Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съвместното създаване на услуги от общ интерес като принос към по-силна демокрация на участието в ЕС

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/11)

Докладчик:	Krzysztof BALON
Съдокладчик:	Thomas KATTNIG

Решение на пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	7.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	226/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Съвместното създаване на услуги от общ интерес (УОИ) от организациите на гражданското общество и пряко от гражданите е един от най-ефективните инструменти за стимулиране на демокрацията на участието, а с това и за укрепване на европейската интеграция. Ето защо в рамките на настоящото становище Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) предлага конкретни мерки за подобряване на рамковите условия в ЕС в тази област с цел да се повиши защитата на правата и предимствата, с които се ползват гражданите.

1.2.

По-специално кризисни ситуации, като например настоящата руска агресия срещу Украйна и последвалото бягство на милиони хора, предимно жени и деца, демонстрират решаващата роля на гражданското общество с неговата незабавна способност спонтанно, но същевременно успешно, да съчетава или да прилага модели и процедури за съвместно създаване, по-специално на социални и образователни УОИ, в области, в които вече разполага с опит с действително съвместно създаване.

1.3.

В исторически план участниците от гражданското общество винаги са предлагали социални и други услуги от общ интерес, когато потребностите не са били установени от публичните органи на управление, а тяхното удовлетворяване не се е считало за доходоносно от търговските дружества. В повечето случаи държавата навлиза на по-късен етап като доставчик или възложител на услуги, а също и като регулатор и гарант на качеството на услугите. В този контекст по отношение на УОИ трябва да се прилага принципът на субсидиарност между държавите членки и Европейския съюз в съответствие с член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Освен това по отношение на УОИ принципът на субсидиарност следва да бъде водещ принцип в отношенията между всички равнища на публичната администрация на държавите членки, както и между публичните органи и организациите на гражданското общество.

1.4.

Въпреки че юридическата и политическата отговорност за предоставянето на УОИ остава в правомощията на съответните избрани представители и редовно се оценява от гражданите по време на избори, публичните органи упражняват надзора върху адекватното предоставяне на УОИ. ЕИСК подкрепя целево прилагане на подхода на съвместно създаване: УОИ следва да бъдат разработвани съвместно с ползвателите, общностите и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че те отговарят на реалните нужди, от една страна, и на демократичното участие, от друга страна. Това е особено вярно в случаите, когато служителите, наети по трудов договор, си сътрудничат с доброволци или структури за самопомощ.

1.5.

Поради това държавите членки се приканват да разработят и/или подобрят инструменти, които гарантират участието на гражданите и организациите на гражданското общество в целия процес на предоставяне на услуги от общ интерес. Това включва подходящи рамкови условия за нестопански дейности на социалната икономика, както са определени в становището на ЕИСК от 18.9.2020 г. относно „Укрепване на социалните предприятия с нестопанска цел като основен стълб на една социална Европа“ (1), и прилагането на член 77 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки (2) по такъв начин, че да се запазват поръчки за определени услуги в здравната, социалната, културната и в образователната сфера, посочени в този член, за организации с нестопанска цел.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че висококачественото предоставяне на услуги от общ интерес в интерес на гражданите и икономиката зависи от наличието на достатъчно ресурси, т.е. финансиране и персонал, и те трябва да се осигуряват.

1.7.

Въпреки че рамковите условия за предоставяне и следователно съвместно създаване на УОИ са преди всичко отговорност на държавите членки, регионите и общините, съществува също така спешна необходимост от насърчаване на държавите членки да разработят концепции за съвместно проектиране чрез създаване на инструментариум, който да улеснява използването на модели за съвместно създаване. Подобни инициативи следва да насърчават всички отговорни участници в държавите членки да стимулират съвместното създаване и предоставяне на УОИ от страна на организациите на гражданското общество.

1.8.

ЕИСК предлага Комисията да публикува работен документ по този въпрос като основа за по-нататъшната работа, насочена към създаването на „инструментариум“, който следва да насърчава и насочва националните, регионалните и местните власти към засилено използване на модели за съвместно създаване. Един такъв документ следва да включва, наред с другото, съображения във връзка със съвместното създаване в съответствие с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 26 към ДЕС и към ДФЕС, като се вземат предвид Европейският стълб на социалните права, особената роля на социалната икономика с нестопанска цел за съвместното създаване и необходимите рамкови условия за това. Освен това документът следва да включва предложения за европейска и национална подкрепа на иновативни проекти за съвместно създаване, като се вземат предвид научноизследователските компоненти, и набор от добри практики. Въз основа на описания по-горе инструментариум, след по-широка консултация на равнище ЕС, може да бъде публикувана Зелена книга, а след това и Бяла книга.

