EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010IE1164

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „След кризата: нова финансова система във вътрешния пазар“ (становище по собствена инициатива)

OB C 48, 15.2.2011, p. 38–44 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 48/38


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „След кризата: нова финансова система във вътрешния пазар“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 48/08

Докладчик: г-н IOZIA

Съдокладчик: г-н BURANI

На 18 февруари 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

След кризата: нова финансова система във вътрешния пазар“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 юли 2010 г.

На 465-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 септември 2010 г. (заседание от 16 септември 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 160 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   С настоящото становище по собствена инициатива Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) има за цел да посочи някои възможни реформи в европейската финансова система – как би трябвало да бъде регулирана и по какъв начин може да заработи по-добре с оглед намаляването на системните рискове. Кризата все още би могла да получи нов тласък и да стане по-интензивна, ако не се сложи край на безскрупулната спекула и ако правителствата не дадат чаканите вече твърде дълго отговори.

1.2   От каква финансова система има нужда вътрешният пазар след кризата? ЕЦБ/ЕСЦБ, търговски и инвестиционни банки, кооперативни, взаимоспомагателни и етични финансови институции, застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни фондове, фондове за дялово участие, хедж фондове, рейтингови дружества; производители, дистрибутори и продавачи на финансови продукти и ценни книжа; борси и нерегулирани пазари; регулаторни и надзорни органи, агенции за кредитен рейтинг – това са основните участници във финансовата система, които ще трябва да променят своето поведение, да се адаптират към една по-строга нормативна уредба, да приспособят организационната си структура към новите задачи, които ще им бъдат възложени.

1.3   Не бива отговорността да се вменява общо на всички участници на пазара. За щастие някои важни сектори, например някои големи транснационални консорциуми, не бяха пряко въвлечени в кризата, тъй като дейността им беше доста далеч от голямото финансово казино. На някои застрахователни дружества, кооперативни и популярни банки, спестовни каси, но също и на основни европейски и световни търговски банки не се наложи да правят счетоводни корекции поради финансови загуби, нито да искат помощи от своите правителства.

1.4   „Причина за кризата е моралната бедност“ – ЕИСК споделя тази обобщаваща мисъл на Tomáš Bat'a от 1932 г., като със съжаление установява, че нищо не се е променило! Работници и пенсионери, предприятия, граждани, организации на гражданското общество, потребители и ползватели на услуги – всички те са силно заинтересовани от това да могат, срещу разумно заплащане, да разчитат на ефективна и сигурна финансова система, на която спокойно да поверят спестяванията си, към която да се обръщат в търсене на подкрепа за дадена икономическа инициатива, в която да виждат жизнено необходим инструмент за икономически растеж и за изпълнение на важни социални функции като пенсионно осигуряване и застраховане срещу заболяване, злополука и щети. Изключително тежката финансова криза постави всичко това в опасност чрез всеобща загуба на доверие.

1.5   Необходимо е да бъде възстановен капиталът на доверието не само във финансовите институции, но и в политическите институции, в регулаторните и надзорните органи, които не успяха да предотвратят тази катастрофа, чиято стойност към настоящия момент възлиза на 2300 милиарда EUR според последните изчисления на МВФ.

1.6   Обществеността беше дълбоко потресена. Кризата на ликвидност, последвала финансовата криза, връхлетя върху реалната икономика, която претърпя тежък удар: безработицата надхвърли 10 %, като достигна своя пик в Латвия (22 %) и Испания (19 %), а общият брой на безработните през декември беше над 23 милиона души и предстои да се повишава. Всички държави отчетоха големи бюджетни дефицити – те ще трябва да се компенсират с корективни мерки, които със сигурност няма да подпомогнат растежа, а ще забавят възстановяването, което вече изглеждаше, че ще протече вяло, т.е. без положителни последствия за заетостта.

1.7   През последните години ЕИСК изготви редица становища, предлагайки някои идеи, които често пъти бяха игнорирани. Ако бяха чути,те със сигурност щяха да помогнат за предотвратяването или поне за ограничаването на разрушителните последици от кризата.

