24.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/11

Докладчик:

г-н Joost VAN IERSEL

1.1.

Бъдещето на Европа зависи в много голяма степен от наличието на най-съвременни знания и талантливи хора в едно отворено и основано на знанието общество. Университетите имат важна роля в този процес. Ако държавите членки действат самостоятелно, резултатът при всички случаи няма да бъде най-добрият възможен.

1.2.

ЕИСК подчертава, че националните правомощия и правомощията на ЕС следва да бъдат споделени и адаптирани с цел създаване на европейско пространство за висше образование. Концепцията за граждански и предприемачески университет също може да бъде от голяма полза за повишаването на качеството на висшето образование в Европа.

1.3.

Настоящата ситуация показва, че въпреки отбелязвания напредък все още съществуват много пречки и ограничения, които също затрудняват ефективното участие на ЕС. Различните култури, определени интереси, липсата на финансови ресурси и демографските процеси често затрудняват намирането на съвременен отговор на такива динамични предизвикателства като глобализацията, новите технологии и мобилността.

1.4.

Според ЕИСК европейските институции трябва да действат като стимул и да ускоряват процеса на модернизиране на европейското висше образование както по отношение на образованието, така и на научните изследвания и иновациите. Университетите имат самостоятелна мисия, която служи на обществения интерес. Принципът на субсидиарност и многообразието от висши учебни заведения не позволяват универсален подход. Стратегическото ръководство и подкрепата на равнището на ЕС обаче могат да спомогнат решително за подобряване на условията.

1.5.

От решаващо значение е Европейската комисия да стимулира и да придвижва напред програмата за процеса на трансформиране на европейските университети в допълнителни движещи сили за растежа и социалното сближаване и за благото на обществото.

1.6.

Модернизацията на висшето образование следва да се упомене изрично в националните програми за реформи (НПР) и в специфичните за всяка страна препоръки.

1.7.

ЕС би трябвало да демонстрира своята ангажираност спрямо висшето образование посредством стратегията „Европа 2020“ (включително европейския семестър), програмите „Еразъм+“, „Хоризонт 2020“, Фонда за регионално развитие и Кохезионния фонд и чрез улесняване на трансграничната мобилност за студентите и преподавателите.

1.8.

Стратегически консултации на равнището на ЕС следва да допълнят дискусиите и проектите във и между държавите и университетите с цел повишаване на качеството на европейските университети. Най-добрите практики следва системно да се разпространяват.

1.9.

ЕИСК отново подчертава необходимостта от развиване на реална автономия, отчетност и прозрачност на институциите в областта на висшето образование като основни предпоставки за модернизация (1). Тези предпоставки не могат да бъдат създадени без подходящо и адекватно финансиране.

1.10.

Трансформирането на университетите във времена на дълбоки обществени и икономически промени е дългосрочен и труден процес. Университетите трябва да развият нагласа на откритост спрямо потребностите на обществото и да достигнат до другите заинтересовани страни.

1.11.

ЕИСК приветства концепцията за граждански университет и моделите на „тройна спирала“ и „четворна спирала“ (2). В центъра на вниманието са отварянето на висшето образование, разширяването на достъпа, регионалният контекст, интегрирането в програмите на идеи от всички (потенциални) заинтересовани страни и съвременната интелигентна връзка между научните изследвания и образованието.

1.12.

Гражданският университет има редица общи елементи с предприемаческия университет. Той набляга на своята автономна мисия и е отворен към пазара на труда и социалната приложимост на учебните планове и на научните изследвания и иновациите. Платформите на заинтересованите страни (3) могат да бъдат от голяма полза при съвместното определяне на изискванията. Структурите за публично-частни партньорства (ПЧП) между университетите и социалните сдружения от всякакъв вид също могат да бъдат от помощ.

1.13.

Нивото на преподаване и подходящата подготвеност за последваща заетост следва да останат приоритет независимо от специализацията на всеки (водещ) университет. Отличното качество на преподаването също трябва да получава признание.

1.14.

Комисията следва да изпълнява стимулираща роля в трансграничните взаимнообогатяващи проекти между университети, преподаватели и студенти, да насърчава отвореност към света и, по целесъобразност, да разработва инструменти като например U-Multirank за студентите и другите заинтересовани страни.

2.1.

Значителните различия между университетите в Европа се дължат на твърде различните традиции и култури (4). През 1999 г. с процеса от Болоня беше поставено начало на успешна тенденция към осъвременяване на учебните планове.

2.2.

От 2008 г. насам финансовата и икономическа криза принуди университетите да преоценят още по-внимателно своята дейност, да търсят нови източници на финансиране и да се стремят към ефективност на вложените средства. Това увеличи конкуренцията за оскъдните ресурси. Липсата на достатъчно финансиране е истински проблем за много университети и представлява пречка за програмата за модернизация.

2.3.

Дълбоката и динамична трансформация, през която преминава обществото в резултат на глобализацията и новите технологии, оставя своя отпечатък върху университетите. Висшето образование, научните изследвания и иновациите са в основата на устойчивото икономическо възстановяване, но финансовите ограничения и процесът на трансформация разкриват и явни слабости.

2.4.

Основен аспект е липсата на автономност, отчетност и прозрачност. Съществуват значителни различия между държавите членки (5).

2.5.

Най-добрите практики показват, че прегледът на структурите и на учебните планове, както и по-голямата отвореност и по-тясното сътрудничество повишават качеството и резултатите.

2.6.

Днес висшето образование следва да бъде достижимо за всички талантливи хора. Нарастващата зависимост между достъп и социално-икономически произход поставя под въпрос принципа за равенство. Освен това в редица държави висшето образование по никакъв начин не гарантира сигурна работа. По време на кризата младите хора с висше образование по никакъв начин не бяха защитени срещу безработицата.

2.7.

Демографските тенденции се отразяват неблагоприятно върху (все) по-слабо населените и по-неконкурентоспособни райони. Това развитие често има сериозни последици по отношение на привличането на преподаватели и студенти и на тяхното ниво. Някои държави са изправени пред проблема, свързан с изтичането на мозъци. Новите частни университети в тези държави, където липсва адекватно осигуряване на качество, постигат незадоволителни резултати. Ситуацията се влошава поради липсата на финансиране за традиционното висше образование.

2.8.

Желанието за установяване на по-тесни връзки между университетите и обществото навсякъде подхранва дискусии за тяхната роля в обществото и за обединяването им с други заинтересовани страни, като предприятията, социалните партньори и гражданското общество.

2.9.

Често е налице болезнено несъответствие между уменията на завършилите висше образование и потребностите на пазара на труда, между предлагането и търсенето. Предприятията се оплакват от липсата на квалифицирани специалисти, особено в техническите професии и ИКТ. Бързото развитие на глобалната база от знания означава, че сега повече от всякога е необходим точният (за ХХI век) набор от умения, който да позволява на завършилите висше образование системно да осъвременяват своите знания.

2.10.

Освен това новите технологии и цифровизацията принуждават висшето образование да адаптира и прецизира съществуващите методологии. Установяват се нови форми на преподаване и учене, включително ориентирано към студентите обучение и онлайн курсове. Въпреки това университетските комплекси ще продължат да играят ключова роля в местните и регионалните общности като средища за образование, научни изследвания и работа в мрежа.

2.11.

Студентите и академичните преподаватели/лектори стават все по-мобилни в световен мащаб. В по-високия сегмент продължава да тече „битка за таланти“, но общата тенденция е по-широка. Качеството и привлекателността на европейските университети са ключови фактори за привличането на студенти от чужбина, което допринася за образованието и научните изследвания и за създаването на трайни мрежи.

2.12.

В стремежа си към постигане на по-висок краен резултат (водещите) университети често извеждат научните изследвания като своя основна задача и финансовите правила подкрепят тази позиция. Съсредоточаването предимно върху научните изследвания по-скоро възпрепятства постигането на оптимален баланс и взаимодействие между научните изследвания и преподаването.

3.1.

Превръщането на университетите в центрове на знанието в обществото като неразделна част от екосистемата на ЕС подхранва дискусия за основните характеристики на висшето образование, на които трябва да се основават ежедневните практики.

3.2.

Въпреки съществуващите различни подходи изглежда е налице обща тенденция за отваряне на висшето образование към гледните точки и интересите на публичните и частните заинтересовани страни и студентите, както и към въпроси като взаимното обогатяване между научните изследвания и образованието и засиленото сътрудничество и интернационализацията.

3.3.

За повечето университети това е дългосрочен и труден процес. За големите традиционни институции не е лесно да променят начина си на работа. Освен това съществуващите в много държави (политически) процедури за назначаване на ръководни кадри, както и на преподаватели и изследователи, са пречка пред промените. В такива случаи независимите подходи, прилагани от и в рамките на университетите, са рядко срещани. Според ЕИСК отварянето на висшето образование и запазването на непредубедена нагласа следва да бъдат основен приоритет във висшето образование на целия континент.

3.4.

Водещите научни изследвания, както и по-добре подготвените и висококвалифицирани хора, са абсолютно необходими за устойчивостта на всяка икономика. Кризата оказа неблагоприятно въздействие върху резултатите в центровете за знания, а анализите доказват наличието на пряка връзка между научните изследвания и образованието от най-висока класа и икономическата ефективност.

3.5.

Университетите вече не са насочени към висшите слоеве на обществото. Техният брой и обем се увеличиха драстично. Средата стана по-разнообразна: повече видове, по-специално университети за приложни науки, наред с научноизследователските университети, регионални институции за висше образование, наред с националните и международните университети, и по-голям брой факултети, особено в икономическите и техническите сектори, и т.н.

3.6.

Разширяването на достъпа до висше образование с основание се счита за политически приоритет в целия континент. В ЕС 40 % от бъдещото поколение следва да може да придобие висше образование. Освен това учебните планове, обучителните инструменти (използването на съвременни средства в смесеното обучение и т.н.), връзките между научните изследвания и образованието, както и други аспекти, като интернационализацията и обществения интерес, по нищо не приличат на тези в миналото. Методите за управление трябва да бъдат съответно адаптирани.

3.7.

Автономните, отчитащи се и прозрачни университети следва да могат да действат възможно най-свободно в обхвата на правна рамка, която насърчава силите „отдолу нагоре“ и конкуренцията като важен принос за по-широко участие и интелигентна специализация.

3.8.

Отвореният подход, включително ясното насочване към други заинтересовани страни, следва да подкрепя университетите като двигатели на растежа, конкурентоспособността и социалното сближаване.

3.9.

Концепциите за граждански и предприемачески университет могат да бъдат от голяма полза за икономическата жизнеспособност на местните и регионални общности. Тези концепции изискват амбиция и тясно сътрудничество между университетите, съответните заинтересовани страни и публичните органи.

4.1.

ЕИСК приветства концепцията за граждански университет (6). Тази концепция надхвърля рамките на преподаването, академичните научни изследвания и знанието. Гражданският университет взаимодейства активно на всички равнища с обществеността и заобикалящото го общество. Всеки университет може да добави гражданско измерение към своята дейност, като поеме, от една страна, ролята на интелектуално продуктивен център за общността и от друга, тази на приемник, адаптиращ отлични идеи, зародили се на други места, в своя специфичен контекст.

4.2.

Подобни процеси протичат навсякъде в Европа — посредством продиктувани от търсенето научни изследвания, обучение, основано на решаването на проблеми, сътрудничество между университетите и местните общности, училища, болници, предприятия и т.н. Въпреки това все още е необходимо да бъде изграден значителен капацитет (7).

4.3.

На регионално равнище университетите могат да поддържат интегрален подход и да бъдат водещи при обединяването на съответните заинтересовани страни с цел преодоляване на общите предизвикателства. Добре планираният граждански университет може да играе и важна роля за подобряването на резултатите на региони в трудно положение.

4.4.

Форматът на модела ще бъде различен за отделните университети. Освен университетите, пряко засегнати от не толкова богати райони със слаби икономически постижения и/или демографски трудности, критериите, които биха определили един университет като „граждански“, са валидни за много по-широка група. В днешно време европейските университети на световно ниво и тези с подобни амбиции все повече и с право проявяват интерес към поемането на граждански ангажимент.

4.5.

Гражданският университет представлява модел за университетите, които искат да надраснат остарелите методи на управление или традиционните подходи. Това е особено важно в случаите, когато от младите таланти следва да се изисква да допринасят за националната или регионалната икономика. Формулата, представляваща движещата сила за отваряне и модернизиране, трябва да бъде задълбочаването на сътрудничеството със съответните заинтересовани страни във всички региони.

4.6.

Съответните председателства на Съвета основателно възприеха подобен подход в декларациите от Лунд и Рим (8), като подчертаха, че научните изследвания трябва да се съсредоточат върху големите предизвикателства на нашето време, излизайки извън строго тематичните подходи и привличайки заинтересованите страни от публичния и частния сектор. Главна цел при изграждането на европейското научноизследователско пространство и Съюза за иновации са отговорните научни изследвания и иновации, обхващащи всички съответни политики и дейности. Тези принципи са и приоритети по програмата „Хоризонт 2020“.

4.7.

Наред с модела на „тройната спирала“, който включва сътрудничество между университетите, частния сектор и правителството — съществува и моделът на „четворна спирала“, който ангажира също и местните общности и гражданското общество. В него се придава голямо значение на мястото и на целта. Той се отличава с прозрачност и отчетност пред съответните заинтересовани страни и по-широката общественост. Това предоставя нова възможност за приобщаване на гражданското общество.

4.8.

Специална група, на която трябва да се обърне внимание, са бившите студенти: завършилите възпитаници. В Европа може да се направи повече за ангажирането им в подобряването на резултатите и имиджа на университетите. Европа би могла да последва примера на общоприетата практика в САЩ по този въпрос.

4.9.

Бившите възпитаници следва да се считат за неразделна част от университетската общност. Те могат да бъдат посланици на университета в регионален, национален и международен план, както и двигател в дискусията относно учебните програми, което е особено полезно във времена на динамична промяна. Бившите възпитаници могат да имат съществена роля в дискусията за баланса между научните изследвания и образованието, както и между научните изследвания и пазара. Конкретна цел би могло да бъде използването им като ментори на току-що дипломиралите се, особено първо поколение студенти, включително такива с чуждестранен произход.

4.10.

По-голямата мобилност на бившите възпитаници води до създаването на успешни международни мрежи, които също могат да бъдат от помощ за техните университети и за предприятията.

5.1.

„Гражданският университет“ има редица общи елементи с „предприемаческия университет“. Университетите не са търговски дружества. Те имат автономна мисия от обществен интерес, свързана по-конкретно с образованието, осъществяването на научни изследвания (на най-високо равнище) и използването на знанията от обществото като цяло. Предприемаческият университет има двойна насоченост: насочване и управление на институцията и повишаване на предприемаческите умения и инициативния дух на студентите.

5.2.

Приложимостта за пазара на труда на учебните програми и приложимостта за обществото на научните изследвания и иновациите са много важни. Комуникацията и взаимодействието с частния сектор на национално/регионално равнище са от първостепенно значение, за да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправено обществото.

5.3.

Манталитетът на самоизолация вече не е от полза. Динамичното развитие на технологиите и обществените предизвикателства налагат постоянно адаптиране. Изискванията на търсенето все повече се усложняват и това налага интер- и трансдисциплинарни компетентности и отвореност към всякакви нови процеси. Освен професионалната квалификация, това поражда необходимост от развиване на умения. Платформите на заинтересованите страни, свързани с университетите, могат да бъдат много полезни със съвместно определяне на изискванията. Преподавателският състав трябва да бъде съответно подготвен за този динамичен контекст. Предприемаческите умения (9) следва да се преподават във всички видове институции за висше образование в целия Европейски съюз.

5.4.

Аналогично, структурите за ПЧП, обединяващи университети и социални групи, като бизнес средите и сектора на здравеопазването, също могат да бъдат от помощ.

5.5.

Полезен проект за университетите би било създаването на „вериги за стойност в образованието“ в сътрудничество с бизнес секторите. Това е свързано с две основни цели:

5.6.

Аналогично, споразуменията за постигане на резултати, които се прилагат в някои държави членки, ще стимулират специализацията и ще издигнат авторитета и имиджа на университетите. Те могат да имат широка международна, както и регионална насоченост, и да насърчават амбицията и качеството на програмите и студентите. От съществено значение за постигането на тази цел е последователният ангажимент и на двете страни (правителствата и висшите учебни заведения).

5.7.

Иновациите следва да оказват въздействие върху научните изследвания и образованието, както и върху управлението. Успешен пример за постигнат напредък „отдолу нагоре“ е HEinnovate — независим онлайн инструмент за самооценка, разработен от Европейската комисия (10). Следва да се насърчава по-широкото му използване.

5.8.

Студентите, които искат да бъдат по-мобилни, могат да се възползват от международно представени университетски програми, както и широка палитра от конкурентни онлайн курсове. Съпоставимостта и прозрачността следва да благоприятстват конкуренцията и сближаването по отношение на ефективността. Инструменти за прозрачност, като U-Multirank, имат голям потенциал в ЕС и университетите трябва да обмислят начини за по-ефективното използване на този вид инструменти.

5.9.

На всички талантливи хора трябва да се даде равен шанс да получат достъп до висше образование. Все по-широко се разпространяват системите за висше образование, свързани със заплащане на такси. В резултат на това студентите стават по-взискателни към образованието, което получават. Но социалният подбор, произтичащ от въвеждането на такси, трябва да бъде изключен. Подпомагането на студентите (въз основа на социално-икономическия произход) трябва да гарантира равен достъп до подходящо образование за всички. Освен това системите, свързани със заплащане на такси, не бива да се използват неправомерно с цел да заменят съществуващото публично финансиране.

5.10.

Демографските промени също налагат допълнителни усилия за увеличаване на броя на дипломиралите се студенти в засегнатите региони, по-специално с цел насърчаване на тяхната устойчивост и бъдеща жизнеспособност.

5.11.

Що се отнася до студентите и предприятията, между висшето образование и научните изследвания трябва да съществува силна взаимовръзка. От друга страна, моделите на финансиране обикновено поощряват резултатите от научните изследвания, което води до по-малък брой университетски преподаватели, които наистина преподават.

5.12.

Университетите трябва да отчетат надлежно факта, че голямата част от дипломиралите се студенти с бакалавърска и магистърска, а дори и с докторска степен, ще заемат работни места в обществото и бизнеса извън академичните среди. Затова образователните стандарти и подходящата подготвеност за работа следва да останат приоритет независимо от специализацията на даден (водещ) университет. В това отношение САЩ са пример, който Европа не трябва да следва (11). Формулата за Европа е да се стреми към върхови резултати и равенство.

5.13.

Цифровизацията е промяна в модела, която засяга дълбоко висшето образование по отношение на преподаването и (смесеното (12)) обучение, уменията на преподавателите и студентите, а също така и структурите за управление. Ще бъдат необходими повече динамика и гъвкавост на всички равнища. В този смисъл по-тясното сътрудничество между висшето образование и частния сектор също е полезно и дори е от съществено значение.

6.1.

ЕИСК приветства факта, че всички разгледани по-горе въпроси, наред с модернизацията на висшето образование, присъстват във все по-голяма степен в дневния ред на ЕС. Би било желателно да се установи общ подход, чрез който да се гарантира успешното доизграждане на Европейското пространство за висше образование и Европейското научноизследователско пространство.

6.2.

Отворени и прозрачни университети, както и ясно формулирана европейска водеща стратегия, ще бъдат от голяма полза за единния пазар и за модернизацията на устойчиво на сътресения европейско общество в световен план. От съществено значение за това е свободното движение на студенти, изследователи и знания.

6.3.

Ангажиментът на ЕС в областта на висшето образование започна с насърчаването на научните изследвания в последователните рамкови програми. Междувременно се разширява ангажиментът на ЕС в областта на образованието. Пактът за стабилност и растеж поставя акцент върху необходимостта от запазването на разходите, водещи до растеж, в това число по-специално тези за висшето образование.

6.4.

Две от петте основни цели на стратегията „Европа 2020“ са пряко свързани с висшето образование: инвестициите в НИРД и иновации, както и образованието. За тях отговарят редица членове на Комисията. През 2014 г. в специфичните за всяка страна препоръки беше посочено, че около половината от държавите членки са изправени пред сериозни проблеми, свързани с липсата на съответствие между уменията и приложимостта на пазара на труда, както и с продължаващата липса на сътрудничество между висшето образование и бизнеса или другите заинтересовани страни.

6.5.

В специфичните за всяка държава препоръки беше посочена необходимостта от насочване на вниманието към пригодността за заетост и потребностите на частния сектор и на студентите/дипломиращите се като бъдещи наемни работници (или работодатели), както и към конкурентоспособността, чрез по-ефективно сътрудничество между висшето образование, научноизследователските институции и бизнеса. ЕИСК настоява за по-ефективен мониторинг на действията във връзка със специфичните за всяка държава препоръки и за открито обсъждане на резултатите от Комисията и Съвета.

6.6.

В противовес на необходимостта от автономност и отчетност на висшето образование обаче, в държавите членки има политически сили, призоваващи за повече регулиране, което би довело до по-малко автономност. В тези случаи се прави позоваване на субсидиарността като принцип, което съответно възпрепятства хармонизирането на системите за висше образование в Европа. Това ще навреди на интересите на студентите и на обществото като цяло.

6.7.

По-високата и по-широка квалификация следва да се използва в ЕС и извън него. Това налага трансгранично взаимно обогатяване между университетите, преподавателите и студентите и отвореност към света. Изричното поемане на ангажимент от Съвета, държавите членки и Комисията следва да доведе до по-голяма ефективност на висшето образование чрез по-подходящо споделяне и прецизиране на националните правомощия и правомощията на ЕС.

6.8.

ЕИСК постоянно подчертава решаващото значение на програмите на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите. Трансграничните научни изследвания насърчават възвръщаемостта на инвестициите, програмите на ЕС стимулират фокусирането върху ключови технологии и стратегически теми, транснационалното финансиране води до по-високи резултати, а европейските научни обединения стимулират реално европейската конкурентоспособност. За целта трябва да бъде разширено също и споделянето на нови знания, по-специално чрез отворен достъп.

6.9.

Европейският научноизследователски съвет подкрепя успешно висококачествените научни изследвания чрез конкурсно финансиране по линия на Седмата рамкова програма (7 РП), а от 2014 г. — по линия на „Хоризонт 2020“. Въпреки това структурните пречки все още затрудняват трансграничната мобилност на изследователите, академичните преподаватели и студентите.

6.10.

Постиженията на висшето образование и научните изследвания все повече се оценяват и се предоставят прозрачно в целия свят. Университетите си сътрудничат и се конкурират в глобален мащаб, като работят по съвместни изследователски проекти, стремят се към върхови резултати и във все по-голяма степен набират студенти и кадри от държави извън ЕС. Това е ключов въпрос, но националните разпоредби и липсата на стимули може да спрат напредъка в тази област. Международното съизмерване показва, че разделението между най-добрите европейски университети и останалите се увеличава.

6.11.

Необходими са по-големи усилия за привличането на отлични изследователи от цяла Европа в съвместни проекти. Нишите за върхови постижения в целия континент трябва да бъдат свързани и да участват във върховите научноизследователски проекти на Европа.

6.12.

Мобилността на академичните преподаватели и студентите в Европа е ограничена, тъй като трансграничното движение все още се затруднява изкуствено. Осигуряването на равни условия за работа на изследователите и академичните преподаватели, наред със засиленото сближаване на учебните планове и образователните степени в Европа, е неотложен въпрос.

6.13.

Трябва да се подобри качеството на статистическите данни и те да се използват по-добре с цел измерване и подкрепа на степента на мобилност.

6.14.

Отварянето и модернизирането на университетите, както и културната диверсификация посредством засилена интернационализация могат да бъдат от полза. Освен това студентите, подкрепяни от съвременните социални медии, инструменти за прозрачност като U-Multirank и специализацията на университетите, са насърчавани да правят конкретен избор. Във връзка с това от полза биха били прагматични решения на равнището на ЕС.

6.15.

По-тясното сътрудничество между желаещите да си сътрудничат може да проправи пътя напред. Пример за това е неотдавнашното споразумение между страните от Бенелюкс за автоматично взаимно признаване на дипломите. Това е решителна стъпка напред (13). Тенденцията за взаимно признаване на университетските дипломи и различните научни степени ще спомогне за намаляването на бариерите между университетите и за създаването на отворен обмен.

6.16.

На подходящите системи за осигуряване на качеството трябва да се придаде международно измерение с ясно изразена европейска връзка. Същото се отнася и за необходимостта от признаване на решенията за акредитация. Всяка инициатива в тази област следва да се приветства (14). Процесът на взаимно признаване следва постепенно да води към общоевропейска акредитация и ще насърчи по-специално качеството на преподаването в университетите с по-малка ефективност.

6.17.

Подобни практики в цяла Европа биха били полезни за мобилността и за пригодността за заетост. Чрез въвеждането на една диплома за няколко университета съвместните програми между тях биха станали по-привлекателни. Следва да се помисли за подкрепа за побратимяването. Обменът на административни и преподавателски практики на място може да повиши качеството.

6.18.

Базисно условие за интернационализацията е използването на общи езици. Владеенето на езици (повече от два) е желателно по културни и икономически причини. Английският може да бъде съвременният универсален език. Напредъкът в повишаването на езиковите умения е твърде бавен. Следва да се обмисли въвеждането на задължително изискване за владеене на чужд език от студентите.

6.19.

Програмата „Еразъм+“ е голям успех и огромна стъпка напред за улесняването на мобилността. Тя е добре приета и от бизнеса. Програмата съответства много добре на водещия принцип на Комисията за растеж и заетост. Нейното финансиране следва да задоволи нарастващото търсене. Следва да бъдат премахнати всякакви правни ограничения пред студентския обмен.

6.20.

Европейските структурни и инвестиционни фондове правилно се насочват към факторите, свързани с иновациите и растежа, включително научните изследвания. Комисията трябва да играе водеща роля за подобряването на участието на университетите в регионални проекти.

6.21.

По правило университетите са независими от местните и регионалните власти, въпреки че са налице заслужаващи внимание изключения. Те следва да бъдат посочени. Много положителен принос има и програмата в рамките на ЕСИФ, която свързва научните изследвания чрез RIS3 (15) с регионалните програми на ЕС, насърчавайки благоприятстваща иновациите среда.

6.22.

Университетите следва да са запознати с RIS3 и нейното прилагане на различните равнища. Заедно с ангажираните регионални органи те следва да играят активна роля в програмата.

6.23.

За съжаление, по административни съображения университетите все още не използват пълноценно програмата на ЕСИФ. Трябва да се търсят синергии между програмите на ЕС (ЕСИФ, „Хоризонт 2020“ и „Еразъм+“), но обикновено те са блокирани от противоречащи си условия.