21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/43

1.

Споразумението от Париж е значително постижение, тъй като е универсално, обвързващо и балансирано. То излага глобален план за действие, чиято цел е да се удържи покачването на температурата през настоящия век до доста под 2 градуса и да се насърчат усилията за ограничаване на увеличаването дори допълнително до 1,5 градуса в сравнение с нивата от 1990 г. Това е особено важно, тъй като очертаният курс към декарбонизация дава надеждни насоки за лицата, вземащи решения на всички равнища, предотвратява скъпо струващо обвързване с инвестиции във висока въглеродна интензивност и гарантира сигурност и ясна насоченост за бизнеса и инвеститорите. Задачата на 22-рата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (22-ра КС по РКООНИК) ще бъде да задържи положителния импулс от Париж и да приведе в действие различните механизми на Споразумението от Париж.

2.

Същевременно, дори ако бъдат изцяло осъществени, настоящите ангажименти на страните няма да бъдат достатъчни за постигането на договорените цели. Регионите и градовете, които са тясно свързани с местните общности и територии, ще трябва да предложат допълнителни действия, а страните трябва да представят актуализиран принос възможно най-скоро — още в контекста на улесняващия диалог през 2018 г. По отношение на ЕС по-конкретно Европейският комитет на регионите поддържа досегашната си позиция, че е необходимо емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 50 % до 2030 г. с цел световните емисии на парникови газове да достигнат своята най-висока точка възможно най-скоро и постепенно да бъдат прекратени до 2050 г. или малко след това.

3.

Със своята високоразвита система на многостепенно управление ЕС носи особено голяма отговорност да демонстрира обединено и амбициозно лидерство в справянето с изменението на климата; поради това КР приветства своевременното ратифициране на Парижкото споразумение от Европейския съюз и призовава държавите членки, които още не са го направили, да го ратифицират във възможно най-кратки срокове. КР призовава Европейската комисия и държавите членки да актуализират и конкретизират рамката до 2030 г. и пътната карта до 2050 г., за да спазят предвиденото в Споразумението задължение за формулиране на дългосрочни стратегии за развитие до средата на века с ниски емисии на парникови газове; този процес следва да започне възможно най-скоро, за да се даде възможност за всеобхватен дебат, в който активно участие следва да имат представителите на националните, регионалните и местните органи, както и гражданското общество и стопанският сектор.

4.

В Споразумението от Париж се признава значението на многостепенното управление за политиката в областта на климата. Този принцип следва да се прилага на практика на всички равнища на управление, за да се развиват връзки и да се отстранят различията между националните, регионалните и местните политики в областта на изменението на климата заедно с подобрени правила за прозрачност и разработване на необходимите инструменти за глобален преглед, по-добро разбиране за диференцираното влияние на изменението на климата, загубите и щетите, както и подходящо финансиране в областта на климата и подпомагане на капацитета.

5.

Поради това КР призовава за по-нататъшно развитие на Плана за действие Лима — Париж (LPAA) и съответната му платформа, а именно Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA). Те могат да бъдат напълно интегрирани в секретариата на РКООНИК посредством Глобалната програма за действия в областта на климата, стартирана от наскоро определените лидери в борбата с изменението на климата (1). На свой ред това следва да се превърне в основа за истинско многостепенно управление за действия във връзка с климата, както е отбелязано и в резолюцията на Европейския парламент.

(6)

Като най-големи участници в LPAA и NAZCA регионите и градовете вече показаха степента на своя ангажимент към борбата с изменението на климата и своя потенциал за повече действия. Доброволни инициативи като Конвента на кметовете на ЕС и меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“ представляват конкретна добавена стойност, тъй като подават към LPAA и NAZCA количествени данни и показват по-големи амбиции отколкото националните законодатели. Приносът на тези инициативи за насърчаване на действия на всички равнища следва да бъде признат и окуражен от поднационалните и националните правителства, както и от междуправителствените организации. Техните усилия следва да бъдат отчетени и включени в съответните национално определени приноси, както например беше направено в Мексико. Следва да се насърчават и други инициативи за мониторинг и докладване, както и механизми за измерване на намаляването на емисиите и оценка на политиките за смекчаване и адаптиране.

7.