1.8   ЕИСК призовава европейските институции да ускорят процеса на реформа. Около година и половина след представянето на препоръките на комисия „de Larosière“, европейският процес на вземане на решения все още не е навлязъл в заключителната си фаза. За съжаление, правителствата отслабиха проекта за реформа, като изключиха например възможността за намеса от страна на Европейски орган за трансграничните финансови институции.

1.8.1   ЕИСК отбелязва със задоволство съобщението на Комисията относно законодателните инициативи, които ще бъдат предприети за засилване на регулирането и прозрачността на финансовия пазар. Тези предложения, представени по време на изготвянето на настоящото становище, са насочени в правилната посока. Засилването на надзора върху агенциите за кредитен рейтинг и започването на дебат относно корпоративното управление са най-важните аспекти. Докладите относно възнагражденията на управителите и относно политиките на заплащане допълват пакета от предложения. Комисията пое ангажимент в срок от шест до девет месеца да изготви допълнителни предложения за подобряване на функционирането на пазарите на дериватни инструменти, за подходящи мерки във връзка с късите продажби и суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) и за подобряване на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ).

1.8.2   ЕИСК очаква с голям интерес останалите обявени инициативи по отношение на отговорността: преразглеждане на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите и на Директивата относно схемите за обезщетение на инвеститорите. Директивата относно пазарните злоупотреби и тази за капиталовите изисквания (Директива за капиталовите изисквания IV) ще бъдат изменени. Същевременно се подготвя ново предложение относно пакетите инвестиционни продукти на дребно. За да намали регулаторния арбитраж, Комисията ще представи съобщение относно санкциите при финансовите услуги.

1.9   ЕИСК счита, че е необходимо да се работи по-интензивно за подготовката на следкризисната финансова система, която трябва да бъде прозрачна, социално и етично отговорна, по-добре контролирана и иновационна и в която трябва да има балансиран растеж, съвместим с останалата част от икономическата система и ориентиран към създаването на стойност в средносрочен и дългосрочен план, т.е. устойчив растеж.

1.10   Няколко милиона души са заети във финансовата сфера. Огромното мнозинство от тях са достойни хора, които работят професионално и заслужават всеобщо уважение. Едно малко малцинство от безотговорни и безскрупулни хора застраши репутацията на цяла категория работници.

1.11   ЕИСК препоръчва по-голяма прозрачност, по-специално при определянето на рисковете. Извънборсовите пазари не би трябвало да са отворени за двустранна търговия, а да работят единствено чрез търговия с централен контрагент, който, следейки общото равнище на риска, може да ограничи достъпа до транзакции за страните, които са прекалено силно изложени на риск. Търговията би трябвало да се осъществява чрез една единствена платформа или най-много чрез определен набор от платформи, като по този начин бъде подобрена прозрачността на пазарите.

1.12   Корпоративната социална отговорност във финансовия сектор би трябвало да се разпростре във всички дейности и във всеки вид поведение. Досега се отдаваше предпочитание на обема на продажбите, а не на подходящите съвети за инвестиране. Необходими са завръщане към висока професионална етика и изрично заклеймяване от страна на браншовите сдружения, които би трябвало да подтикват към коректно поведение чрез превенция и санкциониране на предприятията, действали недобросъвестно, с измама, с престъпно поведение.

1.13   По-открито и демократично управление на националните и европейските органи, което да включва заинтересованите страни в дейностите по регулация и надзор. Би трябвало да се признае ролята на работниците, предприятията, потребителите и ползвателите на услуги в корпоративното управление. ЕИСК препоръчва по-голямо участие на гражданското общество в консултациите и оценките на въздействието. В неотдавнашните решения на Комисията относно избора на експертни групи продължава да се отдава предпочитание единствено на деловите среди, без да са включени в подходяща степен потребителите и работниците. ЕИСК няма да престане да препоръчва балансирано представителство на гражданското общество в рамките на експертните групи и комитетите, организирани от Комисията.

1.14   Необходимо е корпоративно управление, в което изискванията за почтеност и прозрачност да бъдат разширени от управителите до акционерите, чийто капитал днес по дефиниция се счита за законен по произход, при положение че беше доказано с шумни примери, че това не винаги е така.

