EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32021R2139

Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 на Комисията от 4 юни 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели (текст от значение за ЕИП)

C/2021/2800

OJ L 442, 9.12.2021, p. 1–349 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 01/01/2024

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2021/2139/oj

9.12.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 442/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/2139 НА КОМИСИЯТА

от 4 юни 2021 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (1), и по-специално член 10, параграф 3 и член 11, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2020/852 се установява общата рамка за определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като екологично устойчива за целите на установяването на степента на екологична устойчивост на дадена инвестиция. Посоченият регламент се прилага по отношение на мерките, приемани от държавите членки или от Съюза, с които се определят изисквания към участниците на финансовите пазари или емитентите по отношение на финансовите продукти или облигациите на търговски дружества, които се предлагат като екологично устойчиви, по отношение на участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти, както и по отношение на предприятията, които са задължени да публикуват нефинансова декларация по член 19а от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) или консолидирана нефинансова декларация по член 29а от същата директива. Икономическите оператори или публичните органи, които не са обхванати от Регламент (ЕС) 2020/852, също може да прилагат посочения регламент на доброволни начала.

(2)

Съгласно член 10, параграф 3 и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/852 Комисията трябва да приеме делегирани актове за установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено съответно за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, както и да установи за всяка относима екологична цел, предвидена в член 9 от посочения регламент, техническите критерии за проверка с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на една или няколко от тези екологични цели.

(3)

Съгласно член 19, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2020/852 техническите критерии за проверка трябва да отчитат естеството и мащаба на икономическата дейност и сектора, за който се отнасят, както и дали икономическата дейност е преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 или спомагаща дейност съгласно член 16 от него. За да може техническите критерии за проверка да отговарят на изискванията на член 19 от Регламент (ЕС) 2020/852 ефективно и уравновесено, те следва да бъдат установени под формата на количествени прагове или минимални изисквания, под формата на относително подобрение, под формата на набор от качествени изисквания за резултатите, под формата на изисквания по отношение на процесите или практиките или под формата на точно описание на естеството на самата икономическа дейност, когато тази дейност поради естеството си може да допринесе съществено за смекчаването на изменението на климата.

(4)

С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение следва да се гарантира, че икономическата дейност оказва положително въздействие във връзка с постигането на климатичната цел или води до намаляване на отрицателното въздействие във връзка с нейното постигане. Затова тези технически критерии за проверка следва да се отнасят до прагове или равнища на резултатите, които икономическата дейност следва да постига, за да се квалифицира като допринасяща съществено за една от тези климатични цели. С техническите критерии за проверка във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди следва да се гарантира, че икономическата дейност не оказва значително отрицателно въздействие върху околната среда. Следователно в тези технически критерии за проверка следва да се посочват минималните изисквания, на които икономическата дейност следва да отговаря, за да се квалифицира като екологично устойчива.

(5)

Техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение и дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от екологичните цели следва да бъдат съставени в съответните случаи въз основа на действащото съюзно право, най-добри практики, стандарти и методики, както и на утвърдени стандарти, практики и методики, разработени от обществени организации с висока международна репутация. Когато обективно няма други жизнеспособни възможности за определена област на политиката, би могло техническите критерии за проверка да се съставят въз основа на утвърдени стандарти, разработени от частни организации с висока международна репутация.

(6)

За да се обезпечат еднакви условия на конкуренция, за еднаквите категории икономически дейности следва да важат еднакви технически критерии за проверка по отношение на всяка от климатичните цели. Затова е необходимо техническите критерии за проверка по възможност да бъдат съобразени с класификацията на икономическите дейности NACE Rev. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3). С цел предприятията и участниците на финансовите пазари да могат по-лесно да откриват съответните икономически дейности, за които следва да бъдат установени технически критерии за проверка, в конкретното описание на всяка икономическа дейност следва да се посочват кодовете по NACE, към които може да се отнесе дейността. Препратките към кодовете следва да се смятат за примерни и следва да нямат предимство пред конкретното определение на дейността, включено в описанието ѝ.

(7)

Техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, следва да отразяват необходимостта да се предотвратява производството на емисии на парникови газове, да се намаляват тези емисии или да се увеличават поглъщанията на парникови газове и дългосрочното съхранение на въглероден диоксид. Поради това е целесъобразно вниманието да се насочи първо към икономическите дейности и сектори, които имат най-голям потенциал да постигнат тези цели. Изборът на тези икономически дейности и сектори следва да зависи от техния дял от общите емисии на парникови газове и от данните за потенциала им да допринасят за предотвратяване на производството на емисии на парникови газове, за намаляване на тези емисии или за поглъщанията на парникови газове, или да спомагат за такова предотвратяване, намаляване, поглъщане или дългосрочно съхранение при други дейности.

(8)

Методиката за изчисление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл следва да бъде надеждна и широкоприложима и съответно да служи за насърчаване на съпоставимостта на изчисленията на тези емисии в рамките на секторите и между тях. Затова е целесъобразно за всички дейности да се изисква използването на една и съща методика, когато се изисква такова изчисление, като същевременно се осигурява достатъчно гъвкавост за лицата, прилагащи Регламент (ЕС) 2020/852. Поради това за изчислението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл е полезно да се прилага Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията, с възможност вместо нея да се прилага стандарт ISO 14067 или ISO 14064-1. Когато други утвърдени инструменти или стандарти са особено пригодни за осигуряване на точна и съпоставима информация за изчислението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за даден сектор, например инструментът G-res за водноелектрическия сектор и стандарт ES 203 199 на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ЕИСД, или ETSI) за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, целесъобразно е тези инструменти или стандарти да бъдат включени като допълнителни възможности за този сектор.

(9)

Методиката за изчисление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за дейностите във водноелектрическия сектор следва да отразява особеностите на сектора, в т.ч. новите методики за моделиране, научните знания и емпиричните измервания от резервоари по целия свят. С цел да се създаде възможност за точно отчитане на нетното въздействие на емисиите на парникови газове за водноелектрическия сектор, е целесъобразно да се предвиди използването на обществено достъпния и безплатен инструмент G-res, който е разработен от Международното сдружение за водноелектрическа енергия в сътрудничество с проектния екип на UNESCO, занимаващ се със световните промени в околната среда.

(10)

Методиката за изчисление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл за дейностите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ следва да отразява особеностите на сектора, в частност специализираната работа и указания, осигурени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ЕИСД) за извършването на оценки за целия жизнен цикъл в този сектор. Затова е целесъобразно да се предвиди използването на стандарт ES 203 199 на ЕИСД като методика за точно изчисление на емисиите на парникови газове за посочения сектор.

(11)

В техническите критерии за проверка за някои дейности се използват елементи със значителна техническа сложност, а за преценката за спазването на тези критерии може да са необходими специализирани знания и тя да се окаже неосъществима за инвеститорите. За улесняване на тази преценка спазването на тези технически критерии за проверка за такива дейности следва да се проверява от независимо външно лице.

(12)

Спомагащите икономически дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852 сами по себе си не допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата. Те играят ключова роля за обезвъглеродяването на икономиката, като пряко спомагат за осъществяването на други дейности с екологични резултати, отличаващи се с ниско равнище на въглеродните емисии. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за онези икономически дейности, които играят важна роля, като спомагат за това целевите дейности да станат нисковъглеродни или да водят до намаление на емисиите на парникови газове. С помощта на тези технически критерии за проверка следва да се направи така, че всяка дейност, отговаряща на критериите, да бъде съобразена с гаранциите по член 16 от Регламент (ЕС) 2020/852, а именно да не води до обвързване с активи и да оказва съществено положително въздействие върху околната среда.

(13)

Преходните икономически дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 не може все още да бъдат заменени от други технологично и икономически осъществими нисковъглеродни дейности, но те подпомагат прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Посочените дейности могат да играят ключова роля за смекчаване на изменението на климата, като намалят съществено своя висок сегашен екологичен отпечатък, в т.ч. спомагайки за постепенно прекратяване на разчитането на изкопаеми горива. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за онези икономически дейности, при които решенията с почти нулеви въглеродни емисии все още не са жизнеспособни или при които такива решения съществуват, но все още не са осъществими в нужния мащаб, и които имат най-висок потенциал за значително намаление на парниковите газове. С тези технически критерии за проверка следва да се направи така, че всяка дейност, отговаряща на критериите, да бъде съобразена с гаранциите по член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, а именно да има такива емисии на парникови газове, които съответстват на най-добрите резултати в сектора или отрасъла, да не възпрепятстват разработването и внедряването на други нисковъглеродни решения и да не води до обвързване с въглеродноинтензивни активи.

(14)

С оглед на преговорите по отношение на общата селскостопанска политика (ОСП), които се провеждат сега, и с цел да се осигури по-голяма съгласуваност между различните инструменти за осъществяване на амбициите по Зеления пакт по отношение на околната среда и климата, следва да се отложи установяването на техническите критерии за проверка за селското стопанство.

(15)

В резултат на изменението на климата горите са подложени на нарастващ натиск, който изостря другите източници на натиск, като вредители, болести, извънредни метеорологични явления и горски пожари. Допълнителен натиск произтича от изоставянето на земи в селските райони, липсата на стопанисване и разпокъсаността вследствие на промени в земеползването, от увеличената интензивност на стопанисването поради нарастващо търсене на дървесина, на горскостопански продукти и на енергия, от инфраструктурните промени, урбанизацията и усвояването на земя. Същевременно горите имат решаваща роля за постигането на целите на Съюза за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и повишаване на амбициите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, намаляване и контролиране на риска от бедствия, по-специално поради наводнения, суша или горски пожари, както и за насърчаването на кръговата биоикономика. За постигане на неутралност по отношение на климата и здравословна околна среда е необходимо да се подобри както качеството, така и количеството на горските площи, които представляват най-големият поглътител на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Лесовъдните дейности могат да допринасят за смекчаване на изменението на климата чрез увеличаване на нетните поглъщания на въглероден диоксид, чрез поддържане на запасите от въглерод и чрез осигуряване на материали и възобновяема енергия, с което се създават съпътстващи ползи за адаптирането към изменението на климата, за биологичното разнообразие, кръговата икономика, устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси и за предотвратяването и контрола на замърсяването. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите по залесяване, възстановяване на горите, стопанисване на горите и опазване на горите. Тези технически критерии за проверка следва да съответстват напълно на целите на ЕС за адаптиране към изменението на климата, за биоразнообразието и за кръговата икономика.

(16)

За измерване на промените в намалението на емисиите на парникови газове и във въглеродните запаси в горските екосистеми, е целесъобразно собствениците на гори да извършват анализ на климатичните ползи. За да се осигури съразмерност и да се минимизира административната тежест, особено за собствениците на малки гори, от горските стопанства с площ под 13 хектара следва да не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи. За да се намалят допълнително административните разходи, на собствениците на по-малки гори следва да бъде разрешено да извършват групова оценка заедно с други стопанства, за да заверяват изчисленията си, на всеки 10 години. За оценяването на величината на разходите и минимизирането на разходите и тежестта за дребните горски стопани съществуват годни безплатни инструменти, например инструментите, предоставяни от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), основаващи се на данни от Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) (4). Инструментът може да бъде приспособен за различните равнища на анализиране, например чрез специални стойности и подробно изчисление за големите стопанства и съответно стандартни стойности и опростено изчисление за по-дребните собственици.

