15.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 48/51

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отговорът на ЕС предвид променящия се баланс на световните икономически сили“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 48/10

Докладчик: г-н Brian CALLANAN

На 18 февруари 2010 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище по собствена инициатива относно

„Отговорът на ЕС предвид променящия се баланс на световните икономически сили“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 20 юли 2010 г.

На 456-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 септември 2010 г. (заседание от 15 септември 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 135 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение и заключения

1.1   Държавите-членки на Европейския съюз преживяха най-тежката икономическа криза от 30-те години на 20-и век насам и възстановяването им остава неравномерно, крехко и уязвимо. В резултат от най-тежката криза от Втората световна война насам балансът на силите в световен мащаб се промени и Европа трябва да преразгледа позицията и стратегиите си в тази нова рамка. Предвид факта, че 85 % от европейската търговия се осъществява на европейските пазари, част от отговорите на това ново предизвикателство ще бъдат намерени на вътрешно равнище. Повишаването на вътрешното търсене е жизненоважно за устойчивостта на ЕС, ако той иска да посрещне световните предизвикателства. ЕИСК прие няколко становища по тази тема. В настоящото становище се разглежда външното измерение на реакцията на ЕС на световната икономическа криза – новата позиция на Европа на световния пазар. Разгледани са промените в икономическите резултати на ЕС на световния пазар и международните последствия от възхода на Китай и други развиващи се икономики в последно време. Поставят се въпроси, имащи за цел да предизвикат анализ на тези проблеми и дискусия относно последиците от тях за политическите и търговските отношения на ЕС с останалата част от света. И накрая, споделят се мненията и идеите на гражданското общество в един политически дебат, заключенията от който ще имат мащабни последствия.

1.2   Европа е изправена пред огромни предизвикателства във връзка с отговора на фундаменталните промени в световните икономически, политически и търговски взаимоотношения, които бяха ускорени от сегашната рецесия. При справянето с тези предизвикателства Европа трябва да се приспособи чрез: насърчаване на растежа; създаване на повече и по-качествени работни места и постигане на по-екологична и по новаторска икономика; постигане на целта за 75 % заетост, заложена в стратегията „ЕС 2020“ и гарантиране, че това включва групите в риск, като младежите, жените, лицата на средна възраст и хората с увреждания.

1.3   Досега по-голямата част от енергията на европейския проект беше насочена навътре: изграждане на единния пазар, структуриране на институциите, спорове за пари, безкрайни преговори по договорите. За да излезе от рецесията и да се реорганизира успешно за преодоляване на предизвикателствата на 21-ви век, през следващото десетилетие Европа трябва да гледа навън. При това ЕС трябва да отчита по внимателно и да реагира по-адекватно на събитията, които се определят по специално от новите отношения между САЩ и Китай и влиянието на мощни групи развиващи се страни, като БРИК.

1.4   Ако ЕС направи това, то – както посочва председателят на Комисията Manuel Barroso – Европа притежава „ресурсите, интелекта, капацитета, историята, човешките, интелектуалните и културните ресурси“, за да успее.

1.5   В работната си програма Комисията се ангажира с намаляването на бариерите пред международните търговски и инвестиционни потоци, с приключването на настоящите двустранни преговори, с подобряването на прилагането на съществуващите споразумения, както и с инициативи за отваряне на търговията към области на растеж, като високите технологии, услугите и екологичните услуги.

1.6   Фактът, че няма нито един високотехнологичен сектор, в който Европа да е световен лидер, а в ЕС липсват достатъчно водещи високотехнологични предприятия, които да се възползват адекватно от главните базови технологии (ГБТ) на бъдещето, буди тревога.

1.7   ЕИСК обръща внимание на значението на въпросите, излизащи извън обхвата на настоящото становище, което е насочено към вредния протекционизъм и реакцията на изменението на климата, като например: насърчаване на новосъздадени предприятия с предприемачески дух и глобална ориентация; подкрепа за иновациите в утвърдили се отрасли; запазване на сектори със стратегическо значение за Европа; разглеждане на експортния потенциал на обществените услуги, като здравеопазване и образование; насърчаване на градовете на територията на ЕС „да действат екипно“ с партньори от други части на света.