1.15   Ролята на мениджърите прехвърли всякакви граници подобно на някои от техните космически възнаграждения, които бяха запазени дори след национализацията, извършена с цел спасяване на определени институции от фалит. Необходима е сериозна политика на намаляване на премиите, които следва да бъдат раздавани евентуално само в случай че постигнатите резултати са стабилни в средносрочен план и са по-добри от средните за системата. Необходими са стимули за персонала, които да са свързани с отговорни продажби, а не с кампании на банкови продукти, при които не се обръща надлежно внимание на нуждите на потребителя. Стимулите следва да водят до повишаване на качеството на човешкия капитал по отношение на професионалния принос, удовлетвореността на клиентите и постигането на по-висок професионализъм.

1.16   ЕИСК препоръчва приемането на сериозни и ефикасни мерки от страна на националните надзорни органи, които не изглеждат твърдо убедени в необходимостта от действие, което да не бъде само назидателно, а да цели бъдещото запазване на профила на явния или скрит риск. Много операции с изключително висок риск, извършени с цел увеличаване на печалбата и на премиите, можеха да бъдат избегнати.

1.17   ЕИСК настоява от европейското законодателство да се премахне позоваването на рейтинга по отношение на класирането на инвестициите и съответното им покритие от рисков капитал, което беше възприето с принципите от „Базел II“, и призовава националните органи да преразгледат инвестиционната политика.

1.18   Класирането на държавния дълг на държавите членки би трябвало да се извършва единствено чрез нова европейска независима агенция. Информацията за понижаване на рейтинга на държавния дълг на дадена страна, какъвто беше неотдавнашният случай с Гърция и други изпаднали в затруднено положение европейски страни, доведе до сериозни проблеми на финансовите пазари, като стимулира масовата спекула, което задълбочи усещането за тежка криза.

1.19   Предоставените на Гърция помощи ще послужат за предпазване на международната финансова система, която гарантира гръцкия дълг със стотици милиарди евро, като се довери включително на най-важната търговска банка в света, скрила важни заеми, които не се появиха в официалната сметка на Атина. Само френските (76,45 милиарда EUR) и германските (38,57 милиарда EUR) банки са предоставили заеми, възлизащи общо на 115 милиарда EUR – още веднъж европейските данъкоплатци ще трябва да платят за незаконните действия. Гръцките граждани ще трябва да заплатят изключително тежка икономическа и социална цена.

1.20   ЕИСК счита, че е целесъобразно да се задълбочи анализът на въпроса за данъчното облагане на някои финансови дейности, по-специално тези, които имат очевидно спекулативен характер. По този въпрос наскоро беше прието становище.

1.21   ЕИСК препоръчва въвеждането на интегрирани системи за управление при криза, които да предвиждат ефикасни критерии за предварително сигнализиране, предотвратяване и изход от кризата. Необходимо е да бъдат разработени надеждни механизми за поемане на взаимна отговорност между органите на държавите-членки, най-вече по отношение на големите европейски консорциуми – в Централна и Източна Европа, например, финансовите пазари са почти изцяло в ръцете на западни застрахователни дружества и банки.

2.   Въведение

2.1   „Причина за кризата е моралната бедност.

Прелом в икономическата криза? Не вярвам в преломи, които се случват от само себе си. Това, което сме свикнали да наричаме „икономическа криза“, е просто друго наименование на моралната бедност.

Моралната бедност е причината, а икономическата криза е следствието. В нашата страна има много хора, които смятат, че можем да се спасим от икономическия упадък с пари. Страхувам се от последиците от тази грешка. В положението, в което се намираме сега, нямаме нужда от гениални обрати или комбинации.

Имаме нужда от морално отношение към хората, към труда и към публичната собственост.

Не да подкрепяме фалиралите, не да трупаме дългове, не да пилеем ценности напразно, не да се възползваме от работниците … трябва да правим това, което ни помогна да се възстановим след войната – да се трудим и да спестяваме по- ефективно, по-взискателно и по-честно, вместо да се отдаваме на мързел и на харчове. Вярно е, трябва да преодолеем кризата на доверие, но няма да постигнем това с технически, финансови или кредитни машинации. Доверието е нещо лично и може да се възстанови само чрез морално поведение и личен пример“ Tomáš Bat'a, 1932 г.

2.2   Нищо не се е променило.