(17)

Вследствие на съобщенията на Комисията от 11 декември 2019 г. – „Европейският зелен пакт“ (5), от 20 май 2020 г. – „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“ (6) и от 17 септември 2020 г. – „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (7), в съответствие с по-широките амбиции на Съюза в областта на биологичното разнообразие и неутралността по отношение на климата и съобразно със Съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г. ‘„Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (8) и с новата стратегия за горите, планирана за 2021 г., техническите критерии за проверка за горските дейности следва да бъдат допълнени, прегледани и при необходимост преразгледани към момента на приемане на делегирания акт по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Прегледът на тези технически критерии за проверка следва да се извърши с цел по-добре да бъдат взети предвид благоприятните за биологичното разнообразие практики, които са в процес на разработване, например природосъобразно горско стопанство.

(18)

Предвид значението му за намаляването на емисиите на парникови газове и за укрепването на земните поглътители на въглерод, възстановяването на влажните зони би могло да допринесе съществено за смекчаването на изменението на климата. Възстановяването на влажните зони може също така да осигури ползи за адаптирането към изменението на климата, в т.ч. служейки като буфер за въздействието на това изменение, и да спомогне за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и за опазване на качеството и количеството на водите. За да се осигури съгласуваност с Европейския зелен пакт, със Съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ и със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., техническите критерии за проверка следва да обхващат и възстановяването на влажните зони.

(19)

На преработващата промишленост (производството) се дължат близо 21 % от преките емисии на парникови газове в Съюза (9). Тя е на трето място сред източниците на такива емисии в Съюза и затова може да играе основна роля за смекчаването на изменението на климата. Същевременно преработващата промишленост може да бъде ключов сектор, който да спомага за предотвратяването и намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори на икономиката, произвеждайки продуктите и технологичните изделия, които са потребни на другите сектори, за да се превърнат в нисковъглеродни или да останат такива. Следователно техническите критерии за проверка за преработващата промишленост следва да бъдат установени както за дейностите по производство, на които се дължат най-високите равнища на емисии на парникови газове, така и за производството на нисковъглеродни продукти и нисковъглеродни технологични изделия.

(20)

Дейностите по производство, за които няма други технологично и икономически осъществими нисковъглеродни решения, но които подпомагат прехода към неутрална по отношение на климата икономика, следва да бъдат смятани за преходни икономически дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. За да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове, праговете за техническите критерии за проверка за тези дейности следва да бъдат определени така, че да бъдат постижими само от предприятията с най-добри резултати във всеки от секторите, като в повечето случаи се основават на емисиите на парникови газове за единица произведен продукт.

(21)

За да се направи така, че преходните дейности по производство съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 да запазват трайна тенденция към обезвъглеродяване, и в съответствие с член 19, параграф 5 от посочения регламент техническите критерии за проверка за тези икономически дейности следва да бъдат подлагани на преглед най-малко веднъж на всеки три години. В рамките на този преглед следва да се анализира дали техническите критерии за проверка се подкрепят от най-относимите стандарти и дали емисиите на парникови газове от тези дейности за целия жизнен цикъл са взети предвид в достатъчна степен. При прегледа следва също така да се направи оценка на евентуалната употреба на уловения въглерод с оглед на развитието на технологиите. По отношение на производството на чугун и стомана следва допълнително да се разгледат новите данни и свидетелства от пилотните процеси за производството на стомана с ниски въглеродни емисии с използване на водород, както и да се направи по-нататъшна оценка на използването на схемата на ЕС за търговия с емисии и други възможни сравнителни показатели в техническите критерии за проверка.

(22)

Що се отнася до производствените дейности, които трябва да се смятат за спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, техническите критерии за проверка следва да се основават главно върху естеството на произвежданите продукти, което по целесъобразност се съчетава с допълнителни количествени прагове, за да се следи дали тези продукти могат да допринесат съществено за предотвратяването или намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори. С цел да бъде отразен фактът, че предимство се отдава на дейностите с най-голям потенциал да доведат до предотвратяване на производството на емисии на парникови газове, до намаляване на тези емисии или до увеличаване на поглъщанията на парникови газове и дългосрочното съхранение на въглероден диоксид, в основата на спомагащите производствени дейности следва да бъде производството на продукти, необходими за осъществяването на тези икономически дейности.

(23)

Производството на електрическо оборудване (съоръжения) за електроенергия играе важна роля за усъвършенстването и възприемането на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в мрежите на Съюза и компенсирането на колебанията в това производство, зареждането на превозните средства с нулеви емисии и внедряването на „умни“ екосъобразни приложения за дома. Същевременно производството на електрическо оборудване за електроенергия може да спомогне за разработването на концепцията за „умния дом“ с цел по-нататъшно насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и правилно управление на уредите в дома. Затова може да се окаже необходимо да се допълнят техническите критерии за проверка за преработващата промишленост и да се извърши оценка на потенциала на производството на електрическо оборудване с цел обезпечаване на съществен принос за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към това изменение.

(24)

Мерките за енергийна ефективност и другите мерки за смекчаване на изменението на климата, например внедряването на технологии за енергия от възобновяеми източници намясто, и съществуващите най-съвременни технологии могат да доведат до значително намаление на емисиите на парникови газове в преработващата промишленост. Затова тези мерки могат да играят важна роля за оказването на подкрепа на икономическите дейности в преработващата промишленост, за които следва да бъдат установени техническите критерии за проверка, при изпълнението на съответните стандарти за резултатите и прагове по отношение на съществения принос за смекчаване на изменението на климата.

(25)

На енергетиката се дължат близо 22 % от преките емисии на парникови газове в Съюза и близо 75 % от тези емисии при отчитане на използването на енергия в другите сектори. Така тя играе ключова роля за смекчаването на изменението на климата. Енергетиката има значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове, като няколко дейности в сектора се явяват спомагащи дейности, улесняващи прехода на енергетиката към производство на електрическа или топлинна енергия от възобновяеми или нисковъглеродни източници. Следователно е целесъобразно да се установяват техническите критерии за проверка за широк спектър от дейности, свързани с веригата на енергийните доставки – от производството на електрическа и топлинна енергия от различни източници, през преносните и разпределителните мрежи, до съхранението, както и използването на термопомпи и производството на биогаз и биогорива.

(26)

С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дейностите по производство на електрическа и топлинна енергия, включително дейностите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата, следва да се гарантира, че се намаляват или предотвратяват емисиите на парникови газове. Техническите критерии за проверка въз основа на емисиите на парникови газове следва да указват курса към обезвъглеродяването на тези дейности. Техническите критерии за проверка за спомагащите дейности, които улесняват дългосрочното обезвъглеродяване, следва да се основават главно на естеството на дейността или на най-добрите налични технологии.

(27)

В Регламент (ЕС) 2020/852 се отчита голямото значение на „неутралната по отношение на климата енергия“ и се изисква Комисията да извърши оценка на потенциалния принос и осъществимостта на всички относими съществуващи технологии. По отношение на ядрената енергия тази оценка е в процес на извършване, а щом процесът завърши, Комисията веднага ще предприеме последващи действия въз основа на резултатите в контекста на настоящия регламент.

(28)

Правните рамки за преходните дейности по член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852 ограничават дейностите с високи емисии на парникови газове с голям потенциал за намаление. Тези преходни дейности следва да дават съществен принос за смекчаването на изменението на климата, когато няма други технологично и икономически осъществими нисковъглеродни решения, при условие че са съвместими с курса към ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период, отразяват най-добрите резултати в рамките на съответния сектор, не възпрепятстват разработването и внедряването на други нисковъглеродни решения и не водят до обвързване с въглеродноинтензивни активи. Освен това по силата на член 19 от посочения регламент в частност се изисква техническите критерии за проверка да бъдат съставени въз основа на убедителни научни доказателства. Когато дейностите във връзка с природен газ изпълнят на тези изисквания, те ще бъдат включени в бъдещ делегиран акт. Техническите критерии за проверка, с които ще се определя дали тези дейности имат съществен принос за смекчаването на изменението на климата и не нанасят значителни вреди във връзка с постигането на другите екологични цели, ще бъдат установени в бъдещия делегиран акт. Дейностите, които не отговарят на тези изисквания, не може да бъдат признавани по Регламент (ЕС) 2020/852. За да бъде призната ролята на природния газ като важна технология за намаляването на емисиите на парникови газове, Комисията ще обмисли съставянето на нарочен законодателен акт, така че дейностите, допринасящи за намаляването на емисиите, да не бъдат лишавани от целесъобразно финансиране.

(29)

Техническите критерии за проверка за дейностите по производство на електрическа или топлинна енергия, както и за преносните и разпределителните мрежи, следва да бъдат съгласувани със Съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (10). Затова може да се окаже нужно тези технически критерии за проверка да бъдат преглеждани, допълвани и при необходимост преразглеждани за отразяване на всякакви бъдещи показатели и изисквания, установени вследствие на посочената стратегия.

(30)

Техническите критерии за проверка за производството на енергия за отопление, енергия за охлаждане и електроенергия от биоенергия и производството на биогорива и биогаз за транспорта следва да бъдат съгласувани с цялостната уредба на устойчивостта за тези сектори, установена с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (11), с която се въвеждат изисквания за устойчив добив, отчитане във връзка с въглерода и намаление на емисиите на парникови газове.

(31)

Вследствие на Европейския зелен пакт, Предложението за Европейски законодателен акт за климата (12) и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в съответствие с амбициите на Съюза за биологичното разнообразие и неутралността по отношение на климата, техническите критерии за проверка за дейностите в областта на биоенергетиката следва да бъдат допълнени, прегледани и при необходимост преразгледани с цел отчитане на най-новите промени по отношение на основата от данни и политиката към момента на приемане на делегирания акт по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, с отчитане на относимите правни актове на Съюза, в т.ч. Директива (ЕС) 2018/2001 и бъдещите ѝ изменения.

