полза на компетентен орган при нарушение на поето задължение;

б)

„блокова гаранция“ е обезпечение, предоставяно на компетентния орган с цел осигуряване изпълнението на повече от едно задължение;

в)

„задължение“ е изискване или съвкупност от изисквания, наложени от регламент, за изпълнение или въздържане от изпълнение на дадено действие;

г)

„компетентен орган“ е или страната, оправомощена да приеме гаранцията, или страната, оправомощена да вземе решение в съответствие със съответния регламент за освобождаването или задържането на гаранцията.

ГЛАВА II

ИЗИСКВАНЕ ЗА ГАРАНЦИЯ

Член 4

Гаранцията се предоставя от или от името на страната, отговорна да изплати дължимата парична сума при неизпълнение на задължение.

Член 5

1.   Компетентният орган може да отмени изискването за гаранция, когато размерът на гарантираната сума е по-малък от 500 EUR.

2.   Когато се използва възможността по параграф 1, заинтересованата страна поема писмено ангажимент да изплати сума, равна на тази, която би трябвало да изплати, ако беше предоставила гаранция и ако впоследствие тази гаранция беше частично или изцяло задържана.

Член 6

Компетентният орган може да отмени изискването за гаранция в случаите, когато страната, задължена да изпълни поетото задължение, е:

а)

обществена организация, упражняваща функциите на държавен орган; или

б)

частна организация, изпълняваща функциите, посочени в буква а), под контрола на държавата.

ГЛАВА III

ВИДОВЕ ГАРАНЦИИ

Член 7

1.   Гаранцията може да се предостави чрез:

а)

откриване на паричен депозит, както е посочено в членове 12 и 13; и/или

б)

поръчителство, както е определено в член 15, параграф 1.

2.   По преценка на компетентния орган гаранцията може да се предостави чрез:

а)

учредяването на ипотека; и/или

б)

залог на парични депозити в банка; и/или

в)

залог на признати вземания от обществена организация или обществени фондове, които са дължими и изискуеми и по отношение на които няма привилегировано вземане; и/или

г)

залог на прехвърляеми ценни книжа в съответната държава-членка, при условие че те са емитирани или гарантирани от тази държава-членка; и/или

д)

залог на облигации, емитирани от асоциации за ипотечен кредит, регистрирани на фондовата борса и предназначени за продажба на свободния пазар, при условие че имат кредитен рейтинг, равен на кредитния рейтинг на държавните облигации.

3.   Компетентният орган може да наложи допълнителни условия за приемането на гаранциите, изброени в параграф 2.

Член 8

Компетентният орган отказва да приеме или изисква заместването на всяка гаранция, която счита за неподходяща или недостатъчна или която не обезпечава покритие за достатъчен период.

Член 9

1.   Активите, ипотекирани в съответствие с член 7, параграф 2, буква a), или ценните книжа или облигации, върху които е учреден залог в съответствие с член 7, параграф 2, букви г) и д), трябва да имат пазарна стойност, равняваща се най-малко на 115 % от стойността на изискваната гаранция към момента на нейното предоставяне.

Компетентният орган има право да приеме гаранция от вида, посочен в член 7, параграф 2, букви a), г) и д), само ако страната, даваща гаранцията, поеме писмено ангажимент да предостави допълнителна гаранция или да замени първоначалната гаранция, ако пазарната стойност на съответните активи, ценни книжа или облигации е била по-малка от 105 % от стойността на изискваната гаранция в продължение на три месеца. Писмено поет ангажимент не се изисква в случаите, когато националното законодателство предвижда подобно условие. Компетентният орган прави редовна оценка на стойността на такива активи, ценни книжа и облигации.

2.   Пазарната стойност на гаранция от вида, посочен в член 7, параграф 2, букви a), г) и д), се оценява от компетентния орган, като се отчитат и разходите за продажба.

Пазарната стойност на ценните книжа и облигациите се оценява въз основа на последната налична котировка.

