31.1.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 28/16

---

Публикация на заявление за регистрация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

2014/C 28/11

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението за регистрация в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА

относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни  (2)

„CHAROLAIS“

ЕО №: FR-PDO-0005-0838-15.11.2010

ЗГУ ( ) ЗНП ( X )

1.   Наименование

„Charolais“

2.   Държава-членка или трета държава

Франция

3.   Описание на селскостопанския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3 —

Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Сирената „Charolais“ се произвеждат от пълномаслено, леко подсирено, сурово козе мляко.

Сиренето се получава от млечен тип сиренина и е с форма на вертикално поставен цилиндър с леко издута повърхност, сърцевината е с кремав цвят, твърда и гладка. Покрито е главно с geotrichum. При зреенето могат да се появят сини петна главно от penicillium.

В края на минималния период на зреене (тоест не по-малко от 16 дни след подсирването) теглото му е 250—310 грама при

—	диаметър в средата по височината 60—70 mm и

—	височина 70—85 mm.

Сиренето „Charolais“ съдържа минимум 45 грама сухо вещество на 100 грама сирене.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

Не се прилага.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Храненето на козите е организирано въз основа на пасищна система, като 100 % от използваните фуражи са с произход изключително от географския район.

Фуражите се състоят от зелена трева (под формата на паша или давана в яслите) или сено. Забранено е използването на фуражи от моноспецифични пасища и от едногодишни култури.

Фуражните площи в дадено стопанство, предназначени за стадото кози, се състоят от не по-малко от 60 % постоянни пасища и/или временни пасища над 4 години.

Стадото пасе и/или се храни със зелени фуражи най-малко 150 дни в годината (последователни или не), което включва и преходния период на хранене.

При паша: За период на паша от най-малко 120 дни в годината частта на прясната трева, получавана чрез паша, представлява не по-малко от една трета от ежедневния прием на фуражи на коза, като тази дажба се допълва със сено, чието количество не може да надвишава 1,2 kg сурово вещество.

При хранене със зелени фуражи: За период на хранене със зелени фуражи от най-малко 120 дни в годината частта на зелената трева, давана в яслите, представлява не по-малко от две трети от ежедневно предоставяните на коза фуражи, като тази дажба се допълва със сено, чието количество не може да надвишава 1 kg сурово вещество. Тревата се консумира в рамките на 24 часа. Всички остатъци след изтичането на 24 часа се отстраняват от яслите. Храните, давани като допълващи фуражи, се състоят от смески, определени в позитивен списък. Суроватката, получена в стопанството, може да бъде давана на козите, но не се включва при изчисляването на дневната дажба. Годишното количество допълващи фуражи не може да надвишава една трета от количеството, приемано годишно от козите (включително люцерната), в килограми сухо вещество и 600 грама на литър мляко, получено от коза годишно. При храненето на животните са разрешени единствено растения, странични продукти и допълващи фуражи, получени от продукти, които не са трансгенни. В стопанствата, които произвеждат мляко, предназначено за производството на сирене със защитеното наименование за произход „Charolais“, е забранено отглеждането на трансгенни култури. Тази забрана се отнася за всички растителни видове, които биха могли да бъдат включени в храната на животните в стопанството, както и за всички култури, които биха могли да контаминират въпросните растителни видове.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на млякото, производството на сирене и неговото зреене се извършват в географския район.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

Не се прилага.

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Независимо от задължителните означения, приложими за всички сирена, всеки калъп сирене „Charolais“ се продава с етикет. Етикетът съдържа специфична за всеки оператор част, съдържаща данни за връзка с него, и обща за всички оператори част, където фигурира:

—	наименованието „Charolais“, изписано с шрифт с големина най-малко две трети от големината на най-големите букви върху етикета, и

—	логото за ЗНП на Европейския съюз.

—	Етикетът може да съдържа и означението „Appellation d’origine protégée“ („защитено наименование за произход“).