1.8   Една от последиците от световната рецесия се изразява във все по-голямата привлекателност на протекционистките политики. Генералният директор на СТО Pascal Lamy предупреди, че страните трябва да се пазят от това изкушение.

1.9   Във външен план е необходимо кръгът преговори от Доха да бъде доведен до успешен край, но това се оказва трудно. Междувременно ЕС изгражда нова матрица от двустранни отношения и споразумения както с развитите, така и с развиващите се страни, която ще оказва все по-голямо влияние върху общите търговски политики.

1.10   Другите важни политически цели на ЕС включват: реципрочност в тези нови двустранни споразумения на ЕС, включително гаранции за енергийната сигурност, когато това е възможно; гаранции, че правилата са гъвкави и приспособими към често бързо променящите се обстоятелства; премахване на нетарифните бариери, включително „извън границите“, прозрачност на стандартите за труд и качество в съответствие с правилата на МОТ, споразумения за свободна търговия (ССТ) за екологични стоки и услуги.

1.11   Многостранните споразумения в областта на околната среда следва да се вписват гладко в споразуменията в системата за международна търговия, така че да се подпомагат взаимно, а не да си пречат.

1.12   Енергийната сигурност лежи в основата на предизвикателството, пред което е изправен ЕС по отношение на изменението на климата. Например чрез съвместни усилия за: договаряне на споразумения за външни доставки (това вече се прави в контекста на двустранните търговски споразумения); продажба на експертен опит и технологии за усъвършенстване на инфраструктурата, като „интелигенти мрежи“ или ново поколение технологии за производство на електроенергия, работещи с горива, различни от изкопаемите; споделяне на новите технологии, които се разработват за постигане на сегашната цел на ЕС за 20 % енергия от алтернативни източници; търсене на възможности за износ на експертен опит в разработването и внедряването на стимули за намаляване на въглеродните емисии.

1.13   С увеличаването на взаимозависимостта и взаимовръзките в света политиците следва да възприемат единен начин на мислене. Взаимодействието на европейския единен пазар с търговската политика е по-важно от всякога. Същото се отнася и до осигуряването на необходимите консултации в ЕС и между неговите институции и държави-членки, което представлява предпоставка и подкрепа за ефективното разработване, съгласуване и прилагане на по-гъвкава търговска политика.

1.14   На по-човешко равнище е нужно да се преодолеят страхът и несигурността, породени от промените в икономическите сили. Организираното гражданско общество има възможността и задължението да помогне на хората, политиците и икономиките да се справят с промяната.

1.15   Новата стратегия „ЕС 2020“ на Комисията е първоначалният стратегически и политически отговор на ЕС на рецесията и на променящия се баланс на световните икономически сили. За да бъде стратегията успешна, е необходим координиран европейски отговор с участието на социалните партньори и гражданското общество (по думите на г-н Barroso, цитирани в съобщението относно „ЕС 2020“). В отговор на промените в световните икономически сили ЕС трябва да разчита на партньорството между държавата и организираното гражданско общество за постигане на високи икономически резултати и социално сближаване.

1.16   Комисията обаче разполага с твърде малко преки инструменти за влияние върху напредъка; отговорността остава до голяма степен в правителствата на държавите-членки, които в момента са подложени и на повишен финансов, политически и социален натиск в национален мащаб.

