—

Отказът в обжалваното съдебно решение да се приеме, че извършените от Rigsrevisionen (Национална сметна палата) проверки са били достатъчни, за да се изпълни четвъртото условие Altmark, се основава на стриктно, буквално прилагане на предвиденото от това условие изискване за сравняване на разходите. Това е неправилно от правна гледна точка.

—

Противно на посоченото от Общия съд в обжалваното съдебно решение, особеното естество на задълженията на TV2 за предоставяне на обществена услуга и прилагането с обратно действие на условията Altmark водят до положение, при което е трябвало да има телеологично прилагане на това условие: вж. принципа в решение на Общия съд от 12 февруари 2008 г., BUPA, T-289/03, ECLI:EU:T:2008:29, и т.н.

—

Постоянните проверки на Rigsrevisionen с цел да се осигури, че TV2 е добре управлявано предприятие, гарантират, че основната цел на четвъртото условие Altmark е изпълнена и следователно, при особените обстоятелства на делото във връзка с TV2 и в светлината на телеологичното прилагане на условието, това е достатъчно, за да се приеме, че четвъртото условие Altmark е изпълнено.

—

В писмената си защита Комисията посочва, че е съгласна с TV2 по въпроса, че приходът от лицензионна такса, който TV2 е прехвърлило на регионалните станции в периода от 1997 г. до 2002 г., не представлява държавна помощ в полза на TV2. Така Общият съд се е произнесъл ultra petita, защото е разгледал и е отхвърлил втората част от искането на TV2, направено при условията на евентуалност. Поради това обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото.

—

Общият съд освен това се е произнесъл по съществото на делото въз основа на своите собствени мотиви. Съображенията на Общия съд, посочени в точки 165 — 174 от обжалваното съдебно решение, никога не са били оспорвани от TV2 или от Комисията, нито могат да бъдат открити в оспорваното решение. По този начин Общият съд е надхвърлил границите на съдебния си контрол.

—

Същевременно Общият съд е нарушил принципа на правото на защита: вж. член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е основал решението си на основания и доводи, по които страните по делото не са представили писмени становища.

—

Общият съд приема и отдава решаващо значение на факта, че като част от изпълнението на своите задължения за разпространение на регионални програми, TV2 е получавало регионални програми от регионалните станции, в замяна на което прехвърлянето на прихода от лицензионна такса е представлявало плащане за тези програми. Това не може да се изведе от страните по делото пред Общия съд и очевидно противоречи на датското право. Следователно правният критерий, който може да се изведе от точки 166, 167 и 171 от обжалваното съдебно решение, по същество е спазен.

—

В точки 166, 167 и първото изречение от точка 173 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва хипотетичен вариант като част от своята преценка за наличие на държавна помощ. Този вариант е немислим на практика и без значение за преценката за наличие на държавна помощ. Определящият фактор в случая с TV2 всъщност е, че TV2 не е извлякло никакво икономическо предимство от прехвърления приход от лицензионна такса. От гледна точка на публичното право TV2 е било задължено да прехвърли прихода от лицензионна такса на регионалните станции и в действителност е изпълнило това задължение. Следователно решението на Общия съд противоречи на понятието за държавна помощ, както е предвидено в член 107, параграф 1 ДФЕС.