Необходима е и по-голяма интеграция на регионите и градовете в рамките на процеса на РКООНИК, която ще предоставя възможност на най-ниските ешелони да подават своевременно обратна информация към равнището на ООН. Държавите ще имат достъп до най-добрата информация, позволяваща им да вземат икономически ефективни решения, които да могат да се прилагат от регионите и градовете по места. Поради това е необходимо да се установи постоянен и пряк диалог между различните равнища, като се започне от местното и регионалното равнище.

8.

Сред мерките за укрепване на този диалог са:

9.

След 21-вата КС Европейската комисия и Съветът поддържат все по-интензивна връзка с КР, за да интегрират по-добре местния подход към законодателството на ЕС, по-специално чрез програмата на ЕС за градовете. Освен това пътната карта за прилагането на Споразумението от Париж в ЕС утвърждава изцяло принципа на многостепенното управление.

10.

Европейската комисия даде ход и на разширяване и укрепване на Конвента на кметовете на ЕС. Сега той включва компонент за адаптиране и се разработва в различни части на света.

11.

От гледна точка на КР е изключително важно да се използва това признание и да се гарантира балансиран подход, който да отчита характерния принос на регионите и градовете в този контекст.

12.

КР би желал да подчертае, че принципът на многостепенното управление е приобщаващ и разходоефективен, тъй като дава възможност на всички равнища на управление да координират усилията си и по този начин да увеличат максимално потенциала си за действие.

13.

Регионите имат ключова роля в осигуряването на контекста за градските политики в рамките на по-голяма територия и свързването им с политики в други области като горското стопанство, зелените и сините инфраструктури, териториалното сближаване и селското стопанство. Тази функция на регионите е особено важна в ЕС, тъй като територията се състои от малки и средни градове, които често разполагат с ограничени ресурси и капацитет за действие. Регионите спомагат да се избегне скъпоструващото дублиране на усилията и да се гарантира широкообхватно сближаване между градските и извънградските райони.

14.

В Конвента на кметовете на ЕС, например, много региони участват като регионални координатори. Те дават възможност на няколко града да станат част от Конвента едновременно.

15.

Затова КР отбелязва ключовата роля на регионите в държавите членки като двигател на този вид вертикална координация между всички равнища на управление.

16.

В Италия, например, за регионите е създаден междурегионален съвет за приспособяване към изменението на климата. В рамките на съвета заседават националното правителство и всички региони. Това гарантира, че италианската стратегия за адаптация, която беше разработена въз основа на Европейската стратегия за адаптиране към изменението на климата, ще бъде приложена на регионално равнище.

Регионите от своя страна са отговорни и за подпомагане на градовете в рамките на техните територии при съответното изготвяне на местни планове за адаптиране.

17.

Въз основа на този пример КР призовава регионите в ЕС да демонстрират ръководната си роля в прилагането на европейските и националните стратегии и в осъществяването на промени на местно равнище. Освен това той призовава Европейската комисия и държавите членки да включат тази роля в своето определение за приобщаващо управление по отношение на климата и енергетиката, както и в своите стратегии за прилагане на Споразумението от Париж. Това налага необходимостта да се отдаде дължимото внимание на ролята на „регионалните координатори“ в контекста на Конвента на кметовете при разработването на нови инструменти за подкрепа на подписалите го участници.

18.

В допълнение към вертикалната координация КР счита, че е необходимо да се задълбочи хоризонталната координация между различните политики. Интегрирането на действията по климата във всички политики ще позволи на местното население да се възползва от редица съпътстващи ползи като по-високо качество на живот и заетост на местно равнище. То също така ще позволи да се създадат синергии и да се намалят разходите за действията. Така например се смята, че ако бъде правилно изпълнен, пакетът за кръговата икономика може да спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове с между 2 и 4 % годишно (2). Поради това КР призовава 22-рата конференция на страните по РКООНИК да разгледа ключовата роля на намаляването на експлоатацията на суровините и устойчивото управление на отпадъците в контекста на борбата с изменението на климата.

19.

Поради това КР призовава регионите и градовете да насърчават междуведомственото сътрудничество. Може да се отбележи успешният модел на междуведомствената Комисия по устойчиво развитие на Еспоо, Финландия. Не на последно място благодарение на този интегриран подход наскоро Еспоо беше определен за най-устойчивия град в ЕС според проучване, поръчано от нидерландското председателство на ЕС.