2.2.1   Нетипичният за становищата на Комитета цитат представлява много по-добро въведение в темата отколкото поредния научен анализ на кризата, на грешките на политиците, на надзорниците, на дружествата за кредитен рейтинг, на финансистите и дори на инвеститорите и акционерите. Изтекоха реки от мастило, но е достатъчно само да се посочи, че вече изпълнените, разглежданите понастоящем и планираните за в бъдеще мерки в областта на макро- и микропруденциалния надзор по същество са подходящи и рационални, но все още липсва цялостна и структурна връзка между пазарния надзор (банки, застрахователни дружества, финансови пазари) и контрола на разплащателните системи. Ако бъдат интерпретирани по подходящ начин, последните могат да дадат ценни сигнали за индивидуални проблеми или системни заплахи. Необходимо е властите да разгледат възможността за изграждане на подобна система за кръстосани проверки.

2.2.2   За разлика от предишни случаи, гражданското общество не възнамерява да остави дебата за бъдещето на финансовата система на специалистите, техническите лица и политиците, а смята да участва активно в изграждането на устойчива финансова система, тъй като последиците от взетите решения неизбежно засягат работниците, предприятията и гражданите като цяло. Публичните средства, използвани първоначално за спасяване на най-силно изложените на риск банки, а след това и за вливане на необходимия кислород в икономиката, задушена от безпрецедентна криза на ликвидност, доведоха до увеличаване на бюджетния дефицит и на държавния дълг. Последните ще трябва да бъдат оздравени с по-нататъшни корективни мерки, които ще стоварят нови тежести и данъци върху гражданите, а те със сигурност нямат нужда от това.

2.2.3   Финансовата система след кризата не трябва и не може вече да бъде същата като тази, която беше изградена през последните 20 години. Необходимо е да се откажем от нивата на растеж, които бяха рязко повишени вследствие на една краткосрочна политика.

2.2.4   Изключително високата възвръщаемост в действителност накара най-мотивираните предприятия да започнат етап на концентрация, която само допреди няколко години се считаше за немислима.

2.2.5   Тази концентрация беше улеснена от либерализацията, а в много страни и от приватизацията, но най-вече от импулса, даден чрез директивите за единния пазар, които заличиха не само териториалните граници, но и тези, които отделяха различните видове специализирани предприятия: търговски банки, инвестиционни банки, финансови дружества, фондови борси, депозитари на ценни книжа, оператори на разплащателни системи, застрахователни дружества и т.н.

2.2.6   Създадените финансови конгломерати се характеризират с голяма разнородност, организационна комплексност, кръстосани участия, златни акции (по-специално за бившите публични банки), което прави общия надзор върху структурите изключително труден, ако не и невъзможен. Едва сега, след бурята, която преобърна финансовите пазари, си даваме сметка за необходимостта от създаване на транснационални форми на надзор. Процесите на вземане на решения обаче напредват твърде бавно. Мощните финансови организации се стремят да ограничат дейността на регулаторните органи, като успяват да убедят някои европейски правителства да подкрепят тяхната позиция. Мерките, свързани с доклада „de Larosière“, последвалите директиви, преразглеждането на споразуменията „Базел II“ и изменението на международните счетоводни стандарти се осъществяват изключително трудно, а много от обещанията за промяна изглежда се губят някъде по пътя.

2.3   Възвръщаемост

2.3.1   Възвръщаемост и растеж

2.3.1.1   Високата възвръщаемост винаги е била считана за показател за доброто състояние на дадено предприятие. Това е и елемент, който подпомага растежа чрез реинвестиране на печалбата. Едно предприятие с възвръщаемост на собствения капитал от 10 % може при реинвестиране на цялата си печалба да расте с 10 % годишно, ако поддържа постоянно отношението между дълговете и собствените си ресурси. Ако расте по-бързо, това означава или че задлъжняването се увеличава, или че предприятието прибягва към нови вноски на собствен капитал.

2.3.1.2   Следователно предприятията с по-висока възвръщаемост имат повече възможности за растеж и развитие.

