31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/123

1.1

Градовете със своето многообразие са в сърцевината на демографските и социално-икономическите промени в Европа. Тяхното въздействие и техните резултати зависят от размерите им и от обхвата от дейности, както и от качеството на живот и работа на тяхна територия.

1.2

ЕИСК подкрепя основните идеи, заложени в Лайпцигската Харта за устойчиви европейски градове и Териториалната програма на Европейския съюз (1). ЕИСК отбелязва, че редица генерални дирекции на Комисията и европейски програми и агенции все по-често разглеждат възможностите и предизвикателствата пред градската среда, като често се позовават на Лисабонската програма. През есента на 2008 г. се очаква Зелена книга за териториалното сближаване.

1.3

Желателно е по-нататъшно задълбочаване и разширяване на европейския дебат за създаване на приспособяващи се и устойчиви градове, градове-региони или метрополни области в цяла Европа. За тази цел, ЕИСК препоръчва учредяването на група на високо равнище на ЕС по въпросите на градското развитие и устойчивостта.

1.4

В тази група на високо равнище следва да бъдат представени задълбочени познания за конкретните интереси, присъщи на градовете. В тази връзка Зелената книга за териториалното сближаване може да бъде добра отправна точка.

1.5

В сътрудничество с Комисията (междуведомствената група по въпросите на градоустройството) тази група на високо равнище би могла да допринесе за по-ефективен и целенасочен европейски дебат за градовете, по-специално като състави проучвателна програма, списък на належащите въпроси за градовете, метрополните области и правителствата  (2). Дискусията ще бъде поставена на нова основа. Оптималното сътрудничеството между Комисията и Съвета ще бъде постигнато по оперативен начин. Това ще подчертае и собствената отговорност на правителствата.

1.6

Тъй като надеждните данни са от решаващо значение, Комисията и Евростат могат да окажат подкрепа за разширяване на обхвата на статистическата отчетност на нива NUTS (3) 3 и 2 до данните, отнасящи се до градовете и метрополните области и техните мрежи. Желателно е да бъдат сключени споразумения с държавите-членки, националните статистически служби и научноизследователски институти (4) за изграждането на подходящи бази данни.

1.7

Като център за анализи и знания и като платформа за аналитичен обмен между държавите-членки ESPON (5) е в много добра позиция, за да наблюдава това развитие.

1.8

В редица области правителствата определят условията, но изпълнението и конкретните действия протичат предимно на децентрализирано ниво, това се отнася например за мерките по отношение на вътрешния и външен достъп, околната среда, образованието, условията за семеен живот, предприемачеството, знанието и научните изследвания, заетостта, миграцията, малцинствата и етническото и културното многообразие, публичните инвестиции и обществените услуги, привличането на (чужди) инвестиции, публично-публичното и публично-частното партньорство, включително частното финансиране и др.

1.9

Европа се нуждае от добре оборудвани градове и метрополни области. Поради технологичната динамика и международната икономическа интеграция градовете се сблъскват непосредствено с международните тенденции и конкуренция. Не е изненадващо, а по-скоро обещаващо, че много градове и метрополни области си поставят нови амбиции. Най-добрите сред тях са центрове на умения и знания на всички нива, както и центрове на насочени към бъдещето инвестиции.

1.10

Поради демографските тенденции, миграцията, екологичните изисквания и ефекта от световните икономически промени, същите тези градове често са изправени и пред значителни предизвикателства, които могат да представляват сериозна тежест за тях, и понякога да предизвикват нежелателни разделения, подкопаващи положителните перспективи.

1.11

Тъй като независимо от културните и социално-икономическите различия между тях, в градовете в цяла Европа се наблюдават сходни тенденции и характеристики, непрекъснат европейски дебат и подход на европейско равнище биха представлявали допълнителен принос към националните среда и контекст. Освен анализите и определянето на желателни подходи, по-специално използването на параметри за сравнение и прозрачни най-добри практики в областта на интегрираните подходи, до резултати ще доведе и използването на отворения метод на координация.

