19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/23

—

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/54/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия“

—

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/55/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1228/2003 относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия“

—

„Регламент на Европейския парламент и на Съвет за изменение на Регламент (ЕО) № 1775/2005 относно условия за достъп до газопреносни мрежи“

1.1.1

ЕИСК оценява положително като цяло основанията, които са накарали Комисията да представи Третия енергиен пакет, сложна и трудна тема от правна и икономическа гледна точка, тема, която предизвика противоречиви позиции и реакции.

1.1.2

ЕИСК счита, че сегашното положение на енергийния сектор не може да продължава повече. След като положихме началото на процеса на интеграция и либерализация, ние се намираме на кръстопът и трябва да решим в каква посока да тръгнем. Либерализацията на енергийния пазар премина през фаза на застой. Това доведе до преходни разходи, които биха могли да надвишат ползите; тези разходи се дължат на липсата на еднородна регулаторна рамка на европейско ниво, както и, в някои случаи, на истинска воля за либерализация и на ясно разпределение на отговорностите между различните участници. Тази липса на регулаторна сигурност може да доведе до скромни инвестиции и слабо развита конкуренция. Поради тези обстоятелства се създаде фрагментиран европейски пазар, управляван, в някои случаи, от бившите монополи, поради което е наложително да се препотвърди категорично нуждата от решително продължаване на процеса на либерализация.

1.1.3.1

Най-важният елемент на тази стратегия е осъществяването на Единен европейски енергиен пазар. Европейският съюз трябва да изработи обща стратегия, за да може да действа бързо и единно и да има по-голямо влияние при международните преговори. Съществува належаща нужда от сътрудничество между държавите-членки, регулаторните органи и операторите на преносни системи. Необходимо е да се осъществяват структурни промени, насочени към интегриране на функционирането и развитието на системите на регионално ниво. Отделните държави-членки трябва да обединят опит, знания и правила, за да действат заедно и да предлагат (налагат) собствена политика на разходите по отношение на доставките, за да установят възможно най-конкурентна среда, така че цените да бъдат по-справедливи и да се избягват финансовите спекулации. Необходимо е държавите-членки да бъдат по-единни и да спазват определените с общо съгласие правила в интерес на ползвателите-потребители, като прилагат на национално ниво предварително съгласуваното общностно законодателство.

1.1.4.1

По мнение на Комитета лоялната, регулирана по подходящ начин конкуренция (за каквато в предложението на Комисията не се дава възможност), би благоприятствала засилването на алтернативните енергийни източници и инвестициите в енергийните инфраструктури, което от своя страна би повишило производителността на предприятията (например на МСП); позволявайки да се постигнат справедливи цени, благоприятствайки прозрачността и намалявайки рисковете от господстващо положение.

1.1.4.2

Една от приоритетните цели на третия законодателен пакет е да се насърчат необходимите инвестиции в енергийните инфраструктури и да се гарантира координирането им на европейско ниво. Що се отнася до този аспект, предлаганите от Комисията мерки са насочени в правилната посока. Все пак е нужно да се направи така, че въпросните мерки да позволяват извършването на необходимите инвестиции на ниво производство, които да вдъхнат доверие на инвеститорите. Относно развитието на мрежите, тези мерки трябва да гарантират извършване на подходящо планиране, в което да бъдат взети предвид всички заинтересовани страни, и това планиране да се осъществява на подходящо ниво в съответствие с определените срокове. Освен това е необходимо на европейско ниво инвестициите да бъдат обект на контрол (от страна на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори). Наличието на сравнително негъвкав пазар, характеризиращ се с предприятия, които оперират в условията на олигополи и на някои държави, които се въздържат да делегират правомощия в областта на доставките, намалява доверието на операторите и потребителите, като води до блокиране на ликвидността. На това положение трябва да се сложи край.

1.1.5.1

Процесите на преструктуриране, породени от мерките от третия пакет, ще трябва да бъдат съпроводени от политика за подпомагане на заетостта и от пълното включване на синдикатите и предприятията чрез инструменти като например „корпоративно социално преструктуриране“ и социални „амортисьори“, предвидени на национално и европейско ниво. Успокояваща е констатацията, че в държавите, които разделиха собствеността в транспортните мрежи, не са регистрирани негативни последици върху заетостта.

1.1.5.2

Въпреки че защитата на уязвимите потребители е и ще продължава да бъде от компетентността на отделните държави, от съществено значение е Комисията да признае важността на тези мерки на международно ниво. Комисията трябва да гарантира също така и контрола върху прилагането им, за да могат тези инструменти да отговорят на необходимите изисквания за изграждането на отворен и конкурентен пазар. Би било необходимо да се въведе понятието „енергийна бедност“ на ниво Общност (прилагане на минимална тарифа) и да се изпълнят предвидените от действащите директиви задължения за обществена услуга и услугата от общ интерес.

1.1.6.1

Една нова стратегия в областта на енергийните политики трябва да бъде в състояние да насърчава реалната конкуренция между предприятията, за да имат потребителите по-голяма възможност за избор. Преносните системи трябва да са достъпни за всеки, който иска да ги използва. Що се отнася до големите енергоемки предприятия, необходимо е да се подпише европейски договор за купуване на енергия на еднакви цени (сравними цени или „закон за една цена“), като се премахнат държавните помощи, които нарушават конкуренцията. Освен това трябва да бъдат признати правата на потребителите, предвидени от ЕС, и те трябва да са свободни да избират предпочитания от тях доставчик на възможно най-ниска цена.

1.1.7

Освен това, ЕИСК счита, че целта на предложението на Комисията трябва да бъде предотвратяване на непредумишлени споразумения за консолидиране на статуквото на големите монополни предприятия, насочени към запазване на господстващото им положение и на дейността на синдикатите, целяща защита на работните места.

1.2.1.1

За да ускори напредъка към единния енергиен пазар, Комисията трябва да внесе промени в представените предложения в третия енергиен пакет, за да получи възможност за самостоятелни действия в международния контекст, по-специално по отношение на енергийните източници. За тази цел предложенията за регионално сътрудничество в пакета трябва да се разглеждат като междинни етапи към постигането на крайната цел, а именно изграждането на единния енергиен пазар. В допълнение, държавите-членки трябва да пристъпят към интегриране на пазарите си за електроенергия, а системните оператори трябва да извършват дейност в различни държави-членки. ЕИСК счита, че предложението за регионално сътрудничество между системните оператори, което се съдържа в третия пакет, в никакъв случай не бива да се разглежда като заместител или алтернатива на единния пазар. Наличието на основаващо се на „разделяне на собствеността“ регионално сътрудничество между оператори на системи, които на практика са отделени от производството/продажбата, е жизненоважно. Неотдавнашните регионални инициативи, насърчавани от ERGEG (Европейската група на регулаторите в секторите на електроенергията и природния газ), също би следвало да се използват за проверка на последователността на регулирането и на пазарните правила.

1.2.2.1

ЕИСК счита, че Комисията трябва да даде предимство на разделянето на собствеността (ownership unbundling), което несъмнено е за предпочитане пред възможността за „независим оператор на система“ за насърчаване на инвестициите. Това би увеличило прозрачността и доверието на операторите, би подобрило сигурността на системата и би позволило контрол върху монополистичните дейности, предотвратявайки дискриминационното поведение и оптимизирайки използването и поддръжката на системата.

1.2.2.2

Стратегическите последици, свързани със собствеността на системите и с необходимостта да се увеличи независимостта им, по-специално във връзка с евентуалните интереси на трети страни, в това число избора на собственост на системите (публична и частна), трябва да бъдат предмет на допълнителни задълбочени анализи. Разделянето на собствеността, предлагано от Комисията, не изисква приватизация на преносните системи, които понастоящем са публична собственост.

1.2.2.3

Между пазара на електроенергия и този на газ (виж ситуацията в Съединените щати, Дания, Нидерландия, Португалия, Обединеното кралство, Испания и Швеция) не съществува разлика, която да оправдае различното третиране по отношение разделянето на собствеността. Разделянето на собствеността на производство/продажба от преноса е необходимо и в двата сектора. Евентуалното дискриминационно поведение, свързано с недостатъчната степен на вертикално разделяне, е същото. Компаниите, които продават газ, не би трябвало да се интересуват от онези, които го пренасят, а от това само да имат за партньори надеждни и стабилни във финансово отношение предприятия, способни да продават „своя“ газ.

—

да изпълнява самостоятелна и независима регулаторна роля;

—

да наблюдава дейностите на Европейската мрежа на операторите на системи (ENTSO) и със постоянния комитет за пазара/Standing Market Panel да подпомага Европейската комисия при изготвянето на списък от нужни правила за съставяне и одобряване на насоки и кодекси;

—

да определя критериите и да приема техническите и търговски кодекси;

—

да фиксира методиките за определяне на тарифите и цените по отношение на механизма за компенсиране на разходите, направени от операторите на системи в рамките на трансграничния пренос на електроенергия;

—

да съставя насоки относно принципите за развитие на мрежата и да приема десетгодишния инвестиционен план, предложен ENTSO;

—

да дава информация и да представя становища на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

—

да се консултира с операторите на пазара;

—

да координира работата на националните органи и

—

да насърчава прозрачността, в това число начините за определяне на своята ръководна група.

1.2.4.1

Националните регулаторни органи играят съществена роля за насърчаването на конкуренцията и за осигуряването на правилното прилагане на директивите на национално ниво, в частност по отношение спазването на правилата за справедливо използване на инфраструктурата. Ето защо е необходимо да се хармонизират техните правомощия и на национално ниво да се увеличи независимостта им по отношение на националните и енергийните предприятия, така че да могат да извършват наблюдение и да предотвратяват злоупотреби, произтичащи от господстващо положение. Един по-независим регулаторен орган ще създаде доверие в пазара и ще може да взаимодейства по-активно с ACER.

1.2.5.1

ЕИСК се обявява за по-ефективна координация между националните оператори на системи, за да може да се реализират необходимите инвестиции и да се оптимизира управлението на инфраструктурите, необходими за развитието на интегрирана европейска мрежа. Агенцията би трябвало да играе по-важна роля, отколкото ролята, която е предвидена при предлагането, изготвянето, наблюдението и одобряването на кодексите, за да се направи така, че общественият интерес да бъде взет под внимание в необходимата степен. ENTSO следва да има единствено роля, свързана с неговите умения и компетенции. В съответствие с това ACER следва да има задължението да съставя насоки и кодекси.

1.2.6.1

ЕИСК счита, че ЕС трябва да предвиди бъдещото развитие на използването на системите чрез инвестиционна програма, насочена към създаване на мрежа от европейски публични и/или частни регулирани от ЕС системи, достъпни за всички, както за пренос, така и за използване на енергия. За тази цел би трябвало да се гарантира, че процедурите за управление на свързаните мрежи са наистина прозрачни и се основават на пазарни процедури, които да позволят увеличение в максимална степен на търговската дейност. Желателно е инвестиции да се правят тогава, когато носят социално-икономически ползи от регионална гледна точка и всички заинтересовани страни на пазара следва да бъдат надлежно включени в процеса на вземане на решения, касаещи съставянето на кодексите и 10-годишния инвестиционен план.

1.2.7.1

ЕИСК счита, че въз основа на съществуващите разпоредби или на онези, които са в процес на изготвяне, е необходимо да се предвиди представителство на потребителите в управителния съвет на агенцията. Същото се отнася и за всички заинтересовани страни (оператори, потребители, синдикати), които освен в управителния съвет, могат да бъдат представени и в специален надзорен съвет, така че новото законодателство да може да разчита в най-голяма степен на консенсуса и най-широкото участие от самото начало, а не само на последните етапи.

2.1

Преди около десет години Комисията започна (с голямо закъснение) да прави първи стъпки към създаването на европейска регулаторна рамка за единен пазар на електроенергията и газта. Така Комитетът имаше възможност да изрази своята позиция, която понякога се различаваше от тази на Комисията по един въпрос, който с течение на годините придобиваше все по-голямо значение и стана все по-спорен.

2.2

С приемането на третия пакет от законодателни предложения относно пазара на електроенергия и газ Комисията възнамерява да допълни вече започнатата работа в дълбоко променен международен контекст, който изправя пред нови проблеми всички заинтересовани страни. Предложенията не се подкрепят единодушно от всички държави-членки и това на свой ред забавя тяхното приемане и прилагане и застрашава изграждането на единния европейски енергиен пазар.

2.3

ЕИСК е изправен пред голяма отговорност: да изготви становище относно една от най-важните (и спорни) теми през последните години, от които зависи не само единният енергиен пазар, но и бъдещето на европейските предприятия от този сектор, на европейските потребители, както и на предприятията на трети страни.

2.4

ЕИСК изразява положително мнение относно „оценката на въздействието“, направена от Комисията, която вече предлага добри насоки за ефективността на либерализацията и за лоялна конкуренция (виж текста на тази оценка).

3.1

Да се гарантира, че потребителите са наистина свободни да избират своя доставчик и се възползват от „предимствата“, които този избор „би могъл“ да предостави. Тези оптимални условия за потребителите трябва са обща цел на предприятията от трети страни, които оперират в Европейския съюз.

3.2

Да се отделят производството и преноса от собствеността и управлението на електропреносните и газопреносните мрежи. Освен това се предлага и друга възможност — „независим системен оператор“ — която позволява на вертикално интегрираните предприятия да останат собственици на мрежата само ако техният основен капитал се управлява от независим орган или от друго предприятие; това би трябвало да насърчи инвестициите в инфраструктурите.

3.3

Да се предоставят ефективни мерки срещу фрагментирането на пазара поради съществуването на национални граници, срещу съществуващата вертикална интеграция и силната концентрация на пазара, които досега на практика пречеха за въвеждането на истинска конкуренция и за установяването на единен енергиен пазар.

3.4

Да се опрости трансграничната търговия, като се създаде агенция, чиято цел ще бъде да координира дейността на националните регулаторни органи и да се предложат равни условия на европейските предприятия в сектора; това би трябвало да гарантира въвеждането на истинска европейска система, която да осигури сигурност и разнообразяване на предлагането. Националните власти следва да станат наистина по-независими.

3.5

Да се благоприятства сътрудничеството чрез създаване на нови правила от страна на операторите на европейските мрежи и да се гарантира по-голямо сътрудничество между различните национални пазари дори в случай, че доставките са застрашени.

3.6

Да се увеличи прозрачността, като се опростят пазарните правила и като се предоставя информация на потребителите, за да се „увеличи“ доверието на ползвателите в пазара (но досега винаги ли е било така?).

3.7

Да се направи така, че догодина потребителите да могат да ползват правата, гарантирани от специална (задължителна) „харта“, която, между другото би трябвало да съдържа информация за доставчиците, за различните предлагани на пазара възможности, за опростяването на административните практики, за енергийната бедност (fuel poverty) и др (1).

4.1

Ефективно разделяне (правно и функционално) на системата за доставки и пренос на електроенергията и газта посредством предприятия, които не са вертикално интегрирани във всички държави-членки — този аспект представлява ключов фактор за решаването на евентуални конфликти на интереси и:

4.2

Създаването на „независим оператор на система“ (ISO) е решение, когато става въпрос за вертикално интегрирани предприятия, които отказват ефективно да отделят собствеността. Този оператор дава възможност на предприятията да запазят собствеността върху системата, но не и да я управляват. Такава независимост ще може да бъде осъществена само при наличието на ефикасна регулаторна система.

4.2.1

Независимостта на оператора на система се прилага както за публичните, така и за частните предприятия, както разделянето на собствеността върху разпределителната и производствената система.

4.2.2

Основната цел е да се направи така, че производствените и разпределителните предприятия на електроенергия и газ да могат да оперират напълно отделени във всички страни на ЕС.

4.2.3

В предложената директивата се предвиждат временни дерогации от правилата за отделяне на собствеността в случай на инвестиране в енергийните инфраструктури.

4.3

Отделянето на разпределението и производството от системните оператори е предвидено не само в национален мащаб, но и в целия ЕС. Това означава, че нито едно предприятие за производство на енергия не може да управлява или да притежава разпределителна система в друга държава-членка. Всеки оператор, който излиза на пазара и става част от системата, трябва да докаже своята независимост по отношение на дейностите, свързани с разпределението и производството.

4.4

Отделянето на собствеността ще трябва да доведе до правилно функциониране на пазара и на системата, което в крайна сметка ще доведе до правилно ценообразуване на електроенергията и газта и до евентуално намаляване на цените в полза на потребителите и инвеститорите в сектора.

4.5

Независимият оператор на система ще функционира правилно и отделянето на собствеността на производствената и преносната система ще бъде ефективно само при наличието на независим и действащ регулаторен орган. Регулаторните органи трябва да бъдат юридически разграничени и функционално независими от всеки друг субект на публичното или частното право и трябва да действат независимо от всякакви пазарни интереси. Освен това те трябва да получат пълни правомощия и ще могат да сътрудничат помежду си в различните държави с цел:

На външни агенции (CESR, Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори) е възложено да консултират Комисията относно прилагането на споменатите правила.

5.1

Консолидирането на вътрешните пазари чрез общи правила и мерки е ключов фактор за развитието на европейския енергиен пазар и за осъществяването на необходимия трансграничен обмен. Налага се хармонизиране на съществуващите стандарти в различните държави (например техническите правила или „мрежови кодекси“, на базата на които трябва да работят предприятията от електроенергийния сектор). Понастоящем изглежда то все още не е осъществено с помощта на ERGEG. Това хармонизиране ще може да бъде осъществено само от отделен и независим орган под формата на агенция, предвид определените в членовете на договора ограничения.

5.2

Тази агенция би трябвало да има следните основни задачи:

5.3

Организационната структура ще възпроизвежда типичния модел на регулаторните агенции на Европейската общност, като бъде обърнато особено внимание на приемането на система, която да гарантира независимостта на регулаторните функции. Освен управителния съвет, който назначава директора на агенцията, ще бъдат създадени и Съвет на регулаторите, отговарящи за всички свързани с регулирането въпроси, както и Апелативен съвет, който ще трябва да обработва жалби срещу приети от агенцията решения. Агенцията ще бъде съставена най-много от 40 до 50 души и общите й разходи ще бъдат 6-7 млн. евро годишно, покривани от субсидии от Общността.

5.4

Комисията играе роля на пазител на договорите и е натоварена да „контролира контрольора“. Агенцията може да взема решения и да прави преценка само по специфични технически въпроси. Комисията може да реши да се намеси с цел засилване на сътрудничеството или за правилното функциониране на пазара, в отговор на сигнали от страна на агенцията или по своя инициатива.

5.5

Едно ефективно сътрудничество между операторите на преносната система е абсолютно необходимо за истинско осъществяване на интеграцията на пазара. Понастоящем сътрудничеството се осъществява единствено на доброволна основа, което обаче не даде удовлетворяващи резултати, особено при малки повреди в мрежата и при продължително общо прекъсване. Интеграцията на функционирането на системата на регионално ниво би позволила:

5.6

Важно е структурите за сътрудничество на операторите на преносните системи да бъдат напълно признати в европейски мащаб. Могат да бъдат използвани съществуващите структури като например Европейски оператори на преносни системи за природен газ (GTE) и Европейски оператори на преносни системи (ETSO) или да се създадат нови централни и постоянни структури, занимаващи се както с организационни въпроси, така и за да се разполага с практически инструменти за планиране и управление на системите.

6.1

Главният проблем със системите, по-специално електрическите, се състои не само в либерализацията, но и в това да се направи така, че гражданите и предприятията да могат да се възползват пълноценно от тях. Например би могло да се помисли за публични европейски или регулирани от Съюза системи, достъпни за всички.

6.2

Би било желателно Европейската комисия да благоприятства инвестициите, за да се реализира напълно иновативна преносна система, която да даде възможност електроенергията да се използва на европейско ниво чрез интелигентна интерактивна мрежа. Мрежа, подобна на Интернет, която чрез технологията на интелигентните електромери позволява на енергийния поток да се движи в двете посоки.

6.3

Този подход реално би насърчил инвестициите и би дал възможност за разкриване на нови работни места и за прилагане на практика на старият лозунг „power to the people“: обмен на енергия в зависимост от нуждите на всеки посредством отворени за всички мрежи, с прилагане на еднакви правила във всички държави на Съюза (както това вече става с Интернет).

6.4

Поради тези причини бихме могли да се ориентираме към пълно отделяне в електроразпределителната система и да изберем между разделянето и „независим оператор на система“ за газовите мрежи.

6.5

Преследваните от Комисията цели (засилване на националните органи, на сътрудничество между операторите на преносните системи (ISO, TSO), по-голяма прозрачност на пазара и т.н.) ще могат трудно да бъдат постигнати, ако не се превъзмогне манталитетът в отделните държави-членки, не само по отношение на мрежите, а и по отношение на доставките, инвестициите и т. н. Единствено с тези мерки може да се гарантира по-добро качество на обслужването, въпреки че те са недостатъчни, за да се поддържат цените на същото равнище.

6.6

Концентрацията на запасите от петрол в няколко региона на света (61,8 % в Средния Изток, 11,7 % в Европа и Русия, 9,4 % в Африка, 8,5 % в Южна Америка, 5,1 % в Северна Америка и 3,5 % в Далечния Изток) (F. Profumo, Политехнически университет в Торино) би трябвало да подтикне Комисията да прилага обща, по-решителна политика, по отношение на тези региони и в рамките на международните организации, където се сключват споразумения и се вземат решения. Ако тя не го направи, има опасност либерализацията сама по себе си да превърне в примамлива клопка и ще бъде недостатъчна, за да се поддържат цените, често повишавани заради монополите, които диктуват своите условия дори и на политическите органи.

6.7

ЕС трябва да постигне напредък по отношение на регулирането на конкуренцията и прозрачността, ако иска икономическата система да бъде по-конкурентоспособна и прозрачна. Победите, постигнати над Microsoft и Wоlkswagen са окуражителен прецедент в полза на конкуренцията, въпреки че това не е достатъчно. Необходимо е да се изработят също така по-ефикасни мерки, които да ограничат въздействието и последиците върху заетостта, да се предприемат мерки и да се направят инвестиции, които да направя икономиката по-динамична, за да се създадат повече възможности за работещите и за младите хора и по този начин да се намали нуждата от „закрила“. В действителност, въпреки че последните данни за икономическия растеж на Европа не са окуражаващи (виж съобщението на Комисията), това е не само защото еврото е силно, но и поради слабата конкурентоспособност на предприятията и „закрилата“, от която много от тях се ползват. Премахването на монополите, предприето след Единния европейски акт, трябва непременно да успее, тъй като в случай на провал интересът на гражданите потребители може да бъде накърнен от дезорганизацията и от евентуалното ново въвеждане на публично финансиране за оцеляване на мрежите, както това стана в случая с британските железници.

6.8

Дискусията относно разглеждания пакет не бива да остане само в залите на институциите и да се води единствено между „посветените“. Комисията и ЕИСК трябва да изнесат темата навън и този дебат трябва да е открит и да включва гражданите като потребители, работниците и предприятията, за да се избегне енергийните компании от този сектор, които често са монополи, да са единствените, които влияят при вземането на решения (например би могъл да се открие специален „блог“ за гражданите, да се организират открити изслушвания в голяма част от държавите-членки и в някои европейски градове и да се групират заключенията от тези разисквания на голяма публична конференция на ниво Общност). Освен това контролът върху европейските регулаторни агенции, който се извършва от Комисията, би трябвало да има и демократично измерение и да бъде потвърден от контрола на Европейския парламент.

7.1

Разделяне на собствеността на различните дейностите по веригата — доставките и производството от управлението на мрежата — чрез отделяне на собствеността (ownership unbundling). Прилагането на тези мерки е необходимо условие за намаляване на пречките за влизане на пазара. Целта е да се избегне интегрираните предприятия, които извършват няколко дейности, да могат да „прехвърлят“ част от разходите, свързани с либерализираните дейности, за сметка на регламентираните дейности и по този начин да се възползват от неоправдано конкурентно предимство по отношение на предприятията, които упражняват само дейности, които са обект на конкуренция. Държавите-членки не приеха по еднакъв начин директивите относно пазара на природен газ и електроенергия, което в някои случаи даде възможност за създаване на предприятия за производство и доставка и за управление на вертикално интегрираните преносни системи.

7.2

Ефективно засилване на правомощията на националните регулаторни органи. Тези органи са гарант за неутрално управление на системите и, в по-общ план, на инфраструктурите, управлявани на концесия, и играят съществена роля по отношение на либерализацията (пренос, доставки и измерване в енергийния сектор; пренос, разпределение, измерване, съхранение и регазификация в газовия сектор).

7.3

Определяща роля на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори по отношение на контрола върху независимите национални органи. Създаване на наднационален регулаторен орган, натоварен с контролирането на управлението на различните заинтересовани държави, би довело до ясно дефинирано регулаторно сътрудничество и би намалило неравновесието между перспективите на ЕС като цяло и тези на различните държави в полза на решения, насочени към интегриран енергиен пазар.

7.4

Създаване на оператори на преносни системи, които са независими от системата за производство, които да си сътрудничат, за да управляват ефективно проблемите на преноса. Операторите на преносната система на вертикално интегрирани предприятия са склонни да дават предимства на свързаните с тях предприятия, което води до сериозен дефицит на информация за новите конкуренти. Инвестициите в едно силно интегрирано дружество често са деформирани, тъй като доминиращото предприятие няма никакъв интерес да подобри системата, тъй като от това биха се възползвали главно предприятията конкуренти. Едно формално и съществено разделяне на операторите на преносни системи би предложило същите гаранции за достъп до системите за всички разпределителни дружества и би позволило да се пристъпи към технологични подобрения, необходими за осигуряване на по-ефективно управление и в крайна сметка и по-ниски цени за потребителите.

7.5

Създаване на по-голяма прозрачност и улесняване на достъпа до пазарите, за да се увеличи ликвидността на пазара на електроенергия и на газ. Съществува недостиг на информация по отношение на надеждността и възможностите на пазара (между заинтересованите страни по веригата). Нееднаквият достъп до информация, констатиран между традиционните оператори и конкурентните дружества, е значителен. Една по-голяма прозрачност би намалила рисковете при навлизането на новите участници на пазара и би намалила пречките, засилвайки доверието в пазарите на едро и по този начин — в сигналите за ценообразуването. Необходимо е обаче да се гарантира известна еднаквост/съответствие на информацията, което без да подценява важността на конфиденциалността на стратегическата и търговската информация на едно предприятие, не ще остави място за неясни тълкувания, които вредят на истинската прозрачност на пазара.

7.6

Гарантиране, че всички оператори на пазара имат достъп до информация, за да се установи доверие и да се даде възможност за правилно развитие на пазара. Много оператори имат малко доверие в механизма на ценообразуването. Договорите за внос на газ се сключват въз основа на ценовите индекси, формирани на базата на производни на петрола продукти, така че цените следват строго развитието на петролните пазари. Това отношение дава отражения върху цените на едро, които не се формират въз основа на механизма на търсенето и предлагането в ущърб на гаранцията на доставките (предлагане). Що се отнася до дългосрочните договори за внос, не се констатира ясна тенденция към механизми за ценообразуване въз основа на динамиката на пазара.

7.7

Определяне на особено подробни изисквания за гарантиране на прозрачността в областта на производството на електроенергия и газ. Необходимо е да се предоставя точна информация относно прогнозите, свързани с търсенето и предлагането в краткосрочен план. Тъй като тези изисквания би трябвало да бъдат спазвани от различните производители на електроенергия, необходимо е да се предоставят повече правомощия на националните регулаторни органи.

7.8

Създаване на пазари на деривати. Дериватите са не само ефикасно средство за управление на риска по отношение на цените, но и естествен инструмент за развитие на пазарите на газ и електроенергия. Въпреки че на пазара на електроенергия се сключват договори за деривати пряко или непряко и като резултат са били положени усилия за уеднаквяване, в тази област е нужна допълнителна работа. На европейския пазар за природен газ съществуват ясни разлики. Всъщност, въпреки че либерализацията е отбелязала голям напредък в някои държави-членки като например Обединеното кралство, в други държави като Италия дори не съществува кешов пазар на природния газ.

7.9

Разпоредби относно инсталации за съхраняване, за да се гарантира че наличният запас за трети лица се предлага по прозрачен и справедлив начин, като се избягва презапасяване с капацитет.

7.10

Еднозначни и огласени критерии, определящи кога и как се прилага достъпът на трети лица до капацитет за съхранение, предлаган на пазара.

7.11

Определянето на прозрачни и подробни правила за достъпа до LNG терминали, които ще дадат възможност за определяне на инфраструктурите, ползващи дерогация. Става дума да се определят подходящи стандарти за прилагане на тръжната процедура „open season“. Тази процедура, която предвижда предварителен механизъм за запазване на капацитета преди той да бъде изграден, може да не е достатъчна, за да се гарантира по-голямо отваряне на пазара за операторите. Всъщност в рамките на самата процедура трябва да се даде приоритет на предоставяне на капацитет на националната преносна система на предприятието, което изгражда газопровода или LNG терминала и което е титуляр на дерогацията. Освен това пречката за развитието на конкуренцията на пазара на доставките би могла да се дължи на процедурата за разпределение на остатъчната квота от 20 %, която дава предимство на операторите, които се наемат да запълнят тази квота с дългосрочни договори в ущърб на спот пазара или на гъвкавостта на разпределението.

7.12

Определяне на дългосрочни двустранни споразумения за доставки надолу по веригата, които да са съвместими с европейското право в областта на конкуренцията. Степента на конкуренцията на ниво пазар на дребно е много ограничена. Съвкупният ефект на дългосрочните договори, на безсрочните договори, договори с клаузи за удължаване с мълчаливо съгласие и с дълъг срок за прекратяване могат да бъдат значителна пречка за конкуренцията. Договорите, които обвързват крайните потребители от индустрията и (традиционните) производители в дългосрочен план, се различават в отделните страни. Все пак искането за по-конкурентно предлагане, давано от нови предприятия, се увеличава. В европейски мащаб липсва предлагане и на това трябва да се разгледа сериозно. Сегашното ниво на конкуренция (малко на брой доставчици) е особено незадоволително в някои държави-членки, с високо ниво на концентрацията (Австрия и Белгия). Следователно ограниченията относно начина, по който потребителите могат да разполагат с доставения им газ, в съчетание с рестриктивните практики на доставчиците на пунктовете за доставка, будят тревога що се отнася до конкуренцията.

7.13

Стимулиране на пазара на дребно на електроенергия и газ с цел действително да се осъществи процесът на либерализация. Само с един истински пазар на дребно гражданите на ЕС ще могат да се възползват от предимствата на конкуренцията. Това предполага установяването на опростени правила за достъп до пазара, за да могат малките производители и разпределители да участват в него, така че да стимулират ликвидността на пазара и да се получат възможно най-конкурентоспособни цени. Осигуряването на ликвидност е от основно значение за увеличаване на доверието в ценообразуването, както на пазарите на електроенергия, така и на пазарите на газта, което ще позволи, особено в случая с газта, освобождаване от обвързаността с петролните продукти.

7.14

Един либерализиран пазар на електроенергията и газта играе ключова роля в повишаването на информираността на предприятията и гражданите за „интелигентно“ потребление на енергия, което ще позволи спестяване и контролиране на разходите. Това включва информиране на гражданите относно сега наличните енергийни източници и алтернативните източници (възобновяеми енергии), за да разберат жизненоважното значение на тази стока поради сегашният й недостиг. Предлагането на крайните клиенти на договори, които могат да бъдат персонализирани въз основа на консумираната енергия, е от решаващо значение за спестяването на енергия и разходи.

7.15

Като отговорни крайни потребители, гражданите ще трябва също така да бъдат информирани за спазването на правилата от страна на регулаторните органи или за евентуални злоупотреби, за да могат да защитят правата си и чрез сдруженията за защита на потребителите.

7.16

Гаранция, че търсенето може да бъде задоволено и през пиковите периоди на потребление. При електроенергията възниква проблемът с производствения капацитет и с големината на преносната мрежа; при газта трябва да се предостави достатъчен капацитет за внос и съхранение. Известно е обаче, че капацитетът за внос е особено ограничен, тъй като традиционните оператори резервират преноса чрез многогодишни договори, които могат да покрият период, надхвърлящ двадесет години. Това означава, че новите проекти, както и проектите за преструктуриране/засилване на електрическите и газовите инфраструктури (газопроводи) трябва да напредват бързо на европейско и национално ниво. Инсталациите за регазификация са от първостепенна важност. Всъщност те играят решаваща роля най-вече в Средиземноморския басейн, осигурявайки връзката с основните държави производителки (Либия и Алжир).

7.17

Насърчаване на солидарността: държавите-членки на ЕС трябва да насърчават в регионален мащаб и на двустранно ниво сключването на споразумения за сътрудничество и взаимно сътрудничество, в случай, че някоя от тях се окаже в ситуация на енергиен дефицит по различни причини, които не зависят пряко от нея.