Жалба, подадена на 29 януари 2019 г. от Credito Fondiario SpA срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 ноември 2018 г. по дело T-661/16, Credito Fondiario/ЕСП

(Дело C-69/19 P)

(2019/C 103/19)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Credito Fondiario SpA (представители: F. Sciaudone, F. Iacovone, S. Frazzani, A. Neri, avvocati)

Друга страна в производството: Единен съвет за преструктуриране

Встъпили страни: Италианска република, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е опорочено от множество грешки, които представляват както грешки при прилагане на правото, така и процесуални нарушения.

I.   Неправилна правна квалификация на фактите. Липса на мотиви

Общият съд допуска грешка като не квалифицира фактите по делото в съответствие със съдебната практика, според която при липса на публикация или на съобщение, срокът за обжалване започва да тече от момента, в който заинтересованото лице се запознава точно със съдържанието и с мотивите на акта, при условие че е поискал текста му в разумен срок.

По-конкретно Общият съд неправилно приема, че жалбоподателят се е запознал с двете решения на ЕСП посредством двете записки на Banca d’Italia от 3 май и от 27 май 2016 г. Освен това Общият съд неправилно приема, че жалбоподателят не е проявил активност в рамките на разумния срок, за да получи двете решения на ЕСП. Общият съд не оценил правилно контекста на правна несигурност. В резултат на това Общият съд неправилно приема, че жалбата е просрочена с оглед на специфичните обстоятелства в конкретния случай.

II.   Неправилно тълкуване и прилагане на съдебната практика относно „разумния срок“

Преценката на Общия съд относно просрочието на жалбата е опорочена и поради неправилното тълкуване (и в резултат на това и неправило прилагане в конкретния случай) на съдебната практика относно разумната продължителност на срока, в който заинтересованото лице трябва да прояви активност, за да получи подлежащото на обжалване решение.

III.   Нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Нарушаване и неправилно прилагане на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд

Независимо че е приел множество мерки за събиране на доказателства и процесуално организационни действия, Общият съд не е приканил страните да представят становища по въпроса за спазването на срока за обжалване. Общият съд разгледал въпроса за просрочието на жалбата за първи път в определението, като се основава на този въпрос за да отхвърли жалбата, без да е дал възможност на страните, особено на жалбоподателя да изложи доводи и да разгледа този въпрос.

Освен това Общият съд приел определението на основание член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, при положение че по различни причини било ясно, че мотивът за недопустимост, на който се основава определението, с което е отхвърлена жалбата не бил явен.

Така Общият съд нарушил правото на защита на жалбоподателя.

IV.   Неправилна преценка на недопустимостта на искането по член 277 ДФЕС

Грешната преценка на Общия съд относно недопустимостта на жалбата за отмяна автоматично води до незаконосъобразност на определението в частта, в която Общият съд приема, че искането на жалбоподателя за установяване на незаконосъобразността на Регламент № 2015/63 (1) е недопустимо. Всъщност Общият съд приема, че второто искане по необходимост е акцесорно спрямо главното искане за отмяна и поради това явната недопустимост на жалбата за отмяна определяла автоматично явната недопустимост на искането за обявяване на незаконосъобразността на Регламент № 2015/63.

V.   Неправилна преценка във връзка с присъждането на съдебните разноски Нарушение и неправилно прилагане на членове 134 и 135 от Процедурния правилник на Общия съд

При условията на евентуалност жалбоподателят обжалва определението в частта, в която Общият съд го осъжда за заплати съдебните разноски на ЕСП.

Според жалбоподателя по съображения за справедливост Общият съд трябвало да приложи член 135 от Процедурния правилник и да направи прихващане със съдебните разноски по член 135, параграф 1 от Процедурния правилник или евентуално да осъди ЕСП да понесе поне част от разноските, направени от жалбоподателя, по силата на член 135, параграф 2 от Процедурния правилник.

(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).