2.3.2   Възвръщаемост и риск

2.3.2.1   Често пъти се налага да се поема по-висок риск с цел подобряване на възвръщаемостта. В този смисъл считаме, че това, което наистина има значение, е възвръщаемостта, коригирана спрямо риска. Единствено увеличаването на възвръщаемостта, коригирана спрямо риска, представлява действително създаване на нова стойност (това, разбира се, е валидно за акционерите и не винаги за останалите заинтересовани страни).

2.3.2.2   Кой определя показателя за възвръщаемост, коригирана спрямо риска? Очевидно това е финансовият пазар.

2.3.2.3   В тази връзка какво научихме от кризата? Че независимо от подобряването на способността да се интерпретират и оценяват много от рисковете, пазарът не винаги е в състояние да определи с точност колко големи са те.

2.3.2.4   Следователно някои модели на възвръщаемост и развитие, приложими както към предприятията, така и към цели икономики, изглеждаха печеливши само защото рисковете, които се поемаха при тях, не бяха изчислявани правилно.

2.3.2.5   Най-важната поука, която следва да извлечем от кризата, е, че никога няма да сме в състояние да изчислим правилно всички рискове.

2.3.3   Фактори за възвръщаемостта

2.3.3.1   Двата основни фактора за възвръщаемостта, не само по отношение на финансовите предприятия, са:

подобряването на ефективността, което става възможно чрез икономиите от мащаба (разрастване на предприятието) и икономиите от обхвата (увеличаване на разнообразието от предлагани продукти и услуги);

иновациите, т.е. предлагането на нови продукти и услуги, които имат по-голям марж на печалбата благодарение на по-ограничената конкуренция.

2.3.3.2   Ето защо в продължение на доста време основните девизи на много участници на финансовия пазар бяха „това, което е голямо, е хубаво“ и „финансовите иновации са нещо добро“. В действителност бяха подценени рисковете, свързани с тези фактори. Нека да ги припомним:

2.3.3.3   Размер – икономии от мащаба: основният риск е системният риск, произтичащ от този, който се счита за „прекалено голям, за да фалира“(too big to fail).

2.3.3.4   Разнообразие на предлагането – икономии от обхвата: основният риск също е системен, но би могъл да се опише с израза „прекалено свързан, за да фалира“(too interconnected to fail).

2.3.3.5   Финансови иновации: финансовите иновации представляват въвеждането на нови продукти/услуги с цел управление на нови рискове или управление по нов начин на вече известни рискове. Ако ставаше въпрос за банални дейности, те вече щяха да бъдат направени от други. Рисковете, които носи този процес, често се изчисляват с доста голямо приближение.

2.4   Финансовата криза води началото си от лошо изчислените рискове във финансовите иновации. Иновациите обаче са от основно значение за постигане на висока възвръщаемост – прекалено висока, ако се има предвид ръстът на развитите икономики. Необходимо е да потърсим причината за проблема, а не последиците от него – трябва да приемем процентни стойности на възвръщаемост и растеж, по-ниски от двуцифрените числа, стремежът към които се считаше не само за закономерен, но и за задължителен. Причината за това е, че по дефиниция е много вероятно една доста висока възвръщаемост в икономика, която вече не може да расте както преди 50 години, да предизвика рискове, които не могат да бъдат пренебрегнати. Ако не заявим ясно, че в една развита икономика е безсмислено и безумно да се стремим към възвръщаемост на инвестициите в двуцифрено изражение, ще продължим да подхранваме илюзиите, които ни доведоха до ръба на системния колапс.

2.5   Бизнесът на банките и финансовите посредници

Във финансовата система се извършва посредническа дейност с парични и финансови активи и с рискове. Посредничеството на рискове се извършва най-вече чрез дериватни инструменти, голяма част от които се търгуват на извънборсовия пазар (OTC). Паричната политика може да окаже пряко въздействие върху паричното и финансовото посредничество, но влиянието ѝ върху дериватните инструменти е ограничено. В действителност дериватите използват минимални количества ликвидност.

2.6   Рискът от дериватните инструменти – риск от управлението на рисковете

Дериватите бяха основният инструмент за финансови иновации. Извънборсовият пазар беше арената на „споделянето на риска“ (risk sharing), на която рисковете, които първоначално са били поети от един единствен участник, бяха прехвърляни и раздробявани на безбройни транзакции. Теоретично това би трябвало да доведе до раздробяване и следователно отслабване на първоначалните дестабилизиращи характеристики на рисковете. Беше пренебрегнат обаче фактът, че безбройните връзки, образувани вследствие на тези транзакции, създават трудно контролируем насрещен риск, като на практика се загубва представата за цялостния риск, и водят до явления от вида „прекалено свързан, за да фалира“.

