23.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/17

1)

Следва ли тълкуването на правилата относно прилагането на дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, с оглед на естеството на тази разпоредба, да бъде извършено от юрисдикцията на държавата членка в качеството ѝ на последна инстанция и тези правила освобождават ли юрисдикцията, чиито решения не подлежат на обжалване, от задължението да изпрати делото на Съда по силата на член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз?

2)

Достатъчна ли е преценката на обстоятелствата по силата на член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ (в случай като разглеждания в запитването), за да отговори на изискванията по член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 33 от Женевската конвенция?

3)

Следва ли от тълкуването на член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, че прилагането на дискреционната клауза от държавата членка е задължително, с цел да се осигури ефективна защита срещу нарушаване на правата по член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз в случаи като разглеждания в настоящото запитване, и че това прилагане забранява прехвърлянето на кандидата за международна закрила в компетентната държава членка, признала своята компетентност съгласно този регламент?

4)

Може ли дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ да служи за основа, позволяваща на кандидата за международна закрила или на друго лице в процедура за прехвърляне по силата на този регламент да изтъкне прилагането ѝ, на което компетентните административни и съдебни органи на държавата членка трябва да направят преценка, или дали въпросните административни и съдебни органи са длъжни служебно да установят посочените обстоятелства?