(32)

Емисиите на парникови газове в Съюза, произвеждани в сектора на водоснабдяването, канализационните услуги, управлението на отпадъците и възстановяването, са с относително малък дял. Въпреки това секторът има голям потенциал да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори, по-специално чрез осигуряване на вторични суровини, които да заместят използването на първични суровини, чрез заместване на продукти, торове и енергия на основата на изкопаеми горива, както и чрез транспортиране и трайно съхранение на уловения въглероден диоксид. Освен това дейностите, които включват анаеробно разграждане и компостиране на разделно събрани биологични отпадъци и при които се предотвратява депонирането на биологични отпадъци, са особено важни за намаляването на емисиите на метан. Затова с техническите критерии за проверка за дейностите във връзка с отпадъците тези дейности следва да се признават като допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата, при условие че в тях се прилагат определени най-добри практики за този сектор. Също така с тези технически критерии за проверка следва да се обезпечава съответствието на възможностите за преработването на отпадъците спрямо по-високите равнища в йерархията за управление на отпадъците. С техническите критерии за проверка като дейности, допринасящи съществено за смекчаване на изменението на климата, следва да се признават онези дейности, при които единно установен минимален дял разделно събрани и сортирани неопасни отпадъци се преработва във вторични суровини. Все пак на този етап с технически критерии за проверка, съставени въз основа на единно установена цел за повторна преработка на отпадъците, не е възможно изцяло да се вземе предвид потенциалът за смекчаване на изменението на климата на отделните потоци от материали. Затова може да се окаже необходимо извършване на допълнителна оценка и преглед на тези технически критерии за проверка. Единно установената цел следва да не засяга целите за управлението на отпадъците, предвидени за държавите членки в съюзното законодателство за отпадъците. За дейностите, свързани със събирането, пречистването и доставянето на води, както и за централизираните системи за пречистване на отпадъчните води, тези технически критерии за проверка следва да бъдат съобразени с целите за абсолютно и относително подобрение на резултатите по отношение на потреблението на енергия и други показатели в съответните случаи, например обемите на течовете във водоснабдителните системи.

(33)

При транспортните дейности се потребява една трета от цялата енергия в Съюза и на тях се дължат близо 23 % от всички преки емисии на парникови газове в Съюза. Поради това обезвъглеродяването на транспортния парк и транспортната инфраструктура може да има централна роля за смекчаването на изменението на климата. Техническите критерии за проверка за транспортния сектор следва да бъдат съсредоточени върху намаляването на главните източници на емисии от него, като същевременно се отчита необходимостта от преминаване към видове пътнически и товарен транспорт с по-ниски емисии и от изграждането на инфраструктура, която спомага за чистата мобилност. Поради това техническите критерии за проверка за този сектор следва бъдат съсредоточени върху резултатите на равнище вид транспорт, като същевременно се отчитат и резултатите на този вид транспорт спрямо другите видове.

(34)

Предвид потенциала им да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове, а оттам и до екологизирането на транспортния сектор, морското корабоплаване и въздухоплаването се явяват важни видове транспорт за прехода към нисковъглеродна икономика. Съгласно Съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г.„Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (13) се очаква до 2030 г. да бъдат подготвени за пускане на пазара плавателни съдове с нулеви емисии. Според посочената стратегия се очаква до 2035 г. да бъдат подготвени за пускане на пазара големи въздухоплавателни средства с нулеви емисии за полети на кратки разстояния, докато за полетите на по-дълги разстояния се очаква за обезвъглеродяването да се разчита на горива от възобновяеми и нисковъглеродни източници. Отделни проучвания бяха проведени във връзка с критериите за финансирането за устойчиво развитие за тези сектори. Затова морското корабоплаване следва да бъде смятано за преходна дейност съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852. Корабоплаването е едно от средствата за превоз на стоки с най-ниска въглеродна интензивност. За да може корабоплаването да се третира наравно с другите видове транспорт, следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за морския транспорт и да се прилагат до края на 2025 г. Все пак ще има нужда от по-нататъшно оценяване на морското корабоплаване и по целесъобразност установяване на техническите критерии за проверка за тази дейност, които да се прилагат от 2026 г. нататък. Ще има нужда и от по-нататъшно оценяване на въздухоплаването и по целесъобразност установяване на съответните технически критерии за проверка. Също така следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за нисковъглеродната транспортна инфраструктура за някои видове транспорт. Все пак с оглед на потенциала на транспортната инфраструктура да допринася за преминаването към други видове транспорт, ще трябва да се извърши оценка и по целесъобразност да се установят съответните технически критерии за проверка за цялостната инфраструктура, която е от съществено значение за нисковъглеродните видове транспорт, в частност за вътрешните водни пътища. В зависимост от резултата от техническата оценка съответните технически критерии за проверка следва да бъдат установени и за икономическите дейности, посочени в настоящото съображение, към момента на приемане на делегирания акт по член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852.

(35)

С цел да се гарантира, че транспортните дейности, смятани за устойчиви, не улесняват употребата на изкопаеми горива, с техническите критерии за проверка за съответните дейности следва да се изключат активите, операциите и инфраструктурата, предназначени за превоз на изкопаеми горива. При прилагането на този критерий обаче трябва да се признават множеството различни цели на употребата, различната собственост, договорките с ползвателите и съотношенията на смесване на горивата в съответствие със съществуващите пазарни практики. Платформата за финансирането за устойчиво развитие следва да оцени използваемостта на този критерий при изпълнението на мандата си.

(36)

На сградите във всички сектори в целия Съюз се дължат 40 % от потреблението на енергия и 36 % от въглеродните емисии. Затова те могат да играят важна роля за смекчаването на изменението на климата. Съответно следва да бъдат определени техническите критерии за проверка по отношение на строителството на нови сгради, санирането на сгради, монтирането на различни видове оборудване за енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници намясто, предоставянето на енергийни услуги и по отношение на придобиването и притежаването на сгради. Тези технически критерии за проверка следва да бъдат съставени въз основа на потенциалното въздействие на дейностите, на енергийните характеристики на сградите и на свързаните с тях емисии на парникови газове и вграден въглерод. По отношение на новите сгради може да се окаже необходимо техническите критерии за проверка да се преглеждат с цел да се запазва съответствието им с енергийните и климатичните цели на Съюза.

(37)

Строителството на актив или съоръжение, представляващо неразделна част от дадена дейност, по отношение на която следва да се установят техническите критерии за проверка с цел определяне при какви условия съответната икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, може да се явява важно условие, способстващо за осъществяването на тази икономическа дейност. Затова е целесъобразно строителството на такива активи или съоръжения да се включи като част от дейността, с която е свързано това строителство, в частност за дейностите в енергетиката, в сектора на водоснабдяването, канализационните услуги, управлението на отпадъците и възстановяването, както и в транспорта.

(38)

В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ се наблюдава непрекъснат растеж, като секторът е отговорен за все по-голям дял от емисиите на парникови газове. В същото време информационните и съобщителните (комуникационните) технологии имат потенциала да допринесат за смекчаването на изменението на климата и за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори, например чрез осигуряване на решения, които може да се използват при вземане на решения, спомагащи за намаляването на емисиите от парникови газове. Затова следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите по обработка на данни и услуги за хостинг, които излъчват големи обеми парникови газове, както и по отношение на решенията, основани на данни, спомагащи за намаляването на емисиите на парникови газове в други сектори. Техническите критерии за проверка за тези дейности следва да бъдат съставени въз основа на най-добрите практики и стандарти в този сектор. Може да се наложи в бъдеще те да бъдат преглеждани и обновявани, за да се отчита потенциалът за намаляване на емисиите на парникови газове вследствие на повишената трайност на решенията по отношение на апаратната част на информационните и съобщителните технологии и възможността във всеки сектор пряко да бъдат внедрявани цифрови технологии за спомагане за намаляването на емисиите на парникови газове. Освен това при внедряването и експлоатацията на електронни съобщителни мрежи се използват големи количества енергия и в това има потенциал за значително намаляване на емисиите на парникови газове. Затова може да се окаже необходимо да се извърши оценка на тези дейности и по целесъобразност да се установят съответните технически критерии за проверка.

(39)

Освен това решенията за информационни и съобщителни технологии, представляващи неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата следва да бъдат установени за собствените им съответни резултати, също могат да бъдат от особено значение за подпомагане на посочените различни дейности за постигане на стандартите и праговете, предвидени в критериите.

(40)

Научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията имат потенциала да подпомагат другите сектори за постигането на техните цели, свързани със смекчаването на изменението на климата. Затова техническите критерии за проверка по отношение на дейностите, свързани с научноизследователска и развойна дейност и нововъведения, следва да бъдат съсредоточени върху потенциала на решенията, процесите, технологиите и други продукти да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове. Научните изследвания, посветени на спомагащи дейности съгласно член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, също могат да играят важна роля за подпомагане на посочените икономически дейности и целевите им дейности за съществено намаляване на техните емисии на парникови газове или за повишаване на технологичната и икономическата им осъществимост и в крайна сметка за улесняване на разрастването им. Научните изследвания могат да играят важна роля и за по-нататъшното обезвъглеродяване на преходните дейности съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, като спомагат за това тези дейности да бъдат осъществявани със съществено по-ниски емисии на парникови газове в сравнение с праговете, предвидени в техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата за тези дейности.

(41)

Освен това научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията, представляващи неразделна част от онези икономически дейности, за които техническите критерии за проверка по отношение на съществения принос за смекчаването на изменението на климата следва да бъдат установени за собствените им съответни резултати, също могат да бъдат от особено значение за подпомагане на посочените различни дейности за постигане на стандартите и праговете, предвидени в критериите.

(42)

Техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, съгласно които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата, следва да отразяват факта, че има вероятност изменението на климата да засегне всички сектори на икономиката. Вследствие на това всички сектори ще трябва да се адаптират към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат. Трябва обаче да се гарантира, че икономическа дейност, която допринася съществено за адаптирането към изменението на климата, не нанася значителни вреди във връзка с постигането на никоя друга екологична цел измежду посочените в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852. Затова е целесъобразно първо да се установят техническите критерии за проверка по отношение на адаптирането към изменението на климата за онези сектори и икономически дейности, които са обхванати от техническите критерии за проверка по отношение на смекчаването на изменението на климата, в т.ч. относимите критерии за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на екологичните цели. Описанията на икономическите дейности, смятани за допринасящи съществено за адаптирането към изменението на климата, следва да съответстват на обхвата, за който бе възможно да бъдат определени целесъобразни критерии за ненанасяне на значителни вреди. С оглед на необходимостта от повишаване на общата издръжливост на икономиката спрямо изменението на климата, в бъдеще следва да бъдат разработени технически критерии за проверка, в т.ч. относими критерии за ненанасяне на значителни вреди, за още икономически дейности.

(43)

С помощта на техническите критерии за проверка следва да се направи така, щото възможно най-широката гама от инфраструктурни съоръжения от критично значение, в т.ч. особено инфраструктурата за пренос или съхранение на енергия и транспортната инфраструктура, да се адаптират към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат, като по този начин се предотвратява тежкото отрицателно въздействие върху здравето, безопасността, сигурността или икономическото благополучие на гражданите или върху ефективната работа на властите на държавите членки. Все пак може да се окаже необходимо тези технически критерии за проверка да бъдат подложени на преглед, за да бъдат отчетени по-точно особеностите на инфраструктурата за предпазване от наводнения.

(44)

Също така следва да бъдат установени техническите критерии за проверка за дейностите в областта на образованието, хуманното здравеопазване, социалната работа, културата, спорта и развлеченията. При тези дейности се предоставят основни услуги и решения за повишаване на колективната издръжливост на цялото общество и с тяхна помощ може да се увеличат грамотността и осведомеността по въпросите на климата.

