A)

предоставяне на прокурора на допълнителен срок за отстраняване на „същественото процесуално нарушение“, равен на онзи срок, през който той е бил в обективна невъзможност да го стори поради пречки, дължащи се на защитата;

B)

в случая на А) — установяване от съда, че тези пречки са резултат от „злоупотреба с право“.

С)

при отрицателен отговор на А) — установяване от съда, че в националния закон остават предвидени достатъчно гаранции за приключване на досъдебното производство в разумен срок.

A)

правото по чл. 6 ал.3 от Директива № 2012/13/ЕС (1) за предоставяне на защитата на подробна информация относно обвинението надлежно защитено ли е, ако:

B)

правото по чл.7 ал.3 от Директива № 2012/13/ЕС за предоставяне на защитата на достъп до материалите „не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда“ по делото надлежно защитено ли е, ако защитата е имала достъп до основната част от материалите в предходен момент и на защитата е била предоставена възможност да се запознаят с материалите, но те не са се възползвали от тази възможност поради пречки (заболяване, служебни ангажименти) и поради позоваване на национален закон, съобразно който следва да бъдат призовани за достъп до материалите поне три дни по-рано; необходимо ли е да се даде втора възможност, след отпадане на пречките и поне три дни предварително; необходимо ли е да се изследва дали тези пречки са обективно съществуващи или представляват злоупотреба с право.

C)

законовото изискване „не по-късно от внасяне на обвинението в съда“ в чл. 6 ал.3 и чл.7 ал.3 от Директива № 2012/13/ЕС едно и също значение ли има в двете разпоредби; какво е неговото значение — преди фактическото внасяне на обвинението в съда, или най-късно заедно с внасяне на обвинението в съда или след внасяне на обвинението в съда, но преди съдът да предприеме действия по разглеждане на това обвинение.

D)

законовото изискване за предоставяне на информация за обвинението и достъп до материалите по делото по такъв начин, че да се гарантира „ефективното упражняване на правото на защита“ и „справедливостта на производството“ по чл. 6 ал.1 и чл.7 ал.2 и ал.3 от Директива № 2012/13/ЕС едно и също значение ли има в двете разпоредби; това изискване ще бъде ли спазено ако:

Е)

„справедливостта на производството“ по чл. 6 ал.1 и ал.4, както и „ефективното упражняване на правото на защита“ по чл. 6 ал.1 от Директива № 2012/13/ЕС ще бъдат ли гарантирани, ако съдът приеме да образува съдебно производство въз основа на окончателно обвинение, което съдържа противоречие относно корупционното изявление, но след това даде възможност на прокурора да отстрани това противоречие; също така даде възможност на страните да се ползват в пълен обем от онези права, които те биха имали, ако обвинението е било внесено без такова противоречие.

F)

правото на защита от адвокат, прогласено в чл.3 ал.1 от Директива № 2013/48/ЕС (2), надлежно защитено ли е, ако в досъдебната фаза на адвоката е била предоставена възможност да се яви за уведомяване на междинно обвинение и за осъществяване на пълен достъп до всички материали по делото — но той не се е явил поради служебни ангажименти и поради позоваване на национален закон за призоваване поне 3 дни по-рано; необходимо ли е да се дава нов срок, след отпадане на тези ангажименти и поне 3 дни по-рано; необходимо ли е да се изследва дали причината за явяването е уважителна или не, дали е налице злоупотреба с право.

G)

нарушаването на правото на защита от адвокат, прогласено в чл.3 ал.1 от Директива № 2013/48/ЕС в досъдебната фаза ще се отрази ли на „реалното и ефективно упражняване на право на защита“, ако съдът, след внасяне на обвинението в съда, предостави на адвоката пълен достъп до окончателното и подробно обвинение, както и до всички материали по делото, след което предприеме действия, с които да гарантира на адвоката, че всички изявления, които адвокатът направи след запознаване с подробното обвинение и всички материали по делото, ще имат същия ефект, който биха имали, ако тези изявления са били направени пред прокурора преди внасяне на обвинението в съда.