По искане на компетентния орган страната, предоставяща гаранцията, представя доказателство за нейната пазарна стойност.

Член 10

1.   Всяка гаранция може да бъде заменена от друга.

Въпреки това съгласието на компетентния орган се изисква в следните случаи:

а)

когато първоначалната гаранция е била задържана, но все още не е осребрена; или

б)

когато заместващата гаранция е от видовете, изброени в член 7, параграф 2.

2.   Блоковата гаранция може да бъде заменена с друга блокова гаранция, при условие че новата блокова гаранция покрива поне част от първоначалната блокова гаранция, предназначена към момента на замяната да осигури изпълнението на едно или повече непогасени задължения.

Член 11

1.   Гаранциите, посочени в член 1, се учредяват в евро.

2.   Независимо от параграф 1, когато гаранцията се приема в държава-членка извън еврозоната в национална валута, стойността на гаранцията в евро се обръща в тази валута в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1913/2006. Ангажиментът, който съответства на гаранцията и на всяка сума, удържана в случай на нередности или нарушения, остава фиксиран в евро.

Член 12

Депозирането на парични средства чрез превод не се приема за учредяване на гаранция, докато компетентният орган не се увери, че разполага със сумата на гаранцията.

Член 13

1.   Чек за сума, чието изплащане е гарантирано от призната за целта финансова институция от държавата-членка, където се намира съответният компетентен орган, се приема за паричен депозит. Компетентният орган не е длъжен да представи чека за плащане, освен когато наближава изтичането на срока на неговата валидност.

2.   Чек, различен от посочения в параграф 1, представлява гаранция само в случаите, когато компетентният орган се увери, че разполага с неговия размер.

3.   Таксите, наложени от финансова институция, се поемат от страната, предоставяща гаранцията.

Член 14

За гаранции, предоставени под формата на парични депозити, лихва не се начислява.

Член 15

1.   Поръчителят трябва да има обичайно местожителство или да е установен в Съюза и, при спазване на разпоредбите на Договора относно свободата на предоставяне на услуги, той трябва да бъде одобрен от компетентния орган на държавата-членка, в която е дадена гаранцията. Поръчителят се задължава с писмен договор за поръчителство.

2.   Писменият договор за поръчителство трябва да посочва поне:

а)

задължението или в случая на блокова гаранция — вида (видовете) задължение, чието изпълнение гарантира изплащането на парична сума;

б)

максималния размер на отговорността, която поръчителят приема;

в)

че поръчителят поема солидарна отговорност заедно с лицето, отговорно за изпълнението на задължението, да изплати в срок до 30 дни от получаване на искането за плащане от компетентния орган всяка сума в рамките на размера на гаранцията, дължима след задържането ѝ.

3.   Компетентният орган може да приеме за писмена гаранция и писмена телекомуникация от поръчителя. В този случай компетентният орган предприема всички необходими мерки, с които да се увери в истинността на телекомуникацията.

4.   В случаите на вече дадена писмена блокова гаранция компетентният орган определя процедурата, която трябва да се следва, за да бъде разпределена цялата блокова гаранция или част от нея за покриване на определено задължение.

Член 16

Остатъкът по блоковата гаранция се отчита веднага след прехвърлянето на част от нея за покриване на дадено задължение.

ГЛАВА IV

АВАНСОВИ ПЛАЩАНИЯ

Член 17

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат във всички случаи, в които специфични правила на Съюза предвиждат възможност за авансово плащане на сумата преди изпълнение на задължението.

Член 18

1.   Гаранцията се освобождава при следните условия:

а)

установяване на правото да се придобие окончателно сумата, платена като аванс; или

б)

изплащане на отпуснатата сума и добавките към нея, предвидени в специфичните правила на Съюза.

2.   След като изтече крайният срок за доказване на правото да се придобие окончателно отпуснатата сума, без да са представени доказателствата за правото, компетентният орган незабавно прилага процедурата в член 28.