1.12

Тъй като целите и инструментите на политиките на правителствата (правни, данъчни и финансови), и тяхното прилагане на регионално и местно равнище по необходимост се допълват взаимно, вероятно провеждането на дебат на високо равнище относно различните възможни сценарии, както и използването на анализи и параметри за сравнение ще открият нови перспективи, независимо от културните и институционални различия между държавите-членки.

1.13

ЕИСК подчертава необходимостта от съвместно договорен от генералните дирекции на Комисията подход спрямо градовете и метрополните области. Видимото присъствие на този общ подход следва също да бъде стимул за националните правителства да предприемат интегрирани подходи по отношение на градовете — нещо, за което градовете често настояват пред правителствата и ЕС.

1.14

Анализите и критериите за сравнение трябва да се съсредоточават върху широк набор от въпроси, които са обобщени в параграф 4.12: взаимносвързани аспекти на програма за сближаване на урбанизираните райони и за устойчивия град на бъдещето. Тези аспекти представляват до голяма степен регионалното изражение на Лисабонската програма, която предоставя една доста подходяща рамка. Вече се извършва значителна работа от страна на публичните и частните институции и агенции, както и самостоятелно от някои големи градове, но все още липсва цялостен, прозрачен и съгласуван подход.

1.15

Повечето големи градове и метрополни области са изправени пред сложни и трудни избори. Един паневропейски ангажимент и подкрепа при анализите несъмнено може да им помогне да се възползват от възможностите и да посрещнат предизвикателствата. Например би било препоръчително да бъдат учредени (годишни) награди или европейски етикети по въпросите, свързани с градското развитие. Съществуват забележителни примери във всички области: градоустройствено планиране, проектиране на сгради, миграция, малцинства и многообразие, мобилност, технологии и пазар, екологични проекти, икономия на енергия, качествено жилищно настаняване и т.н. Те би трябвало да бъдат изтъкнати навсякъде в Европа.

1.16

Управлението е решаващ въпрос от критично значение (6). Често се пропуска или пренебрегва въпросът за това кой за какво се отчита и носи отговорност. Изглежда, че за градовете лидерството, визията и съгласуваността така или иначе са необходими предпоставки (7).

1.17

Сложните административни структури в цяла Европа, които обикновено съществуват отдавна, като правило не са проектирани за осъществяването на съвременни и дългосрочни регионални политики в гъсто населени райони. На европейско равнище от най-голяма полза би било провеждането на дискусия за начините, по които многостепенното управление може да бъде направено най-ефективно. Същото се отнася и за новите форми на публично-публични и публично-частни партньорства в градовете, които предоставят все по-голяма и незаменима подкрепа.

1.18

Дългосрочна европейска програма, засилен ангажимент от страна на Комисията и наблюдение на европейско равнище могат да бъдат от полза за определяне на съгласувана ориентация на регионално ниво и в градовете. Лисабонската програма предоставя такава рамка. За привличането на други участници от публичните и частните среди и на професионалисти в областта на градоустройството в програмите и проектите също е необходима съгласуваност. Сред тях са учебните заведения и институти за обучение и за висше образование, архитектите и урбанистите, регионалните социални партньори, търговските камари, предприятията, строителните предприемачи, и по-специално частното финансиране, здравните служби, културните организации и др.

1.19

Една европейска програма би благоприятствала нов модел на балансирано полицентрично развитие в Европа и би породила нови форми на общности за живеене, което би било от полза и за обществото като цяло. Този процес е в ход и би трябвало, според ЕИСК, да получи пълно признание и подкрепа.

2.1

Демографският пейзаж на света се променя. От 2007 г. за първи път в историята повече от половината от световното население живее в градовете. Явлението на нарастваща урбанизация се наблюдава на всички континенти. Тази тенденция се засилва.

