15.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 48/102

1.1

През последните няколко години Европейският икономически и социален комитет изработи две становища на вниманието на европейските институции относно европейската стратегия за многоезичието:

1.2

Политиката на многоезичието е част от политическите приоритети на ЕИСК и програмата на неговото председателство за периода от 2008 до 2010 г., тъй като то допринася за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, за постигането на целите на Лисабонската стратегия и за укрепването на европейската интеграция чрез междукултурен диалог („единство в многообразието“).

1.3

Дефинираната през 2006 г. политика на многоезичието се намира на етап на развитие и изпълнение; целта на това допълнение към становище е да се проследи развитието в тази област и предприетите от Комисията и по-конкретно от ГД „Образование и култура“ мерки, както и да се допълнят и актуализират препоръките на ЕИСК, особено по отношение на обучението през целия живот, обучението за възрастни, заетостта и трайното икономическо, културно и социално въздействие.

2.1

Съветът („Образование, младеж и култура“) от 21 ноември 2008 г. прие заключения относно насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и на неговите държави-членки, както и резолюция за европейска стратегия за многоезичието (3).

2.2

Комисията и Съветът възприеха много от направените от Европейския икономически и социален комитет предложения:

2.3

След това Комисията създаде две платформи за консултации: едната за асоциации и НПО, работещи в областта на образованието и културата, а другата за икономическите интереси, в която участват социалните партньори и университетите (4), както и ЕИСК като наблюдател.

2.4

От своя страна, от 2006 г. досега, синдикатите организират или участват в множество инициативи: конференции за употребата на езици в работата, съдебни решения за зачитане на правото на работа на собствения език и срещу дискриминацията, сътрудничество за франкофония (беше създаден франкофонски електронен портал заедно с работниците от авиационната индустрия от Квебек).

2.5

Комисията се позова на множество отговори от местни и професионални синдикални организации (8), получени в рамките на публичните консултации, но до 2009 г. никога не беше сезирала надлежно Европейската конфедерация на профсъюзите (CES/ETUC) за консултация.

2.6

ЕИСК участва в Европейската конференция по плурилингвизъм, организирана в Берлин през юни 2009 г. от Европейската обсерватория по плурилингвизъм, мрежа, обединяваща предприятия и университети. В конференцията взеха участие и Конфедерацията, и секторни социални партньори.

2.7

На национално равнище можем да отбележим годишния доклад за използването на френския език, представян пред парламента от френския министър на културата и комуникацията, в изпълнение на Закон № 94-665 (5), според който трябва да се изготвя равносметка за състоянието на френския език в национален аспект и за използването му в международните организации. В доклада за 2009 г. се прави равносметка за състоянието на френския език в институциите на ЕС и в международните организации, базирани в Африка. В него се говори и за използването на френския език и за плурилингвизма в обществените служби, на пазара на труда и в езиковите стратегии на предприятията, социалния живот, научната общност, както и за неграмотността, интеграцията на мигрантите и обучението на работниците поотделно за публичния и частния сектор.

2.8

Конфедерацията ще финансира провеждането на проучване за оценка и по този случай ще създаде работна група („Task Force“) на тема „езици и условия на труд“ по няколко аспекта на използването на езици за професионални цели:

2.9

Комисията (ГД „Образование и култура“) публикува известие за провеждане на закрит търг до участниците в създадените от нея консултативни платформи с оглед:

2.10

За съжаление всички работни документи на консултативните платформи, както и известието за търг за насърчаване на многоезичието са публикувани само на един език. Препоръка №1 към Комисията: Комисията би трябвало да дава пример и ефикасно да демонстрира известна последователност при изпълнение на своята стратегия за защита и насърчаване на многоезичието пред възможно най-голям брой граждани, като спазва основните права на участниците в създадените от нея консултативни платформи, съставени от представители на организациите на гражданското общество и/или на социалните партньори, като им позволява да работят устно и с писмени документи на техния език или на един от езиците на ЕС  (6) и като за тази цел използва поне три или четири пилотни езика, включително поне един език от държава-членка, присъединила се към ЕС през периода от 2004 до 2007 г.

2.11

Освен това Комисията публикува наръчника за 2010 г. на „Програмата за обучение през целия живот“ (7), в която конкретна цел № 7 е насърчаването на ученето на езици и езиковото многообразие. В тази програма са обединени четири секторни програми: КОМЕНСКИ – за общоучилищното образование; ЕРАЗЪМ – за висшето образование; ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ – за професионалното образование и ГРУНДВИГ – за образованието за възрастни, с различни хоризонтални дейности, от които „основна дейност“ № 2 се отнася до езиците. Освен за държавите-членки на ЕС, програмата е отворена и за ЕИП, Турция, отвъдморските страни и територии, Република Хърватия и БЮРМ в рамките на действията на етапа на подготвителните мерки, както и за партньори от трети страни, включени в европейската политика на съседство или „представляващи особен приоритет в контекста на развитието на стратегическата политика за диалог в образованието, обучението или многоезичието“. Комитетът придава голямо значение на една европейска интегрирана референтна рамка за гарантиране на качеството на обучението през целия живот и приканва организациите на гражданското общество да се запознаят с първата част на наличния наръчник. ЕИСК очаква с интерес излизането на втората част, за да се запознае със значението, което е отредено на многоезичието като дял от общите средства и като суми. Препоръка № 2: Комитетът още веднъж обръща внимание на Комисията, че въпреки безспорните подобрения в сравнение с предходните програми, една глобална визия би направила по-разбираем наръчника за достъп до програмите и процедурите, които остават сложни и почти не насърчават участието на организации, които са процедурно по-слабо подготвени, но които, независимо от размера си или от административния си капацитет, могат да представляват интерес откъм опит или иновации за съответната целева група бенефициери. Някои публични образователни заведения също посочват процедурни или организационни ограничения, които не са добре адаптирани към недостига на административни средства, пред които са изправени, както и недостатъчните финансови средства, заделени по програмите, които биха могли да се използват за обучението на млади устни преводачи (мобилност, потапяне в езикова среда) или пък за техните обучители.