2.7   Пътят към по-стабилна финансова система

Погрешно е да се твърди, че тъй като финансовите иновации са допринесли за създаването на условията, в които се разви кризата, те трябва да се разглеждат в отрицателен аспект. Не може обаче и да се мисли, че това, което се случи, беше просто случаен инцидент – в действителност то показва, че системата е неприемлива във вида, в който беше досега.

Една интегрирана структура за контрол на рисковете трябва да обхваща три измерения: инструменти, пазари и институции.

2.7.1   Инструментите

Вместо да се забранява създаването на нови инструменти, би следвало да се приложи нещо като механизъм за регистрация, който да определя на кого могат да бъдат предлагани тези инструменти. Нерегистрираните инструменти ще могат да се използват само от квалифицирани оператори. Би трябвало да се приложи принципът на лекарствата – някои могат да се продават почти свободно, други – при представяне на рецепта, а трети – само в обособени структури.

2.7.2   Институциите

Традиционният микропруденциален надзор, чрез който би трябвало да се контролира индивидуалната стабилност на даден посредник, не е достатъчен. За изграждането на макропруденциална рамка трябва да се отчитат два важни външни фактора:

взаимната свързаност – финансовите институции имат общи експозиции, които увеличават отрицателните последици от рисковете. Тук се връщаме отново към двата проблема –„прекалено голям, за да фалира“ и „прекалено свързан, за да фалира“;

процикличността – финансовата система би трябвало да управлява рисковете на реалната система. В действителност често пъти динамиката в едната система засилва тази в другата, поради което последствията от възходите и от кризите стават още по-силно изразени вместо да се ограничават.

2.7.2.1   Чрез т.нар. „паралелна банкова система“(shadow banking system) бяха преследвани не само законните цели, свързани с постигането на по-голяма гъвкавост, но и цели, свързани със заобикалянето на пруденциалните правила. Регулираните оператори, например банките, използваха системата за т.нар. „регулаторен арбитраж“, т.е. за увеличаване на финансовия ливъридж, без да се съобразяват с функционалните изисквания на разпоредбите. Тази система трябва да бъде включена в регулаторната рамка. Не бива да се дава възможност на банките да се възползват от тази система, за да заобикалят изискванията по отношение на собствения капитал.

2.7.3   Пазарите

Кризата показа недвусмислено, че финансовите пазари не разполагат със самостоятелна възможност да се коригират, като постигат нови условия на равновесие във всички ситуации. Следователно съществува реална възможност да се премине доста бързо от изобилие на транзакции към липса на ликвидност.

2.7.3.1   Когато транзакциите се осъществяват на двустранен принцип, както се случва на извънборсовите пазари, фалитът на една институция може бързо да рефлектира върху множество контрагенти, което води до системен риск. За да се ограничат системните рискове на пазарите, е необходимо двустранната търговия да се замени с търговия с централен контрагент. Наред с това търговията следва да се осъществява или чрез една и съща платформа, или чрез определен набор от платформи, с цел осигуряване на по-голяма прозрачност. Вероятно тези условия биха довели до по-голяма стандартизация на търгуваните договори – това не е нежелан страничен ефект, а положително въздействие, чрез което ще се увеличи прозрачността на пазарите.

