1)

Разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която буквално възпроизвежда разпоредбите на член 13, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., доколкото се прилага за превозни средства с максимално допустима маса над 2,8 тона, но ненадвишаваща 3,5 тона, и които поради това не попадат в приложното поле на Регламент № 561/2006, изменен с Регламент № 165/2014, трябва да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза, така както то е тълкувано от Съда, когато тези разпоредби се прилагат пряко и безусловно за такива превозни средства съгласно националното право.

2)

Член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, изменен с Регламент № 165/2014, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него изключение се отнася само до превозните средства или комбинациите от превозни средства, използвани в рамките на дадена операция за превоз изключително за целите на доставката на пратки като част от универсална пощенска услуга.

3)

Член 3, параграф 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че допълнителни услуги като събиране със или без определен времеви диапазон, визуална проверка на възрастта на клиента, наложен платеж, доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя, услуга по препращане, разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне, както и предпочитан ден за получаване и предпочитано време за получаване, са предоставяни във връзка с пратка, представлява пречка да се счита, че тази пратка е част от „универсална услуга“ по силата на посочената разпоредба, а следователно и че е пратка, доставяна като „част от универсална услуга“ за целите на прилагането на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Регламент № 561/2006, изменен с Регламент № 165/2014.