а)

обръщане на по-голямо внимание на прилагането на законодателството на Общността;

б)

подпомагане спазването на законодателството на Общността, по-специално в секторите и предприятията, смятани за рискови, и за категориите работници, които са най-уязвими;

в)

приспособяване на правната рамка към промените на работното място и опростяването й;

г)

стимулиране на развитието и прилагането на националнитe стратегии;

д)

изграждане на обща култура, която цени здравето и предотвратяването на риска като насърчава промяна в поведението на работниците, и същевременно насърчава работодателите да усвояват подходи, насочени към опазване на здравето;

е)

окончателно изготвяне на методите за идентифициране и оценяване на нови потенциални рискове;

ж)

оценяване на изпълнението на тази стратегия;

з)

стимулиране на безопасните и здравословни условия на международно ниво.

а)

Националните стратегии следва да имат за приоритет прилагането на пакет от инструменти, гарантиращи висока степен на спазване на законодателството, по-специално в малките и средни предприятия (МСП) и в секторите с висок риск:

При необходимост и в съответствие с националните приоритети и обстоятелства, тези стратегии следва да отделят специално внимание на демографските промени, превантивната ефективност на медицинското наблюдение, възстановяването и реинтегрирането на работниците, по-доброто и ефективно изпълнение и на засилването на съгласуваността на политиките.

б)

Националните стратегии следва да се стремят към установяване на измерими цели за намаляване на честотата на трудовите злополуки и професионалните заболявания за съответните категории работници, видове компании и/или сектори.

в)

Подобряването на административната и институционална регулаторна рамка остава ключов приоритет на национално и общностно равнище, при което оценката играе важна роля.

г)

Трябва да бъде засилена съгласуваността между съответните политики, като здравеопазване и заетост, и политиките за здравословни и безопасни условия на труд.

д)

Необходими са повече изследвания на нови и съществуващи опасности на работното място в области като:

е)

Работното място трябва да бъде проектирано по такъв начин, че да гарантира работоспособността на работниците по време на техния трудов живот. Същевременно, работното място следва да бъде приспособено към индивидуалните нужди на по-възрастните работници и работниците с увреждания.

ж)

Необходимо е промените в поведенческите шаблони по отношение на здравословните и безопасни условия на труд да бъдат насърчавани на всички образователни равнища и във всички области.

з)

Необходимо е да бъдат доразвити нови инструменти за измерване на постигнатия напредък и положените усилия на всички заинтересовани лица, както на национално, така и на общностно равнище, по-специално чрез използване на стойностни показатели.

и)

Нужно е да се ускори международното сътрудничество и да се продължи активното сътрудничество с Международната организация на труда, Световната здравна организация и други международни организации.

a)

да се признае важността на „Добрата работа“ и нейните основополагащи принципи, тоест правата и участието на работниците, равните възможности, безопасността и здравеопазването, както и съобразена със семейството организация на труда;

б)

да се вземат предвид новите предизвикателства като демографските промени и застаряването на работната сила, новите тенденции в заетостта, както и новият и увеличаващ се мигрантски поток към и в рамките на Европа;

в)

г)

да се повиши осведомеността сред засегнатите страни за необходимостта от възстановяване и реинтеграция на работници, изключени от работното място за продължителен период поради трудова злополука, професионално заболяване или увреждане;

д)

да се положат допълнителни усилия, включително икономически стимули, за ускоряване на промените в нагласите с оглед по-голямо участие и интегрирано управление на здравословните и безопасни условия в предприятията;

е)

да се прикани Европейската агенция за безопасност и здраве при работа да подпомогне обмена на информация и добри практики, както и да изготви висококачествени сведения относно специфичните предизвикателства чрез своя център за наблюдение на риска. Повече внимание следва да бъде обърнато на по-широките социално-икономически тенденции и влияния;

a)

да развиват и прилагат, в сътрудничество със социалните партньори, съгласувани национални стратегии за безопасност и здраве при работа, приспособени към националните условия и където е целесъобразно съдържащи измерими цели, поставени в този контекст, с оглед допълнителното намаляване на трудовите злополуки и честотата на професионалните заболявания, особено в сектори, в които тези нива са над средните;

б)

да предоставят на националните системи за социална закрила и здравни грижи по-активна роля в подобряването на превенцията, както и във възстановяването и реинтеграцията на работниците;

в)

да обсъдят възможностите, предложени от програмата на Общността за заетост и социална солидарност („Прогрес“), Европейския социален фонд и други фондове на Общността за насърчаване на стратегията на Общността;

