13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/1

1.1

ЕИСК отговаря на искането от заместник-председателя на Европейската комисия г-жа Margot WALLSTRÖM със следното проучвателно становище: Като взема под внимание и становищата, представени през последните години, отразяващи наблюдения, анализи и предложения, представени от Комитета по тези въпроси.

1.2

ЕИСК счита, че по отношение на демографските политики трябва да се преследват целите на Лисабонската стратегия; бързите демографски промени, извършващи се на пазара на труда, налагат спешно предприемане на мерки за решаване на проблемите, свързани с този въпрос:

1.3

Необходимо е да се вземат мерки срещу отстраняването от работа на възрастните работници; напротив, редно е да се обърне повече внимание на включването им в производствения цикъл.

1.4

Заемането на дадена длъжност би трябвало да зависи от подготовката и професионалния опит на работника без дискриминация между поколенията. ЕИСК призовава в тази връзка всички държави-членки да въведат и започнат прилагането на директивата относно Равното третиране в областта на заетостта и професиите (200/78/ЕО).

1.5

По-добрата организация на труда изисква да се направи оценка на различните видове упражнявани дейности (рискови сектори, трудните или многократно повтарящи се дейности).

1.6

Програмите за непрекъснато обучение са ключ към по-добра трудова реализация на работниците на възраст над 50 години, както в рамките на предприятията, така и извън тях. Затова би било уместно, както е предвидено в годишните мониторингови доклади, изготвяни европейските социални партньори, да се популяризират и проучват най-добрите практики в това отношение.

1.7

Политика, насърчаваща високото качество на работната сила, позволява да бъдат ориентирани и подготвяни поколения граждани в течение на цялата им трудова кариера. Тя предполага участие на социалните партньори и на всички заинтересовани икономически и социални действащи лица на местно, национално и европейско ниво.

1.8

Научните изследвания и иновациите представляват основна инвестиция, както за бъдещите поколения, така и за днешните граждани на Европа. Ето защо, младите хора трябва да бъдат насърчавани да постъпват във факултети с обучение по научни специалности и да се създадат съответните условия за наемане на работа в технологичната и научна области.

Европейският съюз трябва да преодолее разликата в сравнение с други страни като Китай и Индия, които през последните години отбелязаха огромен напредък в тези области.

1.9

Инвестирането в изостаналите региони помага младите хора да не ги напускат и съдейства за превръщането им в средство за развитие и напредък на местната територия.

1.10

През 2007 г., обявена за „Година на равните възможности за всички“, би следвало основната тема за разсъждение да бъде насочена към начина, по който да се съчетаят личният и професионалният живот, за да се направи така, че изборът на хората дали да станат родители, да не зависи от ситуации, белязани с несигурност, трудности и липса на подкрепа за семейството при справянето му с проблемите при раждане на дете, които са не само от финансов характер.

1.11

ЕИСК счита, че е необходимо да се развие прилагането на важни директиви, като тази относно отпуските на родителите, да се гарантират услугите за отглеждане на деца, грижите и помощта за възрастните хора; той счита също така, че бързо трябва да се преодолеят разликите в заплатите на мъжете и жените, да се води борба с временния характер и нестабилността на трудовата заетост, които често са причина за бедност на много жени в Европа. Следва да се предприемат също така и инициативи за насърчаване на мъжете да поемат по-голяма част от семейните задължения. Раждането на деца и трудовата заетост на жените не бива да се изключват взаимно: именно поради тази причина следва да се приемат всички инструменти, позволяващи съвместяването на професионалния живот на майките и времето, което прекарват с децата си.

1.12

В предприятията също следва да се предприемат мерки, които да гарантират на жените възможности да заемат ръководни длъжности.

1.13

Имиграцията е едно от необходимите решения, с които да се отговори на предизвикателствата, свързани със застаряването на населението. Системното провеждане на политика на интеграция и наемане на работа може да се превърне в двигател за растеж и развитие. Компетентността, професионалният опит и образованието на имигриралите лица, следва да се използват пълноценно.

