Освобождаване за вертикални споразумения за доставка и дистрибуция

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 330/2010 — прилагане на Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики

Член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА И НА ЧЛЕН 101 ОТ ДФЕС?

Член 101, параграф 1 от ДФЕС забранява споразумения, които могат да засегнат търговията между държавите от ЕС и които предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията. Въпреки това споразуменията, които създават достатъчно ползи за компенсиране на антиконкурентните последици, се освобождават от този забрана съгласно член 101, параграф 3 от ДФЕС.

Регламентът предоставя групово освобождаване от член 101, параграф 1 от ДФЕС на вертикалните споразумения *, които изпълняват определени изисквания. Тези споразумения могат, например, да помогнат на даден производител да влезе на нов пазар, да се избегне ситуация, в която един дистрибутор да „се възползва“ от усилията на друг или да се позволи на доставчик да обезцени инвестиция, направена за конкретен клиент.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Изисквания за прилагане на регламента

Преди конкретно вертикално споразумение да бъде освободено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени определени изисквания:

• споразумението не съдържа нито едно от „твърдите“ ограничения, посочени в регламента;
• трябва да има праг на пазарния дял от 30 % както за доставчиците, така и за купувачите;
• регламентът съдържа условия, свързани с 3 специфични ограничения.

„Твърди“ ограничения

Има 5 ограничения, които не позволяват на цялото споразумение да се възползва от регламента, дори ако пазарните дялове на доставчика и купувача са под 30 %. Те се считат за строги ограничения на конкуренцията поради вероятната вреда, която причиняват на потребителите. В повечето случаи те ще бъдат забранени и е малко вероятно вертикални споразумения, които ги съдържат, да отговарят на условията на член 101, параграф 3 от ДФЕС:

• 1.

  доставчиците нямат право да фиксират (минималната) цена, на която дистрибуторите могат да препродават техните продукти (поддържане на цена за препродажба);

• 2.

  забранява се разделянето на пазара по територия или по клиенти. Дистрибуторите трябва да могат да решават къде и на кого да продават. Регламентът съдържа изключения от това правило, които, например, позволяват да дружествата да използват система за изключителна или за селективна дистрибуция;

• 3.

  избраните дистрибутори, въпреки че им е забранено да продават на неупълномощени дистрибутори, не могат да бъдат ограничени по отношение на крайните потребители, на които могат да продават;

• 4.

  избраните дистрибутори да разполагат със свободата да продават или купуват договорните стоки на или от избраните дистрибутори в рамките на мрежата;

• 5.

  споразумение между производител на резервни части и купувач, който включва тези части в своите продукти, не може да възпрепятства или ограничава продажбите от производителя на резервните части на крайни потребители, независимо дали са сервизи или доставчици на услуги.

Праг на пазарния дял от 30 %

Дадено вертикално споразумение влиза в обхвата на настоящия регламент, ако нито доставчикът, нито купувачът на стоките или услугите разполага с пазарен дял над 30 %. За доставчика това е пазарният му дял на съответния пазар на предлагане, т.е. пазарът, на който той продава стоките или услугите и който е от решаващо решение за прилагането на груповото освобождаване. За купувача това е неговият пазарен дял на съответния пазар за покупки, т.е. пазарът, на който той закупува стоките или услугите и който е от решаващо решение за прилагането на регламента.

Изключени ограничения

Регламентът се прилага за всички вертикални ограничения, различни от горепосочените. Въпреки това той налага специфични условия за 3 вертикални ограничения:

• по време на договора да няма конкуриране на задължения;
• след прекратяване на договора да няма конкуриране на задължения;
• изключването на конкретни марки в система за селективна дистрибуция.

Когато тези условия не са изпълнени, трите вертикални ограничения се изключват от освобождаването от регламента. Регламентът обаче продължава да се прилага за останалата част от вертикалното споразумение, ако тази част може да функционира независимо от неосвободените вертикални ограничения.

Европейската комисия публикува насоки за вертикалните ограничения. Те описват подхода, възприет за вертикалните споразумения, които не са обхванати от регламента.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от 1 юни 2010 г. и изтича на 31 май 2022 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Вертикални споразумения (Европейска комисия)
• Антитръст: Комисията приема преразгледани правила за конкуренцията за вертикалните споразумения: често задавани въпроси (Европейска комисия).
• След избухването на епидемията от COVID-19 и въвеждането на мерки за справяне с въздействието на кризата, Европейската комисия прие: Съобщение на Комисията Временна рамка за оценка на антитръстови въпроси относно икономическо сътрудничество в отговор на спешни ситуации, произтичащи от настоящото разпространение на COVID-19

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 102, 23.4.2010 г., стр. 1—7)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — Дял VII — Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата — Глава 1 — Правила относно конкуренцията — Раздел 1 — Правила, приложими по отношение на предприятията — Член 101 (предишен член 81 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 88—89)

СВЪРЗАН ДОКУМЕНТ

Насоки относно вертикалните ограничения (ОВ C 130, 19.5.2010 г., стр. 1—46)

последно актуализация 08.05.2020