2.2

Понастоящем повече от 80 % от населението в Европа живее в градски райони, а голяма част от този процент живее в градове и агломерации с над 500 000 жители. В редица случаи тези цифри също показват тенденция към повишаване.

2.3

Освен „Голям Лондон“ и Ile-de-France и традиционните големи градове — най-вече столици — се появяват други, често амбициозни центрове, привличащи хора и икономически дейности.

2.4

Политиките на ЕС до известна степен отчитат тези демографски тенденции и произтичащите от тях социални и икономически последици. На градовете и урбанизацията се обръща все по-голямо внимание в редица генерални дирекции: „Изследвания“, „Околна среда“, „Енергетика и транспорт“, „Предприятия и промишленост“, „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“. Регионалната политика на ЕС също разглежда урбанизацията, за което свидетелстват урбанистични програми като URBACT, JEREMIE и JESSICA (8), и урбанистичните проекти в рамките на Социалния фонд на ЕС (9). В Европейската комисия беше създадена междуведомствена група по въпросите на градоустройството.

2.5

Тази картина отразява нарастващ интерес и целенасочена дейност в самите държави-членки по отношение на развитието на урбанизацията и метрополните области.

2.6

В допълнение към нарастващия брой анализи и проучвания относно градовете и урбанизацията в държавите-членки, ESPON изготви многобройни географски карти, подчертаващи текущите демографски и социално-икономически тенденции.

2.7

Комисията постави началото на цялостен подход към градовете през 1997 г. със Съобщението „Градоустройствените въпроси: насоки за европейски дебат“ (10).

2.8

В серия от неформални министерски срещи по въпросите на градоустройството и териториалното сближаване, провели се от ноември 2004 г. в Ротердам до май 2007 г. в Лайпциг, Съветът на министрите, отговарящи за териториалното устройство и градоустройствените въпроси, подчерта значимостта на градоустройството и териториалното сближаване в Европа и посочи много сфери от общ интерес.

2.9

През май 2007 г. в Лайпциг този процес доведе до Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и Териториалната програма. Последващите мерки намериха конкретен израз в проекта „Териториално-градоустройствена координация“ по време на словенското председателство.

2.10

Едновременно с неформалните министерски срещи се засилват и контактите и обменът между национални ръководители на високо равнище. Понякога научноизследователските институти получават покани да задълбочат някои конкретни аспекти, свързани с градоустройството (11).

2.11

Въпреки анализите и изброяванията на областите с динамичен процес на урбанизация, цялостният подход на Комисията и Съвета по отношение на урбанизацията и нейното бъдещо развитие в Европа остава неясен.

2.12

През февруари 2008 г. Европейският парламент прие доклад относно „Последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта — европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване“ (12). Докладът подчертава значението на интегрирания подход към регионалното и градското планиране, с цел укрепване на способността на регионите и градовете да подобряват приспособимостта си към икономически промени в интерес на качеството на живот на европейските граждани.

2.13

През ноември 2007 г. Комитетът на регионите прие становище относно „Четвърти доклад за икономическото и социално сближаване“ (13). В това становище Комитетът „отправя искане, с оглед на централното място на европейските градове за постигане на целите на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг, както и за социалната интеграция — особено при мигрантите, в Петия доклад за сближаването градското измерение да бъде разгледано в самостоятелна глава“.

2.14

Между европейските градове съществуват значителни различия: големи и малки, силно урбанизирани и по-слабо заселени, различни ландшафти или пък големи градове и групи градове, богати и по-слабо развити градове. Но общият знаменател е също впечатляващ: има спонтанна демографска тенденция на движение към градовете и икономическата привлекателност на големите градове нараства, докато в същото време същите тези градове са изправени пред сходни предизвикателства.