20.

Освен да се поддържа хоризонтално сътрудничество на местно и регионално равнище, следва да се избягва и тясноведомственото мислене при разработването на мерките на ЕС за подкрепа на регионите и градовете. За тази цел КР очаква обслужването на едно гише, обявено от Европейската комисия в нейното съобщение „Пътят след Париж“, и подчертава значението на тази услуга за удовлетворяване на потребностите на регионите.

21.

При подготовката за 22-рата конференция на страните и по-нататък, КР се ангажира да подкрепя Европейската комисия и Съвета в усилията им за успешно изпълнение на споразумението в тясно сътрудничество с Европейския парламент.

22.

КР като институция следва да се стреми да бъде въглеродно неутрален и ще координира тези усилия с останалите институции на ЕС, по-специално с Европейския парламент.

23.

В рамките на ЕС КР е поел ангажимент за информирането на регионите и градовете за тяхната ключова роля за активни действия, свързани с климата, и за всички механизми за улесняване на подпомагането на действията „отдолу нагоре“.

24.

Като силен поддръжник на Конвента на кметовете в ЕС КР насърчава своите членове да участват в тази инициатива и създаде група на КР на посланиците на Конвента, които популяризират инициативата в съответните страни.

25.

Следователно КР е решен да служи за пример. Комитетът участва в схемата за екологично управление и одит (EMAS) и се ангажира да продължи да полага усилия заедно с администрацията и членовете си да намали въглеродните си емисии и потреблението си на изкопаеми горива. За тази цел КР ще проучи начините за компенсиране на неизбежните емисии на парникови газове, причинени от пътуванията на членовете и персонала си. Това предполага изчисляване на въглеродния отпечатък на КР, включвайки всички командировки и външни срещи. Чрез компенсирането на емисиите на парникови газове следва да се финансират устойчиви проекти в рамките на ЕС. Нови технологии, като например видеоконферентни връзки, следва да бъдат по-широко застъпени, включително за заседанията на комисиите на КР.

26.

С оглед на премахването на използването на хартия, КР следва да вземе пример от Европейския парламент, където вече не се разпечатват документи за пленарни заседания и заседания на комисиите, освен ако членовете не поискат това изрично или поради други наложителни причини е необходимо документите да са разпечатани.

27.

Отвъд границите на ЕС КР се ангажира да работи в сътрудничество с ГД „Действия по климата“, Европейската служба за външна дейност и държавите членки в рамките на мрежата за „зелена дипломация“ за подпомагане на изпълнението на съществуващите ангажименти на страните, които не са членки на ЕС, и за насърчаването им да поемат нови ангажименти, подобни на тези на Европейския съюз.

28.

По-специално, КР ще използва своите структури като Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти, Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство, работната група за Украйна, съвместните консултативни комитети и работните групи със страните кандидатки и страните потенциални кандидатки, за да запази приоритетното място на политиката за климата в политическия дневен ред и да подкрепя осъществяването ѝ от местните и регионалните власти по света.

29.

КР ще участва активно в организираната в Танжер подготвителна конференция на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (MEDCOP22) за държавите от Средиземноморието с цел осигуряване на по-големи възможности за градовете и регионите в този район да предприемат действия в областта на климата и енергетиката. В частност Комитетът ще подкрепи акцента върху финансирането и изграждането на капацитет на местните и регионалните власти в Евро-средиземноморския регион и ще постави тези въпроси на вниманието на делегацията на ЕС на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22).

30.

По-конкретно, КР ще допринесе за популяризирането на Конвента на кметовете в световен мащаб, като постави началото през 2016 г. на Евро-средиземноморския конвент на кметовете и евентуално на Източния конвент на кметовете.

31.

На равнището на РКООНИК КР ще продължи своя ангажимент за подкрепа на амбициозната позиция в областта на климата на делегацията на ЕС и особено на модела на многостепенно управление на ЕС сред партньорите му от основната група на местните правителства и общинските органи.

32.

Като се има предвид мащабът на необходимите действия в областта на климата, всички ние трябва да променим начина си на производство и потребление. В резултат на това, с цел да се изгради обществена подкрепа за тези дълбоки промени, регионите и градовете ще имат ключовата отговорност да осигурят ангажираността на гражданите и да им дават възможност да играят активна роля в този преход.