3.   Управлението

3.1   Ако пазарите се контролират трудно, то още по-трудно се контролира управлението – ако привидно контролът се осъществява от този, който разполага с мнозинство от гласовете, постигнато фактически или чрез споразумения, на практика различните законодателства, сред които някои са по-либерални от други, позволяват създаването на финансови структури с неясен произход. Освен общият проблем, свързан с прозрачността, на преден план излиза един сложен въпрос – този за проникването на скрито влияние или престъпни мрежи във финансовата сфера. Тук влизат държавните или публично контролирани инвестиционни фондове, изпирането на пари, укриването на данъци, зоните от типа „данъчен рай“ – с други думи, това е присъствието, макар и не винаги мажоритарно, на „непрозрачни“ интереси. Проблемът не се отнася единствено за големите консорциуми. Той обхваща, може би дори в по-голяма степен, и множеството финансови предприятия и инвестиционни фондове, които не развиват широкомащабна дейност. В директивите се установяват правила за допускането на лица в управителните органи, както и за допускането на акции до търгуване на борсата, но не се споменава нищо за естеството и произхода на капиталите, като по този начин индиректно се признава тяхната законност. Не става въпрос да се въвеждат нови правила в това отношение, а да се създадат оперативни връзки между разследващите и надзорните органи.

3.2   Ахилесовата пета на големите консорциуми често пъти е именно слабото управление, изградено за постигане на собствените цели на мениджърите, които са се превърнали в истинските господари на предприятието. Разреждането на капитала вследствие на постепенната интеграция на участниците на пазара, доведе до постепенно отслабване на позициите на съответните акционери, като в някои случаи те не бяха в състояние дори да се противопоставят на едно враждебно предложение за поглъщане. Големи международни консорциуми бяха първо придобити, а после и унищожени от конкуренцията, което имаше изключително отрицателни последици за реалната икономика и за работниците.

3.3   „… в относително близко бъдеще обществото ще бъде организирано в една коренно различна система от основни икономически, социални и политически институции, в която ще бъдат напълно различни и основните социални ценности или идеологии. В новата социална структура една различна група или класа – тази на мениджърите – ще бъде доминиращата, ръководна класа“ (James Burnham, The Managerial Revolution: What is Happening in the World –„Мениджърската революция – накъде отива светът“, New York: John Day Co., 1941 г.).

3.4   Политическата власт, до голяма степен подчинена на големите банкови мениджъри, подкрепи тази трансформация. Тя не успя да въведе малко ред в отношенията между мениджъри и акционери дори при неотдавнашните принудителни придобивания на банки от страна някои държави. Шумната загуба на президента Obama срещу управителите на AIG, които взеха 165 милиона USD, приспадайки ги направо от 170-те милиарда, предоставени от Министерство на финансите на САЩ, показва несъразмерно голямата власт на мениджърите, която в този случай беше използвана по безцеремонен и арогантен начин. Банките в Съединените щати стъпиха отново на крака благодарение на пакета от мерки за стимулиране в размер на 787 милиарда USD, платени от данъкоплатците, след което отрупаха мениджърите си с премии (49,5 милиарда, разпределени само между Goldman Sachs, JPMorgan Chase и Morgan Stanley). А сега, отново благодарение на магическите премии, правят икономии именно от данъците – тъй като премиите могат да се приспадат от данъчната основа, цялата система (по изчисления на Robert Willens LLC) ще спести приблизително 80 милиарда. В Европа сумите са по-скромни, но RboS раздаде 1,3 милиарда GBP. Нищо не се променя!

3.5   Необходимо е сериозно преосмисляне на управленските механизми, като правомощията в предприятията бъдат преразпределени между акционери и мениджъри и всеки бъде поставен на мястото си.

3.6   Участието на заинтересованите страни в управлението и една по-усъвършенствана икономическа демокрация биха могли да допринесат за възстановяване на баланса в правомощията и за преориентиране на корпоративните стратегии от краткосрочен към дългосрочен план, от което очевидно би имало полза за цялата икономика.

3.7   Дългосрочни и стабилни печалби, предвидливо управление на рисковете, предпазлива политика по отношение на инвестициите – с това би трябвало да се характеризират новите насоки на финансовата система след края на лекомисления период на двуцифрените темпове на растеж.

4.   Кредитът – фактор за развитие и социална функция

4.1   Незаменимата роля на финансовата система за насочване на ресурси към производствените дейности има очевидно и положително социално въздействие. Трудът и доходите, генерирани от предприятията, включително благодарение на подкрепата от страна на банките, пренасочват благосъстоянието и услугите към обществото. Споделянето на риска от страна на застрахователните дружества води до стабилност и спокойствие в икономическата дейност.

