30.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/43

1.

Дали член 21 от Тарифата, приложена към D. P. R. № 641 от 1972 г. и член 160 от D. Lgs. № 259 от 2003 г. в момента, в който поставят необходимостта от разрешително в полза на потребителя, притежаващ абонаментен договор, са съвместими с принципите на Директива 2002/20/ЕО (1), която обаче споменава индивидуални разрешителни в полза на предприятията, които доставят услугата или предоставят мрежите;

2.

Дали членове 1 и 9 от D. P. R. № 641 от 1972 г., както и член 21 от приложената Тарифа противоречат на правилото да се осъществяват повече удръжки по отношение на един-единствен разрешителен контекст, което се извлича от тълкуването на членове 12 и 13 от Директива 2002/20/ЕО;

3.

Дали е съвместим с принципите, съдържащи се в Директива 2002/21/ЕО (2) и в частност, с „принципа, че разпределянето и предоставянето на радиочестоти от националните регулаторни власти се основава на недискриминационни критерии“, регламентиран в член 9, параграф 1 от същата Директива, фактът, че италианската правителствена концесионна такса се дължи от правни субекти, които притежават абонаментен договор, но не и от тези, които използват презареждащи се карти;

4.

Дали правителствената концесионна такса е съвместима с принципите на Директива 2002/77/ЕО (3) и на Директива 2002/21/ЕО, които установяват, че „всяка национална схема, която служи за поделяне на нетните разходи за изпълнение на задълженията за предоставяне на универсална услуга, се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии и съответства на принципите на пропорционалност и минимално изкривяване на пазара“;

5.

Дали италианската правителствена концесионна такса, като определя увеличаване на разходите за ползвателите на услугата за мобилни съобщения, които сключват абонаментни договори, не възпира навлизането на италианския пазар, като възпрепятства, за сметка на националните потребители, образуването на конкурентен пазар в нарушение на съдържащите се в Директива 2002/21/ЕО принципи;

6.

Дали италианската правителствена концесионна такса нарушава принципа по член 25 от Договора, въз основа на който „се забраняват митата по вноса и износа и такси с равностоен ефект между държавите-членки. Тази забрана се прилага също така спрямо митата с фискален характер“.