15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/203

Докладчик:

José María ESPUNY MOYANO

Съдокладчик:

Martin SIECKER

1.1.

ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да разгледа този въпрос, представляващ съществен интерес за производствените сектори и за обществеността като цяло.

1.2.

ЕИСК приветства факта, че Комисията изпълнява мандата си за намиране на решения за системата за разрешение на генетично модифицирани (ГМ) култури, която на практика се оказа неподходяща.

1.3.

Според ЕИСК това, което липсва в предложението, е отделянето на по-голямо внимание на ключови въпроси като проследяемостта и законодателната съгласуваност между секторите на храните и фуражите, както и доклад за социално-икономическото въздействие на предложенията.

1.4.

Комитетът изразява резерви във връзка с реалната възможност за прилагане на този законодателен акт на единния пазар, както и във връзка с някои елементи от правно естество. Не следва да се пренебрегва и фактът, че освен тези правни въпроси, е налице и проблем с обществените нагласи и проблем от политическо естество.

1.5.

Ето защо ЕИСК препоръчва Комисията да оттегли предложението в настоящия му вид и да изготви подобрено предложение, в което да се отчитат недостатъците, посочени в настоящото становище, както и в други сходни препоръки на Европейския парламент.

2.1.

Биотехнологичните култури или генетично модифицираните организми (ГМО) започнаха да се развиват на глобално равнище през 1996 г. Оттогава обработваемата площ, засята с ГМО, не престава да се увеличава с постоянен темп от 3 % — 4 % годишно. Така, между 2013 и 2014 г. площите с биотехнологични култури се увеличиха с 6,3 млн. хектара, достигайки общо 181 млн. хектара, обработвани от над 18 млн. земеделски стопани в 28 държави. Най-големите обработваеми площи се намират в САЩ, Бразилия и Аржентина, но големи площи с такива култури има и в развиващи се страни като Буркина Фасо, Судан и Бангладеш. Основните култури са царевица, соя и памук, въпреки че се отглеждат и други култури като патладжани, домати и чушки.

2.2.

В Европейския съюз ГМО се отглеждат в пет държави (Португалия, Чешката република, Румъния, Словакия и Испания), като общата площ е приблизително 148 000 хектара (в т.ч. 137 000 хектара в Испания, 8 000 хектара в Португалия, 2 500 хектара в Чешката република, 800 хектара в Румъния и 100 хектара в Словакия (по данни от 2013 г. (1)).

2.3.

От над десет години нормативната уредба изисква редовно изписване на наличието на ГМО върху етикета на хранителните и фуражните продукти. Понастоящем на етикетите на 85 % до 90 % от промишлените фуражи, произведени в ЕС, е изписано „ГМО“ или „съдържащи ГМО“, тъй като тези фуражи съдържат значително количество внесени или произведени в ЕС суровини с произход от ГМО. Тези суровини съставляват средно между 20 % и 25 % от общото съдържание на промишлено произведените фуражи. Ако това предложение влезе в сила, то може сериозно да повлияе върху търсенето и предлагането на храни и фуражи в ЕС. Влиянието, което това може да има върху европейското селско стопанство, а впоследствие и върху ОСП, трябва да бъде подложено на задълбочена оценка. Европейското законодателство, което гарантира надеждната проследяемост на присъствието на ГМО в храните за животни и фуражите, следва да бъде разширено, така че да обхване също така етикетирането на продукти без ГМО, когато те наистина са без ГМО.

2.4.

В европейското законодателство относно храните, консумирани от човека, обаче не е налице подобен стремеж — факт, във връзка с който ЕИСК изразява съжаление и на който би желал да обърне внимание.

3.1.

След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (2) в Съвета нито веднъж не беше постигнато квалифицирано мнозинство сред държавите членки „за“ или „против“ проект на решение на Комисията за разрешаване на ГМО и ГМ храни и фуражи. Резултатът от обсъжданията винаги е бил „без становище“ на всички етапи на процедурата. В резултат на това решенията за разрешаване бяха приемани от Комисията в съответствие с приложимото законодателство, но без подкрепата на държавите членки.

3.2.

Връщането на досието обратно на Комисията за приемане на окончателно решение се превърна в правило, а би трябвало да се прави само по изключение.

3.3.

При липса на квалифицирано мнозинство сред държавите членки от Комисията се изисква — в ролята ѝ на институция, отговорна за управлението на риска — да вземе решение (за предоставяне или отказ на разрешение) в разумен срок.

4.1.

Предложението на Комисията се състои в добавянето на нов член 34а към Регламент (ЕО) № 1829/2003. Съгласно този член държавите членки могат да приемат мерки за ограничаване или забрана на употребата на ГМО, при условие че тези мерки са:

4.2.

Когато дадена държава членка възнамерява да приеме мерки съгласно новия режим, тя представя на Комисията проект на тези мерки и съответната обосновка.

4.3.

Приетите мерки не засягат употребата на храни и фуражи, съдържащи случайно или технически неизбежно наличие на ГМО.

4.4.

Тези мерки не се прилагат по отношение на ГМО за отглеждане.

4.4.1.

Въпреки това подобна процедура вече беше приета неотдавна с Директива (ЕС) 2015/412 на Европейския парламент и на Съвета (3), като по този начин държавите членки получават повече свобода да вземат решение да ограничат или забранят отглеждането на ГМО на своя територия. Настоящото предложение на Комисията се стреми да въведе подобна процедура за генетично модифицирани храни и фуражи, която да бъде в съответствие с неотдавна договореното решение за отглеждане на ГМО.

5.1.

ГМО представляват много спорен въпрос, който буди разгорещени дебати. Те намират както застъпници, така и противници. Поради тази причина настоящото становище на ЕИСК ще се ограничи единствено с аргументите „за“ и „против“ предложението, без да навлиза в по-обща оценка на „ползата“ или „вредата“ от ГМО, каквато Комитетът вече е давал в предходни становища (4).

6.1.1.

В резултат на оперативните и бюджетните ограничения на настоящата обща селскостопанска политика (ОСП) много държави поставят открито под въпрос правомощията, предоставени по силата на договорите в тази сфера, което отслабва политически европейските институции.

6.1.2.

От друга страна, някои държави членки, които не са „реални“ бенефициери на ОСП, често критикуват бюджетната тежест на тази обща политика, както и на други общи политики от третия стълб. Тази политическа критика се ползва с нарастваща подкрепа в някои държави членки — факт, който не може да бъде пренебрегнат от законодателите и ЕИСК.

6.1.3.

В действителност предложението на Комисията би върнало правомощия, с което се отговаря на претенциите на някои държави членки (и на обществеността в тези страни) за възстановяване на баланса между правомощията на националните власти и на Съюза, особено в област, в която държавите-членки все още могат да упражняват правомощия (по отношение на отглеждането на ГМО).

6.2.

6.2.1.

Изискването за обосноваване на мерките, предприемани от държавите членки за всеки отделен случай, гарантира, че те не могат да бъдат произволни и че са в съответствие с Договорите, и по-специално и изрично, с принципите на вътрешния пазар и с международните ангажименти на Съюза.

6.2.2.

Тези правни гаранции, заедно с принципа за отчетност на публичните управленски действия, присъщ на съвременните национални администрации, следва да гарантират, че решенията за неучастие са пропорционални и се вземат по изключение.

6.3.1.

Както посочва Комисията в обосновката на предложението, Регламент (ЕО) № 1829/2003 никога не е бил напълно прилаган както поради национални позиции, непочиващи на научни факти, така и поради правната аномалия Комисията да взема директно решения (процедурата по комитология).

6.3.2.

Тази ситуация, която наистина е единствена по рода си в европейската регулаторна система, ще бъде ограничена, ако предложението бъде прието във вида, в който е представено от Комисията. По този начин онези държави членки, които до момента залагаха на това, че няма да бъде взето решение или системно се противопоставяха на формирането на достатъчно мнозинство, може би вече няма да имат нужда да оказват политическа съпротива в рамките на Съвета, ако на национално равнище разполагат с други механизми да се противопоставят на неговите решения в тази област или да не ги прилагат в рамките на своята територия.

6.4.1.

Чрез предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията реално изпълнява получения мандат да представи предложение, надхвърлящо ограниченията на съществуващата регулаторна рамка за разрешаване на фуражи и храни с ГМО. В тази връзка предложението на Комисията е необходимо и целесъобразно.

7.1.1.