1.14

Надеждността на системите за социална защита следва да бъде гарантирана чрез редица от мерки, които да не въздействат отрицателно върху крайните цели, които те преследват, в съответствие с разпоредбите на договорите за Европейския съюз (член 2). Следователно, е необходимо, от една страна, да се гарантира тяхната надеждност, а от друга, да се следват принципите на универсалност и справедливост, с които се отличава европейският социален модел.

1.15

Социалните услуги от общ интерес, трябва да бъдат гарантирани и подкрепени поради тяхната роля, както и действащите лица в социалната икономика. Асоциациите на доброволци, в рамките на които възрастните хора играят важна роля, която следва също да бъде насърчена и да й се придаде по-голяма стойност.

1.16

Целта, преследвана от Европейския съюз и на държавите-членки, би трябвало да бъде осигуряване на спокойни и достойни старини за бъдещите поколения, и в тази връзка предвиждане на подходящи пенсионни системи. Допълнителните пенсии, ако се окажат необходими, би трябвало да бъдат надеждни, сигурни и да не се влияят от непредвидимите колебания на финансовите пазари.

1.17

Борбата с несигурността в областта на заетостта означава гарантиране на сигурността на достойна пенсия и за младите работници; и задължително изисква ограничаване на късното им влизане на пазара на труда.

1.18

Надеждността на пенсионните системи ще трябва да бъде подложена на анализ, в който да се вземат предвид редица комплексни фактори, които не могат да бъдат сведени единствено до факта, че населението застарява.

1.19

В някои държави-членки на ЕС основната цел за гарантиране надеждността на пенсионните системи трябва да бъде непрекъсната борба с укриването на данъци и с данъчните измами.

1.20

По отношение на здравеопазването, застаряването на обществото ще изисква най-вече инвестиране в превенцията, качеството на услугите по обслужване и в изследванията, най-вече по отношение на заболяванията, свързани с възрастните хора, заболявания, върху които е редно да се съсредоточат повече усилия и да се наблегне на дейностите по изследванията.

1.21

Във връзка със застаряването на населението, въпросите за здравеопазването и безопасността ще придобият нови измерения по отношение на пазара на труда и ще претърпят промени, които следва да се анализират и оценят внимателно.

1.22

ЕИСК счита, че държавите-членки на Европейския съюз, съвместно със социалните партньори следва да приложат общи програми за превенция на трудовите злополуки и на професионалните заболявания, свързани именно с напредналата възраст на работниците, В това отношение, важни инструменти са мониторингът и обменът на информация

1.23

На по-възрастните работници ще трябва да се предостави възможност сами да преценяват дали да продължат професионалната си дейност, като се вземе предвид вида на работата и се извърши оценка на риска, на повторяемостта и на трудността на дейностите, присъщи на съответната професия.

1.24

ЕИСК поема задължението да продължи дейността си по анализа, оценката и предлагане на решения, свързани с демографските промени, със съзнанието за това колко е сложна тази тематика, която ще изисква през следващите години участие от страна на всички институционални, икономически и социални действащи лица за успешен отговор на новите предизвикателства. Комитетът се ангажира също така да даде ход на анализа на въпросите, повдигнати в настоящето становище в съответствие разпоредбите на Правилника за дейността.

2.1

Г-жа Margot WALLSTRŐM, заместник-председател на Европейската комисия, поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно неотдавна публикувания съвместен доклад на Комисията и на Комитета по икономическа политика относно икономическото и финансово въздействие от застаряването на населението във всички страни на Европейския съюз.

2.2

Предвид широкия обхват на въпроса и множеството политики, свързани с него, г-жа Wallström представи искането си, като покани Европейския икономически и социален комитет да изрази становище по въпросите, пряко и непряко свързани със заетостта и с някои аспекти, имащи отношение към нея, а именно: здравеопазването, пенсионните системи и обучението през целия живот.

