15.4.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/1

---

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 7 януари 2014 година

относно предложение за регламент относно индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори

(CON/2014/2)

2014/C 113/01

Въведение и правно основание

На 18 октомври 2013 г. и на 28 октомври 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания съответно от Европейския парламент и от Съвета за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно индекси, използвани като референтни показатели за целите на финансови инструменти и финансови договори (1) (наричан по-долу „предложения регламент“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, засягащи приноса на Европейската система на централните банки за гладкото провеждане на политики, свързани със стабилността на финансовата система, както е посочено в член 127, параграф 5 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5 от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Цел на предложения регламент

1.1.   Предложеният регламент въвежда обща регулаторна рамка за регулиране на публикувани индекси, които служат като референтни показатели за определяне стойността на финансови инструменти и финансови договори, като например ипотечни кредитни споразумения, или за измерване резултатите на инвестиционни фондове, за да се гарантира тяхната достоверност и точност и така да се допринесе за функционирането на вътрешния пазар, като същевременно се постига висока степен на защита на потребителите и инвеститорите (2).

1.2.   Новата рамка урежда целия процес на определяне на референтни показатели от предоставянето на котировки или други входящи данни от пазарни участници, администрирането и контрола на референтния показател, до неговото разпространение и публикуване. По-специално предложеният регламент има за цел да направи референтните показатели по надеждни и стабилни, така че да бъде по-трудно тяхното манипулиране от участниците на пазара, и да направи процесите на определяне на референтни показатели като цяло по-прозрачни. Предложеният регламент има за цел да постигне това главно чрез засилване на надзорния контрол на качеството и методологията за предоставяне на входящи данни за индекси, които могат да бъдат използвани като референтни показатели (3), и чрез подобряване на управлението и контрола над субектите, администриращи изработването на референтни показатели. Съгласно предложената схема е необходимо администратори, намиращи се в Съюза, да подадат заявление за издаване на лиценз от компетентния орган на държавата на произход (4). Тъй като администраторите играят главна роля при определяне на референтни показатели и използват лична преценка за начина на трансформиране на входните данни в референтния показател, те трябва да приемат кодекс за поведение и да гарантират, че предоставянето на данни не се засяга от конфликт на интереси (5). Комисията има право да решава кои референтни показатели, разположени в Съюза, са „критични референтни показатели“ и да приема списък с такива референтни показатели на равнището на Съюза (6).

1.3.   По отношение на надзора и прилагането съгласно предложения регламент държавите членки трябва да посочат орган или органи, отговорни за тези задачи (7), и да информират Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за тези органи. За критични референтни показатели, доколкото съществува по-голяма вероятност те да имат трансгранични ефекти, компетентният орган за администратора трябва да сформира колегиум на компетентните органи, съставен от този орган, ЕОЦКП, компетентните органи за доставчиците на входящи данни и други компетентни органи, когато това е обосновано, и трябва също така да установи писмени процедури в рамките на колегиума, inter alia, по отношение на съдействието, което се предоставя на споменатия компетентен орган при прилагането на определени мерки, свързани със задължително предоставяне на входящи данни за критичния референтен показател (8). При липса на съгласие в рамките на колегиума относно необходимостта от предприемане на определени посочени мерки (9), компетентният орган за администратора може да приеме решение по въпроса, при условие че разминаванията със становищата на другите членове на колегиума и на ЕОЦКП, когато е приложимо, са напълно мотивирани. Освен това, когато, inter alia, компетентните органи не постигнат съгласие по отношение на писмените процедури или когато съществува несъгласие с предприета мярка, ЕОЦКП може да вземе решение по искане на друг член на колегиума или по своя инициатива в съответствие с процедурата на „обвързваща медиация“ (10). Предложеният регламент също така урежда режим на еквивалентност, администриран от ЕОЦКП за референтни показатели, администрирани от трета държава (11).

1.4.   Предложението също така допълва последните предложения на Комисията за включване на манипулирането на референтни показатели като пазарна злоупотреба, предмет на строги административни глоби в новия режим на пазарна злоупотреба (12). От международна гледна точка предложеният регламент се определя в съответствие с принципите за финансови показатели, издадени през юли 2013 г. от Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO) (13).

2.   Общи забележки

ЕЦБ подкрепя целта на предложения регламент за установяване на общ набор от правила на равнището на Съюза за процеса на определяне на референтни показатели за финансови инструменти (14) и финансови договори (15) в интерес на достоверността и надеждността на финансовите референтни показатели и по-широката загриженост за защита на инвеститори и потребители. ЕЦБ счита, че регулаторният отговор е обоснован и съразмерен на недостатъците, които са установени в процеса на определяне на референтни показатели. Възстановяването на достоверността и общественото доверие във финансовите референтни показатели е още по-важно след последното предполагаемо манипулиране на основните референтни показатели за междубанковия лихвен процент Libor и Euribor, което доведе до редица случаи на значителни глоби и твърдения за злоупотреба с други индекси. За Евросистемата поддържането на качеството на предоставяните входящи данни за тези индекси и интегритета на техния администратор са от критично значение с оглед запазването на достоверността и надеждността на тези основни референтни показатели.

В отговора на Евросистемата на обществената консултация на Комисията от 2012 г. относно регулирането на индексите (16), ЕЦБ подчерта системното значение на референтния показател Euribor за финансовата стабилност и отправи конкретни препоръки както за краткосрочни, така и за средно- и дългосрочни мерки за подобряване на достоверността и надеждността на Euribor и на други подобни референтни показатели. ЕЦБ заедно с националните централни банки (НЦБ) на Евросистемата също така е предоставяла отговори на Евросистемата на други подобни консултации относно бъдещето на индекси на референтни показатели както на равнището на Съюза, така и на международно равнище (17).

ЕЦБ също така желае да направи няколко забележки в перспектива относно реформата на критичните референтни показатели за лихвени проценти. Докато е постигнат напредък в укрепването на процеса на управление и възстановяването на доверието, необходимо е предприемането на допълнителни стъпки. ЕЦБ твърдо подкрепя пазарни инициативи, които имат за цел установяване на основани на сделки референтни проценти, които биха могли да съставляват жизнеспособни допълнения или заместители на Euribor и да подпомагат улесняването на пазарния избор в една променяща се финансова система, така че потребителите да могат да избират референтни проценти, които по-добре отговарят на техните потребности. Освен това при проектиране на нови референтни проценти е необходимо отчитане на основните принципи за референтни проценти, предложени от ЕОЦКП, Европейския банков орган (ЕБО) и IOSCO. Поради това ЕЦБ силно насърчава участниците на пазара да участват активно в процеса на проектиране на проценти, за да се гарантира, че полученият процент отговаря на пазарните нужди. Също така е много важно през тази преходна фаза към нови референтни проценти всяка рамка на Съюза да бъде работеща за участниците на пазара. Това е особено решаващо, тъй като предложеният регламент има много широк обхват. ЕЦБ също така желае да подчертае, че нейните специфични забележки по-долу са фокусирани основно върху въздействието на регламента върху основните референтни показатели за лихвени проценти.

3.   Специфични забележки

3.1.   Обхват, изключване на индекси и референтни показатели, изработени от централни банки и определение

3.1.1.   ЕЦБ подкрепя широкия обхват на приложение на предложения регламент, който обхваща всички референтни показатели, които се използват за определяне стойността на финансови инструменти, допуснати за търговия или търгувани на регулирани места, като например енергия, стоки и валутни деривати, както и финансови договори и стойността на инвестиционни фондове (18). Това е подходящо с оглед на мащабното и широкообхватно използване на референтни показатели на вътрешни и международни финансови пазари и оттук техния значителен потенциал за оказване на отрицателно влияние върху инвеститори и потребители на по-опростени финансови продукти като например ипотеки.

3.1.2.   ЕЦБ приветства изричното изключване от обхвата на предложения регламент на централни банки, които са членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), тъй като те вече са въвели системи за осигуряване на съответствие с неговите цели (19). ЕЦБ обаче предлага разширяване на изключението по отношение на всички централни банки, тъй като изработваните от тях референтни показатели и индекси вече подлежат на контрол от публични органи. Този контрол е предвиден да съответства на принципи, стандарти и процедури, които гарантират точността, достоверността и независимостта на референтните показатели и индекси (20). Също така би се получило дублиране за централни банки – и всъщност публични органи като цяло – да бъдат субекти на предложения регламент, при положение че администраторите ще подлежат на надзор от техния национален компетентен орган. Поради това не е необходимо да се включват централни банки и техни референтни показатели и индекси в предложения регламент (21) и ЕЦБ всъщност не би се противопоставила на разширяването на изключението по отношение на всички публичниоргани. Това съответства на принципите на IOSCO относно определяне на референтни показатели, за които в скорошен доклад се посочва, че администрирането на референтни показатели от национален орган, използвано за обществено-политически цели, не е в техния обхват (22).

Освен това по отношение на определението на „референтен показател на междубанковия лихвен процент“ (23) ЕЦБ отбелязва, че установеният в приложение II специален режим обхваща само тези референтни показатели, които са основани на лихвени проценти, при които банките могат да отпускат заеми на или да получават заеми от други банки. Според ЕЦБ режимът следва да бъде с по-малко ограничения и също така да включва референтни показатели, при които базовият актив е процентът, при който банките могат да отпускат заеми на или да получават заеми от пазара на едро (24). Пазарът на едро може да обхваща агенти, различни от банки.

3.2.   Достоверност и надеждност на референтния показател и лицензиране и надзор на администраторите  (25)

3.2.1.   ЕЦБ приветства факта, че входящите данни, които следва да се подават от доставчиците на данни, трябва да бъдат данни за сделки и че други данни могат да бъдат използвани, само ако наличните данни за сделки не са достатъчни, за да представляват точно и надеждно пазара или икономическата действителност, която се измерва с референтния показател, при условие че тези данни могат да бъдат проверени (26).

3.2.2.   Законодателните органи на Съюза обаче следва да обърнат особено внимание, за да гарантират, че при преследването на обоснованите цели на предложението затягането на регулаторните изисквания за администратори (27) няма да разубеди по невнимание новонавлизащите в такава критична функция и няма да обезкуражи твърде силно настоящите администратори от тази функция, особено през настоящия преходен период към възможни нови референтни проценти (28). Такива бариери за навлизане биха могли да доведат до недостатъчно оптимален списък на референтни показатели, които може да не отговарят на потребностите на потребителите.

3.2.3.   Освен това, с цел определяне къде е прагът от „50 % от сделките на пазара“, което се изисква в член 7, параграф 1, буква в) от предложения регламент, за да определи администраторът дали съществува базов пазар за референтни показатели, които не са въз основа на сделка, е необходимо изясняване на това как администраторът следва да достигне до стабилна и устойчива на оборване преценка за това, какво е пазар за целите на извършване на това определяне, имайки предвид че „пазар“ е икономическо понятие, което е извлечено от конкурентното право и което не е определено допълнително в предложения регламент.

3.2.4.   ЕЦБ също така отбелязва, че съгласно предложения регламент администраторите и доставчиците на входящи данни за референтни показатели в Съюза ще подлежат на надзор от компетентните органи, определени от държавите членки, и че за администраторите на референтни показатели ще е необходимо лицензиране от тези органи. ЕЦБ преди това е изложила своето становище (29), че поради системното значение на Euribor за финансовите пазари на Съюза и неговата роля в трансмисионния механизъм на паричната политика, европейските надзорни органи (ЕНО) следва да бъдат включени в надзора на процеса на определяне на лихвения процент Euribor. ЕЦБ счита, че органи като ЕОЦКП и ЕБО са в добра позиция да поемат такава роля. Поради което ЕЦБ приветства предложението Комисията да приема делегирани актове въз основа на технически стандарти, изготвени от ЕОЦКП по определени въпроси в процеса на определяне на референтни показатели, и предложеното правомощие на ЕОЦКП да провежда „обвързваща медиация“ при координиране на сътрудничество между компетентните органи в рамките на Съюза (30) и неговата роля при регистриране и заличаване от регистъра на администратори, разположени в трети държави (31). Освен това терминологията за разположение на юридически или физически лица, определена в предложения регламент, следва да бъде използвана последователно в целия текст (32). ЕЦБ също така приветства факта, че компетентните органи могат да делегират на ЕОЦКП някои от своите задачи съгласно предложения регламент при съгласие от страна на ЕОЦКП (33).

3.3.   Секторни изисквания, критични референтни показатели и задължително предоставяне на входящи данни  (34)

3.3.1.   Предложението съдържа регулаторни изисквания за различни видове референтни показатели и сектори и специален режим за „критични референтни показатели“ (35). ЕЦБ подкрепя елементите на такъв по-строг режим за критични референтни показатели. ЕЦБ също така приветства факта, че предложеният регламент предвижда задължително предоставяне на входящи данни от поднадзорни субекти за критичен референтен показател (36). Това е важен защитен механизъм в случай, който не може да бъде изключен, че е налице срив на пазара и предоставянето на входящи данни въз основа на сделки се изчерпа или не е налично (37). ЕЦБ е загрижена обаче, че настоящото определение на „критичен референтен показател“ (38), което изисква по-голямата част от доставчиците на входящи данни да бъдат поднадзорни субекти и финансовите инструменти да имат условна стойност „най-малко 500 милиарда евро“, не може да осигури достатъчно сигурна основа за възникване на нови критични референтни показатели, например за междубанкови лихвени проценти. Освен че съставлява потенциална бариера за навлизане, друг недостатък на предложеното определение е трудността при оценяване дали е достигнат числовият праг. Поради тази причина ЕЦБ намира за основателно да се запази по-гъвкаво определение, основано на съображения за финансова стабилност (39).

3.3.2.   ЕЦБ е сериозно загрижена за предложената формулировка на прага за пораждане на правомощието да се изисква задължително предоставяне на входящи данни. В сегашната си редакция член 14 предоставя на компетентния орган за администратора определени правомощия, които може да упражнява, за да осигури, че поднадзорните субекти продължават да предоставят входящи данни за референтния показател, като може да изиска от тях да предприемат други мерки (40), в случай когато „доставчиците на входящи данни, които представляват най-малко 20 % от доставчиците на входящи данни за изработването на критичен референтен показател, престанат да подават входящи данни или има достатъчно основания да се счита, че най-малко 20 % от доставчиците на входящи данни е възможно да престанат да предоставят данни през която и да е година“. Възможно е обаче да съществуват случаи, когато в продължение на няколко години няколко институции – членове на група, престават да предоставят входящи данни, но въпреки това през дадена година (текуща или календарна) броят на прекъсванията не достига 20 % от всички доставчици на входящи данни за референтния показател и по този начин не поражда правомощието на компетентния орган за намеса. Като резултат това може да доведе до бавна гибел на критичния референтен показател без възможността за използване на задължителна схема. Това може да има сериозни последици по отношение на представителността на групата. Макар администраторът да има задължение да гарантира, че входящите данни са получени от надеждна и представителна група или извадка от доставчици на входящи данни (41) без предизвикване на задължително предоставяне на входящи данни, недостатъците във входящите данни за референтния показател могат да имат сериозни последици върху финансовата стабилност и правилното функциониране на пазарите. С оглед на критичното естество на тези референтни показатели и имайки предвид съображенията за финансова стабилност и гладкото функциониране на пазара, ЕЦБ силно препоръчва да не се разчита на числов критерий, който лесно може да бъде заобиколен и който може никога да не бъде приведен в действие, а да се замени с качествени критерии, свързани със съображенията за финансова стабилност. Следователно ЕЦБ силно препоръчва от администратора да се изисква да оценява периодично и винаги когато размерът на групата бъде намален, дали групата остава представителна и по-специално дали намаляването на размера води до получаване на входящи данни от недостатъчно представителна съвкупност от доставчици на входящи данни (42). ЕЦБ отбелязва в това отношение, че член 7, параграф 1, буква б) от предложения регламент изисква от администратора да „получава входящите данни от надеждна и представителна група или извадка от доставчици на входящи данни, за да се гарантира, че определеният в резултат на това референтен показател е надежден и представителен за пазара или икономическата действителност, която той измерва („представителни доставчици на входящи данни“)“. В тази връзка ЕЦБ препоръчва член 14, параграф 2 да посочва изрично, че поднадзорните субекти, избрани да предоставят задължително входящи данни за изработване на критичен референтен показател, могат да включват поднадзорни субекти, които не са институции от групата.

3.3.3.   В случай на критични референтни показатели предложеният регламент също така изисква компетентните органи за доставчиците на входящи данни да „оказват съдействие“ на компетентния орган за администратора на референтния показател при изпълнението мерките, определени съгласно член 14, параграф 1, букви а) и б) (43), включително изискване за поднадзорни субекти задължително да предоставят входящи данни за изработване на референтния показател. ЕЦБ разбира, че когато компетентният орган за администратора е взел решение по някоя от тези мерки, но съществува несъгласие в колегиума относно предприетите мерки или не е постигнато съгласие относно писмените процедури, които следва да бъдат изготвени за прилагане на мерките от компетентния орган за администратора, въпросът може да бъде отнесен до ЕОЦКП, който може да вземе решение съгласно процедурата, посочена в член 19 от Регламент № 1095/2010.

3.4.   Сътрудничество в областта на надзора

По отношение на всеки критичен референтен показател предложеният регламент предвижда сформиране на колегиум на компетентните органи (44). ЕЦБ обаче е загрижена относно приложимостта на такава процедура в случай на критични референтни показатели, особено в извънредна ситуация като например срив на пазара. Освен това тези процедури не следва да засягат банковите надзорни отговорности на ЕЦБ съгласно регламента, с който на ЕЦБ се възлагат конкретни задачи в областта на пруденциалния надзор над кредитните институции (45). Този регламент възлага на ЕЦБ задачи в областта на пруденциалния надзор, а не задачи, свързани с надзора на извършването на дейност по отношение на кредитни институции (46). Поради което ЕЦБ разбира, че националните компетентни органи остават отговорни за надзора на референтните показатели. Все пак за премахване на възможни съмнения, че отговорността за надзора на финансовата дейност на институции, които попадат под единния надзорен механизъм (ЕНМ), остава върху националните компетентни органи, регламентът следва да посочва, че компетентният орган, определен от държавите членки, трябва да бъде национален компетентен орган.

3.5.   Прозрачност и защита на потребителите

3.5.1.   ЕЦБ отбелязва, че съгласно член 16, параграф 1 от предложения регламент администраторът е задължен да публикува входящите данни, използвани за определяне на референтния показател, веднага след публикуването на референтния показател с изключение на случаите, когато публикуването би имало сериозни неблагоприятни последствия за доставчиците на входящи данни или би се отразило неблагоприятно върху надеждността или достоверността на референтния показател, в който случай публикуването може да бъде отложено за период, който значително намалява тези последици. ЕЦБ разбира освен това, че разпоредбите на предложения регламент, които забраняват на компетентния орган, на неговите служители и на лица, на които компетентният орган е делегирал правомощията си, да разкриват „информация, по отношение на която се прилагат изискванията за професионална тайна“, пред други лица, не се прилагат по отношение на администратора на референтния показател и следователно не възпрепятстват администратора да публикува в крайна сметка входящите данни, дори когато съдържат информация от вида, посочен в член 16 от предложения регламент. Под съмнение е обаче дали тези данни предоставят допълнителна стойност на потребителите. Вместо това предложеният регламент следва да гарантира, че потребителите могат да бъдат сигурни по отношение на надеждността на данните чрез техния надлежен контрол, надзор, архивиране и одит. Освен това по отношение на референтни показатели въз основа на сделка могат да възникнат ситуации, при които входящите данни, които се публикуват, включват данни, които са с чувствителен от търговска гледна точка характер или са предмет на търговска тайна, например ако във входящите данни са включени данни за обема за сделки. Поради което администраторът не следва да бъде задължен да публикува данните дори и със забавяне, освен ако съответният доставчик на входящи данни е дал своето предварително одобрение, а ще бъде достатъчно за администратора да бъде задължен да съхранява данните за определени период, през който компетентният орган би имал достъп до тях при поискване (47). Това би представлявало по-малко бреме за доставчиците на входящи данни, при което се дава възможност на компетентният орган за администратора да има достъп до данните, за да контролира тяхната точност и достатъчност.

3.5.2.   Разпоредбите за прозрачност задължават администратора на референтен показател да публикува процедура относно действията, които трябва да бъдат предприети в случай на съществени промени в референтния показател или негово прекратяване. Подобно на това поднадзорните субекти и потребителите също са задължени да публикуват строги планове, в които излагат действията, които биха предприели в такъв случай (48). Все пак нито тези разпоредби, нито разпоредбите, касаещи преходния режим (49), установяват изискване за планове за действие при извънредни ситуации в случай на внезапно прекратяване на референтен показател. Поради това ЕЦБ препоръчва предложеният регламент да включва изискване за администратора на референтния показател да разработи свои процедури за извънредни ситуации при пълна прозрачност по отношение на крайните потребители на индексите. Предлага се тези разпоредби да са включени в кодекса за поведение на администратора на референтния показател като допълнително изискване съгласно параграф 1 от раздел Г на приложение I към предложения регламент (50).

3.5.3.   Поднадзорни субекти като например кредитни институции се задължават да преценяват, дали е уместно за потребителя стойността на финансовия договор, който ще бъде сключен с него, да бъде определена въз основа на референтния показател. При осигуряване на неговата уместност субектът се задължава да получи необходимата информация относно този референтен показател, включително публичната декларация на администратора за показателя (51). ЕЦБ препоръчва законодателните органи на Съюза да пояснят как това задължение ще бъде отразено в предложението на Комисията относно договорите за кредити за жилищни имоти (52), тъй като предложеният регламент включва ипотеки в определението на финансови договори.

3.6.   Използване на референтни показатели, изработени от администратори от трета държава  (53)

3.6.1.   ЕЦБ отбелязва, че съгласно предложения режим на еквивалентност в член 20, референтни показатели, изработвани от администратори, установени в трета държава, следва да отговарят на някои определени условия преди да могат да бъдат използвани от поднадзорни субекти в Съюза, включително получаване на решение от Комисията, с което се признава, че тяхната правна уредба и надзорна практика са еквивалентни на тези по предложения регламент. ЕЦБ също така отбелязва, че такива референтни показатели изглежда не се ползват от преходните разпоредби съгласно член 39, тъй като те уреждат само съществуващи референтни показатели, чийто администратор трябва да подаде заявление за издаване на лиценз пред компетентния орган на държавата членка, където е разположен администратора, т.е. администратори, разположени в Съюза.

3.6.2.   ЕЦБ е загрижена относно приложимостта на предложения режим на еквивалентност, особено ако бъде въведен едновременно с другите разпоредби на предложения регламент. Стойността на множество важни инвестиционни продукти в Съюза, особено в деривативи и инвестиционни фондове, се определя въз основа на референтни показатели, които не са от Съюза. Въпреки че IOSCO е публикувал принципи на определяне на референтни показатели и насърчава държавите да ги прилагат (54), всяка държава решава самостоятелно за това и следователно не е сигурно дали всички членове на IOSCO ще ги приложат чрез законодателство. Тъй като положителното решение на Комисията за еквивалентност съгласно предложения регламент трябва да постановява, че правната уредба на третата държава гарантира, че изискванията на регламента, включително изискванията за управлението и контрола по отношение на администратори, са правно обвързващи и подлежат на ефективен надзор и прилагане (55), може да се окаже трудно за много правни уредби на трети държави, включително тези на държави от Г-20, да удовлетворят условията за еквивалентност, например когато те не подчиняват техния администратор и доставчици на входящи данни на надзорни изисквания (56). В резултат на това широк диапазон от продукти, чиято стойност се определя въз основа на референтни показатели, администрирани от трета държава, би следвало да бъдат изтеглени, като потенциалното въздействие на такава мярка върху финансовата стабилност би могло да бъде значително.

3.6.3.   Освен това ЕЦБ отбелязва, че предложеният режим на еквивалентност не предоставя ясни насоки относно последиците за договори, чиято стойност понастоящем се определя въз основа на такива референтни показатели, в случай че тези референтни показатели не издържат теста за еквивалентност, тъй като преходните разпоредби в член 39 изглежда се прилагат само за референтни показатели на Съюза.

3.6.4.   Поради тези причини вместо да се изостави използването на референтни показатели които не са от Съюза, ЕЦБ приканва законодателните органи на Съюза да разгледат въвеждането като минимум на по-дълъг период на прилагане на режима на еквивалентност, при който подбрани широко използвани референтни показатели, администрирани в трети държави, по-специално държави от Г-20, биха могли да продължат да бъдат използвани в Съюза до края на по-дългия преходен период от три години. За такива референтни показатели администраторът от трета държава ще бъде задължен да докаже съответствие с принципите на IOSCO в контекста на неговата национална правна уредба. В резултат референтните показатели биха били временно освободени от изискванията за еквивалентност, предвидени в член 20 от предложения регламент. Все пак е важно да се постигне баланс между загрижеността за финансовата стабилност в рамките на Съюза и по-широката загриженост за условията на равнопоставеност между всички администратори на критични референтни показатели, които са широко използвани в Съюза. За постигането на такъв баланс ЕЦБ предвижда роля за ЕОЦКП периодично да извършва преглед от името на Комисията дали все още е гарантирано отсроченото прилагане на режима на еквивалентност за администратори, установени извън Съюза (57).

4.   Други международни аспекти

В отговора на Евросистемата на консултацията на Комисията от септември 2012 г. относно регулирането на индексите (58), ЕЦБ подчерта важността в тази област на осигуряване на подходяща координация на законодателните инициативи на национално равнище и на равнището на Съюза с международните инициативи. В тази връзка ЕЦБ отбелязва, че Координационната група за бюджетния сектор на Съвета за финансова стабилност, на която ЕЦБ е член, понастоящем разглежда бъдещето на финансовите референтни показатели за банковия сектор заедно с участници на пазара.

Когато ЕЦБ препоръчва изменения на предложения регламент, в приложението са представени конкретните предложения за изменения с обяснителен текст към тях.

---

(1)  COM(2013) 641 окончателен.

(2)  Вж. член 1 от предложения регламент. Обхватът на предложения регламент е широк, обхващайки широк набор от индекси на референтни показатели, включително всички референтни показатели, които са използвани за определяне стойността на финансови инструменти, допуснати за търговия или търгувани на регулирани места, като например енергия, стоки и валутни деривати.

(3)  Вж. членове 7 и 8 от предложения регламент.

(4)  Вж. член 22 от предложения регламент. Следователно, както посочва член 19, поднадзорните субекти могат да използват референтен показател, обхванат от предложения регламент, ако той е изработен от администратор, лицензиран в съответствие с член 23 или регистриран в съответствие с член 21.

(5)  Например ако членството на администратора или ръководена от него група включва участници на пазара, които предоставят входящи данни за индекса.

(6)  Вж. член 13 от предложения регламент. По отношение на критични референтни показатели администраторите трябва да представят проект на кодекса за поведение и да получат одобрение от компетентния орган.

(7)  Вж. член 29 от предложения регламент. Надзорните и разследващите правомощия на компетентните органи са посочени в член 30, а техните правомощия да налагат административни санкции — в член 31.

(8)  Вж. член 34, параграфи 1 и 6 от предложения регламент. Съответната мярка, свързана със задължително предоставяне на входящи данни, е посочена в член 14, параграф 1, букви а) и б).

(9)  Това включва мерки, засягащи задължително предоставяне на входящи данни (член 14), лицензиране на администратори (членове 23 и 24) и административни мерки и санкции (член 31).

(10)  Това е установено в член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(11)  Вж. дял V от предложения регламент. Администратори на референтни показатели от трета държава трябва да съобщят и регистрират референтния показател в ЕОЦКП, а Комисията трябва да одобри регулаторния режим на третата държава като еквивалентен на режима на Съюза преди да може да се използва от поднадзорни субекти на Съюза.

(12)  Вж. изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), COM(2012) 421 окончателен и изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните санкции за злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара, COM(2012) 420 окончателен.

(13)  Вж. окончателния доклад на IOSCO относно принципите за финансови показатели от 17 юли 2013 г., достъпен на уебсайта на IOSCO www.iosco.org.

(14)  Вж. член 3, параграф 1, точка 13 от предложения регламент.

(15)  Съгласно член 3, параграф 1, точка 15 от предложения регламент това са кредитни споразумения и кредитни споразумения за жилищни имоти, определени в съответните директиви на Съюза.

(16)  Вж. Обществена консултация на Европейската комисия относно регулирането на индексите – отговор на Евросистемата, ноември 2012 г., стр. 2—3, достъпно на www.ecb.europa.eu.

(17)  Вж. Отговор на Евросистемата на обществената консултация на ЕБО и ЕОЦКП относно принципите за процесите на определяне на референтни показатели в ЕС и отговора на Евросистемата на консултативния доклад на IOSCO относно финансовите референтни показатели, и двата публикувани през февруари 2013 г.

(18)  Фондове на паричния пазар (ФПП) също така могат да използват индекси за определяне на цената на финансови инструменти, които търгуват. Виж предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно фондовете на паричния пазар, COM(2013) 615 окончателен, който задължава ФПП, ако методът на оценяване по пазарни цени не е възможен, да оценяват активите си въз основа на модел, което е методология от типа на референтния показател (виж по-специално съображение 41 и член 2, параграф 10 от този предложен регламент). ФПП обикновено се структурират като лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, или като предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, и като такива вече са включени в определението за поднадзорни субекти (вж. член 3, параграф 1, точка 14, букви д) и е) от предложения регламент).

(19)  Вж. член 2, параграф 2, буква а) и съображение 16 от предложения регламент.

(20)  Вж. изменения 1—3.

(21)  В тази връзка се отбелязва, че в проектодоклада на Комисията по икономически и парични въпроси (КИПВ) към Европейския парламент от 15 ноември 2013 г. се предлага включване на НЦБ в обхвата на предложения регламент (вж. изменение 20 от проектодоклада). В него обаче се признава (съображение 20), че „възлагане на изчисляването на подизпълнител, когато не е налице упражняване на лична преценка при прилагането на формулата, не означава, че изчисляващият е администратор за целите на настоящия регламент.“ Проектодокладът все още не е гласуван от Комисията. Достъпен на уебсайта на Европейския парламент www.europarl.europa.eu.

(22)  Окончателен доклад на IOSCO относно принципите за финансови показатели, вж. бележка под линия 13.

(23)  Вж. член 3, параграф 1, точка 19 и приложение II към предложения регламент.

(24)  Вж. изменение 5. Вж. също така главата за референтни лихвени проценти в Месечния бюлетин на ЕЦБ от 6 октомври 2013 г., стр. 69, достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(25)  Вж. дялове II и VI от предложения регламент.

(26)  Вж. член 7, параграф 1, буква а) от предложения регламент.

(27)  Вж. глава 1 на дял II от предложения регламент.

(28)  Вж. параграф 3.3.2, където се подчертават опасенията относно приложимостта на праговете за задължително предоставяне на входящи данни.

(29)  Вж. Обществена консултация на Европейската комисия относно регулирането на индексите – отговор на Евросистемата, ноември 2012 г., стр. 3.

(30)  Това е уредено в член 34 от предложения регламент във връзка с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(31)  Вж. членове 20 и 21 от предложения регламент.

(32)  Вж. изменение 9 във връзка с член 20, параграф 1, където е използван терминът „администратор, установен в трета държава“.

(33)  Вж. член 26, параграф 2 от предложения регламент.

(34)  Вж. дял III от предложения регламент.

(35)  Вж. член 3, параграф 1, точка 21 (определение) и член 13 от предложения регламент. По-специално администраторът на критичен референтен показател се задължава да представи проект на неговия кодекс за поведение на националния компетентен орган, който проверява неговото съответствие с регламента.

(36)  Вж. член 14 от предложения регламент.

(37)  Вж. Отговор на Евросистемата на обществената консултация на ЕБО и ЕОЦКП, вж. бележка под линия 17.

(38)  Вж. член 3, параграф 1,точка 21 от предложения регламент.

(39)  Вж. изменение 6.

(40)  Вж. член 14, параграф 1, букви а)—в) от предложения регламент.

(41)  Вж. член 7, параграф 1, буква б) във връзка с раздел В на приложение I към предложеният регламент.

(42)  Вж. изменение 6.

(43)  Тази разпоредба предоставя на компетентния орган за администратора правомощията а) да изисква поднадзорните субекти да предоставят входящи данни на администратора в съответствие с методиката, кодекса за поведение или други правила и б) да определя формата и срока, в които трябва да бъдат предоставени входящите данни. Изискването за оказване на съдействие е установено в член 14, параграф 3.

(44)  Вж. член 34, параграфи 1 и 2 от предложения регламент.

(45)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63). Вж. също Регламент (ЕС) № 1022/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с предоставянето на конкретни задачи на Европейската централна банка съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 5).

(46)  Вж. член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1024/2013.

(47)  Вж. член 16 от предложения регламент и изменение 7.

(48)  Вж. членове 17 и 39 от предложения регламент.

(49)  Член 39 от предложения регламент.

(50)  Вж. изменения 8 и 18.

(51)  Вж. член 18, параграф 1 от предложения регламент.

(52)  Вж. предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти, COM(2011) 142 окончателен.

(53)  Вж. членове 20 и 21.

(54)  Вж. бележка под линия 13, виж също така последното комюнике на IOSCO от ноември 2013 г.

(55)  Вж. член 20, параграф 2, буква б) във връзка с член 5 от предложения регламент.

(56)  Например защото администраторът е нерегулирано пазарно сдружение. Въз основа на обратна информация от участници на пазара ЕЦБ разбира, че малко юрисдикции извън Съюза възнамеряват да регулират друго, освен основни референтни показатели на лихвени проценти и определени валутни и стокови референтни показатели.

(57)  Вж. изменение 16.

(58)  Вж. Обществена консултация на Европейската комисия относно регулирането на индексите – отговор на Евросистемата, ноември 2012 г., стр. 8.

---

---