2.   Въведение

2.1   „Държавите-членки на Европейския съюз преживяха най-тежката икономическа криза от 30-те години на 20-и век насам (…) и възстановяването им остава неравномерно, крехко и уязвимо.“  (1) В резултат от най-тежката криза от Втората световна война насам балансът на силите в световен мащаб се промени и Европа трябва да преразгледа позицията и стратегиите си в тази нова рамка. Предвид факта, че 85 % от европейската търговия се осъществява на европейските пазари, част от отговорите на това ново предизвикателство ще бъдат намерени на вътрешно равнище. Повишаването на вътрешното търсене е жизненоважно за устойчивостта на ЕС, ако той иска да посрещне световните предизвикателства. ЕИСК прие няколко становища по тази тема (2). В настоящото становище се разглежда външното измерение на реакцията на ЕС на световната икономическа криза – новата позиция на Европа на световния пазар. Разгледани са промените в икономическите резултати на ЕС на световния пазар и международните последствия от възхода на Китай и други развиващи се икономики в последно време. Поставят се въпроси, имащи за цел да предизвикат анализ на тези проблеми и дискусия относно последиците от тях за политическите и търговските отношения на ЕС с останалата част от света. И накрая, споделят се мненията и идеите на гражданското общество в един политически дебат, заключенията от който ще имат мащабни последствия.

2.2   Европа зависи от световната икономика и понастоящем има господстващо положение на много пазари, но колко дълго ще продължи това? През 1800 г. Европа и нейните владения в „Новия свят“ представляват 12 % от населението на света и приблизително 27 % от световния доход. Това господстващо положение достига своя връх през 1913 г., когато тези „развити“ икономики представляват 20 % от световното население, но на тях се пада повече от половината от световния доход (т.е. над 50 %). Днес делът ни от световното население е отново 12 % и продължава да спада, но делът ни от световния доход се запазва на равнище от около 45 % (3).

ЕИСК счита, че за да се справят ефективно с въздействието от протичащите в момента промени на световните пазари, политиците в ЕС следва да поставят по-силен акцент и да отделят по-голямо внимание на новите реалности в търговските отношения на Европа със света и по-специално на резултатите по отношение на износа.

3.   Контекст

3.1   Европейската търговия

3.1.1   Общата стойност на европейския износ се изчислява на около 1,3 трилиона щатски долара. Без да се смята търговията между държавите-членки, на ЕС се падат 16 % от общия световен износ за 2008 г., като основните партньори в износа от ЕС са Съединените щати, Русия, Швейцария, Китай и Турция.

3.1.2   В един глобализиран свят, в който страните от ЕС са големи играчи на важни пазари, политиките, които определят отношенията между европейските държави трябва да съответстват на събитията в световен мащаб, каквото е въздействието, което нарастващата икономическа мощ на търговските партньори Китай, Индия и Бразилия оказва върху политическите отношения. Но по какъв начин следва да се приспособи Европа? Дали като ЕС поеме по-голяма роля в световните дела? Или обратното, чрез приемане на една бързо възникваща, различна световна парадигма, характеризираща се с преобладаващо влияние на новата „Г2“ – Вашингтон и Пекин?

3.1.3   В работната си програма Комисията признава, че международната търговия е двигателят на растежа за заетост и инвестиции в ЕС, и се ангажира с намаляването на бариерите пред международните търговски и инвестиционни потоци, с приключването на настоящите двустранни преговори, с подобряването на прилагането на съществуващите споразумения, както и с инициативи за отваряне на търговията към области на растеж, като високите технологии, услугите и екологичните услуги. Подобряването на двустранните отношения със САЩ, Китай, Япония и Русия ще бъде област от решаващо значение.

3.2   Европейската търговия в световната икономика

3.2.1   Рецесията води до преструктуриране на световните икономически сили. Между 2000 г. и 2007 г. нововъзникващите икономики и най-вече Китай разшириха инвестиционната си база и вече излязоха начело на световното икономическо възстановяване, което се определя до голяма степен от ръста на износа (17,7 % през декември 2009 г.). Износът на ЕС за същия период е неравномерен и се характеризира със значителни загуби на някои динамични пазари, особено в Азия и Русия.

