15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/14

Докладчик:

Renate HEINISCH

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя усилията на Европейската комисия да даде висок приоритет на решенията за електронно здравеопазване като част от Програмата в областта на цифровите технологии.

1.2

ЕИСК отбелязва, че търсещите информация, пациентите и здравните специалисти многократно изтъкват необходимостта от цялостна, точна и актуална информация относно лекарствените продукти, както и от цифров единен пазар.

1.3

Според ЕИСК такава одобрена от компетентните органи информация трябва да бъде достъпна без бариери и без дискриминация, за да може достъпът до нея да стане възможен и за хората със зрителни увреждания, глухите хора или хора с друго физическо увреждане. Тя трябва да може да бъде адаптирана към индивидуалните нужди на отделните граждани, пациентите и здравните специалисти, за да предостави необходимото ниво за най-ефективната и безопасна употреба на лекарствени продукти.

1.4

Според ЕИСК електронното разпространение на продуктова информация, одобрена от органите, издаващи разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти, ще доведе до допълнително подобряване на достъпа. Електронна база данни, която съдържа одобрени от здравните органи инструкции за употреба и кратка характеристика на продукта (КХП — Summary of Product Characteristics, SmPC), позволява да се предоставя актуализирана и целенасочена информация относно лекарствените продукти.

1.5

ЕИСК предлага информацията за хора със зрителни увреждания да бъде предоставяна по най-подходящия за тях начин, например чрез по-голям размер на шрифта или под формата на аудио файлове. На разположение на глухите хора биха могли да се предоставят демонстрации за правилното използване на помощни средства (напр. на спрейове за астматици) под формата на видеоклипове, включително видеоклипове на жестомимичен език. Предлагането на услуги на „по-лесен език“ позволява по-нататъшното премахване на препятствията за комуникация. Така на хората с когнитивни увреждания се дава възможност за съобразен с целевата група достъп до информацията и за компенсиране на ограничения от образователно естество.

1.6

Освен това ЕИСК отбелязва, че събирането в общ портал създава надежден и в много случаи лесно достъпен източник на одобрена от компетентните органи информация, която отговаря на критериите за достъпност без бариери. Това дава възможност на пациентите и здравните специалисти да сравняват получаваната от всички други места с официално одобрената „основна информация“.

1.7

За да се гарантира всеобхватна пригодност за ползване, разработването би трябвало освен това да се извършва в сътрудничество между ползватели и уебдизайнери с опит в областта на достъпа без бариери. Следва да бъде изготвено независимо от фактора форма решение, за да може изборът на крайното устройство (настолен компютър, таблет, смартфон и др.) за достъп до информацията да се предостави на самите потребители съобразно техните нужди и възможности.

1.8

ЕИСК счита, че базата данни/порталът за одобрена от компетентните органи информация следва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни, т.е. фармацевтичната промишленост, пациентските организации, представителите на хората с увреждания и здравните специалисти, като се управлява и финансира от фармацевтичната промишленост, за да се отговори по най-добър начин на потребностите.

1.9

ЕИСК счита, че е важно да се намерят решения, съсредоточени върху потребителите, за да се позволи достъп до информацията и на хора с ниско образование и на такива, които не използват често интернет.

1.10

Въпреки че електронният достъп до информация се счита за важен, следва да се подчертае, че лекарите (по-специално общопрактикуващите лекари) и други здравни специалисти като аптекари и медицински сестри са първите лица за контакт, от които пациентите могат да получат препоръки за своите заболявания и тяхното лечение.

1.11

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да подкрепи проекта „Инициатива за иновативни лекарства 2“ (ИИЛ 2) за електронна продуктова информация. Държавите членки се призовават да се присъединят към инициативата за координиране на съществуващите бази данни.

2.1

През 2012 г. Европейската комисия публикува План за действие, в който се разглеждат пречките пред пълноценното използване на цифрови технологии в европейските системи на здравеопазване, озаглавен „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012 — 2020 г. — иновационно здравно обслужване през 21-ви век“ (1).