1.9.

От своя страна ЕИСК ще създаде форум за обмен на идеи и най-добри практики в тази област с участието на организации на гражданското общество, социалните партньори, университети и научноизследователски проекти, за да се поддържа и развива дискусионният процес на европейско равнище.

2.   Контекст

2.1.

По-нататъшното развитие на демокрацията на участието в Европейския съюз е едно от основните предизвикателства пред укрепването на европейската интеграция, противопоставено на популизма и национализма. Съвместното създаване на УОИ от организации на гражданското общество и пряко от гражданите е един от най-ефективните инструменти за стимулиране на демокрацията на участието.

2.2.

От няколко години ЕИСК в сътрудничество с различни участници от гражданското общество и академичните среди/научните изследвания се ангажира за модернизиране и по-нататъшно развитие на УОИ. В рамките на Комитета отговорността за тази дейност се носи основно от постоянната група „Услуги от общ интерес“.

2.3.

През 2019 г. започна сътрудничество с консорциума за съвместно създаване на услуги за иновации в Европа (CoSIE) (3), съставен от университети, общини и организации на гражданското общество от девет държави членки (Гърция, Естония, Испания, Италия, Нидерландия, Полша, Унгария, Финландия, Швеция) и Обединеното кралство. Постоянната група „Услуги от общ интерес“ се запозна с новаторския опит и заключенията на проекта CoSIE в рамките на два семинара: „Съвместно създаване на услуги от общ интерес: роля на организациите на гражданското общество“ на 15 април 2021 г. в Брюксел, и „Граждани обслужват граждани: съвместното създаване и предоставяне на услуги от общи интерес от страна на организациите на гражданското общество“ на 1 и 2 декември 2021 г. в Люблин (Полша) в сътрудничество с град Люблин и с участието на партньори от Украйна.

2.4.

Съвместното създаване е неразривно свързано с по-широко обсъждане на реформата на публичната администрация. Акцентът на новото публично управление (НПУ) беше поставен върху повишаването на ефективността, възприемане на управленски модели от частния сектор и изграждане на взаимоотношения доставчик-потребител в обществените услуги, в които като отправна точка служат потребностите, желанията и изборът на ползвателите на услуги. Това беше доминиращ модел през 90-те години на миналия век и първото десетилетие на XXI век, но към него бяха отправени критики за това, че не е толкова ефективен и ефикасен, колкото се очакваше, както и за ограничения му потенциал за иновации (4). Акцентът на тенденциите след НПУ („парадигмети“ (5)) по отношение на иновациите в областта на обществените услуги се основава на активен гражданин, който участва в предоставянето на услугата, а не на пасивен индивидуален потребител, мотивиран от фрагментиран личен интерес, и тези тенденции са насочени също така към подобряване на интеграцията и координацията между мрежите от потребителски групи и заинтересованите страни, а не към дезинтеграция. Съвместното създаване се счита за ключова концепция в моделите след НПУ (6).

2.5.

Резултатите от досегашната работа на ЕИСК в тази област показват, че съвместното създаване и предоставяне на УОИ от гражданите или техните организации води до укрепване на демокрацията на участието и по-нататъшно развитие на социалната икономика в Европейския съюз, наред с останалите съществени роли, които УОИ играят като незаменим фактор за всички останали дейности в обществото.

3.   Услуги от общ интерес

3.1.

В рамките на европейската интеграция в контекста на характерното противопоставяне между „единство“ и „многообразие“ беше разработен нов подход към услугите, регулирани от специфични правила и стандарти. Целта е да се гарантира, че всички граждани и всички заинтересовани страни имат достъп до онези основни услуги, които са и ще останат в основата на един достоен живот и които са и ще продължат да бъдат от съществено значение за участието в обществото — услуги от общ интерес (УОИ). УОИ могат да се предоставят в различен контекст — или на конкурентни пазари, като икономически услуги от общ интерес, или като неикономически услуги от общ интерес, изключени от тези пазари. Тук Комисията прави разграничение (7) между услуги от общ икономически интерес, нестопански услуги и социални услуги от общ интерес (от стопански или нестопански характер). Член 106 от ДФЕС се прилага по отношение на услугите от общ икономически интерес (УОИИ) (8) или икономическите услуги.

3.2.

