6.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/140

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (СOM(2011)0144),

—

като взе предвид проучването на Комисията „Обзорен преглед на сектора за производство на железопътно оборудване и проучване на неговата конкурентоспособност“ (ENTR 06/054),

—

като взе предвид проучването на Европейския парламент „Товарен автомобилен транспорт: защо спедиторите от ЕС предпочитат камиона пред влака“,

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт (O-000067/2016 — B8-0704/2016),

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

1.

Подчертава, че в европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт (СОЖТ), който обхваща производството на локомотиви и подвижен състав, коловози, електрификационно, сигнализационно и телекомуникационно оборудване, както и услуги по поддръжка и части, и който включва голям брой МСП, както и водещи промишлени предприятия, работят 400 000 служители, и че секторът инвестира 2,7 % от годишния си оборот в НИРД и съставлява 46 % от световния пазар на СОЖТ; подчертава, че железопътният сектор като цяло, включително операторите и инфраструктурата, е отговорен за повече от 1 милион преки работни места и 1,2 милион непреки работни места в ЕС; подчертава, че тези цифри ясно показват значението на СОЖТ за европейския промишлен растеж и европейските работни места и иновации, както и приноса на сектора за постигането на целта за 20 % реиндустриализация;

2.

Подчертава специфичното естество на сектора, който се характеризира в частност с производството на оборудване с жизнен цикъл до 50 години, висока капиталоемкост, значителна зависимост от обществени поръчки и задължението за спазване на много високи стандарти за безопасност;

3.

Припомня съществения принос на железопътните превози за смекчаването на въздействието от изменението на климата и за справяне с други колосални тенденции, като например урбанизацията и демографските промени; поради това настоятелно призовава Комисията да подкрепи целите за прехода към железопътен транспорт, както за пътници, така и за товари, както е посочено в Бялата книга за транспорта от 2011 г. с конкретни политически действия и целеви инвестиции; посочва, че в съответствие с резултатите от 21-ата конференция на страните по РКООНИК и целите на ЕС за 2030 г. по отношение на климата и енергията е необходимо да се премине към железопътен и други видове устойчив, енергийноефективен и електрифициран транспорт, за да се постигне целта за декарбонизация на транспорта; приканва Комисията в този контекст да използва предстоящото съобщение относно декарбонизация на транспорта, за да предложи нови мерки за подкрепа на развитието на енергийноефективни технологии за СОЖТ;

4.

Отбелязва, че в качеството си на световен пазарен лидер в областта на технологиите и иновациите, секторът за оборудване за железопътния транспорт следва да играе ключова роля за постигане на целта на Комисията за индустриализация от 20 %;

5.

Отбелязва, че европейският сектор за оборудване за железопътния транспорт може да разчита на съвкупност от благоприятни фактори — не само добрите екологични характеристики на този вид транспорт, а също така голям пазар и способността да се улесни масовия транспорт; отбелязва обаче, че понастоящем секторът е изправен пред тройна конкуренция: интермодална, международна, а понякога дори в рамките на дружеството;

6.

Посочва, че годишният темп на растеж на достъпните международни пазари за оборудване за железопътния транспорт се очаква да бъде 2,8 % до 2019 г.; подчертава, че въпреки че ЕС е широко отворен за конкуренция от трети държави, третите държави поставят няколко пречки, дискриминиращи предприятията от европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт; подчертава, че конкуренти от трети държави, по-специално от Китай, се разрастват бързо и агресивно в Европа и други региони в света, често със силна политическа и финансова подкрепа от своята страна на произход (напр. щедри експортни кредити извън обхвата на правилата на ОИСР); подчертава, че такива практики могат да представляват нелоялна конкуренция, която заплашва работните места в Европа; поради това подчертава необходимостта от справедливи и равнопоставени условия на конкуренцията в световен мащаб и взаимен достъп до пазара с оглед предотвратяването на риска от загуба на работни места и защита на промишленото ноу-хау в Европа;

7.

Подчертава, че дори в рамките на европейския железопътен пазар, много дружества от ЕС, по-специално МСП, считат, че е трудно и скъпо да извършват дейност зад граница поради разпокъсаността на пазара както от административна, така и от техническа гледна точка; счита, че постигането на целта за създаване на единно европейско железопътно пространство ще бъде от решаващо значение за поддържането на доминиращата позиция на европейския СОЖТ в световен мащаб;

8.

Признава, че СОЖТ е ключов сектор за конкурентоспособността и способността за иновации на Европа; настоятелно призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че Европа поддържа технологично и иновационно предимство в този сектор;

9.

Приветства решението за създаване на съвместното предприятие Shift2Rail (S2R) и неотдавнашното обявяване на първите покани за представяне на предложения; призовава за бързо и своевременно изпълнение на всички дейности на S2R в областта на НИРД във възможно най-кратък срок; критикува слабото участие на МСП в S2R, което отчасти се дължи на високите цени и сложността на инструмента; настоятелно призовава управителния съвет да анализира и подобри участието на МСП във втората покана за набиране на асоциирани членове, както и да обмисли възможността за конкретни покани за МСП; призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите на регламента за балансирано представителство на МСП и регионално представителство се зачитат;

10.

Подчертава, че капацитетът за иновации, инвестициите в НИРД, дефрагментирането на пазара и групирането в клъстери са от основно значение за запазването на международната конкурентоспособност на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт;

11.

Приканва Комисията изцяло да мобилизира различните инструменти на ЕС за финансиране, да проучи и използва допълнителни източници на финансиране за S2R и да търси полезни взаимодействия между различните фондове на ЕС и с частни инвестиции; в този контекст призовава Комисията да използва допълнителни инструменти на ЕС за финансиране за железопътни технологии извън S2R (например покани за изразяване на интерес за специализирани научни изследвания в областта на железопътния транспорт в рамките на „Хоризонт 2020“ извън S2R, InnovFin, Механизма за свързване на Европа, структурните фондове и ЕФСИ), включително чрез пилотна схема на S2R, която осигурява съответствие на финансирането от ЕС със структурните и други иновационни фондове на ЕС;

12.

Приканва Комисията да си сътрудничи със сектора, за да гарантира възможно най-доброто използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за подкрепа на железопътни проекти за НИРД на регионално равнище; насърчава Комисията да се съсредоточи също така върху бъдещето на СОЖТ след 2020 г.;

13.

Подчертава, че клъстерите са важен инструмент за обединяването на съответните заинтересовани страни на местно и регионално равнище, включително на публичните органи, университетите, изследователските институти, СОЖТ, социалните партньори и други отрасли, свързани с мобилността; призовава Комисията да представи стратегия относно клъстерите и растежа до декември 2016 г.; призовава Комисията и държавите членки да увеличат подкрепата си за иновационни проекти, разработени от железопътни клъстери, и други инициативи, които обединяват МСП в СОЖТ, по-големи дружества и научноизследователски институти на местно, регионално, национално и европейско равнище; отбелязва, че ще е необходимо да има възможност за публично финансиране на създаването на клъстери; отбелязва във връзка с това възможностите, предлагани от новите инструменти за финансиране (ЕФСИ и др.);

14.

Счита, че Комисията следва да обмисли създаването на форум на европейско равнище, който да обедини утвърдени предприятия, стартиращи и спин-оф предприятия, разполагащи с новаторски идеи за железопътния сектор, особено в областта на цифровизацията, с цел обмен на най-добри практики и улесняване на партньорства; счита, че Комисията следва да разгледа начините за насърчаване на сътрудничество между големи дружества и МСП по научноизследователски проекти от значение за СОЖТ;

15.

Счита, че една от основните цели на научноизследователските дейности следва да бъде цифровизацията, за да се увеличи ефективността на железопътния транспорт и да се намалят оперативните му разходи (напр. автоматизация, датчици и инструменти за наблюдение, оперативна съвместимост чрез ERTMS/ETCS, използване на космически технологии, включително в сътрудничество с ЕКА, използване на големи информационни масиви и киберсигурност); счита, че втора област на внимание следва да бъде повишаването на ефективното използване на ресурсите и енергийната ефективност, например чрез по-леки материали и алтернативни горива; счита, че трета област на внимание следва да бъде напредъкът, който да направи железопътния транспорт по-привлекателен и приет (напр. подобряване на надеждността и намаляване на шума, на безпрепятствен мултимодален транспорт и интегрирана система за продажба на билети); подчертава, че усилията в областта на иновациите не трябва да пренебрегват инфраструктурата, което е от решаващо значение за конкурентоспособността на железниците;

16.

Призовава за бързо въвеждане на интегрирана система за електронни билети, координирана с други видове транспорт и други потенциални услуги, предоставяни от оператори на единични билети;

17.

Обръща внимание на неотложната необходимост от производство на модерни железопътни, трамвайни линии и други релсови пътища в рамките на единния пазар, заедно с всички необходими спомагателни съоръжения;

18.

Приканва Комисията да гарантира защитата на правата на интелектуална собственост на европейските железопътни доставчици в международен план — в съответствие с препоръките на резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави (1);

19.

Призовава за европейска стратегия за обучение и образование, която да обединява предприятията от сектора за оборудване за железопътния транспорт, изследователските институти и социалните партньори за съвместно проучване на това какви умения са необходими за устойчив и иновативен сектор за оборудване за железопътния транспорт; счита, че в този контекст следва да бъде даден ход на проучване за осъществимост за потенциален европейски съвет за отрасловите умения за железопътния сектор; призовава държавите членки или съответните регионални органи да създадат рамка за осигуряване на продължаващо обучение — под формата на лично право на обучение, което да гарантира, че наличието на умения съответства на нарастващото търсене в сектора, и което може да се приспособява към нов пазар или, в случай на загуба на работното място, може да се прехвърли в друг промишлен сектор;

20.

Посочва, че поради застаряването на работната сила на сектора за оборудване за железопътния транспорт липсва квалифицирана работна ръка; следователно приветства всички усилия за насърчаване на ученето през целия живот и технически умения; призовава за кампания за повишаване на видимостта и привлекателността на СОЖТ за младите инженери (напр. чрез финансиране от по линия на ЕСФ); подчертава факта, че секторът има особено нисък процент на заетост сред жените, и поради това подчертава, че една подобна кампания следва да обърне специално внимание на преодоляването на този дисбаланс; призовава Комисията да насърчава социалния диалог с цел улесняване на социалните иновации и насърчаване на качествена дългосрочна заетост, за да се допринесе за привлекателността на сектора за квалифицираните кадри;

21.

Счита, че преподаването на грижливо подбрани умения е необходима инвестиция за целта за поддържане на глобалното лидерство в технологиите и капацитета за иновации на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт в дългосрочен план;

22.

Счита, че достъпът до финансиране е едно от основните предизвикателства пред МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт; подчертава добавената стойност на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и структурните фондове за подпомагане на МСП да получат достъп до финансиране, включително под формата на гаранции и капиталови механизми, и подчертава необходимостта от по-голямо популяризиране на тези инструменти; приветства акцента на ЕФСИ върху МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, но подчертава, че фондът трябва да изпълни обещаните цели, и изтъква, че следва също да се проучат алтернативните източници на финансиране; приветства инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“, но подчертава проблема с прекалено големия брой участници и ниския процент на успех; изисква от Комисията да разгледа този проблем по време на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да насърчи по-доброто усвояване на европейски финансови инструменти и фондове, предоставяни на МСП;

23.

Подчертава, че МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт често зависят от едно дружество; подчертава, че МСП се въздържат от разширяване поради липса на ресурси и увеличени рискове, свързани с трансграничната стопанска дейност; призовава Комисията да развие секторни групи относно железопътния транспорт в рамките на мрежата „Enterprise Europe“, които биха могли да съветват и обучават МСП от СОЖТ във връзка с различни иновационни схеми за финансиране, безвъзмездни средства, интернационализация и относно това как да намерят и да подхождат към потенциални бизнес партньори и партньори, с които да кандидатстват за проекти за съвместни научни изследвания, финансирани от ЕС;

24.

Отправя искане към Комисията за по-нататъшно оползотворяване на съществуващите програми за подпомагане на интернационализацията на МСП и за популяризирането им сред европейските МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт в контекста на синергиите между различните фондове на ЕС; призовава Комисията да разработи допълнително програми за обучение за получаване на достъп до специфични чужди пазари и да съобщава за такива програми на широкия кръг на МСП от сектора за оборудване за железопътния транспорт;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да разгледат всички възможности за подкрепа на МСП от сектора за оборудване за железопътния транспорт, включително в рамките на евентуален целеви преглед на „Small Business Act“, като се обръща специално внимание на нуждите на промишлените подсектори, какъвто е секторът за оборудването за железопътния транспорт, където участието на МСП с висока добавена стойност е от особено значение;

26.

Изразява загриженост относно бавните плащания към МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт; призовава Комисията да следи за правилното прилагане на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (2011/7/ЕС);

27.

Приветства приемането на техническия стълб на четвъртия железопътен пакет и призовава за бързото му прилагане в качеството му на ключов фактор за изграждането на един истински единен пазар за железопътни продукти; подчертава, че засилената оперативна съвместимост и укрепването на ролята на Европейската железопътна агенция (ERA) ще улеснят хармонизацията на мрежата и следователно имат потенциал да намалят разходите за разработване и даване на разрешения за подвижния състав и за Системата за управление на европейския железопътен трафик (ERTMS) по железопътните трасета; изтъква необходимостта от това на Европейската железопътна агенция да бъдат предоставени достатъчни човешки и финансови ресурси за осъществяване на новите й разширени задачи; счита, че политическият стълб на четвъртия пакет за железопътния транспорт, ще предопредели конкурентоспособността на транспортните оператори и, по-общо, на купувачите;

28.

Подчертава необходимостта от пълно, ефективно и еднакво прилагане на регламента относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз, което да е в полза както на пътниците, така и на сектора;

29.

Отправя искане към Комисията за повторна оценка на пазарните определения, както и на настоящия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, така че да бъде взето предвид развитието на световния пазар за оборудване за железопътния транспорт; призовава Комисията да идентифицира как следва да бъдат актуализирани тези определения и правила, за да се третират проблемите със сливанията на световния пазар, каквото е например сливането CNR-CSR, както и за да се даде възможност за стратегически партньорства и съюзи от страна на сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС ;

30.

Призовава за продължаване на европейската стандартизация в железопътния сектор, водена от заинтересованите страни (в това число сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС), под ръководството на Европейския комитет за стандартизация/Европейския комитет за стандартизация в електротехниката; изразява надежда, че новата съвместна инициатива за стандартизация, предложена от Комисията, ще играе ключова роля в това отношение; подчертава значението на включването на повече МСП в европейската стандартизация;

31.

Призовава за бързо прилагане на директивите на ЕС относно обществените поръчки от 2014 г.; припомня на държавите членки и на Комисията, че тези директиви задължават възлагащите органи да обосновават решенията за възлагане на икономически най-изгодната оферта (ИНИО), като се съсредоточат върху разходите през жизнения цикъл и върху екологично- и социалноустойчивите продукти, и така да допринесат за предотвратяване на дъмпинга спрямо трудовите възнаграждения и социалния дъмпинг, както и за потенциалното укрепване на регионалната икономическа структура; призовава Комисията и държавите членки да насърчават като цяло анализа на разходите за целия жизнен цикъл, както е стандартната практика при дългосрочните инвестиции, да дадат насоки на възлагащите органи и да следят за тяхното прилагане; призовава Комисията и държавите членки да напомнят на възлагащите органи за съществуването на разпоредба, в контекста на преразгледаната европейска рамка относно обществените поръчки, която позволява да се отхвърлят оферти, ако повече от 50 % от стойността е добавена извън ЕС (член 85 от Директива 2014/25/ЕС);

32.

Призовава Комисията да наблюдава инвестициите, произхождащи извън Европа, в железопътния транспорт в държавите членки на ЕС и да гарантира спазването на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, например законодателството относно офертите с необичайно ниска стойност и нелоялната конкуренция; приканва Комисията да направи проучване относно потенциалните неевропейски кандидати, които представят оферти в ЕС, като в същото време получават държавни субсидии от трети държави;

33.

Очаква, че съществуващите инструменти на ЕС за финансиране (например Механизма за свързване на Европа и структурните фондове) ще бъдат използвани в пълна степен, за да се стимулира търсенето за железопътни проекти (включително финансови инструменти на ЕС за инвестиции извън ЕС, като например Инструмента за предприсъединителна помощ и Европейския инструмент за съседство); подчертава значението на успешното изпълнение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като инструмент за мобилизиране на частен капитал за железопътния сектор и призовава за по-нататъшно проучване на начина, по който частните инвестиции могат да бъдат пуснати в обръщение за железопътни проекти; убеден е във важната роля на публичните банки за развитие на национално и на европейско равнище в подкрепа на сектора за оборудване за железопътния транспорт; отправя искане към Комисията да работи с многостранни банки за развитие, за да се подпомогнат публичните органи и частните агенции да инвестират в най-устойчивите и енергийно най-ефективните железопътни съоръжения по света; призовава Комисията и ЕИБ да засилят консултантската подкрепа за железопътни проекти чрез новосъздадения Европейски консултантски център по линия на ЕФСИ, с цел да им се помогне да привличат инвестиции; счита, че железопътният сектор в Европа ще продължи да зависи в голяма степен от публичните инвестиции; призовава държавите членки и публичните органи да инвестират в значителна степен в основните и градските железопътни системи и, когато е възможно, да увеличат процента на усвояване на Кохезионния фонд за железопътни проекти; при все това призовава за това, с оглед на тази зависимост и натиска върху публичните финанси в много европейски държави, да бъдат задействани всички възможни средства — било то регулаторни или от бюджета — за мобилизиране на частния капитал в полза на железопътния сектор;

34.

Посочва, че трудностите в железопътния сектор правят трудно за заемодателите да разберат риска и следователно да заемат средства при изгодни условия; отправя искане към Комисията да разработи финансов форум за железопътния сектор с цел увеличаване на ангажираността и споделянето на знания между сектора за оборудване за железопътния транспорт и финансовия сектор, като по този начин се подобри разбирането на сектора от страна на банките, а оттам и тяхното разбиране на риска и намаляването на разходите за финансиране;

35.

Счита, че поддържането и модернизирането на съществуващите железопътни съоръжения не следва да бъдат пренебрегвани; призовава Комисията и държавите членки да насърчат подмяната на остарялото оборудване с модерни и устойчиви продукти в по-голям мащаб;

36.

Приветства подкрепата на ЕС по отношение на онлайн платформата на обсерваторията за градска мобилност (ELTIS), даваща възможност за обмен на най-добри практики относно градските системи в населените места; отправя искане към Комисията да засили обмена на най-добри практики относно различните възможности за финансиране за устойчиви съоръжения за градска мобилност и да ги насърчават чрез предстоящата европейска платформа за планове за устойчива градска мобилност;

37.

Изисква от Комисията да помогне с допълнително хармонизирано внедряване на ERTMS, в сътрудничество с Европейската железопътна агенция, в рамките на ЕС и насърчаване на ERTMS извън ЕС;

38.

Приветства усилията за разгръщане на услугите и приложенията на „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) в железопътния сектор; в този контекст признава ролята на Европейската агенция за ГНСС и успешното управление на проектите по 7РП и „Хоризонт 2020“;

39.

Призовава Комисията да гарантира, че бъдещите търговски споразумения (включително текущите преговори с Япония, Китай и САЩ), както и преразглеждането на съществуващите търговски споразумения, включват конкретни разпоредби, които значително подобряват достъпа до пазара за сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС, особено по отношение на обществените поръчки, включително решаването на проблема с увеличаването на изискванията за местоположение и осигуряването на взаимен достъп до чуждестранните пазари за сектора за оборудването за железопътния транспорт; призовава Комисията да гарантира равни условия за участниците на пазара в рамките на Европа и извън нея;

40.

Призовава Комисията да гарантира, че търговската политика на ЕС съответства в по-голяма степен на индустриалната политика, така че търговската политика да отчита потребностите на европейската промишленост и новата вълна от търговски споразумения да не води до „пресни“ премествания и по-нататъшна деиндустриализация на ЕС;

41.