(45)

Техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата чрез включване на решения за адаптиране съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852 следва да бъдат предназначени за повишаване на издръжливостта на икономическите дейности спрямо установените климатични рискове, които са съществени за тези дейности. Техническите критерии за проверка следва да включват изискването съответните икономически оператори да извършват оценка на риска във връзка с изменението на климата и да внедряват решения за адаптиране, с които се намаляват най-важните установени в оценката рискове. Наред с това в техническите критерии за проверка следва да бъде отразено свързаното с контекста и местоположението естество на потребностите и решенията за адаптиране. Също така с техническите критерии за проверка следва да се осигурява пълно съобразяване с екологичните и климатичните цели и те следва да не бъдат несъразмерно предписателни по отношение на вида на внедряваните решения. При тези технически критерии за проверка следва да се отчита необходимостта да се предотвратяват бедствията, свързани с климата и времето, и да се управлява рискът от такива бедствия, както и да се обезпечи издръжливостта на инфраструктурата от критично значение, в съответствие с относимите правни актове на Съюза, с които се уреждат оценяването на рисковете и смекчаването на последиците от такива бедствия.

(46)

Следва да бъдат установени техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата чрез предлагане на решения за адаптиране съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852 за инженерните дейности и свързаните с тях технически консултации, предназначени за адаптиране към изменението на климата, научноизследователската и развойната дейност и нововъведенията, общото застраховане, състоящо се в сключване на договори за застраховка срещу свързани с климата опасности, и презастраховането. Тези дейности имат потенциала да осигурят решения за адаптиране, които да допринасят съществено за предотвратяването или намаляването на риска от неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат върху хората, природата или активите, без да се повишава рискът от неблагоприятно въздействие.

(47)

С техническите критерии за проверка следва да се признава, че някои икономически дейности могат да допринасят съществено за адаптирането към изменението на климата чрез предлагане на решения за адаптиране по член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852 или чрез включване на решения за адаптиране по член 11, параграф 1, буква а) от посочения регламент. Тази възможност следва да бъде отчетена в техническите критерии за проверка за горскостопанските дейности, възстановяването на влажни зони, радио- и телевизионната дейност, както и за образованието и артистичната и творческата дейност. Макар че посочените дейности следва да бъдат адаптирани към неблагоприятното въздействие на настоящия климат и очаквания в бъдеще климат, те имат също така потенциала да предложат решения за адаптиране, които да допринасят съществено за предотвратяването или намаляването на риска от това неблагоприятно въздействие върху хората, природата или активите.

(48)

С техническите критерии за проверка с цел определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за адаптирането към изменението на климата следва да се гарантира, че на икономическата дейност се придава издръжливост спрямо изменението на климата или че тя предлага решения за придаването на издръжливост спрямо изменението на климата на други дейности. Когато на дадена икономическа дейност се придава издръжливост спрямо изменението на климата, внедряването на физически и нефизически решения, които съществено намаляват най-важните физични климатични рискове, съществени за дейността, представлява същественият принос на тази дейност за адаптирането към изменението на климата. Затова е целесъобразно само капиталовите разходи, които се извършват във връзка с всички стъпки, необходими за придаване на издръжливост на дейността спрямо изменението на климата, да се смятат като дял на капиталовите и оперативните разходи, които се отнасят до активи или процеси, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, и е целесъобразно оборотът от тази икономическа дейност, на която е придадена издръжливост, да не се брои като произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви. Когато обаче същинската част на икономическите дейности, спомагащи за адаптирането съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2020/852, се състои в предлагане на технологии, продукти, услуги, информация или практики с цел повишаване на равнището на издръжливост спрямо физическите климатични рискове на други хора, природата, културното наследство, активите или други икономически дейности, заедно с капиталовите разходи като дял от оборота, произтичащ от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, квалифицирани като екологично устойчиви, следва да се смята и оборотът, произтичащ от продуктите или услугите, свързани с посочените икономически дейности.

(49)

Техническите критерии за проверка с цел определяне дали икономическите дейности, които допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение, не нанасят значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели, следва да имат за цел да се гарантира, че приносът за постигането на една от екологичните цели не става за сметка на други екологични цели. Затова критериите за ненанасяне на значителни вреди играят важна роля за осигуряването на екосъобразността на класификацията на екологично устойчивите дейности. Критериите за ненанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на дадена екологична цел следва да бъдат установени за дейностите, които създават риск от нанасяне на значителни вреди във връзка с постигането на тази цел. С критериите за ненанасяне на значителни вреди следва да се отчитат и да се надграждат относимите изисквания на действащата правна уредба на Съюза.

(50)

Техническите критерии за проверка, с които се гарантира, че дейностите, допринасящи съществено за адаптирането към изменението на климата, не нанасят значителни вреди по отношение на смекчаването на изменението на климата, следва да бъдат определени за дейностите, които носят риск от произвеждане на значителни емисии на парникови газове, като същевременно имат потенциала да допринесат съществено за адаптирането към изменението на климата.

(51)

Вероятно е изменението на климата да засегне всички сектори на икономиката. Затова техническите критерии за проверка, с които да се гарантира, че икономическите дейности, допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата, не нанасят значителни вреди във връзка с адаптирането към това изменение, следва да се прилагат за всички посочени икономически дейности. С тези критерии следва да се гарантира, че се установяват съществуващите и бъдещите рискове, които са съществени за дейността, и че се прилагат решения за адаптиране с цел минимизиране или предотвратяване на възможните загуби или въздействия върху непрекъснатостта на дейността.

(52)

Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди по отношение на устойчивото използване и опазване на водните и морските ресурси следва да бъдат установени за всички дейности, които пораждат риск за това устойчиво използване и опазване. Тези критерии следва да имат за цел да не се допуска дейностите да влошават доброто състояние или добрия екологичен потенциал на водните обекти, включително на повърхностните и подземните води, или доброто екологично състояние на морските води, като се налага изискването за установяване и вземане на мерки по отношение на рисковете от увреждане на околната среда съгласно план за управление на водоползването и опазването на водите.

(53)

Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди по отношение на прехода към кръгова икономика следва да бъдат приспособени към отделните сектори, за да се гарантира, че икономическите дейности не водят до неефективно използване на ресурсите или до обвързване с модели на линейно производство, че образуването на отпадъци се предотвратява или намалява, а когато образуването им е неизбежно, те се управляват съгласно йерархията за управление на отпадъците. Наред с това с тези критерии следва да се гарантира, че икономическите дейности не застрашават постигането на целта за преход към кръгова икономика.

(54)

Техническите критерии за проверка за ненанасяне на значителни вреди във връзка с предотвратяването и контрола на замърсяването следва да отразяват особеностите на секторите, за да се вземат мерки по отношение на съответните източници и видове замърсяване на въздуха, водите или земята, като в съответните случаи се прави препратка към заключенията за най-добрите налични техники, установени по силата на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14).

(55)

Критериите за ненанасяне на значителни вреди по отношение на защитата и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите следва да бъдат установени за всички дейности, които може да пораждат рискове за състоянието на местообитанията, видовете или екосистемите, и следва да включват изискването при необходимост да се извършват оценки на въздействието върху околната среда или целесъобразни оценки, заключенията от които да се прилагат. С тези критерии следва да се гарантира, че дори при отсъствие на изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда или друга целесъобразна оценка, дейностите не водят до обезпокояване, залавяне или убиване на животни от видове под закрилата на закона или до влошаване на състоянието на местообитания под закрилата на закона.

(56)

Техническите критерии за проверка следва да не засягат изискването за спазване на разпоредбите на съюзната и националната нормативна уредба, отнасящи се до околната среда, здравето, безопасността и социалната устойчивост, нито приемането на целесъобразни мерки за смекчаване във връзка с това, в съответните случаи.

(57)

Разпоредбите в настоящия регламент са тясно взаимосвързани, тъй като с тях се установяват критерии за определяне дали дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаването на последиците от изменението на климата или за адаптирането към това изменение и дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на една или няколко от другите екологични цели, предвидени в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852. С цел да се осигури съгласуваност между тези разпоредби, които следва да влязат в сила едновременно, да се спомогне за постигането на цялостно виждане за нормативната уредба за заинтересованите лица и да се облекчи прилагането на Регламент (ЕС) 2020/852, е необходимо тези разпоредби да бъдат включени в един общ регламент.

(58)

За да се гарантира, че прилагането на Регламент (ЕС) 2020/852 се развива успоредно с развитието на технологиите, пазарите и политиките, настоящият регламент следва да бъде подлаган на редовен преглед и при необходимост да бъде изменян по отношение на дейностите, за които се смята, че допринасят съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към това изменение, и от гледна точка на съответните технически критерии за проверка.

(59)

За да бъдат спазени разпоредбите на член 10, параграф 6 и член 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2020/852, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2022 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложение I към настоящия регламент се установяват техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели по член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852.

Член 2

В приложение II към настоящия регламент се установяват техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели по член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 4 юни 2021 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Mairead McGUINNESS

Член на Комисията


(1)  ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

(2)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(3)  Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО Регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

(4)  Инструментът за предварително определяне на въглеродния баланс (EX-Ante Carbon-balance Tool – EX-ACT) (версията от 4.6.2021 г.: http://www.fao.org/in-action/epic/ex-act-tool/suite-of-tools/ex-act/en/).

(5)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final).

(6)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final).

(7)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“, COM(2020) 562 final).

(8)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).

(9)  Дялове от емисиите по сектори, представляващи преките емисии и определени въз основа на данни от Евростат от 2018 и 2019 г. (на ниво 2 по NACE), освен за строителството, което няма съответстващ код по NACE и затова емисиите му са отразени в различни сектори (версия от 4.6.2021 г.: https://ec.europa.eu/info/news/new-rules-greener-and-smarter-buildings-will-increase-quality-life-all-europeans-2019-apr-15_en).

(10)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020) 663 final).

(11)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(12)  Изменено предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата), COM/2020/563 final.

(13)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM/2020/789 final).

(14)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Технически критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди на някоя от другите екологични цели

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Горско стопанство 16

1.1.

Залесяване 16

1.2.

Рехабилитация и възстановяване на горите, в т.ч. повторно залесяване и естествено възобновяване на горите след извънредно явление 21

1.3.

Стопанисване на горите 27

1.4.

Природозащитно горско стопанство 32

2.

Дейности по опазване на околната среда и възстановяване 37

2.1.

Възстановяване на влажни зони 37

3.

Преработваща промишленост (производство) 40

3.1.

Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници 40

3.2.

Производство на оборудване за производство и използване на водород 41

3.3.

Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта 42

3.4.

Производство на акумулаторни батерии 45

3.5.

Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради 46

3.6.

Производство на други нисковъглеродни технологични изделия 48

3.7.

Производство на цимент 49

3.8.

Производство на алуминий 50

3.9.

Производство на чугун и стомана 51

3.10.

Производство на водород 53

3.11.

Производство на технически въглерод 54

3.12.

Производство на калцинирана сода 55

3.13.

Производство на хлор 56

3.14.

Производство на основни органични химични вещества 57

3.15.

Производство на амоняк 59

3.16.

Производство на азотна киселина 60

3.17.

Производство на полимери (пластмаси) в първична форма 61

4.

Енергетика 62

4.1.

Производство на електроенергия чрез технология за слънчева фотоволтаична енергия 62

4.2.

Производство на електроенергия чрез технология за концентриране на слънчева енергия (КСЕ) 63

4.3.