г)

да насърчават националните изследователски центрове да обменят информация и да си сътрудничат на национално и европейско равнище, като се съсредоточат върху решаването на проблеми и навременното предоставяне на резултатите на предприятията, особено на МСП;

д)

да повишават осведомеността на работниците чрез подобряване на информирането, обучението и участието им, чрез предоставяне на опростени ръководства, особено за малките предприятия, както и чрез анализиране и разпространение на примери на добри практики, по-специално чрез създаване на мрежи между засегнатите страни на местно ниво;

е)

да насърчават систематичен подход към доброто състояние на работното място посредством инициативи за качеството на труда чрез интегриране по-специално на здравеопазването и безопасността, ученето през целия живот и равенство на половете в бизнес управлението и всички образователни равнища;

ж)

да осигурят по-добро и по-ефективно изпълнение във всички държави-членки и да предприемат подходящите стъпки за предоставяне на съответните ресурси за инспекторатите по труда;

з)

да продължават да изпълняват чрез всички целесъобразни средства Глобалната стратегия в областта на здравословните и безопасни условия на труд, приета от Международната организация на труда през 2003 г.;

и)

да обърнат особено внимание на новите тенденции в заетостта, като увеличаването на самостоятелна заетост, наемане на външни изпълнители, сключване на договори за подизпълнение, мигриращи работници и командировани работници;

а)

да насърчава безопасните и здравословни условия на труд като взема целесъобразни мерки по отношение на промените в областта на труда;

б)

да гарантира по-добро сътрудничество със и между различните организации и комитети, като Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, Комитета на старшите инспектори по труда, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, както и да взема предвид информацията, предоставена от тези организации, и мненията на комитетите при разработването на нови политики и законодателство в тази област;

в)

да продължи да наблюдава и подкрепя прилагането на законодателството във всички държави-членки;

г)

да изготвя, заедно с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място и социалните партньори, насоки за прилагането на директиви, особено за МСП;

д)

да подобри координацията с другите общностни политики, по-специално относно производството на и търговията с работно оборудване и химикали, както и относно общественото здравеопазване, образованието и антидискриминационните политики;

е)

да насърчава обмена на мнения и опит в рамките на Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място по отношение на националните стратегии;

ж)

чрез подкрепата на Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място да подобрява прилагането на член 7 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (1), по отношение на качеството, покритието и достъпа до превенция;

з)

да създаде обща методология за оценяване на директивите относно здравословни и безопасни условия на труд в тясно сътрудничество с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, както и да засили усилията за допълнително усъвършенстване и опростяване на административната и регулаторна рамка, като вземе предвид целта, изразена от Европейския съвет в Брюксел от 8 и 9 март 2007 г., и дейностите на Комисията по намаляване на административната тежест, без да се намали вече установеното ниво на закрила и като се отделя необходимото внимание на нуждите на микрокомпаниите във връзка с прилагането на това законодателство;

и)

да гарантира, че новото законодателство, изработено по силата на стратегията на Общността, отговаря на принципите на по-добро регулиране, подчертани от Европейския съвет в Брюксел на 8 и 9 март 2007 г., и където е целесъобразно е придружено от ефективна оценка на въздействието;

й)

да работи заедно с Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място, за да разгледа начините, по които работодателите могат да работят заедно, в случаите когато на едно и също работно място се помещават няколко нива на подизпълнение;

к)

да си сътрудничи със законодателните органи при създаването на целесъобразна европейска статистическа система в областта на безопасните и здравословни условия на труд, която да отчита различните национални системи и която да избягва да налага допълнителна административна тежест;

a)

да изготвят инициативи в контекста на секторния социален диалог и да гарантира, че представителите на работниците получават повече възможности да участват в систематичното управление на професионалните рискове;

б)

да играят активна роля в разпространението на основните принципи на стратегията на Общността на европейско, национално и индивидуално бизнес равнище;

в)

да си сътрудничат активно с властите в техните страни относно разработването и прилагането на националните стратегии за здравословни и безопасни условия на труд;

г)

да насърчават и разгласяват на работните места правилното прилагане на принципите за превенция на професионалните рискове;

д)

да продължат преговорите по превенция на насилието и тормоза на работното място, както и да вземат предвид оценката на изпълнението на Европейското рамково споразумение относно стреса,свързан с работното място;

е)

да засилят, както на национално равнище, така и на общностно равнище, техническата помощ и обучението на представителите на работниците, които имат отговорности, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, както и на служители, особено в МСП.