Questo documento è un estratto del sito web EUR-Lex.
Documento 62021TN0282
Case T-282/21: Action brought on 21 May 2021 — SS and ST v Frontex
Дело T-282/21: Иск, предявен на 21 май 2021 г. — SS и ST/Frontex
Дело T-282/21: Иск, предявен на 21 май 2021 г. — SS и ST/Frontex
OB C 289, 19.7.2021, pagg. 40–41
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
19.7.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 289/40 |
Иск, предявен на 21 май 2021 г. — SS и ST/Frontex
(Дело T-282/21)
(2021/C 289/57)
Език на производството: английски
Страни
Ищци: SS, ST (представители: M. Van den Broeck и L. Lambert, адвокати)
Ответник: Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)
Искания
Ищците молят Общия съд:
— |
да обяви иска за допустим и да го разгледа по същество, |
— |
да обяви, че след като в съответствие с предвидената в член 265 ДФЕС процедура от Frontex е поискано да предприеме действия, тя не е направила това или чрез оттегляне на финансирането, спиране или прекратяване изцяло или частично на дейността ѝ в района на Егейско море (член 46, параграф 4 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана (1)), или чрез представяне на надлежно обосновани съображения защо не е предприела съответната мярка по член 46, параграф 6, или не е определила по друг начин позицията си в отговор на предварителното искане на ищците, |
— |
да обяви, че това бездействие е в нарушение на Договорите по смисъла на член 265 ДФЕС. |
Основания и основни доводи
Ищците изтъкват три основания в подкрепа на иска.
1. |
Първо основание, в което се твърди наличието на сериозни и продължаващи нарушения на основни права и на международни задължения за защита в района на Егейско море, свързани с дейността на Frontex, поради което изпълнителният директор бил длъжен да спре или прекрати посочената дейност по смисъла на член 46 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана. Ищците твърдят, че съгласно събраните доказателства „новата тактика“ в контекста на операциите за граничен контрол в района на Егейско море, въведена през март 2020 г., представлява държавна (Гърция) и организационна (Frontex) политика на систематично или широкомащабно нападение срещу цивилното население, търсещо убежище в ЕС, в нарушение по-специално на правото на живот, забраната за колективно експулсиране, принципа на забрана за връщане и правото на убежище. |
2. |
Второ основание, в което се твърди, че Frontex не е изпълнила позитивните си задължения по Хартата на основните права, що се отнася до предотвратяването на предвидими нарушения на споменатите по-горе основни права в района на Егейско море в рамките на нейната дейност. Frontex не се е съобразила с конкретни проявления на положителните си задължения, които са изрично предвидени в други разпоредби, различни от член 46 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана, като задълженията за мониторинг и докладване, и които са свързани или дори преплетени с приложението на член 46. |
3. |
Трето основание, в което се твърди, че липсата на действия на Агенцията в контекста на член 265 ДФЕС засяга ищците пряко и лично, тъй като тяхното положение вече е било многократно засягано от новата държавна и организационна политика на систематични и широкомащабни практики или за отвличане от територията на Съюза и насилствено връщане в морето, или за залавяне в морето; за изоставяне в морето на неизправни плавателни съдове, които представляват сериозна опасност за живота; за незаконно връщане, колективно експулсиране и осуетяване на достъпа до убежище. Продължаващата липса на надлежни мерки от страна на Frontex за предотвратяване на тези нарушения — включително спиране или прекратяване на нейните действия в съответствие с член 46 — значително увеличава опасността ищците да бъдат подложени отново, за шести път, на същите нарушения на Договорите, както и на международното и Европейското обичайно и договорно право. |
(1) Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 година за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (OВ L 295, 2019 г., стр. 1).