2.15

Цялата картина на възможности и предизвикателства става още по-ясна, тъй като в наши дни успешното градоустройство не се ограничава само до благоустройство и жилищно настаняване, но също така отчита изрично всички съответни социално-икономически фактори в т. нар. холистичен подход. Разработват се градоустройствени и благоустройствени проекти с все по-силна насоченост към бъдещето въз основата на концепции, интегриращи териториалните, екологичните, икономическите и социалните аспекти.

2.16

Независимо от това и въпреки че правителствата подкрепят постепенно развитие на градовете, подходите често пъти остават двусмислени. Начинът, по който промените биват осъществявани и успешно управлявани, понякога силно се различава в отделните страни и дори в различните градове. Това несъмнено важи и за развитието на градовете-региони и метрополните области.

2.17

ЕИСК определи цялостните си позиции относно урбанизацията още през 1998 г. в становището „Градоустройствените въпроси: насоки за европейски дебат“. То беше последвано от други, сред които две становища, посветени конкретно на темата „Европейските метрополни области: социално-икономическо въздействие за бъдещето на Европа“ през 2004 и 2007 г. Също така през 2007 г. беше публикувано становище относно Териториалната програма на ЕС. Редица други становища на ЕИСК разглеждат конкретни области, представляващи интерес във връзка с градовете и урбанизацията (виж приложението).

3.1

Градовете и начинът, по който хората живеят в общности отразяват историческите периоди и съответното развитие на обществото.

3.2

Наред със стратегическите и политическите причини, икономиката и сигурността са главните движещи сили при оформянето на общностите и градовете и тяхната взаимовръзка.

3.3

Съвременната история на градовете в Европа започва, когато зрелите селскостопански общества и тяхната икономическа и търговска дейност ги оформят навсякъде в континента. По-късно, последващите етапи на индустриализация променят съществуващите градове, и довеждат до възникването на нови градове. От края на ХIХ век насам вследствие на индустриализацията тези малки и по-големи градове нарастват експоненциално. Дългото историческо развитие, включително културното наследство, промишлените зони, жилищата и т.н., се забелязва достатъчно ясно в повечето от тях.

3.4

През последните десетилетия традиционните промишлени райони се промениха из основи. Редица от тях често преминаваха, и все още преминават, през мъчителни процеси на преструктуриране, тъй като традиционните индустриални процеси постепенно отмират.

3.5

В ход са нови процеси, задвижвани от технологичната динамика и интернационализацията. Наблюдава се преход от серийно към поръчково производство и голям брой специализирани продукти, както и непрекъснато обновление от една страна, а от друга — силно разрастващ се сектор на услугите. Мобилността нараства в огромни размери и протичат демографски движения, изразяващи се, наред с другото, в движение от селските райони към градовете и миграцията.

3.6

Околната среда за хората в западния свят става безгранична и виртуална, с много широки хоризонти, а същевременно същите тези промени засягат и ежедневната физическата околна среда във всички сфери на човешката дейност.

3.7

Тази ежедневна среда за твърде много хора вече не е отделното село, град или голям град, но все повече включва по-широки регионални единици, което създава нов вид урбанизация.

3.8

Градовете-мрежи или регионите-мрежи укрепват спонтанно и/или целенасочено. Да разгледаме промените в големите градове и метрополните области в Европа. В модерното урбанизирано общество се забелязва появата на нова географска реалност, състояща се от доминиращи зони на икономическо влияние и голям брой подзони, които като правило често вече не съответстват на съществуващите административни единици.

3.9

Основна характеристика на тези нови градове-региони е техният критичен мащаб, необходим за правилното управление на урбанизацията в полза на всички граждани, за качеството им на живот и работа. Критичният мащаб може да варира значително в отделните случаи, в зависимост от конкретните географски, икономически и демографски условия.

3.10

След десетгодишни проучвания и дискусии в национален план относно „бъдещата карта“ на Германия, през 2004 г. бяха идентифицирани единадесет метрополни области, определени като доминиращи зони на икономическо влияние. Въпреки първоначалните скептични реакции, понастоящем концепцията продължава да се усъвършенства. Отношенията и взаимната зависимост между метрополните области и селските райони е актуален въпрос.