33.

Регионите и градовете изпълняват ключова роля за улесняване разпространението на информация относно промяната на поведението и мерките в подкрепа на действията на гражданите в областта на климата.

34.

Освен това регионите и градовете трябва да откриват и отстраняват пречките, които възпрепятстват гражданите да участват пълноценно в прехода към нисковъглеродни и устойчиви общества, като извършват координацията с по-високите управленски равнища (национално, европейско и глобално).

35.

Дългосрочните партньорства на регионите и градовете с предприятията, университетите, местните общности, гражданското общество, неправителствените организации (НПО) и училищата са от жизненоважно значение за насърчаване на действията в областта на климата.

36.

Поради това КР призовава регионите и градовете да изпълняват изцяло своята роля за подкрепа на проекти с множество участници на поднационално равнище, за да се създаде култура на устойчиво развитие, която ще насърчи усилията на национално и на европейско равнище, като се подчертава, че съществуват значителни различия по отношение на потребностите и на уязвимостта в резултат на изменението на климата между различните части на ЕС и между регионите и градовете.

37.

Ролята на научните изследвания за формулирането на подходящи политически отговори на предизвикателството на изменението на климата е от решаващо значение. Тесните връзки с академичните среди ще допринесат за изготвяне на добри политики с решения, основаващи се на солиден експертен опит.

Ето защо КР призовава регионите и градовете да изградят тесни връзки с университетите и научноизследователските центрове на своя територия и извън нея и да подпомагат междурегионалното сътрудничество в тези области.

38.

Съвместното създаване на знания на ранен етап и кръстосаните проверки между политици и представители на академичните среди ще насърчават сътрудничеството при определянето на проблемите и съвместното им решаване по време на целия научноизследователски процес и процес на разработване на политиките.

39.

КР отбелязва със задоволство, че скорошното решение на Междуправителствения комитет по изменението на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. ще насърчи още сега по-активната изследователска дейност по въпроса за значението на градовете в борбата с изменението на климата. Комитетът призовава Европейската комисия да вземе активно участие в изготвянето на доклада и да включи КР в този процес, както и да популяризира многостепенната териториална визия за действията в областта на климата. По-специално, КР призовава Европейската комисия да насърчава научните изследвания в тези области, за да може да се подаде конструктивна информация за специалния доклад, който ще се използва в бъдещите обсъждания в рамките на РКООНИК, по-специално за Глобалния преглед, чрез който ще се направи оценка на напредъка в прилагането на Споразумението от Париж до 2023 г.

40.

КР насърчава включването на представители на научноизследователските среди при планирането и изпълнението на политиките за адаптация и смекчаване.

41.

Важно е да се отбележи, че Споразумението от Париж признава важното положително въздействие на приспособяването върху мерките за смекчаване на последиците.

42.

КР ще изготви отделно становище относно прегледа на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, предвиден за 2017 г. В този контекст КР призовава за силен ангажимент за интегриране на мерките за смекчаване и адаптиране, както и за интегриране на адаптацията във всички съответни политики.

43.

КР посочва, че поради потенциалното отрицателно въздействие на изменението на климата върху хората и активите, регионите и градовете следва да получат възможност да увеличат устойчивостта си във възможно най-кратък срок. КР обаче акцентира върху необходимостта от вертикално и хоризонтално сътрудничество за приспособяването към изменението на климата и от изграждането на връзки между регионите и градовете, за да се адаптират към изменението на климата.

44.

КР приветства публикуването на Плана за действие относно Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г. на Европейската комисия, както и интегрирането на устойчивост на бедствия в Споразумението от 21-вата конференция на страните по РКООНИК. Следва да бъдат допълнително укрепени връзките между изграждането на устойчива инфраструктура и адаптирането към изменението на климата, за да се насърчава междусекторната координация между службите за гражданска защита и действията за адаптиране към климата на всички равнища.

45.

КР призовава за по-добра осведоменост и регионално ориентирани механизми в подкрепа на разработването на национални стратегии за адаптация. Те трябва да се развият в съгласувани планове за действие на регионално и местно равнище, като се следи внимателно да имат ясни етапни цели, определени на равнището на ЕС, които да бъдат постигнати през редовни интервали от време.

