Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета от […] г. за създаване на програма на Общността за подкрепа на специфични дейности в областта на финансовите услуги, финансовото отчитане и одита“

COM(2009) 14 окончателен – 2009/0001 (COD)

2009/C 228/13

На 3 февруари 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

На 24 февруари 2009 г. Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 452-ата си пленарна сесия на 24 и 25 март 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н BURANI за главен докладчик и прие настоящото становище с 95 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“.

1.   Резюме и заключения

2.   Въведение

3.   Бележки и коментари

3.1   Комитетът одобрява инициативата на Комисията, с която се цели предоставянето на все по-усъвършенствани инструменти за надзор на финансовия сектор, в духа на препоръките на групата, ръководена от г-н de Larosière; освен това, Комитетът отбелязва, че не съществува никакво нововъведение, нито по отношение на задачата и функциите на трите правни структури, за които са предназначени субсидиите, нито по отношение на комитетите, на които се предоставят финансови средства. Следователно, финансовият принос служи за подобряване на настоящото положение: свидетелство, че структурите сами по себе си вдъхват доверие, но така също и че необходимостта от подобряване и усъвършенстване на тяхната дейност е осезателна.

3.2   Двата органа, действащи в областта на финансовото отчитане, ФКМСС и ЕКГФО, са източник на висококачествени международни принципи в областта на счетоводството, частично транспонирани в общностното законодателство. Според Комисията те гарантират „на инвеститори, кредитори и други заинтересовани лица достъп до навременна, надеждна и релевантна информация за финансовото състояние на дружествата“. Тези твърдения бяха опровергани от фактите: преди започването на каквато и да било реформа е необходимо отговорните лица да отговорят на въпроса дали провалът е бил обусловен от пропуски в счетоводните принципи или от тяхното неправилно прилагане.

3.2.1   Комисията ясно подчертава, че в най-деликатния сектор, в който се проявиха най-големите пропуски, а именно секторът на пазара на ценни книжа, където се прилагат стандартите на ФКМСС и ЕКГФО, независимостта от „неправомерно влияние от страна на заинтересовани страни“ и от „недиверсифицирано, доброволно финансиране от заинтересованите страни“ е от ключова важност и е едно от основанията за субсидиите. В миналото този въпрос беше повдигнат от Съвета по икономически и финансови въпроси и от Европейския парламент, но днес възниква друг въпрос: тъй като тези институции се нуждаят от средства за изпълнение на деликатните си функции, дали една „субсидия“ е достатъчна, за да се гарантира тяхната независимост? ЕИСК смята, че този въпрос заслужава да се обмисли по-задълбочено.

3.3   Същото важи и за сферата на одита, във връзка със субсидията, отпусната на НСПИ, надзорния орган за процеса на приемане на МСО (международните стандарти за одит), и за други дейности от обществен интерес, провеждани от МФС (Международната федерация на счетоводителите). Възможното включване на принципите на МСО в правото на Общността (директива 2006/43/ЕО) оправдава интереса за неутралност на стандартите и присъствието на Комисията, с двама членове от десет, в ръководните органи на НСПИ.

3.4   В заключение на темата за „субсидиите“, ЕИСК споделя мнението на Комисията относно необходимостта на различните органи, отговорни за международните стандарти, да се предоставят достатъчно средства, за да се гарантира функционирането и независимостта им. Този аспект се споменава многократно, понякога недвусмислено, понякога не толкова, което е ясен знак за съществуването на проблем в същината: тези органи са били създадени от професионалисти с цел да предоставят норми и стандарти, предназначени за самите професионалисти; частният им характер не се променя, дори и когато нормите и стандартите им се включат в публичното законодателство. В такъв случай разделянето, в рамките на самия орган, на обществения интерес от дейността, извършвана в полза на професионалистите, се превръща в трудна задача, тъй като същите законно осъществяват контрола над тази дейност.

3.5   Финансовите средства за комитетите за надзор са предназначени по–специално за дейности по обучение на персонала на националните органи и за управление на проекти за информационни технологии. Както вече беше споменато, тези комитети са независими консултативни органи, създадени от Комисията и съставени от националните органи. Обучението на персонала (препоръка 19 от доклада на групата на г-н de Larosière) и управлението на проекти със сигурност представляват важна задача, която, освен това, е напълно в полза на държавите-членки: ЕИСК не вижда защо тези дейности да не се финансират от самите държави-членки, вместо със средства на Общността.

3.6   В заключение на предложението си, Комисията смята, че трябва да включи критерий за гъвкавост при определянето на адресатите на субсидиите: след по-задълбочено обсъждане на начините за справяне с кризата би могло да се окаже, че е необходимо да се създадат нови органи или да се предоставят нови задачи на вече съществуващите, както може да се наложи и към вече определените бенефициери да се прибавят нови. ЕИСК не възразява, но привлича вниманието към необходимостта да се избегне ненужното увеличаване на броя на включените в програмата органи: по-добре е да се разширят, доколкото е възможно, функциите на съществуващите органи.