2.3

Дъблинската фондация за подобряване на условията на живот и труд посвети многобройни проучвания на въпроса за застаряването на населението и на анализа на последствията от това върху европейските граждани и работници.

2.4

Факторите, обуславящи застаряването на населението, са многобройни: Намаляване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на живота, както и постепенното оттегляне от активна трудова дейност на поколението родено непосредствено след Втората световна война и оттеглянето на поколението на „бейби-бума“ през 60-те години (1), фактор, който има и ще има последствия върху населението в трудоспособна възраст.

2.5

Според предвижданията на Евростат броят на лицата на възраст над 65 години би трябвало да нарасне в 25-те държави-членки на Европейския съюз от 75 милиона през 2005 година на близо 135 милиона през 2050 г. Техният дял спрямо цялото население на 25-те държави-членки се очаква да достигне 30 %, с най-високи стойности в Испания (36 %) и в Италия (35 %), а най-ниски — в Люксембург (22 %) и Нидерландия (23 %).

2.6

Застаряването на населението води до важни последствия за социалното и икономическо положение в държавите-членки и изисква да се осъвременят финансовите и социални политики

2.7

Всички компоненти на икономиката на една страна са засегнати от застаряването: пазарът на труда, производителността, технологичните иновации и икономическия растеж, тъй като потребностите и възможностите на населението неизбежно се променят.

3.1

Лисабонската стратегия отчита коефициента на заетост на възрастните работници: първоначално поставената цел, която все още не е постигната, е до 2010 г. да се достигне заетост на възрастните работници, надвишаваща 50 %.

3.2

Застаряване на населението означава, от една страна, повишаване на средната възраст и от друга страна, намаляване на общия брой граждани в трудоспособна възраст, тъй като по-старите поколения не се заместват от достатъчен брой млади работници. От друга страна, младите се включват все по-късно в пазара на труда (2).

3.3

Пазарът на труда е следователно силно засегнат и търпи големи промени в резултат от застаряването на населението, поради което необходимо да се предприемат незабавно мерки за разрешаване на възникналите проблеми посредством следните задачи:

3.4

Последствията от застаряването на населението засягат не само работниците, но също и работодателите. В рамките на смяната на поколенията е важно да се предвидят инструменти, които да улеснят прехвърлянето на бизнес дейностите, и по-специално в областта на малките и средни предприятия. И наистина, забелязва се постепенно повишаване на средната възраст и при работодателите и това положение дава, пряко или непряко, отражение върху обновлението, капиталовия пазар и, общо взето, върху цялата европейска промишлена мрежа. Наличието на население от по-възрастни предприемачи предполага значителна част от тях вече да са се оттеглили от активна дейност или да имат намерение да се оттеглят, без при това да ги замести ново поколение от млади предприемачи. Намаляване на броя на предприемачите означава намаляване на броя на предприятията и респективно — намаляване на предлаганите работни места.

3.5

Освобождаването на възрастни работници е явление, будещо все по-голяма тревога, не само в индустрията, но и в областта на услугите. Трудността на интегрирането в непозната професионална среда, липсата на професионален опит, често придобит на едно единствено или повече, но малко на брой работни места, дискриминацията, на която безспорно са подложени възрастните работници при търсене на нова работа, са проблеми засягащи всички работници в Европа.

3.6

Би следвало да се отдели по-голямо внимание на интегрирането на възрастните работници в производствения цикъл: в някои области, техният опит е основа за постигане на по-високо качество на производството; Необходимо е да се премине, и от страна на работодателите, от едно просто отчитане на възрастта към оценка на конкретните способности. В тази връзка е редно да се приложат европейските директиви относно премахването на всякаква форма на дискриминация (2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО) и да се упражнява контрол относно спазването им.