Концепцията постепенно се развива и прецизира:

3.2.1.

УОИ са част от общите европейски ценности и играят роля за насърчаване на социалното и териториалното сближаване в ЕС (9). Във връзка с това ЕИСК припомня общите ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 14 от ДФЕС, както са изложени в Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, приложен към ДЕС и ДФЕС. По-нататъшното развитие на установените тук принципи може да доведе до по-голяма ефективност и премахване на недостатъците.

3.2.2.

Тези общи ценности имат три измерения: свободата на преценка, с която разполагат националните, регионалните и местните власти, за да отговорят на нуждите на потребителите; зачитането на многообразието и различията в потребностите, предпочитанията и демократичния избор на ползвателите, както и на различните географски, социални и културни условия; високо равнище на качество, безопасност, достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп и правата на потребителите (10).

3.2.3.

Тези услуги са съществена част от икономическите и социалните системи на държавите — членки на ЕС, и като цяло представляват основен елемент от европейския социален модел. Европейските граждани и предприятия с основание очакват да разполагат с широк набор от надеждни, стабилни и ефективни услуги от общ (икономически) интерес, които са с високо качество и на достъпни цени. Тези услуги гарантират, че могат да бъдат удовлетворени колективните нужди и интереси — задачи от обществен интерес. ЕИСК изрично отбелязва, че висококачественото предоставяне на тези основни за гражданите и икономиката услуги зависи от наличието на достатъчно ресурси, т.е. финансиране и персонал, и те трябва да се осигуряват.

3.2.4.

Достъпът до УОИИ е част от основните права (11) и от Европейския стълб на социалните права (12). Въпреки че в принцип 20 от Стълба изрично се споменават „основните“ УОИ, други от неговите принципи очертават важни области на услугите от общ интерес, като например образование, жилищно настаняване и помощ за бездомните, дългосрочни грижи, приобщаване на хората с увреждания, здравни грижи и др.

3.2.5.

Нестопанските услуги от общ интерес са освободени от правилата на вътрешния пазар и конкуренцията; за тях са в сила единствено общите принципи на ЕС (прозрачност, недискриминация, равно третиране, пропорционалност) (13).

3.2.6.

Съюзът и държавите членки следят „тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи“ (14).

3.2.7.

УОИИ се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени (15).

3.3.

Цел на услугите от общ интерес е да се отговори на нуждите на всички граждани и заинтересовани страни, като се отчита тяхното развитие във времето и пространството и динамичният им характер. Те могат например да обхващат области като сигурност, здравеопазване, социални услуги, включително приобщаване на хора с увреждания, дългосрочни грижи, социални жилища (16), образование, както и области на основни услуги, изрично посочени в принцип 20 от Европейския стълб на социалните права (17).

3.4.

По отношение на УОИ трябва да се прилага принципът на субсидиарност между държавите членки и Европейския съюз в съответствие с член 5, параграф 3 от ДЕС. ЕС определя обща рамка от принципи, насочени към удовлетворяване на потребностите на всички граждани и икономически и социални участници, а държавите членки и регионалните и местните власти създават и прилагат УОИ. Освен това по отношение на УОИ принципът на субсидиарност следва да бъде водещ принцип в отношенията между всички равнища на публичната администрация на държавите членки, както и между публичните органи и организациите на гражданското общество.

3.5.

УОИ трябва да отговарят на множество противоречиви изисквания: гарантиране на основните права; местни цели за икономическо, социално и териториално сближаване; целите на устойчивото развитие, опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата; и прилагане на социалната пазарна икономика, единния пазар и правилата за конкуренция. При това по прагматичен начин и въз основа на принципа на субсидиарност и с участието на всички заинтересовани страни, трябва да се намери баланс в развитието, за да се отговори на нуждите на всеки отделен човек и всяка общност.

4.   Съвместно създаване на услуги от общ интерес

4.1.

Участниците от гражданското общество винаги са предлагали социални и други услуги от общ интерес, защото потребностите не са били установени от публичните органи на управление, а тяхното удовлетворяване не се е считало за доходоносно от търговските дружества. В повечето случаи държавата навлиза на по-късен етап като доставчик на услуги, а също и регулатор и гарант на качеството на услугите.

4.2.