Крайният срок може да бъде отложен в случай на непреодолима сила.

Когато обаче законодателството на Съюза предвижда това, доказателствата могат да бъдат представени след тази дата срещу частично възстановяване на гаранцията.

3.   Следните допълнителни условия се прилагат, когато разпоредбите относно непреодолимата сила в законодателството на Съюза допускат възстановяване само на авансови плащания:

а)

компетентният орган се уведомява за обстоятелствата, заявени като непреодолима сила, не по-късно от тридесет дни от деня, в който заинтересованата страна е получила информация за обстоятелствата, които биха могли да представляват непреодолима сила; и

б)

заинтересованата страна връща изплатената авансово сума или съответната част от нея в срок тридесет дни от деня, в който компетентният орган е издал искането за плащане.

При неспазване на условията, определени в букви a) и б), изплащането на сумата се извършва при същите условия, както при липсата на непреодолима сила.

ГЛАВА V

ОСВОБОЖДАВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА ГАРАНЦИИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПОСОЧЕНИТЕ В ГЛАВА IV

Член 19

1.   Едно задължение може да включва главни, вторични и подчинени изисквания.

2.   Главно изискване е изискването, основно за целите на наложилия го регламент, за изпълнение или въздържане от изпълнение на едно действие.

3.   Вторично изискване е изискването за спазване на срока за изпълнение на главно изискване.

4.   Подчинено изискване е всяко друго изискване, наложено от даден регламент.

5.   Настоящата глава не се прилага, когато главните изисквания не са определени в специфичните правила на Съюза.

6.   За целите на настоящата глава „съответната част от гарантираната сума“ означава тази част от сумата, съответстваща на количеството, за което е било нарушено изискването.

Член 20

Гаранцията се освобождава след представяне на доказателствата, предвидени в специфичните правила на Съюза, удостоверяващи, че всички главни, вторични и подчинени изисквания са били изпълнени.

Член 21

1.   Гаранцията се задържа напълно за количеството, за което главното изискване не е изпълнено, освен ако непреодолима сила не е попречила на изпълнението.

2.   Главното изискване се счита за неспазено, ако съответните доказателства не са представени в периода от време, определен за представянето на такива доказателства, освен ако непреодолима сила не е попречила на представянето на доказателствата в рамките на опредения срок от време. Процедурата по член 28 за събиране на задържаната сума се прилага незабавно.

3.   На възстановяване подлежат 85 % от размера на задържаната сума, ако доказателството, потвърждаващо изпълнението на всички главни изисквания, бъде представено в рамките на осемнадесет месеца от изтичането на срока в параграф 2.

Ако доказателството за изпълнението на всички главни изисквания бъде представено в рамките на осемнадесет месеца от изтичане на този срок при обстоятелства, при които съответното вторично изискване не е било спазено, сумата, подлежаща на възстановяване, е равна на сумата, която би била освободена съгласно член 22, параграф 2, намалена с 15 % от съответната част на гарантираната сума.

4.   Възстановяване на сумата не се предвижда в случаите, когато доказателството за изпълнението на всички главни изисквания бъде представено след изтичането на срока от осемнадесет месеца, посочен в параграф 3, освен ако непреодолима сила не е попречила на представянето на това доказателство в рамките на този срок.

Член 22

1.   В случай че предвиденото в специфичните правила на Съюза доказателство за изпълнението на всички главни изисквания бъде представено в установения за това срок при нарушение на вторично изискване, гаранцията подлежи на частично освобождаване, а остатъкът от гарантираната сума се задържа. Процедурата по член 28 за събиране на задържаната сума се изпълнява незабавно.

