—

остават неясни конкретните условия за пълното интегриране на прогнозите в многогодишното планиране и програмата за по-добро регулиране, както и в европейската екосистема за оценка на въздействието (3) или Конференцията за бъдещето на Европа;

—

в доклада от 2020 г. липсва необходимата качествена оценка на класирането на идентифицираните мегатенденции и стратегически теми в спектъра на вероятността и значимостта, поради което е по-трудно действията да бъдат подредени по приоритет;

—

процесът на прогнозиране следва да предлага постоянен механизъм за мониторинг и контрол, който да даде възможност за извършване на последващи оценки от страна на гражданското общество;

—

в доклада вече се предлагат темите за следващите доклади за прогнозиране, но не се обяснява как точно процесът на прогнозиране е използван за определяне на тези теми, поради което той сякаш е в противоречие със собствената си цел.

—

самият бъдещ аспект в много случаи не е разработен всеобхватно, а се обръща твърде голямо внимание на описанието на настоящото положение;

—

в него липсва ориентирана към бъдещето визия за това какъв напредък следва да бъде постигнат и в какъв срок, включително разработването на нови показатели за благосъстоянието като тези, които надхвърлят рамките на БВП;

—

методът за справяне с установените слабости не е описан подробно и не включва целенасочени решения за избягване на влошаването на условията на хората, изложени на риск от изключване, като хората с увреждания и възрастните хора.