Производство на електроенергия от вятърна енергия 63

4.4.

Производство на електроенергия чрез технологии за океанска енергия 64

4.5.

Производство на електроенергия от водна енергия 65

4.6.

Производство на електроенергия от геотермална енергия 68

4.7.

Производство на електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива 69

4.8.

Производство на електроенергия от биоенергия 70

4.9.

Пренос и разпределение на електроенергия 72

4.10.

Съхранение на електроенергия 75

4.11.

Съхранение на топлинна енергия 76

4.12.

Съхранение на водород 77

4.13.

Производство на биогаз и биогорива за използване в транспорта, както и на течни горива от биомаса 77

4.14.

Преносни и разпределителни мрежи за газове от възобновяеми и нисковъглеродни източници 79

4.15.

Разпределение на енергия от районна отоплителна/охладителна система 79

4.16.

Монтаж и експлоатация на електрически термопомпи 80

4.17.

Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от слънчева енергия 81

4.18.

Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от геотермална енергия 82

4.19.

Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива 83

4.20.

Комбинирано производство на енергия за отопление/охлаждане и електроенергия от биоенергия 84

4.21.

Производство на енергия за отопление/охлаждане чрез технология за слънчево термално отопление 85

4.22.

Производство на енергия за отопление/охлаждане от геотермална енергия 86

4.23.

Производство на енергия за отопление/охлаждане от възобновяеми неизкопаеми газообразни и течни горива 87

4.24.

Производство на енергия за отопление/охлаждане от биоенергия 88

4.25.

Производство на енергия за отопление/охлаждане от отпадна топлина 89

5.

Доставяне на води (водоснабдяване), канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване 90

5.1.

Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране, пречистване и доставяне на води 90

5.2.

Подновяване на системи за събиране, пречистване и доставяне на води 91

5.3.

Изграждане, разширяване и експлоатация на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води 92

5.4.

Подновяване на системи за събиране и пречистване на отпадъчни води 93

5.5.

Събиране и превоз на неопасни отпадъци на фракции, разделени при източника 95

5.6.

Анаеробно разграждане на утайка от пречистване на отпадъчни води 95

5.7.

Анаеробно разграждане на биологични отпадъци 96

5.8.

Компостиране на биологични отпадъци 97

5.9.

Оползотворяване на материали от неопасни отпадъци 98

5.10.

Улавяне и оползотворяване на сметищен газ 99

5.11.

Транспортиране на CO2 100

5.12.

Трайно съхранение на CO2 в подземни геоложки формации 100

6.

Транспорт 101

6.1.

Междуселищен пътнически железопътен транспорт 101

6.2.

Товарен железопътен транспорт 102

6.3.

Градски и крайградски транспорт, пътнически автомобилен транспорт 103

6.4.

Използване на средства за лична мобилност, велосипедна логистика 104

6.5.

Транспорт с мотоциклети, леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства 105

6.6.

Услуги за товарен автомобилен транспорт 107

6.7.

Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища 108

6.8.

Товарен транспорт по вътрешни водни пътища 109

6.9.

Модернизиране на плавателни съдове за пътнически и товарен транспорт по вътрешни водни пътища 110

6.10.

Морски и крайбрежен товарен воден транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности 111

6.11.

Морски и крайбрежен пътнически воден транспорт 114

6.12.

Модернизиране на плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен и пътнически воден транспорт 116

6.13.

Инфраструктура за лична мобилност, велосипедна логистика 117

6.14.

Инфраструктура за железопътен транспорт 119

6.15.

Инфраструктура, спомагаща за развитието на нисковъглеродния автомобилен транспорт и обществен транспорт 120

6.16.

Инфраструктура, спомагаща за развитието на нисковъглеродния воден транспорт 121

6.17.

Нисковъглеродна летищна инфраструктура 123

7.

Строителство и операции с недвижими имоти 124

7.1.

Строителство на нови сгради 124

7.2.

Ремонт (обновяване) на съществуващи сгради 126

7.3.

Монтаж, поддръжка и ремонт на оборудване за енергийна ефективност 128

7.4.

Монтаж, поддръжка и ремонт на станции за зареждане за електрически превозни средства в сгради (и на места за паркиране, свързани със сгради) 129

7.5.

Монтаж, поддръжка и ремонт на инструменти и уреди за измерване, регулиране и контрол на енергийните характеристики на сгради 130

7.6.

Монтаж, поддръжка и ремонт на технологични изделия за възобновяема енергия 131

7.7.

Придобиване и притежаване на сгради 132

8.

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 132

8.1.

Обработка на данни, хостинг и подобни дейности 132

8.2.

Основани на данни решения за намаляване на емисиите на парникови газове 134

9.

Професионални дейности и научни изследвания 135

9.1.

Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения в тясна връзка с пазара 135

9.2.

Научни изследвания, развойна дейност и нововъведения във връзка с прякото улавяне на CO2 във въздуха 137

9.3.

Професионални услуги, свързани с енергийните характеристики на сгради 138

Допълнение A:

Общи критерии за НЗВ по отношение на адаптирането към изменението на климата 140

Допълнение Б:

Общи критерии за НЗВ по отношение на устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси 142

Допълнение В:

Общи критерии за НЗВ по отношение на предотвратяването и контрола на замърсяването във връзка с използването и наличието на химикали 143

Допълнение Г:

Общи критерии за НЗВ по отношение на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите 144

Допълнение Д:

Технически изисквания за санитарната арматура и керамика 145

1.   ГОРСКО СТОПАНСТВО

1.1.   Залесяване

Описание на дейността

Създаване на гора чрез засаждане, целенасочено засяване или естествено възобновяване върху земя, която до този момент е била обект на различно земеползване или не се е използвала. Залесяването предполага преобразуване на земеползването (промяна на предназначението) от негорска площ в гора в съответствие с определението за залесяване на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) (1), според което „гора“ е земна площ, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (2). Залесяването може да включва залесяване в миналото, доколкото то се извършва в промеждутъка от засаждането на дърветата до момента на признаване на земеползването като гора.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30– събиране на диворастящи и недървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

1.   План за залесяване и последващ план за стопанисване на гората или равностоен акт

1.1.

За площта, на която се развива дейността, се прилага план за залесяване – със срок от най-малко пет години или с минималния срок, предписан в националната нормативна уредба – който е разработен преди началото на дейността и който се обновява редовно, до момента, в който площта вече отговаря на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО.

Планът за залесяване съдържа всички елементи, изисквани съгласно националната нормативна уредба във връзка с оценката на въздействието на залесяването върху околната среда.

1.2

Предоставя се подробна информация – за предпочитане посредством плана за залесяване или, ако информацията липсва, посредством друг документ – по следните точки:

а)

описание на площта в съответствие със записа в поземления регистър;

б)

подготовка на обекта и неговите въздействия върху вече съществуващите въглеродни запаси, в това число почви и надземна биомаса, с цел опазване на земите (терените) с високи въглеродни запаси (3);

в)

целите на стопанисването, включително основните ограничения;

г)

общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;

д)

определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение (площ) и разпределение;

е)

сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;

ж)

мерки, внедрени с цел постигане и поддържане на добро състояние на горските екосистеми;

з)

отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);

и)

оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;

й)

оценка на въздействието върху продоволствената сигурност;

к)

всички критерии за ненанасяне на значителни вреди (НЗВ), относими към залесяването.

1.3.

Когато площта се превърне в гора, след плана за залесяване започва прилагането на последващ план за стопанисване на гората или на равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (4). Планът за стопанисване на гората или равностойният акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.

1.4

Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:

а)

цели на стопанисването, включително основни ограничения (5);

б)

общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;

в)

определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;

г)

определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;

д)

сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;

е)

мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;

ж)

отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);

з)

оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;

и)

всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.

1.5.

Дейността се извършва при спазване на най-добрите практики за залесяване, определени в националното законодателство, или, ако в националното законодателство не са предвидени такива практики, дейността отговаря на един от следните критерии:

а)

при дейността се спазва Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията (6);

б)

дейността се извършва при спазване на „Общоевропейските насоки за залесяване и повторно залесяване с особено внимание върху разпоредбите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата“ (7);

1.6.

При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи въглеродни запаси (8).

1.7.

Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9).

1.8.

В плана за залесяване и в последващия план за стопанисване на гората или в равностойния акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните за включената площ.

2.   Анализ на климатичните ползи

2.1.

За площите, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

2.2.

За площите, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен“ се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.

2.3.

Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички долупосочени критерии:

а)

анализът съответства на изданието на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ (10). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима информация, обхваща всички въглеродни депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестирането на въглерод, риска от насищане и риска от изтичане.

б)

обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едни от следните:

i)

практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;

ii)

най-скорошните обичайни практики преди започването на дейността;

iii)

практиките, съответстващи на система за стопанисване, с която се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

в)

степента на подробност на анализа е съразмерна със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.

г)

емисиите и поглъщанията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, горски пожари, ветрове и щети от бури, които засягат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ относно емисиите и поглъщанията поради природни смущения.

2.4.

От горските стопанства с площ под 13 хектара не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи.

3.   Гаранция за трайност

3.1.

Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:

а)

площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (11);

б)

площта се класифицира като защитена територия;

в)

по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.

3.2.

Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за залесяване и последващия план за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.

4.   Одит

В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ, като проверката се извършва от:

а)

съответните национални компетентни органи; или

б)

независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.

С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.

Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансиращото лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.

5.   Групова оценка

Спазването на критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ може да се проверява:

а)

на равнището на горския район на снабдяване (12) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)

на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

Подробната информация по точка 1.2., буква к) включва разпоредби за спазване на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо с цел контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.

При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета (14) или националните правила за изкуствените торове или подобрителите на почвата за селскостопански цели.

Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (15) на Европейския парламент и на Съвета (16), Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (17), Конвенцията Минамата относно живака (18), Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, (19) и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (20). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.

Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.

Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.

Подробната информация по точка 1.2., буква к) (План за залесяване) и точка 1.4, буква и) (План за стопанисване на гората или равностойна система) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, в т.ч. следното:

а)

осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;

б)

изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;

в)

изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:

i)

използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите и растителна зона, издръжливост на горски пожари);

ii)

срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;

г)

осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;

д)

насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилват естествените процеси в горите;

е)

изключване на преобразуването на екосистеми с голямо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие;

ж)

осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората;

з)

осигуряване на разнообразието на структурата на дървостоя, както и запазване или подобряване на зрелия дървостой и мъртвата дървесина.

1.2.   Рехабилитация и възстановяване на горите, в т.ч. повторно залесяване и естествено възобновяване на горите след извънредно явление

Описание на дейността

Рехабилитация и възстановяване на горите съгласно определението в националната нормативна уредба. Когато в националната нормативна уредба няма такова определение, рехабилитацията и възстановяването отговарят на определение, което е широко прието в рецензираната научна литература за конкретни държави, или на определение, съответстващо на понятието на ФАО за „възстановяване на горите“ (21), или на определение, съответстващо на едно от определенията за „екологично възстановяване“ (22), прилагано за горите, или „рехабилитация на горите“ (23) съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие (24). Икономическите дейности от тази категория включват и горските дейности, съответстващи на определението на ФАО за термина „повторно залесяване“ (25) и за термина „естествено възобновяваща се гора“ (26) след извънредно явление, когато за „извънредно явление“ има определение в националната нормативна уредба, а когато в нея няма такова определение, съответства на определението на МКИК за „извънредно метеорологично явление“ (27); или след горски пожар, когато определение за „горски пожар“ има в националната нормативна уредба, а когато в нея няма такова определение – съгласно определението в Европейския речник по горските пожари (28).

Икономическите дейности от тази категория не предполагат промяна в земеползването и се извършват на земя с влошено качество, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (29).

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30– събиране на диворастящи и недървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

1.   План за стопанисване на гората или равностоен акт

1.1.

Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на гората или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (30).

Планът за стопанисване на гората или равностойният акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.

1.2.

Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:

а)

цели на стопанисването, включително основни ограничения (31);

б)

общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;

в)

определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;

г)

определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;

д)

сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;

е)

мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;

ж)

отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);

з)

оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;

и)

всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.

1.3.

Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:

а)

стопанисването на гората съответства на приложимото национално определение за устойчиво стопанисване на горите;

б)

стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (32) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общоевропейските насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (33);

в)

въведената система за стопанисване отговаря на критериите за устойчивост на горите, определени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговарят на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията от горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.

1.4.

При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи въглеродни запаси (34).

1.5.

Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.

1.6.

В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.

2.   Анализ на климатичните ползи

2.1.

За площите, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

2.2.

За площите, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен“ се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.

2.3.

Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички долупосочени критерии:

а)

анализът съответства на изданието на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ (35). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима информация, обхваща всички въглеродни депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестирането на въглерод, риска от насищане и риска от изтичане.

б)

обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едно от следните:

i)

практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;

ii)

най-скорошните обичайни практики преди започването на дейността;

iii)

практиките, съответстващи на система за стопанисване, с която се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

в)

степента на подробност на анализа е съразмерна със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.

г)

емисиите и поглъщанията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, горски пожари, ветрове и щети от бури, които засягат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ относно емисиите и поглъщанията поради природни смущения.

2.4.

От горските стопанства с площ под 13 хектара не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи.

3.   Гаранция за трайност

3.1.

Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:

а)

площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (36);

б)

площта се класифицира като защитена територия;

в)

по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.

3.2.

Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.

4.   Одит

В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ, като проверката се извършва от:

а)

съответните национални компетентни органи; или

б)

независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.

С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.

Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансиращото лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.

5.   Групова оценка

Спазването на критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ може да се проверява:

а)

на равнището на горския район на снабдяване (37) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)

на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площта, обхваната от тази дейност, да доведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализа на климатичните ползи по точка 2.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.

При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобрителите на почвата за селскостопански цели.

Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (38), Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност. При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.

Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.

Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.

Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:

а)

осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;

б)

изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;

в)

изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:

i)

използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите и растителна зона, издръжливост на горски пожари);

ii)

срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;

г)

осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;

д)

насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилват естествените процеси в горите;

е)

изключване на преобразуването на екосистеми с голямо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие;

ж)

осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората;

з)

осигуряване на разнообразието на структурата на дървостоя, както и запазване или подобряване на зрелия дървостой и мъртвата дървесина.

1.3.   Стопанисване на горите

Описание на дейността

Стопанисване на гората съгласно определението в националната нормативна уредба. Когато в националната нормативна уредба няма такова определение, стопанисване на гората е всяка икономическа дейност, която произтича от система, приложима за дадена гора, и която оказва влияние върху екологичните, икономическите или социалните функции на гората. Стопанисването на гората не предполага промяна в земеползването и се извършва на земя, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (39).

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30– събиране на диворастящи и недървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

1.   План за стопанисване на гората или равностоен акт

1.1.

Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на гората или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на гората или за равностоен акт, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на гората“ (40).

Планът за стопанисване на гората или равностойният акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.

1.2.

Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:

а)

цели на стопанисването, включително основни ограничения (41);

б)

общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите на стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;

в)

определяне на условията в горското местообитание, включително основни съществуващи и предвидени видове горски дървета, наред с тяхното разпространение и разпределение;

г)

определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;

д)

сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;

е)

мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;

ж)

отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);

з)

оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;

и)

всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.

1.3.

Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:

а)

стопанисването на гората съответства на приложимото национално определение за устойчиво стопанисване на горите;

б)

стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (42) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общоевропейските насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (43);

в)

въведената система за стопанисване отговаря на критериите за устойчивост на горите, установени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговаря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията, произведена на горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.

1.4.

При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи въглеродни запаси (44).

1.5.

Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.

1.6.

В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.

2.   Анализ на климатичните ползи

2.1.

За площите, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

2.2.

За площите, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

a)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

b)

прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен“ се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.

2.3.

Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички долупосочени критерии:

а)

анализът съответства на изданието на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ (45). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима информация, обхваща всички въглеродни депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестирането на въглерод, риска от насищане и риска от изтичане.

б)

обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едно от следните:

i)

практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;

ii)

най-скорошните обичайни практики преди започването на дейността;

iii)

практиките, съответстващи на система за стопанисване, с която се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

в)

степента на подробност на анализа е съразмерна със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.

г)

емисиите и поглъщанията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, горски пожари, ветрове и щети от бури, които засягат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ относно емисиите и поглъщанията поради природни смущения.

2.4.

От горските стопанства с площ под 13 хектара не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи.

3.   Гаранция за трайност

3.1.

Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:

а)

площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (46);

б)

площта се класифицира като защитена територия;

в)

по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.

3.2.

Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.

4.   Одит

В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ, като проверката се извършва от:

а)

съответните национални компетентни органи; или

б)

независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.

С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.

Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансиращото лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.

5.   Групова оценка

Спазването на критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ може да се проверява:

а)

на равнището на горския район на снабдяване (47) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)

на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площта, обхваната от тази дейност, да доведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализа на климатичните ползи по точка 2.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Употребата на пестициди се намалява и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо за контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.

При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобрителите на почвата за селскостопански цели.

Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (48), Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (49). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.

Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.

Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.

Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:

а)

осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;

б)

изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;

в)

изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:

i)

използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятно и подходящо състояние на екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горски пожари);

ii)

срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;

г)

осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;

д)

насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилват естествените процеси в горите;

е)

изключване на преобразуването на екосистеми с голямо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие;

ж)

осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората;

з)

осигуряване на разнообразието на структурата на дървостоя, както и запазване или подобряване на зрелия дървостой и мъртвата дървесина.

1.4.   Природозащитно горско стопанство

Описание на дейността

Дейности по стопанисване на гората с цел опазване на едно или повече местообитания или видове. Природозащитното горско стопанство не предполага промяна в категорията на земята и се извършва на земя, отговаряща на определението за гора, установено в националната нормативна уредба, а когато няма такова – на определението за гора на ФАО (50).

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код A2 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006. Икономическите дейности от тази категория са ограничени до следните кодове по NACE II: 02.10 – възпроизводство на гори, 02.20 – дърводобив, 02.30– събиране на диворастящи и недървесни продукти, и 02.40 – спомагателни дейности в горското стопанство.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

1.   План за стопанисване на гората или равностоен акт

1.1.

Дейността се извършва на площ, за която се прилага план за стопанисване на горите или равностоен акт, предвиден в националното законодателство, като ако в националното законодателство липсва определение за план за стопанисване на горите, се използва определението на ФАО за термина „горска площ с дългосрочен план за стопанисване на горите“ (51).

Планът за стопанисване на гората или равностойният акт са за срок от 10 или повече години и постоянно се обновяват.

1.2.

Предоставя се информация по следните точки, които още не са документирани в плана за стопанисване на гората или в равностойна система:

а)

целите на стопанисването, включително основните ограничения;

б)

общи стратегии и дейности с оглед постигане на целите, свързани със стопанисването, включително очаквани операции през целия горски цикъл;

в)

определяне на условията в горското местообитание, основните видове горски дървета и предвидените такива, наред с тяхното разпространение и разпределение, в съответствие с условията на местната горска екосистема;

г)

определяне на площта в съответствие със записа в поземления регистър;

д)

сектори, пътища, право за преминаване и други условия за публичен достъп, физически елементи, включително водни пътища, територии под юридически и други ограничения;

е)

мерки, внедрени с цел поддържане на доброто състояние на горските екосистеми;

ж)

отчитане на обществени въпроси (в т.ч. запазване на ландшафта, допитване до заинтересованите лица съгласно условията, предвидени в националната нормативна уредба);

з)

оценка на рисковете, свързани с горите, включително горски пожари, нашествия на вредители и възникване на огнища на болести, с цел предотвратяване, намаляване и контрол на рисковете, както и въвеждане на мерки за осигуряване на защита от остатъчните рискове и адаптиране към тях;

и)

всички критерии за НЗВ, относими към стопанисването на гората.

1.3.

В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт:

а)

се предвижда главна определена цел на стопанисването (52), състояща се в опазване на почвите и водите (53), опазване на биологичното разнообразие (54) или социалните услуги (55), въз основа на определенията на ФАО;

б)

се насърчават благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилват естествените процеси в горите;

в)

е включен анализ на:

i)

въздействията и натиска върху опазването на местообитанията и многообразието на съответните местообитания;

ii)

условията за дърводобив, при който въздействието върху почвите е сведено до минимум;

iii)

други дейности, оказващи въздействие върху природозащитните цели, като лов и риболов, селскостопански, пасищни и лесовъдни дейности, както и промишлени, минни и търговски дейности.

1.4.

Устойчивостта на системите за стопанисване на гората, документирани в плана по точка 1.1, се осигурява чрез избиране на най-амбициозния измежду следните подходи:

а)

стопанисването на гората съответства на националното определение за устойчиво стопанисване на горите, ако има такова;

б)

стопанисването на гората съответства на определението на „Forest Europe“ (56) за устойчиво стопанисване на горите и е съобразено с Общоевропейските насоки на оперативно равнище за устойчивото стопанисване на горите (57);

в)

въведената система за стопанисване отговаря на критериите за устойчивост на горите, определени в член 29, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001, а от началната дата на прилагането му отговаря на изискванията на акта за изпълнение за оперативните насоки относно енергията, произведена на горскостопанска биомаса, приет съгласно член 29, параграф 8 от посочената директива.

1.5.

При дейността не се влошава качеството на земя (терен) с високи въглеродни запаси (58).

1.6.

Въведената система за стопанисване, свързана с дейността, отговаря на задължението за надлежна проверка и на изискванията за законност, определени в Регламент (ЕС) № 995/2010.

1.7.

В плана за стопанисване на гората или в равностоен акт е предвидено наблюдение за обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани с включените площи.

2.   Анализ на климатичните ползи

2.1.

За площите, които отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

дългосрочните климатични ползи се смятат за потвърдени, когато се докаже съответствие с член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

2.2.