3.7

Всички работници би трябвало извършват работа, която да съответства най-точно на тяхната подготовка и опит: подобен подход би позволил повишаване на производителността, както и компенсиране, поне отчасти, на отрицателните въздействия от застаряването на населението (3)

3.8

Активните политики за осигуряване на трудова заетост на възрастните хора във всички случаи следва да бъдат съобразени с вида на упражнявания труд: Активните политики за осигуряване на трудова заетост на възрастните хора във всички случаи следва да бъдат съобразени с вида на упражнявания труд: Активните политики за осигуряване на трудова заетост на възрастните хора във всички случаи следва да бъдат съобразени с вида на упражнявания труд: рисковите, трудните и многократно повтарящи се дейности, се нуждаят от точен анализ и по-често използване на доброволното участие от страна на работниците (4).

4.1

Една от конкретните цели, които следва да се поставят, за да се увеличи коефициентът на трудова заетост на възрастните работници, се състои в създаване на програми за непрекъснато учене (образование и обучение през целия живот), високата ефективност на които да се осигури чрез обмен на опит между 27-те държави-членки на Европейския съюз относно най-добрите практики и осигуряване на непрекъснат диалог със социалните партньори, в съответствие с желанието на многобройните европейски институции (5)

4.2

След срещата на върха, състояла се в Люксембург (1997 г.), Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) позволи през последните години да се определят насоки за обучението през целия живот. В този контекст се наблегна върху голямото значение на възможността да бъдат наемани на работа възрастните работници и следователно да се осигури професионалната им подготовка, така че да се разрешат проблемите, свързани със застаряването на населението.

4.3

Изразът „образование и обучение през целия живот“ обхваща всяка важна образователна област, която цели подобряване на способностите и повишаване на познанията и уменията. Ето защо тези дейности следва да се считат като приложими през целия трудов живот, тъй като загубата на работни умения и липсата на преквалификация водят до най-драматични и отрицателни последици за възрастните работници.

4.4

Европейският икономически и социален комитет, от своя страна, не пропусна да подчертае често наблюдаваната разлика между поколенията по отношение на новите технологии и усвояването на различни компетенции (6)

4.5

Обучението в рамките на предприятието е едно от средствата, които позволяват да се насърчи ефективно приспособяването на работниците. Някои държави-членки (Обединеното кралство, Испания, Португалия, Нидерландия, Австрия) в различна степен, чрез данъчни облекчения и освобождавания, насърчиха организирането на курсове за повишаване на квалификацията в предприятията.

4.6

В Лисабонската стратегия се набляга на факта, че методите и системите за подготовка, които са ефективни и отговарят успешно на потребностите на търсенето на пазара на труда, представляват важен фактор за изграждане на икономика на познанието — една от целите, набелязани на португалската среща на върха.

4.7

Да се намалят пречките за достъпа на възрастните работници до трудовия пазар, означава да се предприемат мерки, изпреварващи последиците от демографските промени.

5.1

Още през 2004 година, Европейският икономически и социален комитет бе подчертал колко е важно да се поддържа договор между поколенията, така че да се гарантира на гражданите на европейските страни обновяване на поколенията, достатъчно за нуждите на трудовия пазар и социална държава, адаптирана към новите демографски реалности, както и европейска законова уредба, насърчаваща политиките на трудова заетост, на професионална преквалификация и на сближаване на образованието със света на предприятията (7).

5.2

Политиките в подкрепа на „добрата“ заетост трябва при всички положения да са ориентирани към подпомагане на младите за включване в пазара на труда, като ги съпътстват през целия им трудов живот (8), без това обаче да създава „дигитална пропаст“ между младите работници и техните по-възрастни колеги, които желаят да останат на работа.

5.3

ЕИСК тогава отправи следното предизвикателство: „да съдействаме за постигане в бъдеще на повече съгласие по един въпрос от първостепенна важност, който предполага съгласувано и продължително участие от страна на многобройните действащи лица, който изисква да се преодолее надделяването на краткосрочни интереси, и се нуждае от последователност и конструктивност. Следва да се достигне постепенно до изработване на нов договор между поколенията в рамките на целия Европейския съюз“.