Въпреки това при директна продажба, извършвана от производителя или от лице, намиращо се на пряко подчинение на последния, в стопанството или в обекти за продажба, индивидуалният етикет не е задължителен — достатъчно е гореизброените елементи да бъдат посочени върху табелка.

Образците на етикета и на табелката се определят от групата, която гарантира предоставянето им на разположение на стопанските субекти.

Наименованието „Charolais“, следвано от обозначението „Appellation d’origine protégée“ („защитено наименование за произход“) или „АОP“ („ЗНП“), трябва да фигурира задължително във фактурите и търговските документи, считано от датата на регистрация на равнището на Европейския съюз.

4.   Кратко определение на географския район

Производството на мляко, производството на сирене и неговото зреене се извършват в географския район, който се намира на територията на следните общини:

Департамент Allier (03):

Общините или частите от общини в кантоните:

—	Le Donjon: Avrilly, Chassenard, Le Bouchaud, Le Donjon, Lenax, Loddes, Luneau, Montaiguët-en-Forez, Neuilly-en-Donjon, Le Pin, Saint-Didier-en-Donjon, Saint-Léger-sur-Vouzance.

—	Dompierre-sur-Besbre: Coulanges, Molinet, Monétay-sur-Loire.

—	Jaligny-sur-Besbre: Liernolles.

Департамент Loire (42):

Кантоните Belmont-de-la-Loire, Charlieu.

Общините или частите от общини в кантоните:

—	La Pacaudière: Changy, La Pacaudière, Sail-les-Bains, Urbise, Vivans.

—	Perreux: Coutouvre, Montagny, Perreux.

Департамент Rhône (69):

Кантон Monsols.

Общините или частите от общини в кантоните:

—	Beaujeu: Les Ardillats, Avenas, Saint-Didier-sur-Beaujeu, Vernay.

—	Lamure-sur-Azergues: Chenelette, Claveisolles, Poule-les-Echarmeaux, Saint-Nizier-d’Azergues.

Департамент Saône-et-Loire (71):

Кантоните Charolles, Chauffailles, Digoin, Gueugnon, Issy-l’Evêque, La Clayette, La Guiche, Le Creusot-Est, Marcigny, Matour, Montcenis, Montchanin, Palinges, Paray-le-Monial, Saint-Bonnet-de-Joux, Semur-en-Brionnais, Toulon-sur-Arroux.

Общините или частите от общини в кантоните:

—	Bourbon-Lancy: Bourbon-Lancy, Chalmoux, Gilly-sur-Loire, Maltat, Mont, Perrigny-sur-Loire, Saint-Aubin-sur-Loire.

—	Buxy: Bissy-sur-Fley, Cersot, Chenôves, Culles-les-Roches, Fley, Germagny, Marcilly-lès-Buxy, Saint-Boil, Saint-Martin-d’Auxy, Saint-Martin-du-Tartre, Saint-Maurice-des-Champs, Saint-Privé, Saint-Vallerin, Saules, Savianges, Villeneuve-en-Montagne.

—	Cluny: Bergesserin, Buffières, Chérizet, Curtil-sous-Buffières, Donzy-le-National, Saint-André-le-Désert, Sainte-Cécile, Saint-Vincent-des-Prés.

—	Couches: Essertenne, Saint-Pierre-de-Varennes.

—	Mesvres: La Boulaye, La Chapelle-sous-Uchon, Charbonnat, Dettey, Saint-Eugène, Saint-Nizier-sur-Arroux, La Tagnière, Uchon.

—	Montceau-les-Mines: Montceau-les-Mines, Saint-Vallier.

—	Mont-Saint-Vincent: Genouilly, Gourdon, Marigny, Mary, Mont-Saint-Vincent, Le Puley, Saint-Micaud, Saint-Romain-sous-Gourdon.

—	Saint-Gengoux-Le-National: Sailly.

—	Saint-Léger-sous-Beuvray: Etang-sur-Arroux, Saint-Didier-sur-Arroux, Thil-sur-Arroux.

