А)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката на Съда с решение от 7 март 2018 г., C-494/16 (1), Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17 (2), Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпяната от работника вреда посредством restitutio in integrum, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение в установен размер и на обективно основание (трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата), но не предвижда допълнително обезщетение, предназначено да поправи изцяло причинената вреда, ако същата надвишава този размер?

Б)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката на Съда с решение от 7 март 2018 г., C-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпяната от работника вреда, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение, което се изплаща при прекратяване на договора след заемане на съответната длъжност в резултат на процедура за подбор, но не предвижда никакво обезщетение по време на действие на договора като алтернатива на признаването му за безсрочен трудов договор? Следва ли по спор, в който се разглежда единствено постоянният характер на трудовото правоотношение, без да е налице прекратяване на договора, на работника да се признае право на обезщетение за вреди, причинени от срочния характер на това правоотношение като алтернатива на обявяването му за безсрочно?

В)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на публичните органи и публичноправните образувания за използването на последователни срочни трудови договори или подновявания на такива договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, с които мерки се цели предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори от страна на работодателите спрямо други работници, включително за в бъдеще, и които отговарят на критериите, установени в практиката на Съда с решение от 7 март 2018 г., C-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, при положение че тези мерки се съдържат в правни разпоредби, въведени след 2017 г. (допълнителна разпоредба 34 от Ley 3/2017 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2017 (Закон 3/2017 за общия държавен бюджет за 2017 г.) от 27 юни 2017 г., допълнителна разпоредба 43 от Ley 6/2018 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2018 (Закон 6/2018 за общия държавен бюджет за 2018 г.) от 3 юли 2018 г. и Real Decreto-ley 14/2021 (Кралски декрет-закон 14/2021) от 6 юли 2021 г.), които предвиждат ангажиране на отговорност за „неправомерни действия“, но тази отговорност не е конкретизирана, а се прави само общо препращане към нормативна уредба, която не е изрично посочена, като не е установен нито един конкретен случай на търсене на отговорност в контекста на хиляди съдебни решения, с които работници се признават за работещи по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение поради нарушение на правните разпоредби относно срочните трудови договори?

Г)

Ако бъде прието, че в испанското законодателство не съществуват достатъчно възпиращи мерки, следва ли последицата от нарушението на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (3), от страна на даден работодател в публичния сектор, да бъде признаването на съответното правоотношение за трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение или трудовият договор трябва да бъде признат за безусловно безсрочен?

Д)

Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване, по силата на принципа на предимство на правото на Съюза да се извършва, дори това преобразуване да бъде счетено за противоречащо на членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания), ако тълкуването на тези разпоредби е в смисъл, че достъпът до заетост в публичния сектор, включително по трудови правоотношения, се предоставя единствено, след като кандидатите преминат успешно конкурсна процедура за подбор, в която се прилагат принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност? Доколкото е възможно различно тълкуване, каквото е възприето от Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания), следва ли по отношение на националните конституционни разпоредби да се прилага принципът на съответстващо тълкуване, в резултат на което задължително да бъде тълкуване на тези разпоредби, което ги прави съвместими с правото на Съюза — в конкретния случай, че членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания) не налагат задължително прилагане на принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите в процедурите по назначаване на персонал по трудови правоотношения?

Е)

Допустимо ли е преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание на Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/EО, и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване да не намери приложение, ако преди постановяването по съдебен ред на това преобразуване със закон бъде предвидено постоянно назначение или стабилизиране на длъжностите, заемани по срочни трудови правоотношения, което трябва да се осъществи в следващите години и което предполага публичното обявяване на конкурсна процедура за заеманата от съответния работник длъжност, отчитайки обстоятелството, че в тези процедури трябва да се гарантира „спазването на принципите на свободна конкуренция, на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност“ и следователно работникът, спрямо който е използвано последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори, може както да бъде постоянно назначен на заеманата от него длъжност, така и да загуби работното си място поради възлагането ѝ на друго лице, в който случай трудовият му договор ще бъде прекратен при обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата?