19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/17

1.1

Въпросът с енергийните доставки, разнообразяването на енергийните източници, развитието на възобновяемите енергийни източници ще бъде един от основните въпроси пред бъдещето на Европа, равновесието в световен план и усилията за ограничаване на изменението на климата.

1.2

ЕИСК счита, че Европейският съюз разполага с подходящата структура, за да играе важна роля в световната конфронтация, породена от надпреварата за енергийни ресурси и борбата с изменението на климата, защото има необходимия мащаб, за да може да окаже реално политическо влияние в международните преговори.

1.3

Отбелязва със задоволство, че проектът за договор от Лисабон включва дял ХХ, посветен на енергетиката, който ще подсили правното основание за дейността на Европейския съюз в тази област.

1.4

ЕИСК подчертава решаващото значение на научните изследвания и разработки в областта на устойчивата енергия и устойчивата околна среда и изтъква значението на правилното разпределение на ресурсите. Следва да се проучи внимателно насърчаването на някои енергийни източници и енергийни технологии, както и технологии за намаляване на тяхното потребление и минимизиране на емисиите, за които разумно може да се смята, че няма да постигнат икономически баланс, за да не се пилеят обществени средства чрез субсидии за безперспективни технологии. Обратно, средства следва да се отделят за проучвания за технологии, за които научната общност смята, че са обещаващи. Например технологиите за минимизиране на емисиите или улавяне на парниковите газове, енергийната ефективност, чистите въглища, превозните средства, задвижвани чрез електричество или други алтернативни енергии, горивните клетки, слънчевата енергия, енергийната ефективност от оползотворяването на отпадъците, ядрения синтез, унищожаването на ядрените отпадъци и т.н.

1.5

Той настоява също така върху значението от енергийната ефективност на съоръженията и сградите.

1.6

ЕИСК счита, че е необходимо на европейско равнище да се провежда реална политика на закупуване, за да се прекрати натискът, оказван от производителите, които понякога са много организирани и препоръчва координиране на европейско ниво на енергийните политики и на позициите в рамките на международните организации като СТО, ООН, НАТО, ОИРС.

1.7

Подчертава значението на разнообразяването на източниците на доставки и препоръчва конструктивно, но предпазливо отношение спрямо партньорствата с Русия и републиките от Кавказ и Централна Азия.

1.8

Той настоява върху факта, че би било подходящо да се проучи възможността за възобновяване на програмите за ядрена енергия в държавите, в които има консенсус по тази тема и да се засилят научните изследвания в областта на рециклирането на отпадъците. Той насърчава също така развитието на проучванията върху ядрения синтез в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания за Евратом и чрез инициативата ITER.

1.9

Комитетът счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството и координацията в областта на енергийната политика, представителството и действията в международните организации, да се развие политиката на съседство в областта на енергията и да се планира възможността за постепенно въвеждане на обща енергийна политика, която да се опира евентуално на собствените институции. Смята също така, че търговският подем на възобновяемите енергии, който се наблюдава във всички държави-членки, е нова територия, която показва интереса на гражданите; това положение, което съвпада с новия характер на общата политика, определена в Договора от Лисабон, може да се окаже стратегическа възможност за нейното приемане и развитие.

2.1.1

Международната агенция по енергетика очаква световното търсене на енергия да нарасне с 55 % до 2030 г.

2.1.2

Самият Европейският съюз е изключително зависим от доставките на твърди изкопаеми горива, нефтени продукти и природен газ, като се очаква тази зависимост да се увеличи още през следващите години. Европейският съюз зависи на 80 % за изкопаемите горива, като се очаква вносът на енергия да нарасне от 50 на 70 % до 2030 г.

2.1.3

Очаква се след 2050 г. доказаните нефтени запаси да намалеят, но други неексплоатирани днес ресурси ще станат икономически експлоатируеми в бъдеще поради нарастващото търсене и напредъка в технологиите.

2.1.4

Преходът към друга енергия е неизбежен, но ще бъде труден. Но светът вече веднъж е преживял такива промени, особено през 19-и век, когато се е преминало от горива от биомаса (основно дърва) към въглища, а по-късно и към нефта. Но днес ние все още не разполагаме с достатъчно средства да експлоатираме възобновяемите енергии, така че да се извърши промяна, сравнима с тази през 19-и век.

2.1.5

Трудностите се дължат на множество фактори: енергийна плътност, необходими площи за производство за биогорива (за сметка на други дейности, включително земеделски), непостоянния и трудно прогнозируем характер на източниците (вятър, слънчева енергия, приливи), които изисква внимателно планиране на възможностите за съхранение, географското разпределение на възобновяемите източници на енергия. Що се отнася до ядрената енергия, ако се предположи, че се впуснем в много амбициозна политика на обновяване и изграждане на централи, световната ядрена промишленост не би била в състояние да отговори на търсенето.

2.1.6

Европа се характеризира със силна енергийна зависимост. Понастоящем тя покрива 50 % от нуждите си от енергия с внос, като се очаква тази зависимост да достигне 70 % до 2030 г. По този начин Европа ще бъде зависима на 90 % за нефта и на 70 % за природния газ!

2.1.7

През м. март 2006 г. Европейският съвет изготви тревожен доклад, в който беше отбелязано:

Тази будеща загриженост констатация е вдъхновила предложенията, съдържащи се в новия енергиен пакет, който до известна степен дава отговор на предизвикателствата, които трябва да се преодолеят.

2.1.8

Европейските ръководители са изправени пред двоен проблем: от една страна, изчерпването на първоначалните традиционни ресурси и, от друга страна, проблемната географска локализация на ресурсите, като по-голямата част се намират в политически нестабилни страни, които биха могли да използват ресурсите като средство за натиск върху зависими страни, както вече се е случвало.

2.2.1

Всяка държава-членка на Европейския съюз е засегната, но е очевидно, че разпокъсаните индивидуални действия не помагат срещу производителите, които често са организирани.

2.2.2

Ето защо държавите-членки имат интерес да направят блок и да използват Европейския съюз като ефикасен инструмент за изграждане на обща енергийна политика, чието основание и цел да бъде по-добре овладяно потребление и разнообразяване на доставките.

2.2.3

Европейският съюз притежава подходящия мащаб и разполага с институционални инструменти. Той е в състояние да развива транснационални политики, да координира националните политики, да бъде в основата на по-голямо европейско сближаване в енергийната област и накрая да развива енергийна политика спрямо трети страни.

2.2.4

Накрая остава да добавим, че след отхвърлянето на проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа и в съответствие с Договора от Лисабон, европейската енергийна политика би могла да се превърне в обединителен фактор и доказателство за конкретната полза от Европейския съюз.

2.3.1

Днес Европейският съюз няма правомощия в областта на енергетиката. Предоставянето на такива правомощия е едно от важните нововъведения на проекта за договор от Лисабон.

2.3.2

Вярно е, че в момента на създаването на Европейската икономическа общност, Евратом от една страна и ЕОВС от друга страна решаваха значителна част от енергийните въпроси по онова време.

2.3.3

Означава ли това, че Европейският съюз не е предприел никакви действия в енергийната област?

2.3.4

Разбира се, че не: от една страна, на основание на член 308 от Договора за ЕО, той разви реална енергийна политика, а от друга страна — на основание член 154 от Договора за ЕО — политика в областта на трансевропейските енергийни мрежи (срв. Решение № 1364/2006/ЕО). Накрая правилата за вътрешния пазар и конкуренцията бяха, разбира се, приложени към енергийния пазар (Директива 2003/55/ЕО относно отварянето на пазара на природен газ, Директива 2003/54/ЕО за електричеството, Директива 90/37/ЕИО, изменена с Директива 93/87/ЕИО относно прозрачността на цените на природния газ и електроенергията). Първите резултати от това отваряне на пазарите и от края на държавните монополи понякога изглеждаха обезпокоителни по отношение нивото на цените на електроенергията, но в интерес на истината, нарастването на цените, което беше констатирано понякога, се дължи преди всичко на нарасналото световно търсене на ограничени, а понякога обречени на изчезване ресурси.

2.3.5

Към това следва да се добавят текстовете на Комисията, които не са част от законодателно предложение, а по-скоро от „мекото законодателство“: Зелена книга за европейска стратегия за сигурност на доставките (28 ноември 2008 г.), Съобщение „Към европейска стратегия за сигурност на енергийните доставки“ (26 юни 2002 г.), Зелена книга „Енергийната ефективност или да направим повече с по-малко“, план за действие за периода 2007-2012 г. (19 октомври 2006 г.), Съобщение относно Фонда за енергийна ефективност в световен мащаб и възобновяеми източници на енергия (6 октомври 2006 г.).

2.3.6

Европейският съюз многократно е обсъждал енергийни въпроси, но неговите действия се основаваха на малко несигурна правна основа — член 308 от Договора за ЕО, наречен гъвкава клауза, който гласи: „Ако се окаже необходимо предприемането на действия от страна на Общността за постигане, в хода на функционирането на общия пазар, на една от целите на Общността, а този договор не е предвидил необходимите правомощия за това, Съветът, действайки с единодушие по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент, приема следните актове“. Съюзът подхождаше и индиректно по въпроса, като използваше правилата в сила за вътрешния пазар, конкуренцията и околната среда. Подходът му беше, поне видимо, по-скоро технически и юридически, а не политически.

2.3.7

Именно затова, предвид огромната важност на енергийния въпрос, както за ежедневието на европейците, така и за икономическия живот или стабилността на света, Договорът от Лисабон съдържа член 176, посветен на енергетиката, който определя целите на Съюза в областта на енергетиката „предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда“ и „в духа на солидарност между държавите-членки“.

2.3.8

В рамките на бъдещия договор европейската енергийна политика си поставя следните цели:

2.3.9

Тази политика попада в сферата на споделената компетентност, където правилото, което се прилага, е вземане на решенията с квалифицирано мнозинство, с изключение на данъчните въпроси, които се гласуват с единодушие. При все това в член 176а, параграф 2 се уточнява, че „правото на дадена държава-членка да определя условията за използване на енергийните си ресурси, да избира между различни енергийни източници и да определя общата структура на енергийното си снабдяване“ не се засяга от предприетите мерки за постигане на целите, посочени в първия параграф на този нов член.

2.3.10

Европейският съюз ще разполага с правомощие, първият необходим инструмент за по-засилени и по-конкретни действия. Достатъчен ли ще бъде този инструмент или трябва да се отиде по-далеч в институционален план? Но преди да се разработи този инструмент, следва да се дефинират политиките, а те могат да еволюират под общото въздействие на външните обстоятелства и развитието на услугите и техниката.

3.1

До момента европейските енергийни политики се определяха от икономически императиви и/или такива, свързани с устойчивото развитие: желание да се либерализира енергийният пазар с директиви и политика, свързана с мрежовите индустрии, политика за насърчаване на енергийната ефективност, политика за насърчаване и разработване на възобновяеми енергии, борба срещу емисиите на СО2 и т.н.

3.2

В известен смисъл Европейският съюз, който до момента не притежаваше правомощия в областта на енергетиката, имаше индиректен подход по въпроса, като прилагаше правилата, отнасящи се до вътрешния пазар, конкуренцията и околната среда. Подходът беше, поне видимо, по-скоро технически и юридически, отколкото политически.

3.3

Това не му е попречило, както стана видно, да има значителна законодателна и теоретична дейност по отношение на енергетиката. Съвсем скоро той публикува (19.9.2007 г.) серия от законодателни предложения за изменение на действащите текстове (изменение на регламента относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия, регламент за създаване на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори, изменение на регламента относно условията за достъп до газопреносните мрежи, изменение на директивите относно общите правила за вътрешния пазар на газ и електроенергия).

3.4

Ако Договорът от Лисабон бъде ратифициран в този си вид, Съюзът ще може да се занимава с този важен политически въпрос по по-ясен и по-директен начин. Но юридическата компетентност не решава сама по себе си всички политически, икономически и социални трудности. На всички е ясно, че съществуват много различни възможности за избор на национална политика, особено по отношение на ядрената енергия. От провеждането на неформалната среща на върха в Hampton Court, Европейският съвет определи основите на истинска европейска енергийна политика, която дава конкретна форма на новия енергиен пакет, изготвен от ГД „Енергeтика и транспорт“ и ГД „Околна среда“.

3.5

Бяхме свидетели на това, че Европейският съюз първоначално поиска да използва пазарните механизми, желаейки да създаде конкурентоспособен пазар, който се очакваше да бъде по-ефикасен, и да постигне благодарение на трансевропейските енергийни мрежи взаимосвързан пазар.

3.6

Той искаше също така да насърчи енергийната ефективност, особено в секторите с най-голямо потребление на енергия: отоплението и климатичните инсталации на сградите, производството и транспорта.

3.7

Известно е, че амбициозната цел, който си поставя планът за действие за периода 2007-2012 г. (м.октомври 2006 г.), е да бъдат реализирани 20 % икономии от годишното потребление на електроенергия до 2020 г., което означава икономия от около 1,5 % годишно енергийна интензивност до 2020 г.

3.8

Съюзът също така силно настояваше върху необходимостта от разработването на възобновяема енергия. Тук отново целта, която си поставя Европейският съюз, е много амбициозна, тъй като до 2020 г. трябва да се достигне 20 % дял от общото енергийно потребление, като освен това да бъде поставена и минимална задължителна цел от 10 % за биогоривата (пътна карта за възобновяема енергия от 10 януари 2007 г.).

3.9

Тези енергии, обаче, имат все още редица недостатъци в сравнение с енергията от изкопаеми горива: по-малка енергийна плътност, заемане на пространство (например фотоволтаични полета), непостоянно производство и, разбира се, разходи за въпросните технологии. Затова, въпреки че относително скъпоструващите недостатъци намаляват прогресивно, преходът към тези технологии вероятно ще бъде постепенен и дълъг, освен ако не получи значително по-голяма политическа и финансова подкрепа, и че са необходими сериозни проучвания на въздействието за всички нови източници на енергия (срв. OECD Observer, м. декември 2006 г., бр. 258/259 „21st century energy: Some sobering thoughts“ от Vaclav Smil).

3.10

По отношение на енергията с транспортно приложение Комисията проявява интерес по-специално към насърчаването на употребата на биогоривата, както и на горивните клетки и водорода. При все това планираното мащабно развитие на биогоривата, обаче повдига някои проблеми. В действителност горивните клетки са високоефективни преобразуватели на енергия, като по този начин позволяват значително намаляване на производството на парникови газове и замърсители. При все това е малко вероятно тези технологии да се утвърдят бързо на пазара.

3.11

Именно поради тази причина, в духа на Седмата рамкова програма за научни изследвания и съвместни технологични инициативи с цел създаване на публично-частни партньорства, Комисията предложи регламент за създаване на съвместно предприятие за горивни клетки и водород (СОМ (2007) 571 окончателен) с цел прилагането на програмата за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в Европа в областта на горивните клетки и водорода.

3.12

Във връзка с разработването на пазара на моторни превозни средства, задвижвани с водород, Комисията предложи също така регламент относно типовото одобрение на тези превозни средства (СОМ(2007) 593 окончателен), за да може стандартите да не варират от една държава-членка в друга, което би затруднило разпространението на тази технология.

4.1

Търсенето на енергия от изкопаеми горива ще продължи да бъде значително и от жизнено важно значение. Поради тази причина обсъжданията трябва неизбежно да бъдат насочени към този факт и трябва да бъдем реалисти по отношение на енергията от възобновяеми източници.

4.2

Ето защо е необходимо държавите-членки на Европейския съюз да изготвят съгласувана политика по отношение на държавите-производителки на изкопаеми горива в „духа на солидарност“, утвърден от Договора от Лисабон. Покупателната политика ще бъде също така много полезна, но засяга основно мултинационалните предприятия в нефтения сектор.

4.3

Нефтеният пазар е официално организиран от ОПЕК. При тези условия обединените 27 държави-членки очевидно биха имали повече тежест отколкото всяка страна самостоятелно, още повече че спадат към най-развитите индустриализирани страни, тоест са големи потребители на енергия. Следва да припомним, че Европейският съюз представлява интегриран пазар с почти половин милиард потребители.

4.4

Един такъв блок на купувачите може да разполага с реална политическа сила пред организацията на производителите на нефт, като това положение е различно за природния газ, където явлението „картел“ не съществува.

4.5

По отношение на сигурността на доставките, разнообразяването е необходимо условие. В този смисъл отношението към Русия, голяма европейска нация, трябва да бъде поне същото като към ОПЕК. По същия начин трябва да се помисли за изготвянето на политика за доставки с кавказките републики и Централна Азия.

4.6

Отново по отношение на енергията от изкопаеми горива е силно желателно да бъдат изградени алтернативни сектори, особено на базата на въглищата. Проучванията по отношение на „чистите въглища“ отбелязаха значителен напредък и трябва да бъдат ускорени, ако не искаме едно ново увеличение на потреблението на въглища да засили глобалното затопляне. В тази област трябва да бъде разработен мащабен европейски план за научноизследователска и развойна дейност, още повече че Европа е континент, богат на въглища и този ресурс е значително по-евтин, отколкото е нефтът на световния пазар. Разбира се, начините за добиване на въглища продължават да са чувствителна тема. Всички са наясно с трудните и понякога опасни условия, при които се упражнява миньорската професия. Ето защо трябва да бъде отделено специално внимание на условията на труд, на безопасността и на хигиената на труда в този сектор.

4.7

Употребените автомобилни гуми също биха могли да се използват като възобновяем източник, при условия че се улавят добре емисиите, отделяни при тяхното горене. В някои страни от години работят електрически централи, захранвани с автомобилни гуми.

4.8

Технологиите за съхраняване на СО2 бележат напредък, но все още са прекалено скъпи, трудни и не изключват риск от течове, например в случай на напукване в скалата или земни трусове, както и замърсяване на дълбоките подземни водни пластове. В предстоящи становища на ЕИСК подробно ще бъдат разгледани тези въпроси.

4.9

Освен изкопаемите горива съществува един богат, много богат ресурс: отпадъците. Милиарди тонове отпадъци се генерират в Европейския съюз. Рециклирането и повторното използване на отпадъчни материали обикновено се смята за най-доброто използване на отпадъците, тъй като намалява търсенето на всякакъв вид нови материали и се избягва отделянето на парникови газове при повечето форми на депониране на отпадъци. Но когато това не е възможно, използването на отпадъците безспорно следва да се разглежда като източник на енергия. Научните изследвания и разработки в тази област също трябва да се насърчават, за да се постигне по-добра енергийна ефективност, като се намалят максимално емисиите парникови и други замърсяващи газове.

4.10

Законодателството и съдебната практика по този въпрос би трябвало да бъдат развити, защото енергийното оползотворяване не се признава за такова. Преразгледаното предложение за рамкова директива за отпадъците, което се обсъжда в Европейския парламент, е обнадеждаващо.

4.11

И накрая ще бъде неизбежно поставен въпросът за ядрената енергия. Трудно ще бъде постигнато намаляване с 20 % на парниковите газове до 2020 г., без да се разгледа ускорено съживяване на програмите за ядрени централи от ново поколение за държавите-членки, които са решили да използват тази енергия. Останалите държави-членки следва да усъвършенстват политиките си в областта на възобновяемите енергийни източници.

4.12

Разбира се, ние сме наясно с големите предизвикателства, свързани с безопасността и управлението на отпадъците, които повдига развитието на този сектор. Но, реално погледнато, можем ли да минем без него?

4.13

Изборът на енергийни източници поражда полемики, но никоя не е толкова голяма колкото полемиката „за“ и „против“ ядрената енергия. Истината е, че съществува истинско ядрено разделение в Европа, поради което изглежда целесъобразно решението за използването на този енергиен източник да се предостави изцяло на държавите-членки.

4.14

Европа разполага с ефективен инструмент в лицето на Евратом. Той трябва да й помогне да запази техническото си предимство, да осигури конкурентосопособността си, да намали енергийната зависимост и да засили усилията и международното сътрудничество с цел безопасност, сигурност и неразпространение. Би могло да се помисли и за нова насока на Евратом.

4.15

Една от основните цели е свързана с научните изследвания върху синтеза. Седмата рамкова програма за научни изследвания за Евратом разполага с приблизително 2,75 милиарда евро, от които близо две трети са предвидени за научни изследвания за получаване на енергия от термоядрен синтез. Този приоритетен подход трябва да бъде насърчаван и поддържан, защото овладяването на тази технология ще помогне значително за улесняване на управлението на отпадъците, съкращавайки значително продължителността им на разпад. Започването на проекта ITER на територията на Европейския съюз е многообещаващо събитие.

4.16

По въпроса за задвижването на превозните средства Европейският съюз би трябвало да прояви интерес към хибридните превозни средства, горивните клетки, задвижването със сгъстен въздух. И тук научните изследвания и разработките бележат напредък, а един френски инженер е разработил много икономично превозно средство, което може да достигне скорост от 150 км/ч чрез задвижване със сгъстен въздух, като производството му би трябвало да започне през следващите месеци. Известната индийка фирма „Tata“ е закупила правата за производството му в Индия.

4.17

В тази връзка Комитетът потвърждава също така отправените в миналото препоръки относно проблематиката, свързана с енергийните ресурси на Европейския съюз, които подготвиха и подкрепиха твърденията в настоящото становище.

5.1

Дефинирането на политики, изборът на приоритети, това са несъмнено съществени елементи, но трябва да бъдат намерени политически и правни инструменти за прилагането им. В тази връзка, дали разпоредбите на Договора от Лисабон, ако бъде ратифициран, ще се окажат достатъчни или трябва да се отиде по-далеч?

5.2

Да се прокламира необходимостта от дух на солидарност между държавите-членки в областта на енергетиката е, разбира се, нещо прекрасно, а определянето на четирите направления на тази политика е новост, която можем само да приветстваме, въпреки че направленията не са съвсем новаторски.

5.3

Все ни се струва, че сериозността на световните енергийни цели заслужава повече.

5.4

Не е ли прекалено предпазлив Договорът от Лисабон, въпреки че е вероятно една обща енергийна политика, поддържана от специална институционална рамка, подобно на това, което беше Европейската общност за въглища и стомана и което е Евратом, да е все още невъзможна днес?

5.5

В световната надпревара за енергия състезателите имат континентални измерения. Общностната рамка дава повече тежест, но създаването на специален орган, натоварен с енергийната „дипломация“, с политиката на закупуване, с определянето и финансирането на рамкови програми за научни изследвания и развойна дейност, вероятно би бил в състояние да направи от Европа главно действащо лице в голямата световна енергийна игра, нещо, което държавите-членки не могат да постигнат, ако действат самостоятелно.

5.6

Днес на национално ниво се наблюдава голямо разнообразие от подходи, което несъмнено се дължи на факта, че след първия нефтен шок през 1973 г., всяка страна се е стремяла да обезпечи собствените си енергийни доставки. Примерите за некоординирани усилия и различни подходи са многобройни.

5.7

За избягването на евентуална дисхармония, която би довела до обезличаването на Европа, е необходимо да се разработи мащабна европейска енергийна политика, която да е тясно интегрирана с вече установената водеща позиция на Европа в международните преговори в областта на изменението на климата. Началото на тази политика трябва да бъде поставено от засилена координация в рамките на международните организации като СТГ, ООН, НАТО, ОИСР при всяко обсъждане на енергийни въпроси. Успоредно с това трябва да бъде постигната координация на енергийните политики и особено при въвеждането на ясна политика на закупуване, както и на волунтаристична, а не само емпирична политика на взаимна свързаност на мрежите. И накрая, когато настъпи моментът, тази политика на координация, консултации и съвместни проекти би могла да се опре на специални институции, които да помогнат на Европа да отговори на енергийното предизвикателство. Ще имаме ли смелостта за това?