2.2

Европейската комисия изтъкна, че целта е да се подобри здравното обслужване в полза на пациентите, да се предостави по-голям контрол на пациентите върху грижите за здравето им и да се намалят разходите. Докато пациентите, гражданите и здравните специалисти с ентусиазъм използват приложения на телемедицината и милиони европейци са свалили приложения за смартфони, за да следят своето здравословно състояние, цифровото здравно обслужване тепърва трябва да разгърне големия си потенциал за подобряване на системата на здравеопазването и намаляване на разходите посредством ефективност. Във връзка с това ЕИСК изтъква, че в този контекст трябва да бъдат взети предвид и съображения във връзка с неприкосновеността на личния живот и със защитата на личните данни.

2.3

Електронното здравеопазване, включително телемедицината и мобилното здравеопазване, се дефинират от СЗО, както следва: електронното здравеопазване е трансферът на здравни ресурси и здравно обслужване посредством електронни носители. То обхваща три основни области:

2.4

Европейската комисия публикува Зелена книга относно мобилното здравеопазване (2). Мобилното здравеопазване е сегмент на електронното здравеопазване и обхваща медицински и обществени практики във връзка със здравето, които използват мобилни устройства; То включва по-специално използването на мобилни комуникационни възможности за услуги във връзка със здравето и доброто здравословно състояние и с цел предоставяне на информация, както и мобилни здравни приложения.

2.5

Все повече хора от всички възрастови групи използват постоянно нарастващия обем на електронна здравна информация и здравни приложения.

2.6

Въпреки това качеството на тези източници на информация варира значително и търсачките по принцип не правят разграничение между надеждни, официално одобрени и по-малко надеждни източници.

2.7

За здравните работници съществуват редица сертифицирани информационни системи. Специалистите в здравеопазването — по-специално семейните лекари и аптекарите — играят ключова роля в системите на здравеопазване, а висококачествената информация е от съществено значение, ако желаем да имаме добре информирани медицински специалисти, които успешно да отвръщат на нуждите от здравно обслужване на населението в ЕС.

2.8

ЕИСК счита, че пациентите се нуждаят в еднаква степен от опростен достъп до надеждна информация, за да им се даде възможност по-добре да организират своето здравно обслужване и да могат да участват в него, което се отразява и в по-доброто спазване на предписаното лечение. Подробности относно образователните потребности и приобщаването на всички групи (включително по-възрастните хора и хората с увреждания) вече бяха описани в предходни становища (3).

2.9

Увеличаването на обема на работа на здравните специалисти и различните възможности за пациентите/гражданите да се ангажират в здравни организации, например национални органи за издаване на разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти, комитети на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и етични комисии, изисква широки познания в областта.

2.10

Възможност за образование на пациентите се предоставя с „Европейската академия на пациентите за терапевтични нововъведения“ (EUPATI). Този консорциум се финансира посредством Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ) — публично-частно партньорство между Европейската комисия и Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (ЕФФИА).

2.11

EUPATI е консорциум от 29 организации, който се ръководи от Европейския пациентски форум (EPF). Той единствен по рода си включва общоевропейски сдружения на пациенти, както и академични организации и организации с нестопанска цел, които са експерти в обществения ангажимент по специфични за пациентите въпроси, както и дружества, членуващи в ЕФФИА. EUPATI информира пациенти, които не са професионалисти в системата на здравеопазването, както и труднодостъпните групи от пациенти, като осведомява обществеността за разработване на нови терапии. Чрез EUPATI могат също така да бъдат организирани обучения за разбирането на информацията за лекарствените продукти и съответно да бъде разработена подходяща образователна програма.

2.12

Някои държави — членки на ЕС, вече въведоха електронна информация за лекарствените продукти. Най-развитата база данни FASS (4) се управлява от шведското фармацевтично сдружение LIF, други могат да бъдат открити например в Германия, Обединеното кралство, Финландия и Дания. Тези бази данни обикновено не са безпрепятствено достъпни за хора със зрителни увреждания или не включват пълния асортимент от лекарства.

2.13

Освен това някои от тези бази данни не се актуализират редовно.

2.14

В допълнение към това органите, издаващи разрешения за пускането в продажба на лекарствени продукти, позволиха в листовките за продукта да се включват кодове (QR кодове), които препращат към листовките на продукта на фирмения уебсайт. И тук в много случаи не е осигурен достъпът без бариери.

2.15

Тези инициативи показват, че и занапред е необходим хармонизиран подход, за да се осигури посредством тези нови технологии достъпът до информация за всички групи в обществото.

3.1.1

ЕИСК счита, че фармацевтичната промишленост носи отговорността за предоставянето на точна и актуална информация за своите продукти. Всяко технологично решение би трябвало да се въвежда в тясно сътрудничество с промишлеността, за да могат да се използват вече съществуващите технически решения и да се извършва надзор от страна на органи, компетентни за одобряването на лекарства.

3.1.2

ЕИСК подчертава, че начинът, по който се представя одобрената информация, и възможностите за достъп трябва да бъдат съгласувани със съответните заинтересовани страни (органи за издаване на разрешения, пациентски организации, здравни специалисти).

3.1.3

В рамките на инициативата ИИЛ би могъл да се сформира и финансира консорциум, който да отговаря за координиране на разработването на базата данни/портала.

3.1.4

При създаването на предложените портали се вземат предвид съществуващите бази данни (като например Европейската агенция по лекарствата EMA).

—

На разположение са модели на национални бази данни. Освен това с демонстрационна цел беше разработен удобен за ползване и до голям степен достъпен без бариери допълнителен прототип, който включва и опции за аудио и видео файлове. Би трябвало да бъде разработено свободно достъпно техническо решение, което най-ефективно използва наличните източници.

—

Това техническо решение следва да отчете и факта, че гражданите/пациентите не са склонни да използват много приложения за сканиране на своите смартфони. Затова базата данни/порталът следва да бъдат достъпни посредством стандартни технологии за сканиране.

—

Трябва да се търсят решения, които не зависят от фактора форма, за да срещнат по-голяма подкрепа. Информацията трябва да може да бъде достъпна и разглеждана от всички видове устройства (настолен компютър, таблет, смартфон и т.н.).

—

Техническите решения би трябвало да бъдат съпоставяни, при което следва да се включват области на системата на здравеопазване (напр. инициативи на държавите членки за достигане на гражданите посредством телевизията или банковите автомати, инициативи, предлагани от Европейската комисия (5)).

—

В Италия аптеките са задължени по закон да отпечатват актуализирани листовки, които фармацевтичната промишленост публикува в база данни. Отпечатването в аптеките от страна на фармацевти или пациенти (на терминали, наподобяващи банкови автомати) са други варианти, които биха могли да се използват в допълнение, включително от хора, които не ползват интернет.

—

Научните изследвания трябва да включват структурни въпроси относно необходимия контрол на техническото решение, за да бъде то по-добре възприето.

—

По какъв начин разрешителните органи контролират съдържанието?

—

Съдържанието трябва да бъде представено по такъв начин, че да позволява адаптиране спрямо индивидуалните потребности на пациентите/гражданите и в същото време да съдържа цялата информация, която се изисква съгласно документите за получаване на разрешение или съгласно закона.

—

За да могат всички участници да дават бърза обратна информация, би могло да се включи опция за оценка на информацията (по-специално дали тя е разбираема) от страна на ползвателите. За това биха могли да се използват компоненти на социалните медии за представяне, разпространение и обмен.

—

Как може да се насърчава активното учене, за да се използват съществуващите източници на информация по здравни теми (включително цифровата информация)?

—

„Умението за учене“ (ученето през целия живот) е една от осемте ключови компетентности от Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (6), с която се призовават държавите членки да прилагат мерки на национално равнище. „Европейската програма за учене за възрастни“ предлага мерки на държавите членки за активно обучение на възрастни. Цифровата грамотност по отношение на здравето („Digital health literacy“) би могла да бъде включена в критериите за проучване на уменията на възрастните (PIAAC).

—

Каква може да бъде ролята на различните учебни заведения (университети, центрове за обучение на възрастни и др.) и на здравните институции за подобряване на разнообразните умения, напр. за работа с новите технологии, за поемане и извършване на общественополезна дейност, както и за предаването на социален и технически експертен опит?

—

Здравните специалисти следва да преминават съответно обучение в рамките на академичното си образование. Центрове за обучение на възрастни биха могли да разработят привлекателни курсове, съобразени с потребностите на ползвателите на системите. За да се достигне до целевата група, те биха могли да действат съвместно със здравни специалисти (по-специално лекари), местни аптеки и местни здравни и социални институции. Това е особено важно в селските райони, където хората са изолирани. Най-вече ученето между различните поколения би могло да спомогне за обмен на знания за съдържание и технически умения.