5.4

Научните изследвания и иновациите са области, в които задължително трябва да се инвестира, ако желаем да гарантираме на бъдещите европейски поколения благоденствие и задоволително и устойчиво качество на живот. Следователно е важно, да се взема предвид и средната възраст на европейските изследователи и научни работници, както и необходимостта да се привличат млади хора в тези ключови сектори.

5.5

Недостатъчните инвестиции в научната област в цяла Европа, която все още далеч не е постигнала целите на Лисабонската стратегия, не дават възможност на младите научни работници, често принудени да развиват дейността си в условия на голяма несигурност, да градят бъдещето си и своята кариера в областта на научните изследвания и технологиите. Европа, чиято научна общност се характеризира със средна възраст, по-висока от тази на другите световни сили, е с несигурно бъдеще.

В Индия и Китай, например, броят на дипломираните лица в областта на науката нараства до такава степен, че 60 % от изследователите и научните работници в САЩ идват от тези страни. В редица европейски страни, точно обратното, в университетите за точни науки през последните години се наблюдава значително намаляване на броя на постъпилите студенти.

5.6

Проблемът със застаряването на населението се отразява пряко и върху регионалното сближаване: младите хора са склонни да напускат някои области и да търсят работа там, където условията на живот и труд са по-добри. Това явление задълбочава съществуващата разлика между някои области с по-развита икономика и други, които, обратно, страдат от обедняване и от по-бързо застаряване.

5.7

Постигането на равновесие между професионалния и личния живот е един от стълбовете на европейския социален модел. Увеличаването на средната възраст на европейското население поставя на дневен ред въпроса за ново увеличаване на раждаемостта. Тази проблематика може да се решава единствено чрез осигуряване на възможност за всички двойки да имат деца, без да се отказват от активна трудова дейност или пък да бъдат принудени да понижат чувствително жизнения стандарт на семейството си, достигайки, както за съжаление нерядко се случва, до границата на бедността. В наши дни, младите хора са често ощетени от несигурните условия на труд, които не им гарантират никаква сигурност в бъдещето и предпочитат да имат по-малко или изобщо да нямат деца.

5.8

За постигане на целта за постепенно увеличаване на раждаемостта е необходимо всички социални, здравни и просветни служби (ясли, медицинско обслужване, служби за превенция, служби за икономическо подпомагане и т.н.) да бъдат развити, подобрени и адаптирани към демографските реалности в страните на ЕС.

6.1

През 2005 година равнището на заетост на жените в 25-те държави-членки на ЕС възлизаше на 56,3 %. Положението буди по-малко загриженост в страните от Северна Европа, но е много по-тревожно в средиземноморските страни. При това, дори и жените, които работят, трудно успяват да следват професионално развитие, позволяващо им да внасят съответните вноски, които да им позволят да получат право на прилична пенсия. На практика жените срещат многобройни проблеми в отношенията им в трудовия живот:

6.2

Комисията с основание счита, че намаляването на броя на лицата в трудоспособна възраст може да бъде частично компенсирано чрез съвкупност от мерки, между които фигурира, поне в краткосрочен план, повишаване на участието на жените в активния трудов живот. Културните промени, които в течение на последните десетилетия позволиха на жените да работят и да постигнат независимост, се изразяват в процент на трудова заетост на жените, който се изменя от едно поколение до друго. В действителност, присъствието на млади жени на трудовия пазар в Европа е по-високо от това на жените на средна възраст.

6.3

Нарастващото присъствие на жените на пазара на труда е несъмнено положително явление и представлява фактор за напредък, но, както показват някои статистически анализи, включително и най-скорошните, то все още е недостатъчно и ще трябва освен това да се развива успоредно с ефективното прилагане на еднакви условия на труд и еднакви възнаграждения, като тези на мъжете, както и със защита на жените срещу лошо отношение и дискриминация на работното място и в обществото. Разликите в заетостта между жените и мъжете се наблюдават също и при работодателите: наистина съществува огромна разлика между броя на мъжете и този на жените, които ръководят предприятия. Държавите-членки на Европейския съюз ще трябва да засилят действието на средствата, с които разполагат и да разработят нови средства за защита и насърчаване на труда на жените.