46.

Въпросът за финансирането и достъпа до него, особено за регионите и градовете, е от основно значение за прилагането на Споразумението от Париж.

47.

Въпреки че съществуват различни възможности за финансиране в рамките на ЕС, регионите и градовете се сблъскват с разнообразни пречки, които не им позволяват да се възползват от мерките за подкрепа, налични на равнището на ЕС — от фондовете на ЕС и по линия на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

След редица разисквания в КР и с различни заинтересовани страни, КР призовава Европейската комисия, ЕИБ и държавите членки да се съсредоточат върху разработването на подходящ административен капацитет на регионите и градовете, за да може те да се възползват в пълна степен от наличните възможности за публично и частно финансиране на равнището на ЕС, по-специално за по-малките териториални единици.

48.

Институциите на ЕС следва да положат особени усилия да предоставят информация за тези различни възможности. КР се ангажира да подкрепя Европейската комисия и ЕИБ при разработването на необходимите целеви средства за комуникация.

49.

КР е обезпокоен от потенциално неефективното използване на структурните фондове в няколко държави членки. Макар че 20 % от бюджета на ЕС са предназначени за действия в областта на климата, към проектите, финансирани от структурните фондове, не се прилага систематично свързан с климата критерий, нито се извършва проверка за спазването на такъв критерий, което поражда риск от използване на средства на ЕС за проекти, които са в противоречие с целите на ЕС в областта на климата. Европейската комисия и държавите членки следва да бъдат особено бдителни, да разследват тези въпроси и да предприемат необходимите коригиращи мерки, като същевременно отчитат принципа на технологична неутралност и правото на държавите членки да избират между различни енергийни източници.

50.

КР призовава държавите членки да спазват ангажимента си за постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии. Освен това КР счита, че текущата реформа на СТЕ следва да доведе до определянето на справедлива цена на въглеродните емисии, която да не вреди на конкурентоспособността на държавите членки, и механизъм за предоставяне на възможност на регионите да подкрепят усилията за намаляване на емисиите на парникови газове. КР желае да привлече вниманието на Европейската комисия и Съвета върху успешния пример на пазара на въглеродни емисии, създаден между Калифорния и Квебек. Днес милиарди долари се реинвестират в местната икономика в подкрепа на предприятията, градовете и гражданите в прехода към икономики с ниски въглеродни емисии. КР призовава ЕС да почерпи вдъхновение от този пример в разпределението на квотите. Комитетът призовава държавите членки да дадат възможност на регионите да играят активна роля в системата за търговия с емисии (СТЕ), по-специално чрез управлението на част от приходите от търговете, и да ги реинвестират в устойчиви проекти.

51.

Освен това ЕС трябва да преразгледа своето собствено законодателство с цел улесняване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници; така например понастоящем облагането на биогоривата с по-ниска данъчна ставка се счита за държавна помощ, за която може да се предостави само временно освобождаване, което води до несигурна инвестиционна среда и административна тежест както за производителите, така и за доставчиците на горива от възобновяеми източници.

Като се има предвид големият мащаб на необходимото финансиране, регионите и градовете ще трябва да привлекат и публично, и частно финансиране. Все още съществува голям неизползван потенциал за стопанска дейност в сектори, свързани с прилагането на Споразумението от Париж.

52.

Поради това КР призовава регионите и градовете да подкрепят промяна в манталитета от „субсидиране“ към „финансиране“ на жизнеспособни бизнес планове за устойчиво развитие.

53.

За тази цел трябва да се подобри диалогът между публичния и частния сектор. В допълнение градовете и регионите следва да работят с ЕИБ и банковия сектор в по-широк план, за да подобрят информираността си за иновационните механизми за финансиране на нисковъглеродни и устойчиви проекти.

Във връзка с това КР подчертава, че за да може тези проекти да се реализират, основните предпоставки са регулаторната сигурност и предсказуемостта. Освен това КР подчертава значението на споделянето на добри практики в областта на интегрирането на критерии за устойчивост във финансовия сектор. Финансовите продукти следва да бъдат оценявани и да носят обозначение относно експозицията си към рискове, свързани с климата, както и относно приноса си за прехода към общество с ниски въглеродни емисии, за да се осигурят насоки за публичните и частните инвеститори.