3.2.2   Докато Китай изживява възстановяване на икономиката като цяло въз основа на износа, в ЕС това до голяма степен остава само пожелание. Според прогнозите на Комисията износът на ЕС ще нарасне с 5 % през 2010 г. и с 5,1 % през 2011 г., като ще бъде подпомогнат значително от спада на курса на еврото спрямо валутите на основните ни търговски партньори. Счита се обаче, че това няма да засили възстановяването на „националните“ икономики, освен тези на Германия и Ирландия, които вече имат значително участие в международната търговия (4).

3.2.3   В доклад на Европейската комисия се отбелязва, че резултатите на ЕС по отношение на износа на високотехнологични продукти са лоши и дават основания за тревога относно капацитета на Европа да запази най-високо равнище на качество и иновации в продуктите си (5). Резултатите по отношение на услугите също се влошават и показват спад на пазарния дял за периода 2004 – 2006 г. Тази тенденция буди тревога подобно на факта, че няма нито един високотехнологичен сектор, в който Европа да е световен лидер, а в ЕС липсват достатъчно водещи високотехнологични предприятия, които да се възползват адекватно от главните базови технологии (ГБТ) на бъдещето.

3.2.4   Въпреки тези слабости ЕС е най-голямата търговска сила в сферата на услугите, основният износител и вторият най-голям вносител на стоки, както и основен източник и приемник на преки инвестиции в света. Следователно Европа има голям интерес от запазването и укрепването на позициите си в световната търговия, но за постигането на тази цел ще бъде необходимо ново мислене, основаващо се твърдо на реалностите в една различна и много по-сложна световна търговска среда.

3.2.5   ЕИСК обръща внимание на значението на въпросите, излизащи извън обхвата на настоящото становище, което е насочено към вредния протекционизъм и реакцията на изменението на климата. Такива въпроси са например: насърчаване на новосъздадени предприятия с предприемачески дух и глобална ориентация; подкрепа за иновациите в утвърдили се отрасли; запазване на сектори със стратегическо значение за Европа; разглеждане на експортния потенциал на обществените услуги, като здравеопазване и образование; насърчаване на градовете на територията на ЕС „да действат екипно“ с партньори от други части на света.

3.3   Нов баланс на икономическите сили и политиката

3.3.1   Фалитът на една от най-старите инвестиционни банки на Уолстрийт, Lehman Brothers, и последвалият хаос на пазара, при който производството в света изживя най-големия спад от Втората световна война насам, доведоха световната икономика до състояние на свободно падане. Държавната намеса предотврати ефекта на доминото в световната банкова система, но не успя да предотврати резкия и бърз спад на капиталовите потоци.

3.3.2   Въздействието върху търговията беше незабавно, тъй като ограничаването на кредитирането и сривът на потребителските разходи принудиха предприятията да намалят производството. Независимо от това сериозността на този ефект варира значително за различните търговски блокове. Възстановяването е най-бързо в Китай, подпомогнато значително от решението на китайското правителство да приеме данъчна политика за наливане на 580 милиарда долара в икономиката с цел стимулиране на бързото ѝ възстановяване.

3.3.3   През май 2009 г. бяха предприети политически действия в Пекин, Лондон, Вашингтон и Франкфурт. Лидерите на страните от Г-20 се ангажираха да предоставят подкрепа в размер на 1 трилион щатски долара от МВФ и Световната банка за мултиплицирането в световен мащаб на това, което отделните държави вече бяха направили. На тяхното заседание пролича кои са новите силни и/или влиятелни играчи на световната сцена, олицетворяващи нов световен икономически ред и огромна промяна в икономическите отношения с потенциално мащабни последствия за търговската политика на ЕС.

3.3.4   Страните с твърде голямо потребление, като САЩ, бяха насърчени да намалят разходите си, а страните с излишък на кредитни и валутни резерви – да засилят потребителското търсене. Бяха подчертани търсенето на устойчиви и балансирани траектории в световната икономика, както и интересът на ЕС от по-тясно сътрудничество с останалата част от света.

