Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент (Евратом) на Съвета относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (преработен текст)“

COM(2010) 184 окончателен — 2010/0098 (CNS)

2011/C 48/28

Докладчик: г-жа Pirkko RAUNEMAA

На 27 април 2010 г. Комисията реши, в съответствие с член 31 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент (Евратом) на Съвета относно установяване на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване (Преработен текст)“

COM(2010) 184 окончателен – 2010/0098(CNS).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 31 август 2010 г.

На 465-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 септември 2010 г. (заседание от 15 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 127 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Радиоактивното замърсяване почти винаги е от трансгранично естество. То причинява продължително изпускане на радиоактивни материали, които се разпространяват на големи разстояния и засягат обширни площи. Следователно при този вид авария сме изправени пред потенциално бедствие с международни измерения.

1.2   Съществува реална необходимост от ясно и актуално законодателство, което институциите на ЕС и държавите-членки могат лесно да прилагат в случай на радиоактивно замърсяване. Поради тази причина е целесъобразно и необходимо законодателството да бъде реформирано.

1.3   След ядрената авария в Чернобил през 1986 г. Общността разработи норми, установяващи прагове на замърсяване за храните и фуражите вследствие на ядрена авария (1), както и договорености за ранен обмен на информация при радиационна опасност (2). За последно валидността на допустимите нива беше преразгледана през 1995 г. от експертната група по член 31 от Евратом. Поради това допустимите нива следва да бъдат преразгледани отново.

1.4   ЕС създаде ефективен и международно признат орган за оценка на риска – Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (Регламент (ЕО) № 178/2002 от 28 януари 2002 г.). На ЕОБХ би трябвало да се възложи задачата да прави здравна оценка на радиоактивните остатъци, съдържащи се в храните и фуражите, а Комисията следва да преразгледа съществуващите договорености.

1.5   За да осигурят строг контрол на радиационните нива в храните и фуражите, националните органи за безопасност на храните, както и националните агенции за радиационната защита, следва да имат законовото правомощие да следят за максимално допустимите нива и да контролират вноса на храни и фуражи при превишаване на максимално допустимите нива, без да се нуждаят от потвърждение от страна на органа за радиационно наблюдение.

1.6   Също така, в рамките на своите стандарти и насоки от Codex Alimentarius, Комисията следва да гарантира създаването на международни разпоредби относно наличието на радиоактивно замърсяване и неговото въздействие върху храните и фуражите, както и да определи кои институции да носят основната отговорност за контрола на вноса и износа по външните граници на Европейския съюз в случай на авария.

1.7   Тъй като водата е една от основните съставки на храните и фуражите, тя би трябвало да бъде включена в приложенията към регламента. Освен това разпоредбите би трябвало да се отнасят за всички видове питейна вода, а не само за водата, съдържаща се в храните и фуражите.

1.8   В случай на авария е важно да се направи опит за въздействие върху поведението на хората, които да бъдат убедени да избират безопасни или по-малко опасни храни и напитки. Националните власти и организациите, които развиват дейност в този сектор, носят отговорността за осигуряване на напътствия и повишаване на обществената осведоменост.

2.   Въведение

2.1   Контекст

2.1.1   След аварията в Чернобилската атомна централа на 26 април 1986 г. значителни количества радиоактивни материали бяха изпуснати в атмосферата, замърсявайки храните и фуражите в няколко европейски страни до значителни от здравна гледна точка нива.

2.1.2   За първи път бяха предприети мерки на равнище Общност за справяне с подобни ядрени аварии, причиняващи продължително изпускане на радиоактивни съединения, които се разпространяват на големи разстояния и засягат обширни площи.

2.1.3   Досега Комитетът е изразявал един единствен път своята позиция по въпроса за радиационното замърсяване на храните и фуражите вследствие на ядрена авария или друга радиационна опасност (3). Това становище обаче представляваше само първоначална позиция, тъй като все още предстоеше Комисията да предложи максимално допустими нива на радиоактивност. Ето защо настоящата консултация предоставя възможност на Комитета да изрази по-актуално становище по темата.

2.2   Законодателна рамка

2.2.1   Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета от 22 декември 1987 г. установява максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след ядрена авария или друг случай на радиологично замърсяване. С годините регламентът беше съществено изменен (4). С второто изменение на регламента максимално допустимите „референтни“ нива бяха установени в отделни приложения.

2.2.2   Ако Комисията бъде уведомена за наличието на авария или друг случай на радиологично замърсяване, при който има вероятност да бъдат достигнати или вече са достигнати максимално допустимите нива, тя следва да приеме регламент относно приложимостта на тези максимални нива. Срокът на действие на такъв регламент трябва да бъде възможно най-кратък и да не надхвърля три месеца.

2.2.3   Комисията следва да представи на Съвета предложение за регламент за адаптиране или потвърждаване на разпоредбите на първоначалния регламент в срок от един месец след неговото приемане и след консултация с експертната група по член 31 от Договора за Евратом. Срокът на действие на втория регламент също е ограничен. В дългосрочен план, т.е. след ядрената авария или радиационното замърсяване, могат да бъдат използвани други правни инструменти или друго правно основание с цел контролиране на храните и фуражите, които се пускат на пазара.