2.   Частта от освободената гаранция е: гаранцията, покриваща съответната част от гарантираната сума, намалена с 15 %, и

а)

10 % от остатъка от сумата след приспадане на предвидените 15 % за всеки ден, с който:

i)

е надхвърлен максимален срок, равен на или по-малък от 40 дни;

ii)

не е спазен минимален срок, равен на или по-малък от 40 дни;

б)

5 % от остатъка от сумата след приспадане на предвидените 15 % за всеки ден, с който:

i)

е надхвърлен максимален срок от 41 до 80 дни;

ii)

не е спазен минимален срок от 41 до 80 дни;

в)

2 % от остатъка от сумата след приспадане на предвидените 15 % за всеки ден, с който:

i)

е надхвърлен максимален срок от 81 дни или повече;

ii)

не е спазен минимален срок от 81 дни или повече.

3.   Настоящият член не се прилага за сроковете за подаване на заявленията за лицензиите за внос и износ и за сертификатите за предварително фиксиране, както и за използването на тези лицензии и сертификати или за сроковете, отнасящи се до определянето на вносните и износните мита и възстановяванията при износ чрез търг.

Член 23

1.   Ако едно или повече подчинени изисквания не са спазени, се задържат 15 % от съответната част от гарантираната сума, освен ако непреодолима сила не е попречила на изпълнението.

2.   Процедурата, определена в член 28, за събиране на задържаната сума се изпълнява незабавно.

3.   Настоящият член не се отнася за обстоятелствата, при които се прилага член 21, параграф 3.

Член 24

Ако са представени доказателства, че всички главни изисквания са спазени, но едновременно са били нарушени вторично и подчинено изискване, членове 22 и 23 се прилагат и цялата сума, която подлежи на задържане, е сумата, задържана в съответствие с член 22, плюс 15 % от съответната част от гарантираната сума.

Член 25

Общата задържана сума не надхвърля 100 % от съответната част на гарантираната сума.

ГЛАВА VI

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

1.   Гаранцията се освобождава частично при поискване, когато е представено съответното доказателство по отношение на част от определено количество продукти, при условие че тази част не е по-малка от минималното количество, определено в регламента, изискващ даването на гаранция.

В случаите, когато специфичните правила на Съюза не предвиждат минимално количество, компетентният орган може сам да ограничи случаите на частично освобождаване на всяка една гаранция и може да определи минималната сума за всяко освобождаване от този вид.

2.   Компетентният орган може да поиска представянето на писмено искане за освобождаване преди пълното или частичното освобождаване на гаранцията.

3.   Ако гаранциите покриват в съответствие с член 9, параграф 1 повече от 100 % от сумата, подлежаща на гарантиране, частта от гаранцията, надвишаваща 100 %, се освобождава след окончателното освобождаване или задържане на остатъка от гарантираната сума.

Член 27

1.   Когато не е предвиден срок за представяне на доказателството, необходимо за освобождаването на гарантираната сума, този срок е:

а)

дванадесет месеца от изтичането на срока, определен за изпълнение на всички главни изисквания; или

б)

когато такъв срок не е определен, както е посочен в буква а) — дванадесет месеца от датата, до която всички главни изисквания са били изпълнени.

2.   Определеният в параграф 1 срок не може да е по-дълъг от три години, считано от датата на учредяване на гаранцията за изпълнение на определено задължение, освен в случаите на непреодолима сила.

Член 28

1.   След като на компетентния орган са станали известни обстоятелствата, водещи до задържане на гаранцията, изцяло или частично, той незабавно изисква от страната, която трябва да изпълни задължението, да плати задържаната сума, в срок до не повече от 30 дни от датата на получаване на искането за плащане.

Когато плащането не е било извършено до края на този период, компетентният орган:

а)

незабавно осребрява всяка гаранция от вида, посочен в член 7, параграф 1, буква a);

б)

незабавно изисква от гаранта, посочен в член 7, параграф 1, буква б), да плати в срок 30 дни от датата на получаване на искането за плащане;

в)

незабавно предприема необходимите мерки за:

i)

превръщане на гаранциите, посочени в член 7, параграф 2, букви a), в), г) и д), в достатъчно парични средства за възстановяване на дължимата сума;

ii)

прехвърляне на паричните депозити, посочени в член 7, параграф 2, буква б), по собствената си сметка.

Компетентният орган може незабавно да осребри всяка гаранция, посочена в член 7, параграф 1, буква a), без предварително да поиска от съответното лице да извърши плащането.

2.   Компетентният орган може да се откаже от задържането на сума в размер, по-малък от 60 EUR, при условие че подобни правила са предвидени за сходни случаи в национални законови, подзаконови или административни разпоредби.

3.   Без да се засяга параграф 1, когато решението за задържане на гаранция е взето, но след обжалване е отложено в съответствие с националното законодателство, заинтересованата страна заплаща лихва върху сумата, която действително е задържана, за срок, започващ 30 дни от деня на получаване на искането за плащане, посочено в параграф 1, първа алинея, и завършващ в деня, предхождащ плащането на действително задържаната сума.

Ако след резултата от процедурата по обжалване заинтересованата страна бъде помолена да плати в срок от 30 дни задържаната сума, държавата-членка може да реши, за целите на изчисляването на лихвата, плащането да бъде направено на двадесетия ден след датата на това искане.

Размерът на приложимата лихва се изчислява в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, но в никакъв случай не е по-нисък от лихвения размер, приложим в случай на възстановяване на национални суми.

Разплащателните агенции приспадат платената лихва от разходите на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) или на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 352/78 на Съвета (11).

Държавите-членки могат периодично да претендират за добавка към гаранцията по отношение на приложимата лихва.

Когато гаранцията е задържана, а сумата вече е кредитирана на ЕФГЗ или на ЕЗФРСР и вследствие на резултата от процедурата по обжалването изцяло или отчасти задържаната сума, включително лихвата в размер, съответстващ на националното законодателство, подлежи на връщане, сумата за връщане се поема от ЕФГЗ или от ЕЗФРСР, освен ако изплащането на гаранцията се дължи на небрежност или груба грешка на административните органи или на други органи на държавата-членка.

Член 29

Комисията има право съгласно процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и в съответстващите членове на другите съответни регламенти, да предвиди дерогация от предходните правила.

ГЛАВА VII

ИНФОРМАЦИЯ

Член 30

1.   Държавите-членки държат на разположение на Комисията всяка година общия брой и сумата на задържаните гаранции, независимо от това до какъв стадий е достигнала процедурата по член 28, като във всеки случай правят разграничение между сумите, които постъпват в националните бюджети, и тези, които постъпват в бюджета на Съюза.

2.   Информацията, посочена в параграф 1, се пази за всички задържани гаранции в размер, по-голям от 1 000 EUR, както и за всяка разпоредба на Съюза, изискваща даването на гаранция.

3.   Информацията включва както сумите, платени директно от заинтересуваната страна, така и сумите, възстановени чрез реализация на гаранциите.

Член 31

Държавите-членки държат на разположение на Комисията следната информация:

а)

видовете институции, оправомощени да действат като гаранти, и установените изисквания;

б)

видовете гаранции, приемани съгласно член 7, параграф 2, и установените изисквания.

Член 32

Регламент (ЕИО) № 2220/85 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 33

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 март 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

(3)  ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 10.

(4)  ОВ L 42, 14.2.2006 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.

(6)  ОВ L 349, 24.12.1998 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 5.

(8)  Вж. приложение I.

(9)  ОВ L 365, 21.12.2006 г., стр. 52.