2.12

В годишния доклад на Европейската сметна палата за финансовата 2008 година (8) се говори за 1060 милиона евро, заделени в европейските фондове за образование, култура, в т.ч. многоезичието, при централизирано (европейска агенция) и децентрализирано (национални агенции) управление и различни видове пряк и второстепенен контрол, поради големия брой преки бенефициери оператори, без обаче да се дават подробности за частта, заделена за многоезичието. Ето защо не е лесно, дори не е възможно да се разбере какви са съответните европейски и национални дялове и какви са общите финансови усилия, правени по различните аспекти на европейската стратегия за многоезичието. Поради това стратегията не би могла да бъде оценена нито предварително, нито впоследствие, като това е слабост, за чието отстраняване Комисията би могла да помисли още отсега. Препоръка №3: да се изработи ясна преценка за състоянието, като се обърне внимание на усилията, насочени конкретно към многоезичието, бюджетно планирани и реализирани, съответно обезпечени от европейското и националното равнище.

3.1

ЕИСК и КР, в рамките на съвместните си отдели, разполагат със свой отдел за писмени преводи (като процентът на възложени на външни изпълнители поръчки досега възлиза на около 4 до 6 %), а за устен превод могат да използват междуинституционалните услуги на Комисията (ГД „Устни преводи“), която в 49 до 52 % от случаите разчита на устни преводачи, които не са длъжностни лица и работят на свободна практика, за да се справи със сезонните колебания в търсенето и да взема под внимание честотата на отправяните от всяка институция искания.

3.2

ЕИСК и КР са подписали споразумение за предоставяне на услуги (Service Level Agreement), в което са уточнени условията за осигуряване на устни преводачи от ГД „Устни преводи“, критериите за фактуриране на тези услуги и отговорностите на двете страни. Условията на труд и възнаграждение на устните преводачи на свободна практика се уреждат по силата на междуинституционална договореност между заинтересованите европейски институции, от една страна, и Международната асоциация на устните преводачи (AIIC), от друга.

3.3

За да могат да отговорят на допълнителните езикови нужди, породени в резултат на 11-те нови официални езика (462 възможни комбинации) след разширяването от 2004 г. и 2007 г., съвместните отдели на двата комитета прилагат режим на пилотни езици  (9). Освен това на 25 май 2010 г. генералните секретари на двата комитета приеха Правилник за възлагане на писмените преводи, който позволява да се определят приоритети и срокове, като се отчита специфичният характер на изготвяните от двете асамблеи и техните администрации документи.

3.4

Езиковите отдели изготвиха проект на информационна брошура на вниманието на членовете и докладчиците с желанието за укрепване на сътрудничеството по езикови въпроси между отделите и членовете. В нея се посочва, че съществува персонализирана езикова услуга в помощ на докладчиците при изготвянето на оригиналните документи, особено когато документът се списва на език, който не е роден за докладчика. Тази услуга, както и възможността за коригиране на документите преди да бъдат изпратени за превод, позволява да се подобри качеството на документите и следователно условията за труд на преводачите, както и да се съкратят сроковете.

3.5

Това засилено сътрудничество с цел по-добро обслужване и по-добри условия за докладчиците, членовете и писмените преводачи би трябвало в средносрочен план да предвиди включването на членовете в контактна група, съставена от членовете или техни представители, освен вече съществуващите контакти между преводаческите отдели, административните отдели и генералните секретариати, за да се проведе цялостно, необходимо и прозрачно обмисляне на една дългосрочна езикова политика, съобразена с нуждите на Комитетите, със съответните количествени и качествени аспекти (препоръка №4).

4.1

Допитването на Международната асоциация на устните преводачи (AIIC) и профсъюза на европейските длъжностни лица „Юнион синдикал“ разкрива, че освен да защитават интересите на наетите или свободно практикуващите относно въпросите на количеството на служителите и работните часове, както и материалните условия (работно пространство и кабини), организациите играят и ролята на регулатор на професията. По силата на постигнатите с европейските институции споразумения устните и писмените преводачи се ползват от същите права и режим като длъжностните лица, изпълняващи същите функции, с тази разлика, че свободно практикуващите се възползват от това равенство само за изработените дни и за всяка отделна задача и командировка, което на практика означава, че de facto има разлики. Все пак в споразуменията са предвидени и стандарти за качество на предоставяните услуги, като устните преводачи, членуващи в AIIC, обичайно се договарят за работа в екип, когато устните преводачи, поканени от институциите за определени задачи, членуват в асоциацията. Досега поради функцията си на основни създатели на правила европейските институции играеха положителна роля, допълваща тази на AIIC, по отношение на социалните и професионалните стандарти за професията.