—	Tramayes: Clermain, Germolles-sur-Grosnes, Saint-Léger-sous-la-Bussière, Saint-Pierre-le-Vieux, Tramayes.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

Географският район, в който се получава сиренето „Charolais“, е хълмиста област в околностите на град Charolles, свързваща планините на Оверн на юг с масива Морван на север. Районът е хълмист, набразден с долини, и надморската му височина съответно варира от 200 до около 900 метра.

Климатът в района е студен, океански, с годишни валежи 750—950 mm, равномерно разпределени през годината, и с умерени годишни температурни амплитуди. Все пак релефът оказва влияние върху температурните амплитуди, които в най-високите части са типични за планините (студени зими).

Подпочвеният слой се състои от гранит и кисели скали. На места в източната и западната периферия на масива на Charolles се срещат седиментни образования, някои от които са варовикови, но повечето са глинести или пясъчни. Върху всички тези скали с изразено силикатно съдържание (гранити, глини, пясък) са се развили кисели почви, често излужени и дълбоки.

Те са обрасли главно с храсталаци. Характерно за областта е, че тя не е загубила пасищата си за сметка на създаване на площи за обработваеми култури, в резултат на което 90 % от използваните селскостопански площи в географския район са фуражни площи, при средностатистическа стойност за страната 50 %. Пасищата се характеризират с голямо флорално разнообразие и множество ацидофилни растителни видове. Източната част на областта е класирана като зона в мрежата „Натура 2000“ (територията от значение за Общността „Bocage, forêts et milieux humides du bassin de la Grosne et du Clunysois“). За флоралното разнообразие на временните пасища способства забраната на моноспецифичните пасища и задължението за минимално използване от 4 години, което позволява разпространението на разнообразни устойчиви на тъпчене видове, на тревисти и на ливадни видове.

В края на XIX век отглеждането на кози в Saône-et-Loire е вече значимо (40 000 кози през 1892 г.) и производството на козе сирене е много развито. В произведението си „La fortune agricole du Charolais“ от 1924 г. Raymond Boivin го описва като „храна, ценена от всички жители на Charolles“.

От историческа гледна точка производството на сиренето „Charolais“ е свързано до голяма степен с говедовъдството и е представлявало допълнителна дейност. Качеството на сиренето е играло значителна роля за самоутвърждаването на жените, които осигурявали производството на сиренето. Млечният метод е бил най-подходящ за оползотворяването на млякото, тъй като позволявал по-висока продуктивност при производството на сирене. Мандрата е била в съседство с дома поради необходимостта от последователно добавяне на сиренина (зареждане) за получаването на това сирене под формата на големи калъпи.

Сиренето се търси заради неговите размери, консистенция и качества с оглед на съхраняването. През 50-те години на миналия век например тези сирена се ценели много от работниците в минния басейн в района, които участвали в сезонните селскостопански работи. Те ги купували пресни и ги съхранявали в шкафове за хранителни продукти с мрежа за проветряване или в специални проветриви съдове за сирене, наричани „tsézires“ или „chazères“, които и до ден днешен се използват от любителите на сиренето „Charolais“.

От 60-те години на миналия век се засилва производството на сирене от чисто козе мляко поради появата на специализирани козевъди, които нямат говежди стада с бозаещи малки или с млечни крави.

Сиренето „Charolais“ се реализира на пазара чрез посредници, наричани „affineurs“ или „coquetiers“, които събират сиренето на място в стопанствата и го препродават на търговци на дребно (магазини за млечни продукти, месарници и дюкяни) в съседните градове Лион и Роан. Едва през 70-те години на миналия век сиренето „Charolais“ се радва на голям търговски подем и достига големите столични пазари, след като дълго време е било познато само в Bourgogne и в северните части на района Rhône-Alpes. Така се преминава от сирене, типично за селската общност, към сирене, търгувано в градовете.

