1)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 148, параграф 2 от Конституцията на Румъния, според тълкуването, което му е дадено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) в неговото решение № 390/2021, съгласно която националните съдилища нямат право да проверяват съответствието на национална разпоредба, обявена за конституционосъобразна с решение на Curtea Constituțională, с разпоредбите на правото на Европейския съюз?

2)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална разпоредба като член 99, буква ș) от румънския Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, който позволява да се образува дисциплинарно производство и да бъдат наложени дисциплинарни наказания на съдия поради неспазване на решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в случай че той трябва да признае прилагането с предимство на правото на Европейския съюз пред съображения от решение на Curtea Constituțională — национална разпоредба, която лишава съдията от правото да приложи решение на Съда на ЕС, което счита за имащо предимство?

3)

Допуска ли принципът на независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална съдебна практика, която забранява на съдията — под страх от дисциплинарни последици — да прилага практиката на Съда на Европейския съюз в наказателни производства, като например оспорването, свързано с разумната продължителност на наказателното производство, уредено в член 4881 от румънския Наказателно-процесуален кодекс?