4.2

Като се има предвид диверсифицирането на търсенето, се оказва, че възникват определени практики, като някои клиенти са по-малко взискателни по отношение на акредитацията и качеството, и дори приемат да им бъдат доставяни т.нар. „екипирани кабини“, когато доставчикът фактурира наетите от него оборудване (кабини и апаратчета за слушане) и услуги на устни преводачи в една фактура, като това води до два резултата:

4.3

В рамките на институциите AIIC привлече вниманието на ГД „Устни преводи“ върху някои обществени поръчки, обявявани по различни поводи от генералните дирекции на Комисията с цел получаване на конферентни услуги (включително понякога устен превод) и несъобразени с разпоредбите на конвенцията. След консултации с правната служба, ГД „Устни преводи“ уведоми другите генерални дирекции на Комисията за този подход.

4.4

Професията на устния преводач не е регламентирана. При това положение AIIC отбелязва, че предвид разнообразието на търсенето (предприятия, социален сектор, …), може да се окаже необходимо да се започне обмисляне на популяризиране на професията, като се определят ясни критерии за използването на званието устен преводач (диплома за завършено висше образование, професионални критерии и стаж…), за да се предотврати отрицателното въздействие върху цялата професия на устните преводачи и да се защити потребителят или клиентът срещу злоупотреби (завишено фактуриране на услуги с по-ниско от заявеното качество). Комисията би могла да инициира европейска консултация със социалните партньори в тази посока (препоръка №5). Освен това всички участващи институции и преводачи на свободна практика – устни и писмени преводачи – признават единодушно необходимостта от популяризирането на положителен и привлекателен образ на двете професии, за да задоволят нуждите от подновяване на кадрите в средно- и дългосрочен план.

4.5

Европейският парламент разполага със собствени отдели за устен и писмен превод и със свой Кодекс за поведение (10), но същевременно също разчита на професионалисти на свободна практика (40 % и 22 милиона евро за писмените преводи през 2010 г.).

4.6

По отношение на езиковия режим на институциите Европейската сметна палата изготви два специални доклада (11) за разходите за устен (RS 5/2005) и писмен превод (RS 9/2006) на ЕП, Комисията и Съвета.

5.1

Като изключим броя на езиците и езиковата рамка на внасянето на проектите за нормативни актове в националните парламенти (Протокол №1, член 4), Договорът от Лисабон не внесе съществени промени в езиковия режим на ЕС, но потвърди целта да се зачита европейското културно и езиково многообразие (12).

5.2

Правилата относно езиковия режим на институциите на ЕС се определят от Съвета с единодушие чрез регламенти, без да се накърняват разпоредбите на статута на Съда на Европейския съюз (член 342 ДФЕС, предишен член 290 ДЕО). Езиковият режим на Съда на Европейския съюз също се определя чрез регламент на Съвета с единодушие (Протокол №3, член 64). В член 3 от ДЕС (предишен член 2 от ДЕС) между другото се казва, че ЕС „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“.

5.3

Член 55 от ДЕС (предишен член 53 от ДЕС) определя езиците, на които е написан и преведен договорът. Декларация №16 в допълнение към член 55, параграф 2 от ДЕС, гласи, че „Конференцията счита, че възможността за превод на Договорите на посочените в член 55, параграф 2  (13) езици, допринася за постигането на предвидената в член 3, параграф 3, четвърта алинея цел, според която Съюзът зачита богатството на своето културно и езиково многообразие. В това отношение Конференцията потвърждава, че Съюзът поддържа културното многообразие на Европа и ще продължи да отделя специално внимание на тези и други езици…“

5.4

В раздела за недискриминацията и за гражданството на ЕС (втора част от ДФЕС) е посочено, че гражданите на ЕС имат право да се обръщат към институциите и към консултативните органи на Съюза на някой от езиците на Договорите и да получават отговор на същия език (член 20 от ДФЕС, предишен член 17 от ДЕО).

5.5

В дял ХII „Образование, професионална квалификация, младеж и спорт“ се казва, че „Съюзът допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите-членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи и тяхното културно и езиково разнообразие…“ (член 165 ДФЕС, предишен член 149 ДЕО).

5.6

В областта на общата търговска политика, член 207 от ДФЕС (предишен член 133 от ДЕО), точка 4, гласи, че „Съветът действа с единодушие и относно договарянето и сключването на споразумения: а) в областта на търговията с културни и аудиовизуални услуги, когато съществува риск тези споразумения да засегнат културното и езиково многообразие на Съюза…“

5.7

В Хартата на основните права езикът е сред мотивите за забрана на дискриминацията: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“ (член 21), а в член 22 се припомня, че „Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“.

5.8