3.3.5   Независимо от неотдавнашното завръщане към икономически растеж, има основания да бъдем предпазливи. Сред икономистите все още липсва консенсус относно бъдещата посока на развитието на световната икономика. Все още остава да се отговори на някои въпроси, като кога и по какъв начин да се премахнат данъчните стимули, какъв е ефектът от тях досега и доколко те са устойчиви в дългосрочна перспектива. Независимо че в някои случаи се отбелязва завръщане към растеж, съществува и „човешка рецесия“ (6). Високата безработица означава, че за световните лидери е по-трудно да защитават либералната търговия от политическа, интелектуална и национална гледна точка.

3.3.6   В отговор на тази промяна в световния баланс на силите лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС, са изправени пред следните предизвикателства: да се приспособят бързо към последиците от този процес; да развият нов начин на мислене, необходим за това приспособяване; да действат колективно по по-съгласуван, по-задълбочен и по-експедитивен начин; да подкрепят възможностите за създаване на работни места, като например „зелената икономика“; да помагат на предприятията да задържат персонала си; да помагат на загубилите работните си места да се приспособят и адаптират към тези нови възможности, тъй като структурните промени от миналото показват, че осигуряването на подкрепа за приспособяване и адаптиране на хората е най-ефективният политически отговор (7).

4.   Два основни въпроса

4.1   Протекционизъм

4.1.1   Една от последиците от световната рецесия се изразява във все по-голямата привлекателност на протекционистките политики. Генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Pascal Lamy предупреди, че страните трябва да се пазят от това изкушение (8). ЕС е спечелил най-много от наличието на прозрачни и приложими правила, уреждащи и улесняващи по справедлив и обективен начин конкурентната среда в търговията. Но според европейския комисар по търговията Karel De Gucht от началото на настоящата икономическа криза досега основните търговски партньори на ЕС са въвели 280 ограничителни търговски мерки. Съществуват опасения, че тези мерки биха могли да се превърнат в нова и постоянна част от общата рамка на търговията.

4.1.2   Една от най-важните бариери пред търговията понастоящем е изкуствено ниският обменен курс на китайския ренминби – или юан – който се разглежда от правителството като гаранция за по-висока конкурентоспособност на китайския износ. Това е сериозна пречка пред свободната и честна търговия и затова неотдавнашните опити за нейното преодоляване се приветстват, но е необходима и дългосрочна и устойчива промяна на политиките на китайското правителство по отношение на валутния курс.

4.1.3   Пакетите от стимули подпомагат икономическия растеж като повишават търсенето, но основната им цел е да подпомогнат местните предприятия. Един от страничните ефекти от тяхното използване би могъл да бъде създаването на неконкурентни сектори. Правилата относно конкуренцията и държавната помощ поставят ЕС в силна позиция да координира усилията за предотвратяване на това, а пълноценно функциониращият единен пазар възпира потенциално вредния протекционизъм.

4.1.4   Във външен план е необходимо кръгът преговори от Доха да бъде доведен до успешен край, но това се оказва трудно. Междувременно ЕС изгражда нова матрица от двустранни отношения и споразумения както с развитите, така и с развиващите се страни, която ще оказва все по-голямо влияние върху общите търговски политики.

4.1.5   Другите важни политически цели на ЕС включват: реципрочност в тези нови двустранни споразумения на ЕС, включително гаранции за енергийната сигурност, когато това е възможно; гаранции, че правилата са гъвкави и приспособими към често бързо променящите се обстоятелства; премахване на нетарифните бариери, включително „извън границите“, прозрачност на стандартите за труд и качество в съответствие с правилата на МОТ; споразумения за свободна търговия (ССТ) за екологични стоки и услуги (9).