Предложението на Комисията предизвика всеобщо несъгласие, отразено и в медиите, от страна както на секторите, подкрепящи използването на ГМО в храните и фуражите, така и на секторите, които обичайно се противопоставят на използването на ГМО. Особено внимание заслужават станалите публични критики на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент, която препоръча оттеглянето на предложението (официалното гласуване ще се състои през октомври (5)).

7.1.2.

Големите резерви, изразени от заинтересованите сектори, макар да застъпват различни и дори противоречащи си възгледи, неизбежно ще доведат до трудни парламентарни дебати с несигурен резултат, които може би е разумно да бъдат избегнати с връщането на предложението за по-задълбочено преразглеждане.

7.2.1.

Комисията поддържа обща система за оценка на риска, свързан с ГМО, предвидена в Директива (ЕС) 2015/412. Предоставената обаче на държавите членки възможност да ограничават оценките на риска и европейските разрешения поради причини от национално естество (без да е предвидена задължителна и прозрачна система за информиране на обществеността относно причините и мотивите, поради които държавите членки решават да използват клаузата за неучастие) може да се окаже в сериозно противоречие с ангажиментите за прозрачност на публичните решения, залегнали като основен приоритет в политическите насоки на Комисията „Юнкер“, така както те бяха оповестени. Поради това би било разумно в регламента да се предвидят такива национални системи за информиране на обществеността и да се гарантира тяхната прозрачност и свободен достъп.

7.3.1.

Ако бъде прието в настоящия си вид, предложението на Комисията би могло да доведе до необичайна ситуация, при която публични решения, взети въз основа на научни критерии и на европейско равнище, биха могли да породят различен правен и икономически ефект в отделните държави членки. Това би могло да подкопае надеждността и предвидимостта на решенията на Съюза.

7.3.2.

Липсва оценка на социално-икономическото въздействие на предложението с подробно описание на въздействието върху разходите за хранителната верига, за отглеждането на култури, за доставката на суровини или вероятното изкривяване на пазара.

7.3.3.

Не са предвидени механизми за гарантиране на проследяемостта на ГМО върху етикетите на храните, предназначени за консумация от човека.

7.4.1.

Въпреки че предложението на Комисията изисква спазване на международните ангажименти на Съюза, законодателството не предвижда специфични и точно определени ограничения за действията на държавите членки („клауза за неучастие“), които може да са в разрез с тези ангажименти, нито създава механизми, с които институциите да могат да отменят национални решения, ако те са в нарушение на принципа за спазване на международните задължения на ЕС. Следва да се отбележи, че търговските партньори на ЕС, и по-специално САЩ, изразиха публично резерви по отношение на предложението, като дори обвързаха преговорите на високо равнище по търговското споразумение (ТПТИ) с намирането на решение на тези проблеми.

7.4.2.

Сред международните споразумения, които биха могли да бъдат засегнати или обхватът им да бъде ограничен от евентуалното прилагане на предложението, тъй като то би могло да създаде пречки, сродни на бариери пред външната търговия, са основните задължения в рамките на СТО или някои разпоредби, като например Общата система за преференции (ОСП) за развиващите се страни, и дори инициативата „Всичко освен оръжие“.

7.5.1.

В предложението на Комисията се споменава необходимостта от зачитане на принципите на вътрешния пазар, които следва да не бъдат променяни от националните мерки, приети по силата на настоящото предложение, особено когато има вероятност на практика в рамките на Съюза да се прилагат различни разпоредби относно отглеждането на култури, пускането на пазара и транспорта в рамките на ЕС.

7.5.2.

Въпреки това, липсата на изчерпателно определяне на причините, които биха могли да оправдаят приемането на клаузи за неучастие (липсата на позитивен или негативен списък), както и липсата на правни механизми за спиране на изпълнението на онези национални мерки, които могат да се считат за прекомерни, дискриминационни или недостатъчно обосновани, носят явен риск от правна несигурност.

7.5.3.

Случаите, породени от тази правна несигурност, биха могли да бъдат решени единствено от Съда на Европейския съюз, като по този начин ненужно се обвързва административната дейност на държавите членки със съдебни битки, а това може да доведе до вероятни закъснения и завишаване на разходите.

7.5.4.

Този последен довод поражда най-много съмнения относно навременността и целесъобразността на предложението на Комисията във вида, в който е представено.