7.1

Имиграцията е явление, което непрекъснато се увеличава в Европейския съюз. Огромните разлики между икономиката и жизненото равнище в европейските страни и в развиващите се страни извън Европа са причина за миграцията към по-богатите европейски страни. Но имиграцията на чужденци не би следвало да се възприема като заплаха, а като явление, по отношение на което, ако се прилагат системно съответните политики, може да се превърне в потенциален фактор за растеж, развитие и интеграция.

7.2

Предвид общото застаряване на населението и успоредно с него намаляването на броя на хората в активна възраст, работниците-мигранти извършват дейности в Европейския съюз, които ефективно отговарят на производствените, икономически и социални нужди на съвременната държава, която ги приема. Предвид общото застаряване на населението и успоредно с него намаляването на броя на хората в активна възраст, работниците-мигранти извършват дейности в Европейския съюз, които ефективно отговарят на производствените, икономически и социални нужди на съвременната държава, която ги приема. Политиките по заетостта и интеграцията трябва да се адаптират така, че да се извлече възможно най-голяма полза от наличните трудови ресурси, включително и на имигрантите, като се оползотворят техните умения, професионален опит и образование (9).

7.3

Комисията също споделя становището, че имиграцията може да играе положителна роля при промяната на пазара на труда. Освен това, когато работници имигранти извършват дейност в рамките на законната икономика, те съдействат за финансирането на общественото осигуряване като плащат данъци и осигурителни вноски към системите за социално осигуряване; така, те представляват важен фактор за обновление на европейския пазар на труда през следващите години. Не трябва също да се подценява важната финансова помощ, която имигрантите оказват на семействата си, живеещи в чужбина, като им изпращат пари, които са често техният единствен източник на доход. Ето защо, по-добрата интеграция на имигрантите е цел, която е необходимо се преследва от държавите-членки на ЕС (10).

7.4

Необходимостта от интегриране в законната икономика не засяга само работниците имигранти: застаряването на населението налага спешно да се обърне внимание на въпроси като борбата срещу нелегалния труд и несигурността, за да се оздравят и укрепят националните икономики. застаряването на населението налага спешно да се обърне внимание на въпроси като борбата срещу нелегалния труд и несигурността, за да се оздравят и укрепят националните икономики.

8.1

Европейската комисия в редица документи е заявявала, че за да се достигне до реална надеждност на публичните финанси на държавите-членки, е необходимо да се вземат мерки за овладяване или за значително, постепенно и непрекъснато намаляване на публичния дълг. За постигане на това, е необходимо да се осигури ефективно разпределяне на средствата, без това да води до промяна в качеството и универсалния характер на обществените услуги.

8.2

Особено в контекста на демографските промени, които будят големи притеснения относно надеждността на системите за социална защита, различните системи за финансиране на социалната защита в държавите от ЕС, трябва да гарантират, независимо от особеностите и различията между тях, ефективно, справедливо и прозрачно функциониране на услугите, предлагани на гражданите.

8.3

ЕИСК подчертава, че социалните услуги от общ интереси и действащите лица в социалната икономика играят важна роля в допълнение към мерките за подкрепа на семействата и на възрастните хора. Следва да се признае значението на тези дейности и подобни организации следва да бъдат подкрепяни при прилагане на общоприети критерии, след като те играят полезна за обществения интерес роля.

8.4

Европейският съюз може да бъде важен фактор в това отношение: Лисабонската стратегия (интеграция на социалните и икономическите политики и на политиките относно заетостта) бе предложила съвсем нов подход и един от нейните инструменти — откритият метод за координация — може да се разглежда като една от най-интересните новости в политиката на Общността през последните години. За съжаление този инструмент бе много малко използван и често подценяван, докато в същото време, общностният законодателен инструмент бе изоставен. Трябва да признаем, че Европейският социален модел е цел, която все още далеч не е постигната, но той не бива да се разглежда като пречка и да бъде жертван в името на единния пазар.