Настоятелно призовава Комисията да се стреми да премахне основните нетарифни бариери, които възпрепятстват достъпа на европейския железопътен сектор до чуждестранните пазари, включително пречките пред инвестирането (по-специално задълженията, свързани със съвместните предприятия), дискриминацията и липсата на прозрачност при процедурите за възлагане на обществени поръчки (особено все по-обременителните изисквания за местно съдържание);

42.

Подчертава значението и въздействието на преговорите относно „международния инструмент за обществени поръчки“ и преразглеждането на регламентите относно инструментите за търговска защита върху сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС, и призовава Съвета и Комисията да вземат това под внимание и да работят в тясно сътрудничество с Европейския парламент за постигане на скорошно споразумение по тези инструменти; призовава Комисията да отчита въздействието, което признаването на статут на пазарна икономика на държавни или други непазарни икономики би могло да има върху функционирането на инструментите за защита на търговията и върху конкурентоспособността на сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС;

43.

Отправя искане към Комисията за съгласувана търговска стратегия на ЕС, която да гарантира спазването на принципа на реципрочност, по-специално по отношение на Япония, Китай и САЩ, както и подкрепа за по-нататъшно интернационализиране на сектора за оборудване за железопътния транспорт, по-специално на МСП, включително чрез насърчаване на европейските стандарти и технологии на международно равнище, като например ERTMS, както и чрез разглеждане на въпроса за това как да се подобри защитата на правата върху интелектуална собственост (ПИС) на сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС (напр. чрез по-широко популяризиране на информационното бюро за ПИС);

44.

Призовава Комисията да помогне за премахване на всички тарифни и нетарифни бариери, да опрости бизнес процедурите за МСП в сектора за оборудването за железопътния транспорт и да гарантира постепенното премахване на всички ограничителни бизнес практики на пазарите на трети страни; отправя искане към Комисията да предприеме действия, за да улесни издаването на визи за служители на европейски МСП, които са командировани временно в трети държави, с цел да се намали броят на търговските транзакции, които МСП трябва да извършват;

45.

Подчертава, че някои трети държави предизвикват нарушения на търговията чрез предоставянето на непропорционално големи равнища на подкрепа за техните износители чрез финансовите условия, предоставяни на потенциалните клиенти; в тази връзка призовава Комисията да убеди правителството на Китай да се присъедини към Споразумението на ОИСР относно официално подкрепяните експортни кредити и неговата специална глава относно железопътната инфраструктура; призовава Комисията да ускори в същото време работата по новите глобални насоки относно експортните кредити в рамките на Международната работна група по експортните кредити (МРГ);

46.

Призовава Комисията да публикува съобщение относно съгласувана стратегия за индустриална политика на ЕС, имащо за цел реиндустриализацията на Европа, и наред с другото, въз основа на устойчивостта и енергийната ефективност и ефективността на ресурсите; изисква от Комисията да очертае в своя документ стратегията си за важни промишлени сектори, включително за сектора за оборудване за железопътния транспорт; счита, че е важно да се включат идеи за това как да се осигури високо равнище на вертикално производство в ЕС;

47.

Отправя искане към Комисията да организира промишлен диалог на високо равнище в областта на сектора за оборудването за железопътния транспорт, с участието на съответните членове на Комисията, членове на Европейския парламент, Съвета, държавите членки, железопътния сектор, профсъюзите, научните институти, Европейската железопътна агенция и европейските организации по стандартизация; подчертава, че един редовен промишлен диалог относно сектора за оборудване за железопътния транспорт ще даде възможност за структурирана дискусия на европейско равнище относно хоризонталните предизвикателства за сектора и въздействието на политиките на ЕС върху конкурентоспособността на сектора за оборудване за железопътния транспорт;

48.

Изисква от Комисията да гарантира, че политиката, която оказва въздействие върху конкурентоспособността на сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС, е резултат от ефективна комуникация и координация между администрациите на различните съответни области на политиката;

49.

Счита, че политическата подкрепа от страна на Съвета е необходима за укрепването и развитието на сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС; ето защо призовава Съвета по конкурентоспособност да включи сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС като конкретен елемент в своя дневен ред;

50.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.