3.11

През същия период бяха проведени проучвания от DIACT (14) във Франция, последвани от идентифицирането на някои метрополи. През януари 2008 г. беше представен политическият документ „Imaginer les métropoles d'avenir“ (15) („Да си представим метрополите на бъдещето“), който може да бъде стимул за по-нататъшното насърчаване на тези агломерационни центрове във Франция и за изготвянето на подходящо законодателство за тази цел. Във Великобритания също се наблюдава значителна дейност по отношение на градовете-региони.

3.12

Инициативи с повече или по-малко подобна насоченост са предприети от други правителства и/или регионални и местни власти. В държави като скандинавските и балтийските държави, Ирландия и Австрия — това се отнася главно за столиците и техните околности; в Нидерландия за областта Randstad. В големите държави-членки като Испания, Италия и Полша възникват по-голям брой доминиращи агломерационни центрове.

3.13

Освен главните центрове, възниква модел на под-центрове, вследствие на който урбанизацията, въпреки неравномерното ѝ разпространение на територията на континента, се превръща във важна характеристика на европейския пейзаж.

3.14

Социалните и икономическите промени пораждат полицентрична урбанизирана Европа, която вече няма да бъде ограничена до определен географски район, като традиционния „син банан“, или до избрана група столици.

4.1

Въпрос от решаваща важност е следният: какъв ще бъде и какъв трябва да бъде устойчивият град в бъдеща Европа като обещаваща общност за неговите жители? С оглед на една европейска дискусия за сложните градски промени трябва да бъдат разграничени ред преобладаващи фактори и насоки, обхващащи реалности, които често се различават в рамките на отделните големи градове или градове-региони в Европа и между тях.

4.2

Някои от тези фактори и тенденции са следните:

4.3

Междувременно, съществуващите проблеми в градовете се изострят и се появяват нови предизвикателства:

4.4

Демографският пейзаж в големите градове и метрополните области често е свързан с предизвикателства, но предлага и възможности. Картината се различава в отделните градове, в зависимост от състава на населението и от икономическите възможности, но и от националните политики. Успешните интегрирани политики на приемащите държави обикновено водят до по-високо равнище на включване.

4.5

Отношенията между селските райони и големите градове са истинско предизвикателство. Противно на общоприетите популярни и политически възгледи, хармоничната връзка между селските райони и големите градове е от решаващо значение за условията на живот и работа в метрополните области и диаметрално се различава от обичайното разбиране за „или-или“ или „ние-те“. Тя се вписва прекрасно в новия модел на полицентрично развитие.

4.6

Въпреки че отправните точки за градовете могат да се различават поради различната степен на развитие, повечето различия са относителни. Като цяло, моделът на урбанизация в новите държави-членки отразява същите явления, макар и с известно закъснение. Обновлението е една от главните цели. Тъй като икономическият растеж ще доведе до по-високи публични разходи, повече частни инвестиции и по-високи равнища на доходите, урбанизацията постепенно ще покаже едни и същи характеристики навсякъде в Европа.

4.7

В политическите документи и проектите за предложения относно урбанизацията Комисията понастоящем систематично се позовава на Лисабонската програма. Същата връзка се подчертава все по-често в документите на Съвета и на националните власти. В Стратегическите насоки на Общността Комисията разглежда градовете като двигатели на регионалното развитие и центрове за иновация, но същевременно споменава и необходимостта от подобряване на вътрешното сближаване чрез борба срещу социалното изключване и престъпността и подобряването на качеството на живот в по-необлагодетелстваните квартали.