(10)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 50, 22.2.1978 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията

(ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 5)

 

Регламент (ЕИО) № 1181/87 на Комисията

(ОВ L 113, 30.4.1987 г., стр. 31)

 

Регламент (ЕИО) № 3745/89 на Комисията

(ОВ L 364, 14.12.1989 г., стр. 54)

 

Регламент (ЕО) № 3403/93 на Комисията

(ОВ L 310, 14.12.1993 г., стр. 4)

 

Регламент (ЕО) № 1932/1999 на Комисията

(ОВ L 240, 10.9.1999 г., стр. 11)

 

Регламент (ЕО) № 673/2004 на Комисията

(ОВ L 105, 14.4.2004 г., стр. 17)

 

Регламент (ЕО) № 1713/2006 на Комисията

(ОВ L 321, 21.11.2006 г., стр. 11)

Единствено член 3

Регламент (ЕО) № 1913/2006 на Комисията

(ОВ L 365, 21.12.2006 г., стр. 52)

Единствено член 12


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕИО) № 2220/85

Настоящият регламент

Дял I

Глава I

Член 1, уводна част

Член 1, уводна част

Член 1, буква a)

Член 1, буква a)

Член 1, буква б)

Член 1, буква б)

Член 1, буква в)

Член 1, буква г)

Член 1, буква д)

Член 1, буква е)

Член 1, буква в)

Член 2

Член 2, втора алинея

Член 3, уводни думи

Член 3, уводни думи

Член 3, буква a), първа алинея

Член 3, буква a)

Член 3, буква a), втора алинея

Член 2, първа алинея

Член 3, букви б), в) и г)

Член 3, букви б), в) и г)

Дял II

Глава II

Членове 4, 5 и 6

Членове 4, 5 и 6

Дял III

Глава III

Член 8

Член 7

Член 9

Член 8

Член 10, параграф 1, буква a)

Член 9, параграф 1, първа алинея

Член 10, параграф 1, буква б)

Член 9, параграф 2, втора алинея

Член 10, параграф 1, буква в)

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 10, параграф 2, буква a)

Член 9, параграф 2, първа алинея

Член 10, параграф 2, буква б)

Член 9, параграф 2, трета алинея

Член 11

Член 10

Член 12

Член 11

Член 13

Член 12

Член 14

Член 13

Член 15

Член 14

Член 16

Член 15

Член 17

Член 16

Дял IV

Глава IV

Член 18, уводни думи и тире

Член 17

Член 19

Член 18

Дял V

Глава V

Член 20

Член 19

Член 21

Член 20

Член 22

Член 21

Член 23, параграф 1

Член 22, параграф 1

Член 23, параграф 2, уводни думи

Член 22, параграф 2, уводни думи

Член 23, параграф 2, буква a)

Член 22, параграф 2, уводни думи

Член 23, параграф 2, буква б), първо тире, уводни думи

Член 22, параграф 2, буква a), уводни думи

Член 23, параграф 2, буква б), първо тире, първо подтире

Член 22, параграф 2, буква a), подточка i)

Член 23, параграф 2, буква б), първо тире, второ подтире

Член 22, параграф 2, буква a), подточка ii)

Член 23, параграф 2, буква б), второ тире, уводни думи

Член 22, параграф 2, буква б), уводни думи

Член 23, параграф 2, буква б), второ тире, първо подтире

Член 22, параграф 2, буква б), подточка i)

Член 23, параграф 2, буква б), второ тире, второ подтире

Член 22, параграф 2, буква б), подточка ii)

Член 23, параграф 2, буква б), трето тире, уводни думи

Член 22, параграф 2, буква в), уводни думи

Член 23, параграф 2, буква б), трето тире, първо подтире

Член 22, параграф 2, буква в), подточка i)

Член 23, параграф 2, буква б), трето тире, второ подтире

Член 22, параграф 2, буква в), подточка ii)

Член 23, параграф 3

Член 22, параграф 3

Член 24

Член 25

Член 26

Член 23

Член 24

Член 25

Дял VI

Глава VI

Член 27

Член 26

Член 28

Член 27

Член 29

Член 28

Член 30

Член 29

Дял VII

Глава VII

Член 31

Член 32

Член 30

Член 31

Член 32

Член 33

Член 33

Приложение I

Приложение II


Top