Услугите от общ интерес се предоставят или възлагат от самите териториални единици. Въпреки че политическата отговорност е в правомощията на съответните избрани представители и редовно се оценява от гражданите по време на избори, публичните органи упражняват контрола върху адекватното предоставяне на УОИ. Могат да се следват два различни подхода, а именно „от горе надолу“ — инициативи на национални, регионални или местни власти, или „от долу нагоре“ — съвместно създаване с участието на граждани и/или организации на гражданското общество. Настоящото становище се позовава на втория подход. ЕИСК подкрепя широкото прилагане на подхода на съвместно създаване: УОИ следва да бъдат разработвани в сътрудничество с ползвателите, общностите и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, както че те отговарят на реалните нужди, така и че дават възможност за демократично участие.

4.3.

Областите и степента на реализиране на съвместното създаване обаче зависят от контекста. Не всички услуги, общности и доставчици на услуги — особено в инфраструктурни сектори от критично значение като енергоснабдяване и водоснабдяване — се вписват в радикално нов начин за подхождане към услугите и споделяне на отговорностите, но всяка стъпка към засилване на правомощията за съвместно вземане на решения и насърчаване на ефективни решения в дух на сътрудничество се оказва от полза. За да се увеличи максимално участието на потребителите, може да се препоръча „стълбицата на съвместното създаване“ (18), с различни равнища на системно участие на съответните публични и частни участници, като се започне от по-ниско равнище на ангажираност (когато публичните агенции имат за цел да дадат възможност на гражданите да увеличат капацитета си за ръководене на собствения си живот и да ги насърчат да създават съвместно услугите, които се предлагат от публичния сектор) до най-високото равнище (когато съвместните иновации, основани на съвместно определяне на програми и дефиниране на проблеми, съвместно проектиране и изпробване на нови и неизпитани решения, както и координираното прилагане въз основа на публични и частни решения са улеснени).

4.4.

Съвместното създаване предполага възприемането на начини на работа, които се основават на силни страни или на активи. Основаният на активи подход мобилизира ресурсите (материални и нематериални), възможностите и стремежите на ползвателите на услуги, вместо само да регистрира и удовлетворява техните нужди. Този подход се основава на предположението, че всички граждани имат ценни, често непризнати активи (култура, време, житейски и учебен опит, практически знания, контакти, умения, идеи), които могат да допринесат за развитието и предоставянето на услуги. Методологичният инструментариум за съвместно създаване включва редица методи — от проучвания на удовлетвореността, като например в електронната търговия, и проучвания на общественото мнение до различните начини за изразяване на мнения чрез използване на цифрови инструменти, целеви групи и панели, до методи за участие (напр. социални хакатони, технологии на отвореното пространство, живи лаборатории, световни кафенета, планове за услуги, проекционно мислене, пътувания на потребителите и различни онлайн инструменти за участие).

4.5.

Съвместното създаване обаче не е техническо решение и не може да бъде постигнато с еднократно усилие. Това е подход, който навлиза в процесите на проектиране и предоставяне на услуги на различни етапи. В своите по-радикални форми инструментариумът обхваща форми на съвместно управление, които насърчават прехвърлянето на властта и понякога това на собствеността на услугите върху хора и общности. Това включва официалното участие на хора с опит в споразумения за управление, договорености за реципрочност, кооперации и общностни организации.

4.6.

Предпоставката за успешен процес на съвместно създаване е да се поканят всички потенциални групи потребители, за да могат да бъдат представлявани техните интереси. Пристрастното участие в полза на гражданите, които разполагат с повече ресурси и са по-склонни да участват, може да доведе до недемократични процеси.

4.7.

Друго задължително условие за съвместно създаване е доверието между участниците в процеса, което може да бъде изградено между доставчиците на услуги и заинтересованите страни само ако има прозрачност относно това какво би трябвало да постигне услугата, чрез своите процеси на съвместно създаване, и степента, в която тя споделя открито обхвата и целевата група на услугата със съвместните създатели (19).

4.8.

Съвместното създаване следва винаги да се осъществява в контекста на планиране на нуждите на национално, регионално и местно равнище. Противоречията между различните нужди винаги трябва да се вземат предвид. Когато бъдат регистрирани, предложенията за тяхната йерархия могат да бъдат обсъждани в рамките на обществени консултации и основата за вземане на решения може да бъде предоставена на съответните органи за медиация и вземане на решения, за да се гарантира високо качество, сигурност на доставките и достъпност, равно третиране и зачитане на правата на потребителите. Ползите за обществото като цяло трябва действително да останат крайната цел на УОИ. Процесът на съвместно създаване при никакви обстоятелства не трябва неволно да води до понижаване на качеството на услугите, неоправдано повишаване на цените или ограничаване на достъпа до услуги.

4.9.

Съвместното създаване е динамично взаимодействие между доставчиците на услуги, ползвателите на услуги и други заинтересовани страни, което включва различни потенциални етапи:

4.9.1.

съвместно иницииране: съвместно определяне на целите и задачите на отделните услуги от самото начало на процеса;

4.9.2.

ангажиране на заинтересованите страни: участие на нови действащи лица (ползватели, клиенти, доставчици на услуги) и поддържането на ангажимента им по време на процеса;

4.9.3.

съвместен дизайн: съвместно проектиране на услугата;

4.9.4.

съвместно изпълнение: съвместно предоставяне на услуги;

4.9.5.

съвместен мениджмънт: съвместно организиране и управление на услугите;

4.9.6.

съвместно управление: съвместно формулиране на политики;

4.9.7.

съвместна оценка: съвместно оценяване на ефективността и ефикасността на услугите и на решенията, взети въз основа на набор от критерии.

4.10.

В този контекст следва да се отбележи, че на практика вече съществуват иновативни модели, при които предоставянето на обществена услуга изобщо не е възможно без активното участие на ползвателите (20).

4.11.

От съществено значение е УОИ да се развиват в рамките на съвместни усилия с ползвателите, общностите и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че те създават и обогатяват стойността на предложенията за УОИ — т.е. повишено благосъстояние или споделено разбиране за общото благо, което може да бъде основа за разработване на политики, стратегии и услуги. В процеса на разработване на съвместни услуги хората, които използват услугите, работят със специалисти за проектиране, създаване и предоставяне на услуги (21). Следователно в този процес ролите на новатора, доставчика на услуги и ползвателя на услугата се припокриват.

4.12.

Добавената стойност на съвместното създаване винаги се крие в активното сътрудничество между публичните органи, които носят правна и/или политическа отговорност за предоставянето на УОИ, доставчиците на услуги и бенефициерите или ползвателите, които трябва да участват в демократичния процес на съвместно създаване. По този начин съвместното създаване засилва демократичната легитимност на политическите решения.

4.13.

Тази добавена стойност допринася по-специално за засилване на демократичното участие, когато доставчиците на услуги идват от кръговете на организации на гражданското общество или от социалната икономика с нестопанска цел, в рамките на които публичните служители си сътрудничат с доброволци или със структури за взаимопомощ, или когато организации на гражданското общество, представляващи интересите на бенефициерите или ползвателите, могат да упражняват реално влияние върху публични или частни доставчици на услуги. Освен това съвместното създаване има и морално измерение; то укрепва общностите, сближаването и доверието между участниците (22).

4.14.

Това е видно и в кризисни ситуации. Актуален пример е предоставянето от организациите на гражданското общество на услуги (по-специално в социалната сфера и образованието) за и с участието на бежанци от войната в Украйна. Непосредственият капацитет на гражданското общество за спонтанно, но и успешно прилагане на модели и процедури за съвместно създаване се оказа решаващ и възможен в територии, които вече имат опит в успешни процеси на съвместно създаване.

5.   Политически инициативи на европейско равнище

5.1.

Въпреки че рамковите условия за предоставяне и следователно съвместно създаване на УОИ са преди всичко отговорност на държавите членки, регионите и общините, съществува необходимост от насърчаване на националните, регионалните и местните органи да подкрепят по подходящ начин предоставянето на качествени услуги от общ интерес. Тук съществува спешна необходимост държавите членки да стимулират разработването на концепции за съвместно проектиране, при което се създава инструментариум, който улеснява използването на модели за съвместно проектиране. Подобни инициативи следва да стимулират всички заинтересовани страни в държавите членки да насърчават съвместното създаване и предоставяне на УОИ от организациите на гражданското общество, отчасти защото подходът на съвместно създаване допринася значително за адаптирането на услугите към променящите се нужди, за тяхното модернизиране и за насочването им към бъдещето.

5.2.

За тази цел ЕИСК призовава Европейската комисия да възприеме хоризонтален подход, като вземе предвид различните си области на компетентност и всички заинтересовани страни, за да разработи инструментариум, включващ различни форми на съвместно създаване, осъществените пилотни проекти и заключенията, които трябва да бъдат извлечени от тях.

5.3.