За площите, които не отговарят на изискванията на равнище горски район на снабдяване, за да се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в гората се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001, дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен“ се отнася до по-дългия срок измежду следните два: 100 години или продължителността на един пълен горски цикъл.

2.3.

Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички долупосочени критерии:

а)

анализът съответства на изданието на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ (59). Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима информация, обхваща всички въглеродни депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестирането на въглерод, риска от насищане и риска от изтичане.

б)

обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едно от следните:

i)

практиките на стопанисване, документирани в последния вариант на плана за стопанисване на гората или в равностоен акт преди започването на дейността, ако има такъв;

ii)

най-скорошните обичайни практики преди започването на дейността;

iii)

практиките, съответстващи на система за стопанисване, с която се гарантира, че равнищата на въглеродните запаси и на въглеродните поглътители в горската площ се запазват или подобряват в дългосрочен план съгласно член 29, параграф 7, буква б) от Директива (ЕС) 2018/2001.

в)

степента на подробност на анализа е съразмерна със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ.

г)

емисиите и поглъщанията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, горски пожари, ветрове и щети от бури, които засягат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на критериите по Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ относно емисиите и поглъщанията поради природни смущения.

2.4.

От горските стопанства с площ под 13 хектара не се изисква да извършват анализ на климатичните ползи.

3.   Гаранция за трайност

3.1.

Съгласно националната нормативна уредба статутът на гора на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:

а)

площта се класифицира като трайна горска територия в съответствие с определението на ФАО (60);

б)

площта се класифицира като защитена територия;

в)

по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане гора.

3.2.

Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за стопанисване на гората или равностоен акт, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от горскостопанските дейности, определени в настоящия регламент.

4.   Одит

В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ, като проверката се извършва от:

а)

съответните национални компетентни органи; или

б)

независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.

С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.

Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансиращото лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.

5.   Групова оценка

Спазването на критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ може да се проверява:

а)

на равнището на горския район на снабдяване (61) съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б)

на равнището на група горски стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за спазване на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Няма вероятност промяната в лесовъдството, която е предизвикана от дейността на площта, обхваната от тази дейност, да доведе до значително намаляване на устойчивото предлагане на първична горска биомаса, подходяща за производството на изделия от дървен материал с дългосрочен потенциал по отношение на кръговостта. Спазването на този критерий може да се потвърди чрез анализа на климатичните ползи по точка 2.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

При дейността не се използват пестициди или торове.

Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (62), Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (63). При дейността се спазва относимата национална нормативна уредба относно активните вещества.

Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.

Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.

Подробната информация по точка 1.2., буква и) включва разпоредби за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:

а)

осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;

б)

изключване на употребата или пускането на инвазивни чужди видове;

в)

изключване на употребата на чужди видове, освен ако може да бъде доказано следното:

i)

използването на горския репродуктивен материал поражда благоприятни и подходящи условия в екосистемата (като например климат, критерии за почвите, растителна зона и издръжливост на горски пожари);

ii)

срещащите се понастоящем на мястото местни видове вече не са приспособени към прогнозните климатични, почвени и хидрологични условия;

г)

осигуряване на запазването и подобряването на физическото, химичното и биологичното качество на почвата;

д)

насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики, които подсилват естествените процеси в горите;

е)

изключване на преобразуването на екосистеми с голямо биологично разнообразие в екосистеми с по-малко биологично разнообразие;

ж)

осигуряване на разнообразието на съответните местообитания и видове, свързани с гората;

з)

осигуряване на разнообразието на структурата на дървостоя, както и запазване или подобряване на зрелия дървостой и мъртвата дървесина.

2.   ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

2.1.   Възстановяване на влажни зони

Описание на дейността

Възстановяване на влажни зони (мочурища) са икономически дейности, с които се насърчава връщане към първоначалните условия във влажните зони, и икономически дейности, с които се подобрява функционирането на влажни зони, без непременно да се насърчава връщане към условията отпреди нарушаването им, а терминът „влажни зони“ („мочурища“) отговаря на международното определение за „влажна зона“ (64) или „торфено блато“ (65) („торфище“) по Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарската конвенция) (66). Съответната площ отговаря на определението на Съюза за „влажни зони“ от Съобщението на Комисията за разумното използване и консервиране на влажните зони (67).

За икономическите дейности от тази категория няма определен код по NACE – статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, но те се отнасят към клас 6 от статистическата класификация на дейностите по опазване на околната среда (КДООС), установена с Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета (68).

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

1.   План за възстановяване

1.1.

За площта се прилага план за възстановяване, който съответства на принципите и насоките от Рамсарската конвенция за възстановяването на влажните зони (69), докато въпросната площ се класифицира като влажна зона и по отношение на нея се прилага план за управление на влажна зона, който съответства на насоките от Рамсарската конвенция за планиране на управлението на обекти по Конвенцията и на други влажни зони (70). Що се отнася до торфищата, в плана за възстановяване се спазват препоръките от съответните резолюции по Рамсарската конвенция, включително Резолюция XIII/13.

1.2.

Планът за възстановяване съдържа внимателно проучване на хидрологичните и почвените условия в района, включително динамиката на насищането на почвата и промяната в аеробните и анаеробните условия.

1.3.

Всички приложими критерии за НЗВ, свързани с управлението на влажните зони, се вземат предвид в плана за възстановяване.

1.4.

В плана за възстановяване се предвижда наблюдение с цел обезпечаване на верността на информацията в него, по-специално що се отнася до данните, свързани със засегнатите площи.

2.   Анализ на климатичните ползи

2.1.

Дейността отговаря на следните критерии:

а)

анализът на климатичните ползи показва, че нетният баланс на емисиите и поглъщанията на парникови газове, генерирани чрез дейността за период от 30 години от започването на дейността, е по-нисък от базовото равнище, съответстващо на баланса на емисиите и поглъщанията на парникови газове за период от 30 години от започването на дейността, свързан с обичайните практики, които биха били осъществявани на съответната площ без тази дейност;

б)

прогнозният дългосрочен среден нетен баланс на парниковите газове от дейността е по-нисък от дългосрочния среден баланс на парниковите газове, прогнозиран за базовото равнище по точка 2.2, като терминът „дългосрочен“ се отнася до срок от 100 години.

2.2.

Изчислението на климатичните ползи отговаря на всички долупосочени критерии:

а)

анализът съответства на изданието на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ (71). По-специално, ако използваното в анализа определение за влажна зона се различава от определението за влажна зона, използвано в националната инвентаризация на парниковите газове, в анализа се определят различните категории земи, обхванати в съответната площ. Анализът на климатичните ползи се извършва въз основа на прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима информация, обхваща всички въглеродни депа, засегнати от дейността, в т.ч. надземна биомаса, подземна биомаса, мъртва дървесина, паднала листна маса и клони и почва, разчита на най-консервативните допускания за изчисленията и включва уместни съображения относно рисковете от нетрайност и обрати в секвестирането на въглерод, риска от насищане и риска от изтичане. Що се отнася до крайбрежните влажни зони, в анализа на ползите за климата се включват прогнози за очакваното относително покачване на морското равнище и възможността видовете от влажните зони да мигрират;

б)

обичайните практики, в т.ч. дърводобивните практики, са едно от следните:

i)

практиките на управление (стопанисване), документирани преди началото на дейността, ако има такива;

ii)

най-скорошните обичайни практики преди започването на дейността.

в)

степента на подробност на анализа е съразмерна със съответната площ и се използват стойности, специфични за съответната площ;

г)

емисиите и поглъщанията в резултат на природни смущения, като нашествия на вредители и болести, пожари, ветрове и щети от бури, които засягат площта и причиняват ниски резултати, не водят до неспазване на критериите по Регламент (ЕС) 2020/852, при условие че анализът на климатичните ползи съответства на изданието на МКИК от 2019 г. „Усъвършенстване на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове“ относно емисиите и поглъщанията поради природни смущения.

4.   Гаранция за трайност

4.1.

Съгласно националната нормативна уредба статутът на влажна зона на площта, където се извършва дейността, се гарантира чрез една от следните мерки:

а)

площта е предназначена да бъде запазена като влажна зона и чието предназначение не може да се променя за друг вид земеползване;

б)

площта се класифицира като защитена територия;

в)

по отношение на площта се прилага законова или договорна гаранция, по силата на която тя ще остане влажна зона.

4.2.

Съгласно националната нормативна уредба изпълнителят на дейността поема задължение да запази целта за постигане на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, при бъдещите обновявания на плана за възстановяване, отвъд финансираната дейност. Освен това изпълнителят на дейността поема задължение да компенсира всяко намаление на климатичните ползи, определени по реда на точка 2, с равностойни климатични ползи вследствие на извършването на дейност, съответстваща на една от дейностите по опазване и възстановяване на околната среда, определени в настоящия регламент.

5.   Одит

В срок от две години от започването на дейността и на всеки 10 години след това се проверява дали при дейността се спазват критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ, като проверката се извършва от:

а)

съответните национални компетентни органи; или

б)

независимо външно сертифициращо лице, по искане на националните органи или на изпълнителя на дейността.

С цел намаляване на разходите одитите може да се извършват заедно с одит за сертифициране в областта на горите (горска сертификация), одит за сертифициране в областта на климата или друг одит.

Независимото външно сертифициращо лице не може да бъде в конфликт на интереси със собственика или с финансиращото лице и не може да участва в разработването или изпълнението на дейността.

6.   Групова оценка

Спазването на критериите за съществен принос за смекчаването на изменението на климата и критериите за НЗВ може да се проверява на равнището на група стопанства, която е достатъчно еднородна за оценяването на риска във връзка с устойчивостта на горскостопанската дейност, при условие че всички стопанства в групата имат трайни отношения помежду си и участват в дейността, а групата им остава една и съща за всички следващи одити.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Добивът на торф се свежда до минимум.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Употребата на пестициди се свежда до минимум и се предпочитат алтернативни подходи или техники, които може да включват нехимични алтернативи на пестицидите, съгласно Директива 2009/128/ЕО, с изключение на случаите, в които използването на пестициди е необходимо с цел контрол на нашествията на вредители и възникването на огнища на болести.

При дейността се минимизира употребата на изкуствени торове и не се използва оборски тор. При дейността се спазва Регламент (ЕС) 2019/1009 или националните правила за изкуствените торове или подобрителите на почвата за селскостопански цели.

Предприемат се добре документирани и проверими мерки за избягване на употребата на активни вещества, посочени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 (72), Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди, Конвенцията Минамата относно живака, Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, и на активни вещества, посочени под клас Ia („изключително опасни вещества“) или клас Ib („много опасни вещества“) в препоръчаната от Световната здравна организация (СЗО) класификация на пестицидите по степен на опасност (73). При дейността се спазват националните нормативни актове за изпълнение, отнасящи се до активните вещества.

Замърсяването на водите и почвите се предотвратява и се предприемат мерки за почистване в случай на замърсяване.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

На площи, определени за опазване от националните компетентни органи, или в защитени местообитания дейността е в съответствие с природозащитните цели за тези площи.

Не се преобразуват местообитания, особено уязвими на загуба на биологично разнообразие или с висока природозащитна стойност, или площи, предназначени за възстановяване на такива местообитания в съответствие с националното законодателство.