4.1.6   С приемането на Договора от Лисабон се извърши реформа на процеса на вземане на решения в Европейския съюз, включително разширяване на правомощията на Европейския парламент по процедурата за съвместно вземане на решения в ключови политически области, сред които и търговията. Важно е начините за осъществяване на тези нови процеси с участието на Съвета, Парламента и Комисията да водят до по-бързи и по-гъвкави отговори, подобряващи способността на ЕС да реагира ефективно и съгласувано на стратегическите нужди на високо равнище или на ежедневните изисквания на търговията.

4.2   Изменение на климата

4.2.1   В Европа вече има консенсус, че изменението на климата изисква незабавни действия. Взаимозависимостта е едно от удивителните последствия от глобализацията. Ако изменението на климата не бъде овладяно, то ще доведе до задлъжняване на бъдещите поколения и до нарушаване на глобализацията, причинявайки резки повишения на цените на ресурсите и екологични катастрофи, особено в развиващите се страни. Следователно изменението на климата е икономически въпрос със значително търговско измерение.

4.2.2   ЕС пое ролята на международен лидер в търсенето на начини за ограничаване на глобалното затопляне чрез Протокола от Киото. Резултатите от срещата на високо равнище по въпросите на изменението на климата в Копенхаген затрудниха усилията на Европа за укрепване на международното сътрудничество, особено с развиващите се страни, чиито емисии ще надхвърлят тези на развитите страни до 2020 г. Освен това ЕС е загрижен, че най-бедните в света ще пострадат най-много от настоящия етап от изменението на климата, който изисква от ЕС цялостен, реалистичен и практичен политически отговор, за да се избегне рискът бъдещите поколения да понесат отрицателни социални и икономически последици, които биха могли да бъдат избегнати.

4.2.3   Интегрирането на изменението на климата в политиките на ЕС в областта на търговията и развитието ще включва разходи и налагане на ограничения за постигането на цел, която не може да бъде постигната, ако останалите големи търговски съюзи не направят същото (10). Многостранните споразумения в областта на околната среда следва да се вписват гладко в споразуменията в областта на системата за международна търговия, така че да се подпомагат взаимно, а не да си пречат. Разумно ли е в такъв случай да поемаме ролята на лидер, ако останалите не могат да бъдат принудени да ни последват? Може ли например Китай да бъде принуден да замени модела си „потребителят плаща“ с модела на ЕС „производителят плаща“, за да гарантира намаляване на въглеродните емисии? (11) Можем ли да попречим на стремежа на Уолстрийт да си осигури – с помощта на Вашингтон – водеща роля в един значително по-голям международен пазар за търговия с въглеродни емисии?

4.2.4   Енергийната сигурност лежи в основата на предизвикателството, пред което е изправен ЕС по отношение на изменението на климата. Въпреки че отговорът попада в прерогативите на отделните държави-членки, съществува реално и значително европейско измерение, особено в контекста на търговията. Например чрез съвместни усилия за: договаряне на споразумения за външни доставки (това вече се прави в контекста на двустранните търговски споразумения); продажба на експертен опит и технологии за усъвършенстване на инфраструктурата, като „интелигенти мрежи“ или ново поколение технологии за производство на електроенергия, работещи с горива, различни от изкопаемите; споделяне на новите технологии, които се разработват за постигане на сегашната цел на ЕС за 20 % енергия от алтернативни източници; търсене на възможности за износ на експертен опит в разработването и внедряването на стимули за намаляване на въглеродните емисии.

5.   Отговор

5.1   Преодоляване на предизвикателствата и използване на възможностите

5.1.1   За създаването на възможности за европейската търговия е важно да бъдем честни по отношение на предизвикателствата, които различната обстановка в света поставя пред ЕС, неговите институции и държавите-членки. ЕИСК счита, че въведените с Договора от Лисабон институционални реформи трябва да се осъществяват в още по-тясно сътрудничество и по още по-ефективен начин, за да се отговори на предизвикателствата във връзка с определянето на нови и новаторски начини за запазване на постиженията на ЕС от миналото и за постигане на бъдещите му цели (12). Ефективната намеса изисква цялостен подход, основаващ се на висока степен на съвременни знания, задълбочена информация и разбиране.