4.2   Социалната функция обаче не трябва да се бърка със „социалната“ оценка на риска. Банката е предприятие като всяко друго и трябва да отговаря за поверените ѝ средства. Една банка, която финансира предприятие, заплашено от фалит, носи наказателна отговорност и, ако става въпрос за частни лица, ще бъде обвинена в подтикване към свръхзадлъжняване.

4.3   Единственият валиден критерий за отпускане на кредит е този на строгата, обективна и отговорна оценка на риска, към която, естествено, се добавя преценката относно социалните цели на предоставените средства. Има разлика между това да избереш предприятие, което търси средства, за да увеличи производството или да избегне съкращения, и предприятие, което желае да прехвърли дейността си в чужбина. Това са универсални критерии, които важат във всички малки и големи банки, акционерни дружества, кооперации и спестовни каси, дори и за тези, които изпълняват „социални“ функции като микрокредитирането, етичното или социално отговорното кредитиране.

5.   Каква да бъде финансовата система след кризата?

5.1   Преди почти 80 години Tomáš Bat'a посочва правилния път: решително завръщане към професионалната етика; преоткриване на ценности и принципи, които с времето до голяма степен избледняха; приемане от страна на инвеститорите на по-умерени, но по-стабилни маржове на печалба в комбинация с дългосрочна политика; отделяне на дейностите от чисто спекулативен характер, които следва да бъдат отделени от останалите финансови дейности и по-добре регулирани.

5.2   Прозрачна финансова система, която да дава достатъчно информация, за да се разбере рискът, свързан с предлаганите операции: от картите с револвиращ кредит (на някои от най-големите емитенти наскоро беше забранено да продължат продажбите на продукти, които нарушават законите срещу лихварството и изпирането на пари!) и простите финансови продукти до най-сложните измежду тях.

5.3   Социално отговорна финансова система. Търсенето на краткосрочна печалба подтикна много финансови предприятия да дават предимство на количеството, обема на продажбите, вместо на качеството на предоставената на клиента услуга. Много хора се повлияха от предложения за продажба на финансови продукти, които се оказаха абсолютно неподходящи да задоволят потребностите на вложителите. В тези случаи бяха осъществени продажби в разрез с получените съвети, със здравия разум и с основните професионални стандарти, вместо продажби в резултат на разумни съвети. За постигане на по-високи резултати тези продажби бяха осъществени под ежедневен и тежък търговски натиск в замяна на премии, бонуси, но също и на действия, сравними с постоянен тормоз и насочени към тези, които не успяваха да постигнат желаните все по-високи резултати. Принципът, установен в законите относно търговските измами и скритите дефекти, би трябвало да важи и за финансовата система.

5.4   Етично отговорна финансова система. Браншовите сдружения би трябвало да предприемат инициативи за предотвратяване на патологични явления и да поемат отговорността за налагане на назидателни санкции на онези предприятия, за които се счита, че са действали недобросъвестно, с измама, с престъпно поведение. Подобни позиции засега липсват.

5.5   По-добре регулирана и контролирана финансова система. Участниците във финансовата система се увеличават, а същевременно намаляват възможностите на надзорните органи да следят отблизо развитието на пазара и на законодателните органи да въвеждат ред и да държат настрана неподходящи субекти, ако не дори криминални организации. Усилията, насочени към рационализиране, почистване и внасяне на ред, са наложителни. Въпреки че финансите също трябва да следват най-напредничавите управленски модели, те не са отрасъл като всички останали. Във финансите се оперира с конкретен капитал, който представлява доверието на вложителите и клиентите – доверие, което е абсолютно необходимо за финансовата дейност. Рейтингът ААА, присъден на ценните книжа, беше достатъчен, за да накара вложителя да се чувства напълно спокоен. Действителността показа, че сме доста далеч от постигането на механизми за сигурност.

5.6   Новаторска финансова система. Разработването на нови финансови инструменти, насочени към по-пълно задоволяване на потребностите на пазара, трябва да продължи да бъде движещата сила за икономиката. Намаляването на финансовия ливъридж, увеличаването на възможностите за защита от риска и постигането на справедливи равнища на възвръщаемост представляват правилният път напред – завръщането в бъдещето. Две крачки назад от авантюризма, три крачки напред към бъдещето на устойчивото развитие.

Брюксел, 16 септември 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


Top