4.8

Лисабонската програма започна като процес отгоре-надолу. Междувременно Комисията и Съвета се убедиха, че трябва да бъдат задействани и сили отдолу-нагоре. Сред тези сили отдолу-нагоре, бурно развиващите се градове са важни действащи лица: решаваща част от модернизирането на европейските териториални и социално-икономически структури се осъществява главно чрез публични и частни инвестиции и чрез конкретни мерки в регионите и градовете. Градовете обикновено са най-подходящото географско ниво за взаимодействие между публичния, частния и академичния сектор, в сътрудничество с гражданското общество, за създаване на необходимите на Европа иновации.

4.9

Поради тази причина ЕИСК е на мнение, че големите градове и метрополните области трябва да определят своя собствена Лисабонска програма в сферите на конкурентоспособността, устойчивото развитие и социалното сближаване и включване. Такава програма би трябвало да предложи на политиците и всички заинтересовани страни на регионално равнище ориентирана към бъдещето структура и дългосрочна програма. Това би насърчило увереността на градовете и градовете-региони в собствените им сили, което ще направи техния глас по-силен в национален и международен план.

4.10

Една дългосрочна регионална програма в по-гъсто населените райони на Европа трябва да бъде интегрирана или холистична, т.е. всички аспекти би трябвало да бъдат взаимосвързани. Колкото по-добри са условията за частни инвестиции, толкова по-многобройни са възможностите за разкриване на работни места, както и за предоставяне на публични услуги и грижи за уязвими групи, като (самотни) възрастни и нискоквалифицирани хора (16). Специално и целенасочено внимание върху. устойчивостта и върху цялостното качество на застроената среда ще допринесе за това тези градове и региони да станат по-привлекателни за населението, както и за (международни) инвестиции. Подобряването на разпоредбите относно социално сближаване ще улесни създаването на нови работни места. Цялостните и последователни стратегии ще увеличат доверието на населението (17).

4.11

Следва да се има предвид, че пазарите често не функционират поради липса на гъвкавост на политиките за благоустройство: жилищно настаняване, политика за развитие, инфраструктура, транспорт и мобилност. Решението на проблема, свързан с тази липса на гъвкавост по правило следва да се търси на ниво метрополис. Интеграцията на пазарите може да направи националните граници остарели (18).

4.12

Взаимосвързаните аспекти на програма за сближени качествени урбанизирани райони и устойчив град на бъдещето са следните:

4.13

За модерния град и град-регион от решаващо значение е съвременната „Baukultur“ (21), т.е. цялостна архитектурна концепция, основана на холистичен подход, в който архитектите, плановиците, проектантите, строителната промишленост, строителните предприемачи и крайните ползватели работят заедно, за да създадат и поддържат една качествена застроена среда, предоставяща решения за устойчивите градове (22).

5.1

Европа се нуждае от приспособяващи се и устойчиви градове и от градове-региони и метрополни области, които са способни да се представят на международно ниво.

5.2

Това поставя „управлението“ на челно място в дневния ред. Съществува широко съгласие относно анализа на възможностите и предизвикателствата, има нарастващ обмен на мнения между градовете, но като се изключат различията в условията в градовете, в конкретните ситуации остава неясно кой за какво отговаря:

5.3

Практиката показва, че по правило лидерството, визията и последователността са предпоставки за успешното управление на промените и за осигуряването на непрекъснат напредък на градовете.

5.4

Тъй като големите градове и метрополни области са притегателни полюси и ежедневна среда за толкова много хора, и тъй като тяхната потенциална социално-икономическа значимост за Европа не подлежи на съмнение, ЕИСК счита, че е необходима задълбочена дискусия за тяхното въздействие в неговата цялост, не само на национално равнище, но и на ниво ЕС.

5.5

Тъй като в Договора до неотдавна липсваха разпоредби относно териториалното устройство и поради принципа на субсидиарност, ролята на Комисията и на Съвета остана двусмислена. Междувременно чрез преки консултации с градовете генералните дирекции на Комисията все по-интензивно осъществяват широк набор от проекти в урбанизираните райони. Сред засегнатите теми са НИРД, околна среда, заетост и транспорт (24).