2.2.4   Максимално допустимите нива, установени в приложенията към регламента, могат да бъдат преразгледани или допълнени в зависимост от експертното становище, изготвено в съответствие с член 31. Валидността на установените максимално допустими нива беше последно разгледана през 1995 г. от експертната група по член 31, в съответствие с разпоредбите на Директива 96/29/Евратом на Съвета, която изисква държавите-членки да определят нива на намеса в случай на авария (5).

2.2.5   По отношение на вноса ЕС прие мерки, за да гарантира, че вносът на селскостопански продукти в Съюза се извършва само в съответствие с общите договорености, гарантиращи здравето на населението при спазване на единния характер на пазара и избягване на търговските нарушения.

2.2.6   В случай на радиологично замърсяване от държавите-членки се изисква да обменят информация чрез системата „Ecurie“ (6). Тази система изисква държавите-членки да уведомяват и осигуряват информация на Комисията и на държавите-членки, които са засегнати или евентуално могат да бъдат засегнати, във всички случаи, при които дадена държава-членка реши да предприеме широкообхватни мерки за защита на обществеността в случай на радиационна опасност. Тази информация трябва да включва естеството и часът на настъпване на събитието, точното му местоположение и естеството на свързаното с него съоръжение или дейност, причината, предвидимото развитие и взетите или планирани защитни мерки, както и нивата на радиоактивност в храни, фуражи, питейна вода и околната среда, измерени от техните съоръжения за мониторинг.

2.3   Документът на Комисията

2.3.1   Комисията започна кодификацията на Регламент № 3954/87 на Съвета и неговите изменения.

2.3.2   По време на законодателния процес обаче беше отбелязано, че разпоредба на предложения кодифициран текст предвижда запазването на изпълнителни правомощия от страна на Съвета, което не беше обосновано в съображенията на Регламент (Евратом) № 3954/87.

2.3.3   Тъй като добавянето на подобно съображение би предполагало изменение по същество и следователно би излязло от обхвата на безспорната кодификация, беше счетено за целесъобразно кодификацията да бъде превърната в преработен текст, за да се включи необходимото изменение.

2.3.4   Допълнителното съображение 15 в преамбюла на предложението се отнася до възможността в някои ситуации Съветът, а не Комисията, да може незабавно да приема изменящи мерки в много кратък срок, които правят приложими предварително установените максимално допустими нива на радиоактивно замърсяване.

3.   Оценка

3.1   Съществува реална необходимост от ясно и актуално законодателство, което институциите на ЕС и държавите-членки могат лесно да прилагат в случай на радиоактивно замърсяване. Поради тази причина е целесъобразно и необходимо законодателството да бъде реформирано. Вероятността от аварии в атомните централи и други видове радиоактивно замърсяване също би могла да се повиши в ЕС, включително поради остаряването на съществуващите атомни централи, изграждането на многобройни нови централи и риска от други неочаквани аварии.

3.2   Радиоактивното замърсяване почти винаги е широкообхватно, а неговата интензивност невинаги намалява при разпространението му на големи разстояния. Следователно тук става въпрос за потенциално здравно и екологично бедствие с международно измерение.

3.3   За разлика от положението през 1986 г., ЕС вече разполага с ефективен и международно признат орган за оценка на риска – Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (Регламент (ЕО) № 178/2002). Радиоактивните остатъци, съдържащи се в храните и фуражите, могат да бъдат приравнени към замърсителите на храните. Ето защо би могло да се очаква на ЕОБХ да бъде възложено да прави здравна оценка на подобни остатъци. Въпреки това в своето предложение Комисията е запазила съществуващите договорености, които в някои случаи са изготвени преди десетилетия, без да прави допълнителен анализ или обосновка.

3.4   В случай на авария е важно да се направи опит за въздействие върху поведението на хората, които да бъдат убедени да избират безопасни или по-малко опасни храни и напитки. Наред с това селскостопанските производители във всички случаи трябва да бъдат информирани за нивата на радиоактивно замърсяване на фуражите и начините за хранене на животните при кризисна ситуация. В това отношение националните власти и секторните организации могат да играят основна роля за осигуряване на напътствия и повишаване на обществената осведоменост.

3.5   От решаващо значение в настоящия момент е разпоредбите, регулиращи радиоактивното замърсяване и нивата на радиоактивност, да бъдат преработени така, че прилагането им на европейско и национално равнище да стане по-лесно и по-ясно.

3.6   Максимално допустимите нива на радиоактивност трябва да отговарят на нуждите на особено уязвимите групи от населението – следва да се прилагат по-строги стойности за детските храни в сравнение с храните, предназначени за консумация от цялото население.

3.7   Радиоактивните материали могат да достигнат до повърхностните води вследствие на ядрени опити, на използването на ядрена енергия или на използването на радиоактивни материали в здравеопазването, промишлеността и научните изследвания. Въпреки че обикновено става въпрос за незначителни количества, положението може да се промени в случай на радиационна авария. Ето защо, тъй като водата е една от основните съставки на храните и фуражите, тя не биваше да бъде изключена от приложенията към регламента.

(1)  Регламент (Евратом) № 3954/87 на Съвета от 22 декември 1987 г. и съответните изменения.

(2)  Решение (Евратом) 87/600 на Съвета от 14 декември 1987 г.

(3)  CES 480/1987, ОВ C 180 от 8.7.1987, pp. 20-25

(4)  Регламент (Евратом) № 944/89 на Комисията и Регламент (Евратом) № 770/90 на Комисията.

(5)  Член 50, параграф 2 от Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение.

(6)  Вж. бележка под линия № 2.