This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019TN0043
Case T-43/19: Action brought on 24 January 2019 WV v EEAS
Дело T-43/19: Жалба, подадена на 24 януари 2019 г. — WV/ЕСВД
Дело T-43/19: Жалба, подадена на 24 януари 2019 г. — WV/ЕСВД
OB C 103, 18.3.2019, p. 52–53
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
18.3.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 103/52 |
Жалба, подадена на 24 януари 2019 г. — WV/ЕСВД
(Дело T-43/19)
(2019/C 103/68)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: WV (представител: É. Boigelot, avocat)
Ответник: Европейска служба за външна дейност
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
|
— |
да отмени решението на ОН от 28 март 2018 г. за отхвърляне на искането за обезщетение и, при необходимост, решението от 26 октомври 2018 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред от 26 юни 2018 г., |
|
— |
вследствие на това, като уважи искането за обезщетение, подадено от жалбоподателя на основание член 90, параграф 1 от Правилника и описано в писменото изявление от 29 ноември 2017 г., да осъди ЕСВД да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер, определен ex aequo et bono на 690 000 EUR, освен ако размерът не се увеличи в хода на производството, общо за имуществените, неимуществените и професионалните вреди и уронването на доброто име, като този размер е определен към 31 януари 2019 г., без да се засяга евентуалното увеличение в хода на производството и възможността да се иска обезщетение за загуба на бъдещи доходи в резултат на евентуално напускане на институциите, |
|
— |
да осъди ответника да заплати съдебните разноски в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно-единствено основание, а именно нарушение по-специално на членове 12, 12а, 22б, 24, 25 и 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), на членове 1 и 2 от приложение IX към Правилника и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).
В рамките на основанието жалбоподателят сочи също, от една страна, нарушение по-специално на членове 41, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нарушение на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на правото на защита и на принципа на състезателност, както и на член 296 ДФЕС.
От друга страна, според жалбоподателя е налице и злоупотреба с право и с процесуални възможности от страна на администрацията, както и явно нарушение на принципа на оправдани правни очаквания и равни процесуални възможности. Жалбоподателят смята, че обжалваното решение е опорочено поради нарушение на принципа, съгласно който от администрацията се изисква да приема решения само на базата на законово допустими мотиви — релевантни и неопорочени от явни грешки в преценката, фактически и правни, както и поради нарушение на принципите на пропорционалност, на задължението за съдействие и полагане на грижа, на разумния срок и на добра администрация.
Поради това обжалваното решение се основавало на пристрастна, предубедена и тенденциозна преценка на фактите и приложимите правни норми.
Жалбоподателят твърди по същество, че несъмнено има причинно-следствена връзка между допуснатите от ОН нарушения и настъпилите вреди, тъй като неправомерните действия довели до тежки вреди за професионалната репутация, доброто име и финансовото състояние на жалбоподателя. Всъщност допуснатите нарушения имали за цел да уронят или дори напълно да унищожат репутацията на жалбоподателя пред лицата, с които има професионални контакти в рамките на и извън институциите, и водели до реална загуба на възможността му за професионално развитие, като вследствие на това го поставяли в положение на безсилие, което било източник на безпокойство и/или състояние на тревожност и постоянна несигурност за бъдещето.