5.6

Градовете също стават по-проактивни спрямо Брюксел, тъй като законодателството на ЕС ги засяга пряко. Сред засегнатите теми са законодателството за околната среда, обществените поръчки, младежката безработица, общественият ред и сигурност, миграцията, необлагодетелстваните райони.

5.7

Същото може да се каже и за Лисабонската програма като цяло. Европейските критерии в различните области все по-често биват оценявани с оглед на местното им приложение: какви са ефектите от прилагането на предложенията и/или приетата уредба на градско и метрополно ниво. Примерите доказват, че без да се отчитат ковнкретните градски обстоятелства, прилагането може да се окаже по-скъпо, отколкото ползата от вноските на Структурните фондове в различните проекти.

5.8

В този контекст ЕИСК приветства инициативата на Комисията да представи в близко бъдеще Зелена книга за териториалното сближаване. Дискусията по Зелената книга също ще даде възможност за задълбочаване на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове.

5.9

Програмата, посочена в параграф в 3.9, е трудна за изпълнение. Ситуациите обикновено са изключително сложни. Досега съгласуван стратегически възглед за големите градове и градовете-региони беше разработван само в ограничен брой случаи. Често пъти по-скоро липсва ясно чувство за насока, което отчасти се дължи на двусмислените позиции на правителствата и различаващите се възгледи в самите национални администрации, а също и на метрополно ниво.

5.10

От друга страна, една дългосрочна визия и съгласуваност на ниво метрополи е задължителна за привличането на съществуващите и, в крайна сметка, на нови общности, за частните заинтересовани лица, и за създаването на ползотворни съюзи с организираното гражданско общество. В момента, това изглежда все по-трудно, тъй като метрополните области представляват съвсем нова концепция, което прави ползотворния дебат в Европа само по-желан (25).

5.11

Това не означава, че всички случаи са сходни, тъкмо обратното. Независимо от демографските и социално-икономически различия в Европа, в отделните страни и региони има широко разнообразие от различни административни и културни традиции. Конкретните ситуации, начин на живот и подход към организацията се различават значително. В някои случаи, една единствена водеща идея или визия за бъдещето е била от решаващо значение. По-общо казано, Лисабонската програма може да бъде от полза за намирането на общи позиции при дискусиите и подхода.

5.12

Често централната власт не оставя достатъчно свобода на действие на градовете, за да определят сами своята съдба. Политиките се провеждат предимно отгоре-надолу, а това важи също и за бюрократичните процедури. За разлика от тях, насърчаването на самоопределението би могло да създаде правилните условия за адекватно прилагане на желани стратегии и политики. При ново определяне на позицията на големите градове и градовете-региони и метрополните области те биха могли да се превърнат в истински „общности на отговорността“.

5.13

Самоопределението и взаимното уважение между големите градове и заобикалящата ги среда ще повиши отговорността и отчетността на местните и регионални власти и ще допринесе за желателна проактивна нагласа на гражданското общество и частния сектор.

5.14

За да бъдат ефективни, в много случаи ще бъде необходимо съществуващите местни и регионални административни органи (общини и други) и техните компетенции да бъдат преструктурирани.

5.15

Населението на европейските градове може да стане още по-разнообразно по отношение на професия, доходи и култура. Потенциално са налице всички елементи за създаването на обогатена урбанизация, но ако процесите не бъдат управлявани правилно, потенциалът няма да бъде оползотворен, а сближаването на обществото може да бъде застрашено.

5.16

Целенасочените дискусии, определянето на дневен ред и ефективното наблюдение на европейско ниво могат да бъдат от най-голяма полза за определянето на последователно чувство за насока на регионално ниво. Такава последователност е нужна не само за публичните участници, но ще бъде незаменима за привличането на други публични и частни заинтересовани страни и специалисти в областта на градската среда.