По-конкретно ЕИСК предлага Комисията да публикува работен документ по този въпрос като основа за по-нататъшната работа, насочена към създаването на „инструментариум“, който следва да насърчава и насочва националните, регионалните и местните власти към засилено използване на модели за съвместно създаване. Един такъв документ следва да включва, наред с другото, съображения във връзка със съвместното създаване в съответствие с член 14 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 26 към ДЕС и ДФЕС, като се вземат предвид Европейският стълб на социалните права, особената роля на социалната икономика с нестопанска цел в съвместното създаване и необходимите рамкови условия за него, както са определени в становището на ЕИСК от 18.9.2020 г. относно „Укрепване на социалните предприятия с нестопанска цел като основен стълб на социална Европа“ (23). Освен това документът следва да се позовава на прилагането на член 77 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки (24) по такъв начин, че да се запазват поръчки за определени услуги в здравната, социалната, културната и в образователната сфера, посочени в този член, за организации с нестопанска цел. Освен това документът следва да включва предложения за европейска и национална подкрепа на иновативни проекти за съвместно създаване, като се вземат предвид научноизследователските компоненти и набор от най-добри практики. Въз основа на описания по-горе инструментариум, след по-широка консултация на равнище ЕС, може да бъде публикувана Зелена книга, а след това и Бяла книга.

5.4.

От своя страна ЕИСК би създал форум за обмен на идеи и най-добри практики в тази област с участието на организации на гражданското общество, университети и научноизследователски проекти, за да се поддържа и развива дискусионният процес на европейско равнище.

---

(1)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(2)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0024&from=BG.

(3)  https://cosie.turkuamk.fi.

(4)  Drechsler, W. (2009 г.) Towards a Neo-Weberian European Union? Lisbon agenda and public administration (Към неовебериански Европейски съюз? Лисабонската стратегия и публична администрация), Halduskultuur—Administrative Culture 2009 г., 10(1), стр. 6—21.

(5)  Çolak, Ç. D. (2019 г.) Why the new public management is obsolete: an analysis in the context of the post-new public management trends (Защо новото публично управление е остаряло: анализ в контекста на тенденциите след новото публично управление), Croatian and Comparative Public 2019 г., 19(4), стр. 517—536, https://doi.org/10.31297/hkju.19.4.1.

(6)  Torfing, J., Sørensen, E., & Røiseland, A. (2019 г.) Transforming the public sector into an arena for co-creation: Barriers, drivers, benefits and ways forward (Трансформиране на публичния сектор в сфера на съвместно създаване: пречки, движещи сили, ползи и начини за постигане на напредък). Administration & Society 2019 г., 51(5), стр. 795—825, https://doi.org/10.1177/0095399716680057.

(7)  https://ec.europa.eu/info/topics/single-market/services-general-interest_bg.

(8)  Залегнали още в Римския договор, понастоящем член 106 от ДФЕС.

(9)  ДФЕС — Общи разпоредби, член 14.

(10)  Протокол № 26, приложен към ДЕС и ДФЕС.

(11)  Член 36 от Хартата на основните права на ЕС.

(12)  Параграф 20 от Стълба.

(13)  Протокол № 26, приложен към ДЕС и ДФЕС.

(14)  Член 14 от ДФЕС.

(15)  Член 106 от ДФЕС.

(16)  С оглед на влошаващата се жилищна криза в много държави членки, жилищата на достъпни цени също придобиват все по-голямо значение като основни услуги.

(17)  „Водоснабдяване, канализация, енергетика, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации“.

(18)  Torfing, J., Sørensen, E., & Røiseland, A. (2019 г.) Transforming the public sector into an arena for co-creation: Barriers, drivers, benefits and ways forward (Трансформиране на публичния сектор в сфера на съвместно създаване: пречки, движещи сили, ползи и начини за постигане на напредък). Administration & Society 2019 г., 51(5), стр. 795—825, https://doi.org/10.1177/0095399716680057.

(19)  https://cosie.turkuamk.fi/arkisto/index.html

(20)  Като например във Франция: „Services Publics Partagés“ („Споделени обществени услуги“): https://service-public-partage.fr/.

(21)  Институт за високи постижения в областта на социалните грижи (2015 г.) Co-production in social care: what it is and how to do it? (Съвместна работа в областта на социалните грижи: какво е това и как да го правим?) Ръководство на SCIE 51.

(22)  C. Fox et al. (2021 г.) New Agenda for Co-Creating Public Services, (Нова програма за съвместно създаване на обществени услуги), Университет по приложни науки в Турку, https://julkaisut.turkuamk.fi/isbn9789522167842.pdf.

(23)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 131.

(24)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014L0024&from=BG.