14.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 414/13

—

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (втори състав) от 21 април 2015 г. по дело T-359/12, съобщено на жалбоподателя на 29 април 2015 г.,

—

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство,

—

да осъди Nanu-Nana да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

1.

С настоящата жалба Louis Vuitton Malletier (наричано по-нататък „Louis Vuitton“ или „жалбоподателят“) иска от Съда да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (втори състав) от 21 април 2015 г. по дело T-359/12 (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата на Louis Vuitton срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 4 май 2012 г. по преписка R 1855/2011-1, с което е обявена за изцяло недействителна регистрацията на фигуративна марка на Общността № 370445 поради липса на отличителен характер.

2.

С настоящата жалба се твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е направил извода, че разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността (1) е приложима за спорната марка, както и като е заключил, че разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 52, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността не се прилагат към настоящия случай.

3.

Първо, като потвърждава решението на апелативния състав, с което спорната марка е обявена за недействителна, тъй като не е отличителна по своето естество, Общият съд нарушава правилата относно тежестта на доказване в производството по обявяване на недействителност.

4.

По-специално, жалбоподателят поддържа, че за да се съобрази с принципите на презумпцията за действителност, от която се ползват регистрираните марки на Общността, и на разпределянето на тежестта на доказване в производствата по обявяване на недействителност, Общият съд е трябвало да отмени обжалваното решение въз основа на факта, че Nanu-Nana не е доказало обстоятелствата, за които носи тежестта на доказване, тъй като не е било в състояние да докаже какви са били правилата и обичаите в съответния сектор към датата на подаване на заявката за спорната марка и следователно, че спорната марка не се е отклонявала значително от тях.

5.

Второ, като изисква да се представят доказателствата за придобит отличителен характер за всяка държава членка на Европейския съюз, Общият съд очевидно нарушава решението на Съда на ЕС по дело Lindt, съгласно което „макар наистина […] придобиването на отличителен характер от марката чрез използването ѝ трябва да бъде доказано за частта от Съюза, в която първоначално не е имала такъв характер, би било прекомерно да се изисква това да бъде доказано за всяка държава членка, взета поотделно“ (вж. решение от 24 май 2012 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП, C-98/11 P, EU:C:2012:307, т. 62).

6.

По-специално, жалбоподателят отбелязва, че ако Общият съд бе приложил правилно решението на Съда на ЕС по делото Lindt, той щеше да стигне до заключението, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване и следователно щеше да отмени решението на апелативния състав в тази му част.

7.

С оглед на гореизложеното, жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди СХВП и Nanu-Nana да заплатят съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство.