(1)

С Регламент (ЕС) 2020/852 се установява общата рамка за определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на установяването на степента на екологична устойчивост на дадена инвестиция. Посоченият регламент се прилага по отношение на мерките, приемани от държавите членки или от Съюза, с които се определят изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансовите продукти или облигациите на търговски дружества, които се предлагат като екологично устойчиви, по отношение на участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти, както и по отношение на предприятията, които са задължени да публикуват нефинансова декларация по член 19а от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) или консолидирана нефинансова декларация по член 29а от същата директива. Икономическите оператори или публичните органи, които не са обхванати от Регламент (ЕС) 2020/852, също може да прилагат посочения регламент на доброволни начала.

(2)

Съгласно член 10, параграф 3 и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/852 Комисията трябва да приеме делегирани актове за установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено съответно за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, както и да установи за всяка относима екологична цел, предвидена в член 9 от посочения регламент, техническите критерии за проверка с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на една или няколко от тези екологични цели.

(3)

Съгласно член 19, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2020/852 техническите критерии за проверка трябва да отчитат естеството и мащаба на икономическата дейност и сектора, за който се отнасят, както и дали икономическата дейност е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 или спомагаща дейност съгласно член 16 от него. За да може техническите критерии за проверка да отговарят на изискванията на член 19 от Регламент (ЕС) 2020/852 ефективно и уравновесено, те следва да бъдат установени под формата на количествени прагове или минимални изисквания, под формата на относително подобрение, под формата на набор от качествени изисквания за резултатите, под формата на изисквания по отношение на процесите или практиките или под формата на точно описание на естеството на самата икономическа дейност, когато тази дейност поради естеството си може да допринесе съществено за смекчаването на изменението на климата.

(4)

С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение следва да се гарантира, че икономическата дейност оказва положително въздействие във връзка с постигането на климатичната цел или води до намаляване на отрицателното въздействие във връзка с нейното постигане. Затова тези технически критерии за проверка следва да се отнасят до прагове или равнища на резултатите, които икономическата дейност следва да постига, за да се квалифицира като допринасяща съществено за една от тези климатични цели. С техническите критерии за проверка във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди следва да се гарантира, че икономическата дейност не оказва значително отрицателно въздействие върху околната среда. Следователно в тези технически критерии за проверка следва да се посочват минималните изисквания, на които икономическата дейност следва да отговаря, за да се квалифицира като екологично устойчива.

(5)

Техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение и дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от екологичните цели следва да бъдат съставени в съответните случаи въз основа на действащото съюзно право, най-добри практики, стандарти и методики, както и на утвърдени стандарти, практики и методики, разработени от обществени организации с висока международна репутация. Когато обективно няма други жизнеспособни възможности за определена област на политиката, би могло техническите критерии за проверка да се съставят въз основа на утвърдени стандарти, разработени от частни организации с висока международна репутация.

(6)

За да се обезпечат еднакви условия на конкуренция, за еднаквите категории икономически дейности следва да важат еднакви технически критерии за проверка по отношение на всяка от климатичните цели. Затова е необходимо техническите критерии за проверка по възможност да бъдат съобразени с класификацията на икономическите дейности NACE Rev. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3). С цел предприятията и участниците на финансовите пазари да могат по-лесно да откриват съответните икономически дейности, за които следва да бъдат установени технически критерии за проверка, в конкретното описание на всяка икономическа дейност следва да се посочват кодовете по NACE, към които може да се отнесе дейността. Препратките към кодовете следва да се смятат за примерни и следва да нямат предимство пред конкретното определение на дейността, включено в описанието ѝ.

(7)

Техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, следва да отразяват необходимостта да се предотвратява производството на емисии на парникови газове, да се намаляват тези емисии или да се увеличават поглъщанията на парникови газове и дългосрочното съхранение на въглероден диоксид. Поради това е целесъобразно вниманието да се насочи първо към икономическите дейности и сектори, които имат най-голям потенциал да постигнат тези цели. Изборът на тези икономически дейности и сектори следва да зависи от техния дял от общите емисии на парникови газове и от данните за потенциала им да допринасят за предотвратяване на производството на емисии на парникови газове, за намаляване на тези емисии или за поглъщанията на парникови газове, или да спомагат за такова предотвратяване, намаляване, поглъщане или дългосрочно съхранение при други дейности.

(8)

Методиката за изчисление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл следва да бъде надеждна и широкоприложима и съответно да служи за насърчаване на съпоставимостта на изчисленията на тези емисии в рамките на секторите и между тях. Затова е целесъобразно за всички дейности да се изисква използването на една и съща методика, когато се изисква такова изчисление, като същевременно се осигурява достатъчно гъвкавост за лицата, прилагащи Регламент (ЕС) 2020/852. Поради това за изчислението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл е полезно да се прилага Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията, с възможност вместо нея да се прилага стандарт ISO 14067 или ISO 14064-1. Когато други утвърдени инструменти или стандарти са особено пригодни за осигуряване на точна и съпоставима информация за изчислението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за даден сектор, например инструментът G-res за водноелектрическия сектор и стандарт ES 203 199 на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ЕИСД, или ETSI) за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, целесъобразно е тези инструменти или стандарти да бъдат включени като допълнителни възможности за този сектор.

(9)

Методиката за изчисление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за дейностите във водноелектрическия сектор следва да отразява особеностите на сектора, в т.ч. новите методики за моделиране, научните знания и емпиричните измервания от резервоари по целия свят. С цел да се създаде възможност за точно отчитане на нетното въздействие на емисиите на парникови газове за водноелектрическия сектор, е целесъобразно да се предвиди използването на обществено достъпния и безплатен инструмент G-res, който е разработен от Международното сдружение за водноелектрическа енергия в сътрудничество с проектния екип на UNESCO, занимаващ се със световните промени в околната среда.

(10)

Методиката за изчисление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за дейностите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ следва да отразява особеностите на сектора, в частност специализираната работа и указания, осигурени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ЕИСД) за извършването на оценки за целия жизнен цикъл в този сектор. Затова е целесъобразно да се предвиди използването на стандарт ES 203 199 на ЕИСД като методика за точно изчисление на емисиите на парникови газове за посочения сектор.

(11)

В техническите критерии за проверка за някои дейности се използват елементи със значителна техническа сложност, а за преценката за спазването на тези критерии може да са необходими специализирани знания и тя да се окаже неосъществима за инвеститорите. За улесняване на тази преценка спазването на тези технически критерии за проверка за такива дейности следва да се проверява от независимо външно лице.

(12)

Спомагащите икономически дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852 сами по себе си не допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата. Те играят ключова роля за обезвъглеродяването на икономиката, като пряко спомагат за осъществяването на други дейности с екологични резултати, отличаващи се с ниско равнище на въглеродните емисии. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за онези икономически дейности, които играят важна роля, като спомагат за това целевите дейности да станат нисковъглеродни или да водят до намаление на емисиите на парникови газове. С помощта на тези технически критерии за проверка следва да се направи така, че всяка дейност, отговаряща на критериите, да бъде съобразена с гаранциите по член 16 от Регламент (ЕС) 2020/852, а именно да не води до обвързване с активи и да оказва съществено положително въздействие върху околната среда.

(13)

Преходните икономически дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 не може все още да бъдат заменени от други технологично и икономически осъществими нисковъглеродни дейности, но те подпомагат прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Посочените дейности могат да играят ключова роля за смекчаване на изменението на климата, като намалят съществено своя висок сегашен екологичен отпечатък, в т.ч. спомагайки за постепенно прекратяване на разчитането на изкопаеми горива. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за онези икономически дейности, при които решенията с почти нулеви въглеродни емисии все още не са жизнеспособни или при които такива решения съществуват, но все още не са осъществими в нужния мащаб, и които имат най-висок потенциал за значително намаление на парниковите газове. С тези технически критерии за проверка следва да се направи така, че всяка дейност, отговаряща на критериите, да бъде съобразена с гаранциите по член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, а именно да има такива емисии на парникови газове, които съответстват на най-добрите резултати в сектора или отрасъла, да не възпрепятстват разработването и внедряването на други нисковъглеродни решения и да не води до обвързване с въглеродноинтензивни активи.

(14)

С оглед на преговорите по отношение на общата селскостопанска политика (ОСП), които се провеждат сега, и с цел да се осигури по-голяма съгласуваност между различните инструменти за осъществяване на амбициите по Зеления пакт по отношение на околната среда и климата, следва да се отложи установяването на техническите критерии за проверка за селското стопанство.

(15)

В резултат на изменението на климата горите са подложени на нарастващ натиск, който изостря другите източници на натиск, като вредители, болести, извънредни метеорологични явления и горски пожари. Допълнителен натиск произтича от изоставянето на земи в селските райони, липсата на стопанисване и разпокъсаността вследствие на промени в земеползването, от увеличената интензивност на стопанисването поради нарастващо търсене на дървесина, на горскостопански продукти и на енергия, от инфраструктурните промени, урбанизацията и усвояването на земя. Същевременно горите имат решаваща роля за постигането на целите на Съюза за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и повишаване на амбициите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, намаляване и контролиране на риска от бедствия, по-специално поради наводнения, суша или горски пожари, както и за насърчаването на кръговата биоикономика. За постигане на неутралност по отношение на климата и здравословна околна среда е необходимо да се подобри както качеството, така и количеството на горските площи, които представляват най-големият поглътител на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Лесовъдните дейности могат да допринасят за смекчаване на изменението на климата чрез увеличаване на нетните поглъщания на въглероден диоксид, чрез поддържане на запасите от въглерод и чрез осигуряване на материали и възобновяема енергия, с което се създават съпътстващи ползи за адаптирането към изменението на климата, за биологичното разнообразие, кръговата икономика, устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси и за предотвратяването и контрола на замърсяването. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите по залесяване, възстановяване на горите, стопанисване на горите и опазване на горите. Тези технически критерии за проверка следва да съответстват напълно на целите на ЕС за адаптиране към изменението на климата, за биоразнообразието и за кръговата икономика.

(16)

За измерване на промените в намалението на емисиите на парникови газове и във въглеродните запаси в горските екосистеми, е целесъобразно собствениците на гори да извършват анализ на климатичните ползи. За да се осигури съразмерност и да се минимизира административната тежест, особено за собствениците на малки гори, от горските стопанства с площ под 13 хектара следва да не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи. За да се намалят допълнително административните разходи, на собствениците на по-малки гори следва да бъде разрешено да извършват групова оценка заедно с други стопанства, за да заверяват изчисленията си, на всеки 10 години. За оценяването на величината на разходите и минимизирането на разходите и тежестта за дребните горски стопани съществуват годни безплатни инструменти, например инструментите, предоставяни от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), основаващи се на данни от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) (4). Инструментът може да бъде приспособен за различните равнища на анализиране, например чрез специални стойности и подробно изчисление за големите стопанства и съответно стандартни стойности и опростено изчисление за по-дребните собственици.

(17)

Вследствие на съобщенията на Комисията от 11 декември 2019 г. – „Европейският зелен пакт“ (5), от 20 май 2020 г. – „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“ (6) и от 17 септември 2020 г. – „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (7), в съответствие с по-широките амбиции на Съюза в областта на биологичното разнообразие и неутралността по отношение на климата и съобразно със Съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г. ‘„Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (8) и с новата стратегия за горите, планирана за 2021 г., техническите критерии за проверка за горските дейности следва да бъдат допълнени, прегледани и при необходимост преразгледани към момента на приемане на делегирания акт по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Прегледът на тези технически критерии за проверка следва да се извърши с цел по-добре да бъдат взети предвид благоприятните за биологичното разнообразие практики, които са в процес на разработване, например природосъобразно горско стопанство.

(18)

Предвид значението му за намаляването на емисиите на парникови газове и за укрепването на земните поглътители на въглерод, възстановяването на влажните зони би могло да допринесе съществено за смекчаването на изменението на климата. Възстановяването на влажните зони може също така да осигури ползи за адаптирането към изменението на климата, в т.ч. служейки като буфер за въздействието на това изменение, и да спомогне за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и за опазване на качеството и количеството на водите. За да се осигури съгласуваност с Европейския зелен пакт, със Съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ и със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., техническите критерии за проверка следва да обхващат и възстановяването на влажните зони.

(19)

На преработващата промишленост (производството) се дължат близо 21 % от преките емисии на парникови газове в Съюза (9). Тя е на трето място сред източниците на такива емисии в Съюза и затова може да играе основна роля за смекчаването на изменението на климата. Същевременно преработващата промишленост може да бъде ключов сектор, който да спомага за предотвратяването и намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори на икономиката, произвеждайки продуктите и технологичните изделия, които са потребни на другите сектори, за да се превърнат в нисковъглеродни или да останат такива. Следователно техническите критерии за проверка за преработващата промишленост следва да бъдат установени както за дейностите по производство, на които се дължат най-високите равнища на емисии на парникови газове, така и за производството на нисковъглеродни продукти и нисковъглеродни технологични изделия.

(20)

Дейностите по производство, за които няма други технологично и икономически осъществими нисковъглеродни решения, но които подпомагат прехода към неутрална по отношение на климата икономика, следва да бъдат смятани за преходни икономически дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. За да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове, праговете за техническите критерии за проверка за тези дейности следва да бъдат определени така, че да бъдат постижими само от предприятията с най-добри резултати във всеки от секторите, като в повечето случаи се основават на емисиите на парникови газове за единица произведен продукт.

(21)

За да се направи така, че преходните дейности по производство съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 да запазват трайна тенденция към обезвъглеродяване, и в съответствие с член 19, параграф 5 от посочения регламент техническите критерии за проверка за тези икономически дейности следва да бъдат подлагани на преглед най-малко веднъж на всеки три години. В рамките на този преглед следва да се анализира дали техническите критерии за проверка се подкрепят от най-относимите стандарти и дали емисиите на парникови газове от тези дейности за целия жизнен цикъл са взети предвид в достатъчна степен. При прегледа следва също така да се направи оценка на евентуалната употреба на уловения въглерод с оглед на развитието на технологиите. По отношение на производството на чугун и стомана следва допълнително да се разгледат новите данни и свидетелства от пилотните процеси за производството на стомана с ниски въглеродни емисии с използване на водород, както и да се направи по-нататъшна оценка на използването на схемата на ЕС за търговия с емисии и други възможни сравнителни показатели в техническите критерии за проверка.

(22)

Що се отнася до производствените дейности, които трябва да се смятат за спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, техническите критерии за проверка следва да се основават главно върху естеството на произвежданите продукти, което по целесъобразност се съчетава с допълнителни количествени прагове, за да се следи дали тези продукти могат да допринесат съществено за предотвратяването или намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори. С цел да бъде отразен фактът, че предимство се отдава на дейностите с най-голям потенциал да доведат до предотвратяване на производството на емисии на парникови газове, до намаляване на тези емисии или до увеличаване на поглъщанията на парникови газове и дългосрочното съхранение на въглероден диоксид, в основата на спомагащите производствени дейности следва да бъде производството на продукти, необходими за осъществяването на тези икономически дейности.

(23)

Производството на електрическо оборудване (съоръжения) за електроенергия играе важна роля за усъвършенстването и възприемането на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в мрежите на Съюза и компенсирането на колебанията в това производство, зареждането на превозните средства с нулеви емисии и внедряването на „умни“ екосъобразни приложения за дома. Същевременно производството на електрическо оборудване за електроенергия може да спомогне за разработването на концепцията за „умния дом“ с цел по-нататъшно насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и правилно управление на уредите в дома. Затова може да се окаже необходимо да се допълнят техническите критерии за проверка за преработващата промишленост и да се извърши оценка на потенциала на производството на електрическо оборудване с цел обезпечаване на съществен принос за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към това изменение.

(24)

Мерките за енергийна ефективност и другите мерки за смекчаване на изменението на климата, например внедряването на технологии за енергия от възобновяеми източници намясто, и съществуващите най-съвременни технологии могат да доведат до значително намаление на емисиите на парникови газове в преработващата промишленост. Затова тези мерки могат да играят важна роля за оказването на подкрепа на икономическите дейности в преработващата промишленост, за които следва да бъдат установени техническите критерии за проверка, при изпълнението на съответните стандарти за резултатите и прагове по отношение на съществения принос за смекчаване на изменението на климата.

(25)

На енергетиката се дължат близо 22 % от преките емисии на парникови газове в Съюза и близо 75 % от тези емисии при отчитане на използването на енергия в другите сектори. Така тя играе ключова роля за смекчаването на изменението на климата. Енергетиката има значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, като няколко дейности в сектора се явяват спомагащи дейности, улесняващи прехода на енергетиката към производство на електрическа или топлинна енергия от възобновяеми или нисковъглеродни източници. Следователно е целесъобразно да се установяват техническите критерии за проверка за широк спектър от дейности, свързани с веригата на енергийните доставки – от производството на електрическа и топлинна енергия от различни източници, през преносните и разпределителните мрежи, до съхранението, както и използването на термопомпи и производството на биогаз и биогорива.

(26)

С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дейностите по производство на електрическа и топлинна енергия, включително дейностите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата, следва да се гарантира, че се намаляват или предотвратяват емисиите на парникови газове. Техническите критерии за проверка въз основа на емисиите на парникови газове следва да указват курса към обезвъглеродяването на тези дейности. Техническите критерии за проверка за спомагащите дейности, които улесняват дългосрочното обезвъглеродяване, следва да се основават главно на естеството на дейността или на най-добрите налични технологии.

(27)

В Регламент (ЕС) 2020/852 се отчита голямото значение на „неутралната по отношение на климата енергия“ и се изисква Комисията да извърши оценка на потенциалния принос и осъществимостта на всички относими съществуващи технологии. По отношение на ядрената енергия тази оценка е в процес на извършване, а щом процесът завърши, Комисията веднага ще предприеме последващи действия въз основа на резултатите в контекста на настоящия регламент.

(28)

Правните рамки за преходните дейности по член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 ограничават дейностите с високи емисии на парникови газове с голям потенциал за намаление. Тези преходни дейности следва да дават съществен принос за смекчаването на изменението на климата, когато няма други технологично и икономически осъществими нисковъглеродни решения, при условие че са съвместими с курса към ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период, отразяват най-добрите резултати в рамките на съответния сектор, не възпрепятстват разработването и внедряването на други нисковъглеродни решения и не водят до обвързване с въглеродноинтензивни активи. Освен това по силата на член 19 от посочения регламент в частност се изисква техническите критерии за проверка да бъдат съставени въз основа на убедителни научни доказателства. Когато дейностите във връзка с природен газ изпълнят на тези изисквания, те ще бъдат включени в бъдещ делегиран акт. Техническите критерии за проверка, с които ще се определя дали тези дейности имат съществен принос за смекчаването на изменението на климата и не нанасят значителни вреди във връзка с постигането на другите екологични цели, ще бъдат установени в бъдещия делегиран акт. Дейностите, които не отговарят на тези изисквания, не може да бъдат признавани по Регламент (ЕС) 2020/852. За да бъде призната ролята на природния газ като важна технология за намаляването на емисиите на парникови газове, Комисията ще обмисли съставянето на нарочен законодателен акт, така че дейностите, допринасящи за намаляването на емисиите, да не бъдат лишавани от целесъобразно финансиране.

(29)

Техническите критерии за проверка за дейностите по производство на електрическа или топлинна енергия, както и за преносните и разпределителните мрежи, следва да бъдат съгласувани със Съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (10). Затова може да се окаже нужно тези технически критерии за проверка да бъдат преглеждани, допълвани и при необходимост преразглеждани за отразяване на всякакви бъдещи показатели и изисквания, установени вследствие на посочената стратегия.

(30)

Техническите критерии за проверка за производството на енергия за отопление, енергия за охлаждане и електроенергия от биоенергия и производството на биогорива и биогаз за транспорта следва да бъдат съгласувани с цялостната уредба на устойчивостта за тези сектори, установена с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (11), с която се въвеждат изисквания за устойчив добив, отчитане във връзка с въглерода и намаление на емисиите на парникови газове.

(31)

Вследствие на Европейския зелен пакт, Предложението за Европейски законодателен акт за климата (12) и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в съответствие с амбициите на Съюза за биологичното разнообразие и неутралността по отношение на климата, техническите критерии за проверка за дейностите в областта на биоенергетиката следва да бъдат допълнени, прегледани и при необходимост преразгледани с цел отчитане на най-новите промени по отношение на основата от данни и политиката към момента на приемане на делегирания акт по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, с отчитане на относимите правни актове на Съюза, в т.ч. Директива (ЕС) 2018/2001 и бъдещите ѝ изменения.

(32)

Емисиите на парникови газове в Съюза, произвеждани в сектора на водоснабдяването, канализационните услуги, управлението на отпадъците и възстановяването, са с относително малък дял. Въпреки това секторът има голям потенциал да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори, по-специално чрез осигуряване на вторични суровини, които да заместят използването на първични суровини, чрез заместване на продукти, торове и енергия на основата на изкопаеми горива, както и чрез транспортиране и трайно съхранение на уловения въглероден диоксид. Освен това дейностите, които включват анаеробно разграждане и компостиране на разделно събрани биологични отпадъци и при които се предотвратява депонирането на биологични отпадъци, са особено важни за намаляването на емисиите на метан. Затова с техническите критерии за проверка за дейностите във връзка с отпадъците тези дейности следва да се признават като допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата, при условие че в тях се прилагат определени най-добри практики за този сектор. Също така с тези технически критерии за проверка следва да се обезпечава съответствието на възможностите за преработването на отпадъците спрямо по-високите равнища в йерархията за управление на отпадъците. С техническите критерии за проверка като дейности, допринасящи съществено за смекчаване на изменението на климата, следва да се признават онези дейности, при които единно установен минимален дял разделно събрани и сортирани неопасни отпадъци се преработва във вторични суровини. Все пак на този етап с технически критерии за проверка, съставени въз основа на единно установена цел за повторна преработка на отпадъците, не е възможно изцяло да се вземе предвид потенциалът за смекчаване на изменението на климата на отделните потоци от материали. Затова може да се окаже необходимо извършване на допълнителна оценка и преглед на тези технически критерии за проверка. Единно установената цел следва да не засяга целите за управлението на отпадъците, предвидени за държавите членки в съюзното законодателство за отпадъците. За дейностите, свързани със събирането, пречистването и доставянето на води, както и за централизираните системи за пречистване на отпадъчните води, тези технически критерии за проверка следва да бъдат съобразени с целите за абсолютно и относително подобрение на резултатите по отношение на потреблението на енергия и други показатели в съответните случаи, например обемите на течовете във водоснабдителните системи.

(33)

При транспортните дейности се потребява една трета от цялата енергия в Съюза и на тях се дължат близо 23 % от всички преки емисии на парникови газове в Съюза. Поради това обезвъглеродяването на транспортния парк и транспортната инфраструктура може да има централна роля за смекчаването на изменението на климата. Техническите критерии за проверка за транспортния сектор следва да бъдат съсредоточени върху намаляването на главните източници на емисии от него, като същевременно се отчита необходимостта от преминаване към видове пътнически и товарен транспорт с по-ниски емисии и от изграждането на инфраструктура, която спомага за чистата мобилност. Поради това техническите критерии за проверка за този сектор следва бъдат съсредоточени върху резултатите на равнище вид транспорт, като същевременно се отчитат и резултатите на този вид транспорт спрямо другите видове.

(34)

Предвид потенциала им да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове, а оттам и до екологизирането на транспортния сектор, морското корабоплаване и въздухоплаването се явяват важни видове транспорт за прехода към нисковъглеродна икономика. Съгласно Съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г.„Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (13) се очаква до 2030 г. да бъдат подготвени за пускане на пазара плавателни съдове с нулеви емисии. Според посочената стратегия се очаква до 2035 г. да бъдат подготвени за пускане на пазара големи въздухоплавателни средства с нулеви емисии за полети на кратки разстояния, докато за полетите на по-дълги разстояния се очаква за обезвъглеродяването да се разчита на горива от възобновяеми и нисковъглеродни източници. Отделни проучвания бяха проведени във връзка с критериите за финансирането за устойчиво развитие за тези сектори. Затова морското корабоплаване следва да бъде смятано за преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Корабоплаването е едно от средствата за превоз на стоки с най-ниска въглеродна интензивност. За да може корабоплаването да се третира наравно с другите видове транспорт, следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за морския транспорт и да се прилагат до края на 2025 г. Все пак ще има нужда от по-нататъшно оценяване на морското корабоплаване и по целесъобразност установяване на техническите критерии за проверка за тази дейност, които да се прилагат от 2026 г. нататък. Ще има нужда и от по-нататъшно оценяване на въздухоплаването и по целесъобразност установяване на съответните технически критерии за проверка. Също така следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за нисковъглеродната транспортна инфраструктура за някои видове транспорт. Все пак с оглед на потенциала на транспортната инфраструктура да допринася за преминаването към други видове транспорт, ще трябва да се извърши оценка и по целесъобразност да се установят съответните технически критерии за проверка за цялостната инфраструктура, която е от съществено значение за нисковъглеродните видове транспорт, в частност за вътрешните водни пътища. В зависимост от резултата от техническата оценка съответните технически критерии за проверка следва да бъдат установени и за икономическите дейности, посочени в настоящото съображение, към момента на приемане на делегирания акт по член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852.

(35)

С цел да се гарантира, че транспортните дейности, смятани за устойчиви, не улесняват употребата на изкопаеми горива, с техническите критерии за проверка за съответните дейности следва да се изключат активите, операциите и инфраструктурата, предназначени за превоз на изкопаеми горива. При прилагането на този критерий обаче трябва да се признават множеството различни цели на употребата, различната собственост, договорките с ползвателите и съотношенията на смесване на горивата в съответствие със съществуващите пазарни практики. Платформата за финансирането за устойчиво развитие следва да оцени използваемостта на този критерий при изпълнението на мандата си.

(36)

На сградите във всички сектори в целия Съюз се дължат 40 % от потреблението на енергия и 36 % от въглеродните емисии. Затова те могат да играят важна роля за смекчаването на изменението на климата. Съответно следва да бъдат определени техническите критерии за проверка по отношение на строителството на нови сгради, санирането на сгради, монтирането на различни видове оборудване за енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници намясто, предоставянето на енергийни услуги и по отношение на придобиването и притежаването на сгради. Тези технически критерии за проверка следва да бъдат съставени въз основа на потенциалното въздействие на дейностите, на енергийните характеристики на сградите и на свързаните с тях емисии на парникови газове и вграден въглерод. По отношение на новите сгради може да се окаже необходимо техническите критерии за проверка да се преглеждат с цел да се запазва съответствието им с енергийните и климатичните цели на Съюза.

(37)

Строителството на актив или съоръжение, представляващо неразделна част от дадена дейност, по отношение на която следва да се установят техническите критерии за проверка с цел определяне при какви условия съответната икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, може да се явява важно условие, способстващо за осъществяването на тази икономическа дейност. Затова е целесъобразно строителството на такива активи или съоръжения да се включи като част от дейността, с която е свързано това строителство, в частност за дейностите в енергетиката, в сектора на водоснабдяването, канализационните услуги, управлението на отпадъците и възстановяването, както и в транспорта.

(38)

В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ се наблюдава непрекъснат растеж, като секторът е отговорен за все по-голям дял от емисиите на парникови газове. В същото време информационните и съобщителните (комуникационните) технологии имат потенциала да допринесат за смекчаването на изменението на климата и за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори, например чрез осигуряване на решения, които може да се използват при вземане на решения, спомагащи за намаляването на емисиите от парникови газове. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите по обработка на данни и услуги за хостинг, които излъчват големи обеми парникови газове, както и по отношение на решенията, основани на данни, спомагащи за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори. Техническите критерии за проверка за тези дейности следва да бъдат съставени въз основа на най-добрите практики и стандарти в този сектор. Може да се наложи в бъдеще те да бъдат преглеждани и обновявани, за да се отчита потенциалът за намаляване на емисиите на парникови газове вследствие на повишената трайност на решенията по отношение на апаратната част на информационните и съобщителните технологии и възможността във всеки сектор пряко да бъдат внедрявани цифрови технологии за спомагане за намаляването на емисиите на парникови газове. Освен това при внедряването и експлоатацията на електронни съобщителни мрежи се използват големи количества енергия и в това има потенциал за значително намаляване на емисиите на парникови газове. Затова може да се окаже необходимо да се извърши оценка на тези дейности и по целесъобразност да се установят съответните технически критерии за проверка.

(39)

Освен това решенията за информационни и съобщителни технологии, представляващи неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата следва да бъдат установени за собствените им съответни резултати, също могат да бъдат от особено значение за подпомагане на посочените различни дейности за постигане на стандартите и праговете, предвидени в критериите.

(40)

Научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията имат потенциала да подпомагат другите сектори за постигането на техните цели, свързани със смекчаването на изменението на климата. Затова техническите критерии за проверка по отношение на дейностите, свързани с научноизследователска и развойна дейност и нововъведения, следва да бъдат съсредоточени върху потенциала на решенията, процесите, технологиите и други продукти да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове. Научните изследвания, посветени на спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, също могат да играят важна роля за подпомагане на посочените икономически дейности и целевите им дейности за съществено намаляване на техните емисии на парникови газове или за повишаване на технологичната и икономическата им осъществимост и в крайна сметка за улесняване на разрастването им. Научните изследвания могат да играят важна роля и за по-нататъшното обезвъглеродяване на преходните дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, като спомагат за това тези дейности да бъдат осъществявани със съществено по-ниски емисии на парникови газове в сравнение с праговете, предвидени в техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата за тези дейности.

(41)

Освен това научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията, представляващи неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата следва да бъдат установени за собствените им съответни резултати, също могат да бъдат от особено значение за подпомагане на посочените различни дейности за постигане на стандартите и праговете, предвидени в критериите.

(42)

Техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата, следва да отразяват факта, че има вероятност изменението на климата да засегне всички сектори на икономиката. Вследствие на това всички сектори ще трябва да се адаптират към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат. Трябва обаче да се гарантира, че икономическа дейност, която допринася съществено за адаптирането към изменението на климата, не нанася значителни вреди във връзка с постигането на никоя друга екологична цел измежду посочените в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852. Затова е целесъобразно първо да се установят техническите критерии за проверка по отношение на адаптирането към изменението на климата за онези сектори и икономически дейности, които са обхванати от техническите критерии за проверка по отношение на смекчаването на изменението на климата, в т.ч. относимите критерии за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на екологичните цели. Описанията на икономическите дейности, смятани за допринасящи съществено за адаптирането към изменението на климата, следва да съответстват на обхвата, за който бе възможно да бъдат определени целесъобразни критерии за ненанасяне на значителни вреди. С оглед на необходимостта от повишаване на общата издръжливост на икономиката спрямо изменението на климата, в бъдеще следва да бъдат разработени технически критерии за проверка, в т.ч. относими критерии за ненанасяне на значителни вреди, за още икономически дейности.

(43)

С помощта на техническите критерии за проверка следва да се направи така, щото възможно най-широката гама от инфраструктурни съоръжения от критично значение, в т.ч. особено инфраструктурата за пренос или съхранение на енергия и транспортната инфраструктура, да се адаптират към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат, като по този начин се предотвратява тежкото отрицателно въздействие върху здравето, безопасността, сигурността или икономическото благополучие на гражданите или върху ефективната работа на властите на държавите членки. Все пак може да се окаже необходимо тези технически критерии за проверка да бъдат подложени на преглед, за да бъдат отчетени по-точно особеностите на инфраструктурата за предпазване от наводнения.

(44)

Също така следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите в областта на образованието, хуманното здравеопазване, социалната работа, културата, спорта и развлеченията. При тези дейности се предоставят основни услуги и решения за повишаване на колективната издръжливост на цялото общество и с тяхна помощ може да се увеличат грамотността и осведомеността по въпросите на климата.

(45)

Техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата чрез включване на решения за адаптиране съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852 следва да бъдат предназначени за повишаване на издръжливостта на икономическите дейности спрямо установените климатични рискове, които са съществени за тези дейности. Техническите критерии за проверка следва да включват изискването съответните икономически оператори да извършват оценка на риска във връзка с изменението на климата и да внедряват решения за адаптиране, с които се намаляват най-важните установени в оценката рискове. Наред с това в техническите критерии за проверка следва да бъде отразено свързаното с контекста и местоположението естество на потребностите и решенията за адаптиране. Също така с техническите критерии за проверка следва да се осигурява пълно съобразяване с екологичните и климатичните цели и те следва да не бъдат несъразмерно предписателни по отношение на вида на внедряваните решения. При тези технически критерии за проверка следва да се отчита необходимостта да се предотвратяват бедствията, свързани с климата и времето, и да се управлява рискът от такива бедствия, както и да се обезпечи издръжливостта на инфраструктурата от критично значение, в съответствие с относимите правни актове на Съюза, с които се уреждат оценяването на рисковете и смекчаването на последиците от такива бедствия.

(46)

Следва да бъдат установени техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата чрез предлагане на решения за адаптиране съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852 за инженерните дейности и свързаните с тях технически консултации, предназначени за адаптиране към изменението на климата, научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията, общото застраховане, състоящо се в сключване на договори за застраховка срещу свързани с климата опасности, и презастраховането. Тези дейности имат потенциала да осигурят решения за адаптиране, които да допринасят съществено за предотвратяването или намаляването на риска от неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат върху хората, природата или активите, без да се повишава рискът от неблагоприятно въздействие.

(47)

С техническите критерии за проверка следва да се признава, че някои икономически дейности могат да допринасят съществено за адаптирането към изменението на климата чрез предлагане на решения за адаптиране по член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852 или чрез включване на решения за адаптиране по член 11, параграф 1, буква а) от посочения регламент. Тази възможност следва да бъде отчетена в техническите критерии за проверка за горскостопанските дейности, възстановяването на влажни зони, радио- и телевизионната дейност, както и за образованието и артистичната и творческата дейност. Макар че посочените дейности следва да бъдат адаптирани към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат, те имат също така потенциала да предложат решения за адаптиране, които да допринасят съществено за предотвратяването или намаляването на риска от това неблагоприятно въздействие върху хората, природата или активите.

(48)

С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за адаптирането към изменението на климата следва да се гарантира, че на икономическата дейност се придава издръжливост спрямо изменението на климата или че тя предлага решения за придаването на издръжливост спрямо изменението на климата на други дейности. Когато на дадена икономическа дейност се придава издръжливост спрямо изменението на климата, внедряването на физически и нефизически решения, които съществено намаляват най-важните физични климатични рискове, съществени за дейността, представлява същественият принос на тази дейност за адаптирането към изменението на климата. Затова е целесъобразно само капиталовите разходи, които се извършват във връзка с всички стъпки, необходими за придаване на издръжливост на дейността спрямо изменението на климата, да се смятат като дял на капиталовите и оперативните разходи, които се отнасят до активи или процеси, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, и е целесъобразно оборотът от тази икономическа дейност, на която е придадена издръжливост, да не се брои като произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви. Когато обаче същинската част на икономическите дейности, спомагащи за адаптирането съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, се състои в предлагане на технологии, продукти, услуги, информация или практики с цел повишаване на равнището на издръжливост спрямо физическите климатични рискове на други хора, природата, културното наследство, активите или други икономически дейности, заедно с капиталовите разходи като дял от оборота, произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, следва да се смята и оборотът, произтичащ от продуктите или услугите, свързани с посочените икономически дейности.

(49)

Техническите критерии за проверка с цел определяне дали икономическите дейности, които допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение, не нанасят значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели, следва да имат за цел да се гарантира, че приносът за постигането на една от екологичните цели не става за сметка на други екологични цели. Затова критериите за ненанасяне на значителни вреди играят важна роля за осигуряването на екосъобразността на класификацията на екологично устойчивите дейности. Критериите за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на дадена екологична цел следва да бъдат установени за дейностите, които създават риск от нанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на тази цел. С критериите за ненанасяне на значителни вреди следва да се отчитат и да се надграждат относимите изисквания на действащата правна уредба на Съюза.

(50)

Техническите критерии за проверка, с които се гарантира, че дейностите, допринасящи съществено за адаптирането към изменението на климата, не нанасят значителни вреди по отношение на смекчаването на изменението на климата, следва да бъдат определени за дейностите, които носят риск от произвеждане на значителни емисии на парникови газове, като същевременно имат потенциала да допринесат съществено за адаптирането към изменението на климата.

(51)

Вероятно е изменението на климата да засегне всички сектори на икономиката. Затова техническите критерии за проверка, с които да се гарантира, че икономическите дейности, допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата, не нанасят значителни вреди във връзка с адаптирането към това изменение, следва да се прилагат за всички посочени икономически дейности. С тези критерии следва да се гарантира, че се установяват съществуващите и бъдещите рискове, които са съществени за дейността, и че се прилагат решения за адаптиране с цел минимизиране или предотвратяване на възможните загуби или въздействия върху непрекъснатостта на дейността.

(52)

Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди по отношение на устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси следва да бъдат установени за всички дейности, които пораждат риск за това устойчиво използване и опазване. Тези критерии следва да имат за цел да не се допуска дейностите да влошават доброто състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води, или доброто екологично състояние на морските води, като се налага изискването за установяване и вземане на мерки по отношение на рисковете от увреждане на околната среда съгласно план за управление на водоползването и опазването на водите.

(53)

Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди по отношение на прехода към кръгова икономика следва да бъдат приспособени към отделните сектори, за да се гарантира, че икономическите дейности не водят до неефективно използване на ресурсите или до обвързване с модели на линейно производство, че образуването на отпадъци се предотвратява или намалява, а когато образуването им е неизбежно, те се управляват съгласно йерархията за управление на отпадъците. Наред с това с тези критерии следва да се гарантира, че икономическите дейности не застрашават постигането на целта за преход към кръгова икономика.

(54)

Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди във връзка с предотвратяването и контрола на замърсяването следва да отразяват особеностите на секторите, за да се вземат мерки по отношение на съответните източници и видове замърсяване на въздуха, водите или земята, като в съответните случаи се прави препратка към заключенията за най-добрите налични техники, установени по силата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14).

(55)

Критериите за ненанасяне на значителни вреди по отношение на защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите следва да бъдат установени за всички дейности, които може да пораждат рискове за състоянието на местообитанията, видовете или екосистемите, и следва да включват изискването при необходимост да се извършват оценки на въздействието върху околната среда или целесъобразни оценки, заключенията от които да се прилагат. С тези критерии следва да се гарантира, че дори при отсъствие на изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда или друга целесъобразна оценка, дейностите не водят до обезпокояване, залавяне или убиване на животни от видове под закрилата на закона или до влошаване на състоянието на местообитания под закрилата на закона.

(56)

Техническите критерии за проверка следва да не засягат изискването за спазване на разпоредбите на съюзната и националната нормативна уредба, отнасящи се до околната среда, здравето, безопасността и социалната устойчивост, нито приемането на целесъобразни мерки за смекчаване във връзка с това, в съответните случаи.

(57)

Разпоредбите в настоящия регламент са тясно взаимосвързани, тъй като с тях се установяват критерии за определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на последиците от изменението на климата или за адаптирането към това изменение и дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на една или няколко от другите екологични цели, предвидени в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852. С цел да се осигури съгласуваност между тези разпоредби, които следва да влязат в сила едновременно, да се спомогне за постигането на цялостно виждане за нормативната уредба за заинтересованите лица и да се облекчи прилагането на Регламент (ЕС) 2020/852, е необходимо тези разпоредби да бъдат включени в един общ регламент.

(58)

За да се гарантира, че прилагането на Регламент (ЕС) 2020/852 се развива успоредно с развитието на технологиите, пазарите и политиките, настоящият регламент следва да бъде подлаган на редовен преглед и при необходимост да бъде изменян по отношение на дейностите, за които се смята, че допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение, и от гледна точка на съответните технически критерии за проверка.

(59)

За да бъдат спазени разпоредбите на член 10, параграф 6 и член 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2020/852, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2022 г.,