8.5

В някои европейски страни, особено при наличие на макроявления като повишаването на средната възраст на населението, финансирането на системите за социална защита и на пенсионните системи е силно застрашено от една социална язва — укриването на данъци и измамите със социалните осигуровки. Желанието за провеждане на реформи в социалната държава, в системите за социална защита, за здравно осигуряване и в политиките за насърчаване на заетостта, налага борба срещу нарушения като укриване на данъци и данъчните измами, които първи застрашават равновесието на публичните бюджети.

8.6

ЕИСК държи да подчертае важността от намиране на решения и за адаптиране към демографските промени, провеждане на борба срещу укриването на данъци и измамите със социалното осигуряване, както и с намаляващия брой на данъкоплатците.

9.1

На намаляването на броя на хората в трудоспособна възраст и на увеличаването на броя на пенсионираните трудещи се — две явления, свързани с увеличаване на продължителността на живота, са посветени много документи на Европейската комисия по въпросите на жизнеспособността на пенсионните системи.

9.2

Пенсионните системи следва да могат да осигуряват на бъдещите поколения спокойни и достойни старини през следващите десетилетия. Ето защо, в отговор на последиците от застаряването на населението върху пенсионните системи, насърчаването на хората да се възползват от допълнителни или частни пенсионни осигуровки не е достатъчно; това опростяване на нещата би могло да бъде опасно; по-подходящо е да се положат усилия за създаване на ефективни инструменти, които да доведат до опростяване на системите за допълнително пенсионно осигуряване и да ги направят по-сигурни, надеждни и защитени от непредвидимите колебания на финансовите пазари. Необходима е също така по-голяма бдителност по отношение на частните пенсионни фондове, така че да се разширят системите за контрол и да се гарантира ефективно управление.

9.3

В много държави от ЕС, кризата, която преживяват пенсионните системи, не се дължи единствено на застаряването на населението, а и на факта, че вноските за социално осигуряване непрекъснато намаляват без това намаление да се компенсира с привличане на други ресурси (например, борба срещу укриването на данъци и срещу измамите с вноски за социално осигуряване) а същевременно, потребностите на гражданите, изискващи да се влагат средства за пенсии, непрекъснато растат.

9.4

Явлението се задълбочава допълнително от факта, че младите хора се включват все по-късно в трудова дейност и че това често става чрез сключване на договори за временна и зле платена работа, поради което техните социалноосигурителни вноски са по-малки от тези, които са плащали родителите им на същата възраст.

9.5

Застаряването на населението би могло да се придружава с удължаване на срока на трудова дейност, но в някои страни на Европейския съюз е по-спешно да се намали закъснението, с което младите хора се включват в пазара на труд и общо взето, да се осигурят на хората по-добри възможности и условия за работа в началото на трудовата им кариера.

9.6

Целите на Европейската комисия за периода до 2050 г. година поставят ударение върху увеличаване на разходите за пенсии във всички страни на ЕС с изключение на Австрия, която проведе реформи в това отношение през 2000 г. Целите на Европейската комисия за периода до 2050 г. година поставят ударение върху увеличаване на разходите за пенсии във всички страни на ЕС с изключение на Австрия, която проведе реформи в това отношение през 2000 г. За Италия и Швеция се предвижда само леко повишение на разходите, тъй като в тези страни, обществените пенсионни режими се основават на система за взаимно участие; за останалите страни се очаква значително увеличаване на средствата, най-високо за Португалия, където то следва да достигне максималната стойност от 9,7 %.

9.7

Следователно проблемът за надеждността на пенсионните режими не може да бъде анализиран и разрешен извън неговия контекст. Трябва, напротив, да бъдат изяснени причините, които не се ограничават до явлението общо застаряване на населението, присъщо на европейското общество, а се простират по-широко, обхващайки всички различни аспекти на трудовия пазар, на икономическия растеж и на системите за социална защита в различните страни в ЕС.