5.1.2   С увеличаването на взаимозависимостта и взаимовръзките в света политиците следва да възприемат единен начин на мислене. Взаимодействието на европейския единен пазар с търговската политика е по-важно от всякога. Същото се отнася и до осигуряването на необходимите консултации в ЕС и между неговите институции, което представлява предпоставка и подкрепа за ефективното разработване, съгласуване и прилагане на по-гъвкава търговска политика.

5.1.3   На по-човешко равнище е нужно да се преодолеят страхът и несигурността, породени от промените в икономическите сили. Организираното гражданско общество има възможността и задължението да помогне на хората, политиците и икономиките да се справят с промяната. Прилагането на протекционистки политики в светлината на промените в разпределението на силите в световен мащаб може да се оприличи на опитите на крал Кнут да спре прилива. Подпомагането на хората, предприятията и правителствата да се приспособят към новите реалности е ефективен начин за преодоляване на страха и несигурността. Така например ниската раждаемост и застаряването на населението в Европа поставят множество дълбоки и мащабни структурни предизвикателства.

5.1.3.1   В съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“ най-важната политика е да се повиши нормата на участие на работната сила. Една очевидна мярка е да се осигурят грижи за децата на родители, които желаят това. На практика това означава, че повече жени ще имат възможност да останат на пазара на труда. Това следва да бъде съчетано с дългосрочен и достатъчно високо платен родителски отпуск. В резултат раждаемостта би следвало да се повиши с намаляването на икономическата тежест за родителите.

5.1.3.2   Нещо повече, липсата на имиграционна политика за разумно увеличаване на предлагането на работна сила изправя отделните предприятия, които изнасят извън ЕС, пред сериозна дилема – да ограничат разширяването си или да преместят дейността си там, където предлагането е достатъчно (13). Затова разглеждането на един всеобхватен и приобщаващ отговор на демографското предизвикателство пред Европа чрез имиграционната политика на ЕС изглежда разумно, обосновано и належащо.

5.1.4   Новата стратегия „ЕС 2020“ на Комисията е първоначалният стратегически и политически отговор на ЕС на рецесията и на променящия се баланс на световните икономически сили. За да бъде стратегията успешна, е необходим координиран европейски отговор с участието на социалните партньори и гражданското общество (по думите на г-н Barroso, цитирани в съобщението относно „ЕС 2020“). В отговор на промените в световните икономически сили ЕС трябва да разчита на партньорството между държавата и организираното гражданско общество за постигане на високи икономически резултати и социално сближаване.

5.1.5   Тази инициатива обаче ще срещне много от същите затруднения, които имаше Лисабонската стратегия: приоритетите ѝ може би са твърде разнообразни; осъществяването ѝ може да се окаже проблематично; Комисията разполага с твърде малко преки инструменти за влияние върху напредъка; отговорността остава до голяма степен в правителствата на държавите-членки, които в момента са подложени и на повишен финансов, политически и социален натиск в национален мащаб (14).

---

(1)  Бившият председател на Европейския парламент Pat Cox в неотдавнашна статия, озаглавена „Европа трябва да вдигне залозите сега, а не да отлага за по-късно“ (http://www.irishtimes.com/newspaper/opinion/2010/0407/1224267827518.html).

(2)  Сред които: „Финансовата криза и нейното въздействие върху реалната икономика“ОВ C 255 от 22.09.2010 г., стр. 10.; „Европейски план за икономическо възстановяване“ (допълнение към становище), ОВ C 228, 22 септември 2009 г., стр. 149; „Европейски план за икономическо възстановяване“, ОВ C 182/2009, 4 август 2009 г., стр. 71; „Лисабонската стратегия след 2010 г.“, ОВ C 128, 18 май 2010 г., стр. 3.

