1)

Допуска ли член 3, параграф 4 от Директива 2001/23/ЕО (1) на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности при прехвърляне на стопанска дейност след откриването на производство по несъстоятелност срещу прехвърлителя на стопанската дейност националното право, което по принцип предвижда прилагането на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/23/ЕО и към правата на работниците и служителите на обезщетения за старост, инвалидност или наследствени обезщетения по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия в хипотезата на прехвърляне на стопанска дейност, да предвижда ограничение в смисъл, че приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?

2)

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:

Следва ли при прехвърляне на стопанска дейност след откриване на производство по несъстоятелност срещу прехвърлителя на стопанската дейност необходимите съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23/ЕО мерки за закрила на интересите на работниците и служителите във връзка с придобитите или евентуалните им права на обезщетения за старост по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия да бъдат съобразени с равнището на закрила, изисквано от член 8 от Директива 2008/94/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател?

3)

При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос:

Трябва ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че са предприети необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите във връзка с придобитите или евентуалните им права на обезщетения за старост по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия, когато националното право предвижда, че

4)

Приложим ли е член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23/ЕО към евентуални пенсионни права на работниците и служителите по допълнителни професионални пенсионни схеми в рамките на едно или няколко предприятия, които макар вече да са възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност пораждат права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите едва при настъпване на осигурителното събитие и следователно едва в по-късен момент, при положение че националното право предвижда член 3, параграф 4 от Директива 2001/23/ЕО да се прилага при прехвърляне на стопанска дейност и по време на производство по несъстоятелност?

5)

При утвърдителен отговор на втория или на четвъртия въпрос:

Обхваща ли минималното равнище на закрила, която държавите членки следва да предоставят съгласно член 8 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател и частта от евентуалните права на пенсия, придобити към датата на откриване на производството по несъстоятелност, която възниква само поради това че трудовото правоотношение не се прекратява във връзка с несъстоятелността?

6)

При утвърдителен отговор на петия преюдициален въпрос:

При какви обстоятелства претърпените от бившия работник или служител вследствие на неплатежоспособността на работодателя загуби във връзка с плащанията по професионалната пенсионна схема могат да бъдат разглеждани като явно непропорционални, така че държавите членки да са длъжни да осигурят в този случай минимална закрила по член 8 от Директива 2008/94/ЕО, макар бившият работник или служител да получава поне половината от обезщетенията по придобити от него пенсионни права?

7)

При утвърдителен отговор на петия преюдициален въпрос:

Предоставя ли се изисквана съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23/ЕО или член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/23/ЕО, равностойна на предвидената в член 8 от Директива 2008/94/ЕО защита на евентуални права на пенсия на работниците и служителите и в случаите, когато тази защита не произтича от националното право, а само от директното прилагане на член 8 от Директива 2008/94/ЕО?

8)

При утвърдителен отговор на седмия преюдициален въпрос:

Има ли член 8 от Директива 2008/94/ЕО директен ефект и в този случай, така че всеки работник или служител да може да се позовава на тази разпоредба пред националния съд, когато макар да получава поне половината от обезщетенията по придобитите от него пенсионни права, претърпените от него вследствие на неплатежоспособността на работодателя загуби все пак трябва да се разглеждат като непропорционални?

9)

При утвърдителен отговор на осмия преюдициален въпрос:

Публичен орган на държавата членка ли е частноправна организация, която е определена от държавата членка — по задължителен за работодателите начин — за институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в областта на пенсионното осигуряване по професионална схема, спрямо която държавата упражнява надзор върху финансовите услуги, която събира от работодателите въз основа на разпоредбите на публичното право необходимите вноски за застраховката срещу риск от несъстоятелност и подобно на орган на администрацията може чрез административен акт да определи предпоставките за принудително изпълнение?