9.8

За разрешаване на проблема с надеждността на пенсионните системи трябва да се поставят цели, които да не се ограничават с просто повишаване на пенсионната възраст — мярка, която би могла да се окаже излишна и влошаваща качеството на живот на европейските граждани, ако се прилага без спазване на специфични критерии.

9.9

И наистина, като се вземат предвид съществуващите разлики между различните видове заетост по отношение на трудността, повторяемостта на дейностите и до умората, е ясно, че разрешението на проблема със застаряването на населението не може да се състои единствено в повишаване на пенсионната възраст: по-дългото оставане на работа не води до същите последствия при всички професии и трябва да се има предвид разликата между определената по закон пенсионна възраст на човека и реалната възраст за оттегляне от пазара на труда.

9.10

Борбата срещу несигурността и незаконната работа, мерките в подкрепа на политиките относно работната заплата, по-справедливото преразпределение богатствата и постигането на по-здраво социално сближаване вървят съвместно с неизбежното, постепенно и доброволно повишаване на пенсионната възраст, което трябва да се решава и насърчава в хода на непрекъснат диалог със социалните партньори и гражданското общество.

10.1

Очевидно е, че повишаването на средната възраст на населението е свързано с повишаване на разходите за здравеопазване. Да се предвиди обаче бъдещия растеж на разходите за здравеопазване и за специфичните сектори, в които ще трябва да се инвестира през следващите десетилетия е трудно и изключително сложно действие. Не е възможно да се изчисли, на базата единствено от демографските тенденции, в каква степен ще нараснат съответните публични разходи. Разходите за здравеопазване зависят и от вида политики, които ще се реши да се прилагат в тази област, от напредъка на медицината, от развитието на болестите, от степента на замърсяване на околната среда и от политическите и технологични разрешения, които ще се предприемат за противодействие на тези неблагоприятни фактори.

10.2

Но, както вече бе посочено, всички изследвания отчитат тенденция за удължаване на срока на трудова дейност. По-възрастните работници, именно поради възрастта си, неизбежно са по-застрашени отколкото своите по-млади колеги от заболявания и физически неразположения. И тъй като броят на възрастните работници ще нараства непрекъснато, трябва още отсега да се обмисли и приложи система на здравеопазване, която да доведе до налагане във всички държави-членки на Европейския съюз на политики на ефективна превенция. В допълнение, работниците, които са били продължително в несигурна ситуация ще се окажат в затруднение, когато достигнат до пенсионна възраст; те ще трябва да бъдат поети от общественото осигуряване по един или друг начин, съгласно разпоредбите, предвидени в държавите-членки, включително и по отношение на здравеопазването и социалните грижи. По този начин увеличаването на несигурността на работното място ще повлияе и върху преките разходи за обществено осигуряване.

10.3

Ако целта е разходите за здравеопазване да бъдат задържани в приемливи граници, държавите-членки на Европейския съюз трябва да обединят усилията си за осъществяване на програми за здравеопазване, защита от злополуки, контрол и обмен на информация, като установят за тази цел по-тесни и ефективни връзки между трудовия свят и света на здравеопазването.

10.4

Всички професионални дейности не могат да бъдат разглеждани по еднакъв начин. Последствията от застаряването върху работната сила са различни, тъй като съществуват трудови дейности, които са различно сложни, различно опасни, свързани в различна степен на изпълнение на повтарящи се действия: напредналата възраст има различни последствия в зависимост от упражняваната професия. Един възрастен работник не може да изпълнява изморителни физически действия, но може по-лесно да изпълнява административни задачи или такива, които изискват умствена дейност.

10.5

Удължаването на професионалния живот води следователно до здравословни проблеми, много по-сериозни при работниците, които упражняват професии, свързани с тежки усилия. Това следва да се има предвид. Ако в бъдеще се предвижда пенсионната възраст непрекъснато да се увеличава в секторите, в които това е възможно, трябва да се положат сериозни усилия в областта на здравеопазването и безопасността на труда.