(3)  Историкът Niall Ferguson в статия за в-к „Financial Times“ (10.4.2010 г.) относно реформата на преподаването на история в средните училища в Обединеното кралство.

(4)  Европейска икономическа прогноза – пролет 2010 г., Европейска икономика, № 2, 2010 г.

(5)  Европейска комисия, ГД „Търговия“, „Глобална Европа – резултатите на ЕС в световната икономика“ (Global Europe: EU Performance in the global economy), вж. http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141196.pdf (последно влизане: 4 февруари 2010 г.).

(6)  „Пълен срив. Още доказателства, че възстановяването на Америка протича без създаване на работни места“ („Falling Flat: More Evidence that America is Experiencing a Jobless Recovery“), сп. „The Economist“, достъпна на http://www.economist.com/world/united-states/displaystory.cfm?story_id=15473802 (6 февруари 2010 г.).

(7)  Така например, в становището на ЕИСК относно „Европейски план за икономическо възстановяване“ (ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр.149) се посочва, че „с оглед на очакваното демографско развитие, при едно интелигентно преструктуриране на икономиката работниците би трябвало да бъдат не съкращавани, а да остават в предприятието и да се повишава квалификацията им, за да може при подем на икономиката да са налице достатъчен брой обучени специалисти. Помощта за безработни би следвало да бъде обвързана с програми за преквалификация и за подобряване на равнището на професионалната квалификация.“

(8)  „Lamy предупреждава за опасност от протекционизъм“ („Lamy warns on protectionism“), WTO news, вж. http://www.wto.org/english/news_e/sppl_e/sppl101_e.htm.

(9)  Въпреки че в момента не стои на дневен ред, едно обсъждане на правилата по отношение на интелектуалната собственост (ИС) заслужава да бъде разгледано.

(10)  Така например, група „Работодатели“ в ЕИСК неотдавна посочи, че „повишеният брой съперничещи си центрове на гравитация сред играчите на световната сцена доведе до изключително сложни взаимовръзки в двустранните и многостранните отношения, изискващи освен всички други мерки политики за ниски въглеродни емисии и за намаляване на разходите за енергия, както и запазване на отворените пазари като защитна мярка срещу скрития протекционизъм“. „На прага на нов етап – необходимост от политически и икономически тласък“, стр. 10. Брошурата може да бъде намерена на http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.group-1-statements&itemCode=9894.

(11)  От чисто логическа гледна точка позицията на Китай трудно би могла да бъде отхвърлена изцяло - защо да приема да въведе данък върху производството на стоки, които след това ще се потребяват в развитите страни, където същите стоки не се облагат с потребителски данък, свързан конкретно с въглеродните емисии?

(12)  Добър пример за необходимите иновации е сформираната неотдавна от председателя Barroso група от комисари за работа по финансирането на научноизследователската и развойната дейност. Тази дейност попада в обхвата на няколко отделни дирекции, всяка със свои отделни, но потенциално застъпващи и/или взаимно поддържащи се правомощия, бюджети и отговорности.

(13)  Всъщност много предприятия вече са направили своя избор, а онези, които са се изнесли от Европа, се възползват и от ниските европейски тарифи за много стоки, които се внасят в ЕС – фактор, който дава основание да се мисли, че е необходимо да се намери нов баланс в това съотношение между данъци и мита.

(14)  Като една от най-малките, отворени и зависими от търговията икономики в Европа, Ирландия може да се разглежда като лаборатория за наблюдаване на този отговор на микроравнище, тъй като за да подкрепи възстановяването на икономиката въз основа на търговията, правителството насърчава: инвестиции в образованието на трето и четвърто ниво с цел да се подкрепят науката, технологиите и иновациите; конкурентна на световно равнище система за трансфер на знания от изследователските центрове към пазара; повишена конкурентоспособност на предприятията, базирани в Ирландия и занимаващи се с международна търговия; намаляване на емисиите на CO2 с 20 %; подкрепа за развиващите се страни, които се справят с последиците от изменението на климата.

---