12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/179

A.

като има предвид, че на 17 юли 2006 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 по отношение на компетентността и за въвеждане на правила във връзка с приложимото право при брачни дела („Рим III“)(COM(2006)0399),

Б.

като има предвид, че предложението се основаваше на член 61, буква в) и на член 67, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които се изисква единодушие в рамките на Съвета,

В.

като има предвид, че на 21 октомври 2008 г. Парламентът, действащ съгласно процедурата на консултация, одобри предложението на Комисията, във вида, в който беше изменено (1),

Г.

като има предвид, че още в средата на 2008 г. стана ясно, че някои държави-членки срещат специфични проблеми, които не им позволяват да приемат предложения регламент; като има по-специално предвид факта, че една държава членка не беше в състояние да приеме, че би могло да се наложи нейните съдилища да прилагат чуждото право в областта на развода, което тя счита за по-ограничаващо от нейното собствено право в областта на развода, и пожела да продължи да прилага своето материално право при всеки развод, молба за който е подадена в нейно съдилище; като има предвид, че, за сметка на това, по-голямата част от държавите-членки прецениха, че правилата относно приложимото право са съществен елемент от предложения регламент и че подобни правила в някои случаи водят до прилагането на чуждо право от техните съдилища,

Д.

като има предвид, че на своето заседание от 5 и 6 юни 2008 г. Съветът заключи, че „липсва единодушие за приемане на предложения регламент и съществуват непреодолими трудности, които правят невъзможно приемането на решение, за което се изисква единодушие, сега и в близко бъдеще“, и че „целите на предложения регламент не могат да бъдат постигнати в разумен срок чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите“,

Е.

като има предвид, че съгласно член 20 от Договора за Европейския съюз най-малко девет държави-членки могат да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, като използват неговите институции и упражняват тези компетенции чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите, в границите и по реда и условията, предвидени в настоящия член, както и в членове 326 – 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

Ж.

като има предвид, че към настоящия момент четиринадесет държави-членки (2) са заявили своето намерение да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на приложимото право по брачни дела,

З.

като има предвид, че Парламентът е извършил проверка на съответствието с член 20 от Договора за Европейския съюз и с членове 326 – 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

И.

като има предвид, по-специално, че това засилено сътрудничество може да се разглежда като укрепване на целите на Съюза, защита на неговите интереси и засилване процеса на интеграция, по смисъла на член 20 от Договора за Европейския съюз, в светлината на обширната консултация на Комисията със заинтересованите страни като част от провежданата от нея оценка на въздействието във връзка с нейната Зелена книга (COM(2005)0082), големия брой на „международни“ бракове и приблизително 140 000 развода с международен елемент в рамките на Съюза през 2007 г., и като не се забравя, че две от държавите, възнамеряващи да участват в засиленото сътрудничество, – Германия и Франция – имаха най-голям дял от „международните“ разводи през въпросната година,

Й.

като има предвид, че хармонизирането на стълкновителните норми ще улесни взаимното признаване на решенията в областта на свободата, сигурността и правосъдието, тъй като това ще засили взаимното доверие; като има предвид, че понастоящем съществуват 26 различни групи стълкновителни норми в материята на развода в държавите-членки, участващи в съдебното сътрудничество по гражданско-правни въпроси, и че установяването на засилено сътрудничество в тази област ще сведе този брой до 14, като по този начин ще доведе до по-голямо хармонизиране на нормите на международното частно право и засилване на процеса на интеграция,

К.

като има предвид, че от практиката, предшествала тази инициатива, става видно, че предложеното решение е внесено като крайна мярка и че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в рамките на разумен период; като има предвид, че поне девет държави-членки възнамеряват да вземат участие; като има предвид следователно, че изискванията на член 20 от Договора за Европейския съюз са удовлетворени,

Л.

като има предвид, че са удовлетворени и изискванията на членове 326-334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

М.

като има предвид по-специално, че засиленото сътрудничество в тази област е в съответствие с Договорите и с правото на Съюза, тъй като няма да засегне достиженията в областта на правото на ЕС, тъй като единствените действащи разпоредби на Съюза в тази област се отнасят до юрисдикцията, признаването и прилагането на съдебните решения, а не до приложимото право; като има предвид, че това няма да доведе до дискриминация въз основа на национална принадлежност, което би било в противоречие с разпоредбите на член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложените стълкновителни норми ще се прилагат за всички страни пред съдилищата на участващите държави-членки, независимо от тяхната националност или местожителство,

Н.

като има предвид, че засиленото сътрудничество няма да накърни вътрешния пазар или за социалното и териториалното сближаване и няма да представлява бариера или дискриминация в търговията между държавите-членки или да наруши конкуренцията; като има предвид, че вместо това то ще улесни правилното функциониране на вътрешния пазар чрез премахване на възможните пречки пред свободното движение на лица и ще опрости положението на физическите лица и практикуващите юристи в участващите държави-членки, без да доведе до появата на дискриминация между гражданите,

О.

като има предвид, че засиленото сътрудничество ще зачита правата, компетентността и задълженията на държавите-членки, които не участват в него, доколкото те ще запазят своите действащи норми на международно частно право в тази област; като има предвид, че не съществуват международни споразумения между участващите и неучастващите държави-членки, които да бъдат нарушени от засиленото сътрудничество; като има предвид също така, че това сътрудничество няма да засегне Хагските конвенции относно родителската отговорност и задълженията за издръжка,

П.

като има предвид, че член 328, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че засиленото сътрудничество е отворено във всеки момент за всички държави-членки, които желаят да участват,

Р.

като има предвид, че член 333, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на Съвета (или, по-точно, на тези членове на Съвета, които представят държавите-членки, участващи в засилено сътрудничество) да приеме решение, че ще действа в съответствие с обикновената законодателна процедура, а не със специалната законодателна процедура, предвидена в член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно която само се консултира с Парламента,

1.

Одобрява предложението за решение на Съвета;

2.

Призовава Съвета да приеме решение по член 333, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда, че когато става дума за предложение за регламент на Съвета за прилагане на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, Съветът ще действа в съответствие с обикновената законодателна процедура;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.