И понастоящем методите на производство приличат на методите, използвани в миналото. Ферментите, използвани за производството на сиренето „Charolais“, се характеризират с това, че произлизат предимно от предходно производство на сирене „Charolais“. Освен това и до днес сиренето се произвежда от сурово пълноценно мляко, без физическа обработка. Формоването се извършва като сиренината се изсипва с черпак в цедила за сирене, които са високи, с голям диаметър, типични за района на Charolles. Осоляването на сиренето от всички страни и обръщането се извършват на ръка. Сиренето зрее на студено и влажно място, подходящо за развитието на gеotrichum, понякога и на pеnicillium.

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Сиренето „Charolais“ се отличава с многокомпонентния си аромат, плътната си сърцевина с кремав цвят и меката, фина, гладка консистенция. Вкусът е ясно изразен с растителни нотки (трева, сено, прясна слама, гъби …), с нотки на сухи плодове (лешници) и масло, които се развиват в рамките на не по-малко от 16 дни — срок, необходим за производството и зреенето на сиренето „Charolais“.

По време на зреенето, осъществявано на студено и влажно място, цветът на коричката може да се промени от бежов-слонова кост в началото на процеса (под въздействието предимно на gеotrichum) до синкав (дължащ се на развитието на pеnicillium). Сиренето е в доста голям за козе сирене формат с форма на вертикално поставен цилиндър с леко издута като бъчвичка повърхност.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Географският район — със студения си океански климат без лятна суша, с неначупения си релеф и с дълбоките си почви, развили се върху силикатни субстрати — благоприятства развитието на пасища с голямо флорално разнообразие и високо качество. Редовните валежи и плодородните почви благоприятстват равномерния растеж на тревата в пасищата от пролетта до есента. Редовната коситба, а в някои сектори и събирането на тревата, която израства след окосяването, представляват източници на изобилни фуражи. Районът на Charolles е разделен на множество парцели, в които се редуват храсти и предимно постоянни пасища.

Тези пасища са основната част от фуражните площи, от които произлизат консумираните от козите фуражи (зелени или сушени). Благодарение на тези характеристики географският район се превръща в зона за животновъдство, в която стадно пасищното угояване на говеда се допълва с отглеждане на кози. Сиренето „Charolais“ е също така продукт на развитието на местното селско стопанство. Структурирането на стопанствата се е осъществило вследствие на оформянето и противопоставянето на големи стопанства за говедовъдство (принадлежащи на големите промишлени производители в региона) и множество малки земеделски стопанства, принудени да се специализират в отглеждането на кози, за да оползотворят малката си площ.

Традиционните занаятчийски методи на производство са се запазили, тъй като производителите са предавали многогодишния си опит. Това е позволило максимално използване на природните условия и суровините. В този процес за посявката на млечни бактерии се използва предимно суроватка от предходно подсирване. Значителната микробна флора, която се развива така по естествен начин на повърхността на сиренето, се разпространява хомогенно благодарение на различните ръчни манипулации, извършвани по време на зреенето. Ръчни са и манипулациите, необходими за придаване на сиренето „Charolais“ на типичната форма на бъчвичка.

Значителните размери на сиренето „Charolais“ позволяват то да бъде съхранявано дълго и при добри условия. Периодът на зреене — сравнително дълъг за козе сирене, позволява формирането на леко набръчкана коричка, която предпазва това сирене на големи калъпи от изсушаване и му придава фина и мека консистенция с отлични вкусови качества. По време на зреенето, осъществявано на студено и влажно място, цветът на коричката може да се промени от бежов-слонова кост в началото на процеса (под въздействието предимно на gеotrichum) до синкав, когато се появят петънца от развитието на pеnicillium.

Храненето на козите с трева и фуражи от пасища, разположени в географския район, характеризиращи се с голямо разнообразие на растителни видове, способства за постигането на богатото разнообразие на аромати и на цвета на сиренето „Charolais“.

Препратка към публикуваната спецификация

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCCharolais.pdf

---

(1)  OB L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

(2)  OB L 93, 31.3.2006 г., стp. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.

---