Планът по точка 1 (План за възстановяване) от настоящия раздел включва клаузи за запазване и евентуално подобряване на биологичното разнообразие в съответствие с националните и местните разпоредби, включително следното:

а)

осигуряване на добър природозащитен статус на местообитанието и видовете, съхраняване на обичайните видове в местообитанието;

б)

изключване на употребата или пускането на инвазивни видове.

3.   ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ (ПРОИЗВОДСТВО)

3.1.   Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници

Описание на дейността

Производство на технологични изделия за енергия от възобновяеми източници, като определението за „енергия от възобновяеми източници“ („възобновяема енергия“) е установено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C25, C27, C28.

Всяка дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При тази икономическа дейност се произвеждат технологични изделия за възобновяема енергия.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат:

а)

повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;

б)

проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти;

в)

управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането;

г)

информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.2.   Производство на оборудване за производство и използване на водород

Описание на дейността

Производство на оборудване за производство и използване на водород.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C25, C27, C28.

Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При тази икономическа дейност се произвежда оборудване за производството на водород в съответствие с техническите критерии за проверка, установени в раздел 3.10 от настоящото приложение, и оборудване за използването на водород.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат:

а)

повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;

б)

проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти;

в)

управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането;

г)

информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.3.   Производство на нисковъглеродни технологични изделия за транспорта

Описание на дейността

Производство, ремонт, поддръжка, модернизиране, промяна на предназначението (преустройство) и усъвършенстване на нисковъглеродни превозни средства, подвижен състав и плавателни съдове.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C29.1, C30.1, C30.2, C30.9, C33.15, C33.17.

Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При икономическата дейност се произвежда, ремонтира, поддържа, модернизира (74) или усъвършенства или се сменя предназначението на:

а)

влакове и пътнически вагони с нулеви преки емисии на отработил CO2;

б)

влакове и пътнически вагони с нулеви преки емисии на отработил CO2, когато се движат по железопътни линии с необходимата инфраструктура и използват конвенционални двигатели, ако липсва такава инфраструктура (двумодален режим);

в)

средства за градски, крайградски и автомобилен превоз на пътници, като преките емисии на отработил CO2 на превозното средство са нулеви;

г)

до 31 декември 2025 г. – превозните средства, спадащи към категориите M2 и M3 (75), които са с тип на каросерията, класифициран като „СА“ (едноетажно превозно средство), „СВ“ (двуетажно превозно средство), „СС“ (съчленено едноетажно превозно средство) или „СD“ (съчленено двуетажно превозно средство) (76) и които отговарят на най-новия стандарт ЕВРО VI, т.е. едновременно на изискванията на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета (77) и – от влизането в сила на измененията на посочения регламент – на съответните актове за изменение, дори преди започването на прилагането им, и на последния етап от стандарта ЕВРО VI, изложен в таблица 1 от допълнение 9 към приложение I към Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (78), когато разпоредбите за този етап са влезли в сила, но прилагането им все още не е започнало за този тип превозно средство (79). Когато такъв стандарт няма, преките емисии на СО2 на превозното средство са равни на нула;

д)

средства за лична мобилност, задвижвани от физическата дейност на потребителя, от мотор с нулеви емисии или от комбинация от мотор с нулеви емисии и физическа дейност;

е)

превозни средства от категории M1 и N1, класифицирани като леки (лекотоварни) превозни средства (80), със:

i)

до 31 декември 2025 г.: специфични емисии на CO2 съгласно член 3, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета (81), под 50 g CO2/km (леки превозни средства с ниски и нулеви емисии);

ii)

от 1 януари 2026 г.: специфични емисии на CO2 съгласно член 3, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2019/631, които са нулеви;

ж)

превозни средства от категория L (82) с емисии на отработил CO2 равни на 0 g CO2e/km, изчислени в съответствие с процедурата за изпитване на емисии, определена в Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета (83);

з)

превозни средства от категории N2 и N3 и превозни средства от категория N1, класифицирани като тежкотоварни превозни средства, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, с технически допустима максимална маса с товар до 7,5 тона, които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии“ съгласно определението по член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета (84);

и)

превозни средства от категории N2 и N3, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, с технически допустима максимална маса с товар над 7,5 тона, които са „тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии“ съгласно определението по член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242, или „тежкотоварни превозни средства с ниски емисии“ съгласно определението по член 3, точка 12 от посочения регламент;

й)

плавателни съдове за превоз на пътници по вътрешни водни пътища, които:

i)

имат нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

ii)

до 31 декември 2025 г. – представляват хибридни плавателни съдове и плавателни съдове, работещи с два вида горива, използващи за обичайната си работа най-малко 50 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или електричество от зареждане;

к)

плавателни съдове за превоз на товари по вътрешни водни пътища, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, които:

i)

имат нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

ii)

до 31 декември 2025 г. – имат преки емисии на (отработил) CO2 на тонкилометър (g CO2/tkm), изчислени (или приблизително оценени, когато става въпрос за нови плавателни съдове) чрез работния показател за енергийна ефективност (85), с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO2, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;

л)

плавателни съдове за морски и крайбрежен товарен транспорт, плавателни съдове за пристанищни дейности и спомагателни дейности, които не са предназначени за транспорт на изкопаеми горива, които:

i)

имат нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

ii)

до 31 декември 2025 г. – представляват хибридни плавателни съдове и плавателни съдове, работещи с два вида горива, които за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или електричество от зареждане;

iii)

до 31 декември 2025 г. и само когато може да бъде доказано, че плавателните съдове се използват изключително за експлоатация на крайбрежни и морски линии на къси разстояния с цел спомагане за прехвърлянето на товари към друг вид транспорт, които понастоящем се превозват до морето по суша – плавателните съдове имат преки емисии на (отработил) CO2, изчислени чрез проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) на Международната морска организация (ИМО) (86), с 50 % по-ниски от средната референтна стойност за емисиите на CO2, определена за тежкотоварните превозни средства (подгрупа превозни средства 5-LH) в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2019/1242;

iv)

до 31 декември 2025 г. – плавателните съдове са постигнали стойност на проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г. (87), ако плавателните съдове могат да работят с горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или с горива от възобновяеми източници (88);

м)

морски и крайбрежни плавателни съдове за превоз на пътници, които не са предназначени за превоз на изкопаеми горива и които:

i)

имат нулеви преки емисии на (отработил) CO2;

ii)

до 31 декември 2025 г. – хибридните плавателни съдове и плавателните съдове, работещи с два вида горива, за обичайната си работа в морето и пристанищата получават най-малко 25 % от енергията си от гориво с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или електричество от зареждане;

iii)

до 31 декември 2025 г. – плавателните съдове са постигнали стойност на проектния индекс за енергийна ефективност (EEDI) с 10 % под изискванията за този индекс, приложими към 1 април 2022 г., ако плавателните съдове могат да работят с горива с нулеви преки емисии на (отработил) CO2 или с горива от възобновяеми източници (89);

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат:

а)

повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;

б)

проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти;

в)

управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането;

г)

информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

В съответните случаи превозните средста не съдържат олово, живак, хексавалентен хром и кадмий, съобразно с Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (90).

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.4.   Производство на акумулаторни батерии

Описание на дейността

Производство на презаредими (акумулаторни) батерии, батерийни (акумулаторни) блокове и акумулатори за транспорта и за стационарно и извънмрежово съхранение на енергия и други промишлени приложения. Производство на съответните компоненти (активната маса на батериите, електрохимичните елементи на батериите, обвивките на батериите и кутиите на акумулаторите, електронните компоненти).

Рециклиране на излезли от употреба батерии.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към кодове С27.2 и E38.32 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При икономическата дейност се произвеждат презаредими (акумулаторни) батерии, батерийни (акумулаторни) блокове и акумулатори (и съответните им компоненти), в т.ч. от вторични суровини, което води до съществено намаление на емисиите на парникови газове в транспорта и при стационарното и извънмрежовото съхранение на енергия и други промишлени приложения.

При икономическата дейност се рециклират излезли от употреба батерии.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

При производството на нови батерии, компененти и материали в рамките на дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат:

а)

повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;

б)

проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти;

в)

информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.

Процесите на рециклиране отговарят на условията по член 12 от Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (91), и в част Б от приложение III към посочената директива, в т.ч. използването на най-новите относими най-добри налични техники, постигането на показателите за ефективност, определени за оловно-киселинните батерии, никелово-кадмиевите батерии и батериите с друг химичен състав. С тези процеси рециклирането на съдържащия се метал се обезпечава във възможно най-високата степен, която е технически осъществима при избягване на прекомерни разходи.

В съответните случаи съоръженията, в които се извършва рециклирането, отговарят на изискванията на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (92).

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Батериите отговарят на приложимите правила за устойчивост във връзка с пускането на батерии на пазара в Съюза, в т.ч. ограниченията за употребата на опасни вещества в батериите, вкл. Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (93) и Директива 2006/66/ЕО.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.5.   Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради

Описание на дейността

Производство на оборудване за енергийна ефективност за сгради.

Икономическите дейности от тази категория може да бъдат отнесени към множество кодове по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C16.23, C23.11, C23.20, C23.31, C23.32, C23.43, C.23.61, C25.11, C25.12, C25.21, C25.29, C25.93, C27.31, C27.32, C27.33, C27.40, C27.51, C28.11, C28.12, C28.13, C28.14.

Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При икономическата дейност се произвеждат един или повече от следните продукти и основни компоненти за тях (94):

а)

прозорци с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 1,0 W/m2K;

б)

врати с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 1,2 W/m2K;

в)

системи за външни стени с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 0,5 W/m2K;

г)

покривни системи с коефициент на топлопреминаване (U), по-нисък или равен на 0,3 W/m2K;

д)

изолационни материали с коефициент на топлопроводност (ламбда), по-нисък или равен на 0,06 W/mK;

е)

битови уреди, попадащи в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (95) и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;

ж)

светлинни източници, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;

з)

системи за отопление на помещения и за топла вода за битови нужди, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;

и)

системи за охлаждане и вентилация, оценени в най-високите два класа на енергийна ефективност, в които има продукти, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета и делегираните актове, приети по силата на посочения регламент;

й)

регулатори за осветителни системи с датчици за присъствие и дневна светлина;

к)

термопомпи, отговарящи на техническите критерии за проверка от раздел 4.16 от настоящото приложение;

л)

фасадни и покривни елементи с функция за слънчево засенчване или за регулиране в зависимост от слънцегреенето, включително такива, които поддържат отглеждането на растителност;

м)

енергийноефективни сградни системи за автоматизация и управление (контрол) за жилищни и нежилищни сгради;

н)

зонови термостати и устройства за интелигентен контрол на основния електрически или топлинен товар за сгради, както и оборудване с датчици;

о)

изделия за отчитане на топлинна енергия и термостатични регулатори за отделни жилища, свързани с районни отоплителни системи, и отделни апартаменти, свързани с централни отоплителни системи, обслужващи цели сгради, и за централни отоплителни системи;

п)

топлообменници и подстанции за районно топлоснабдяване, съответстващи на дейността по разпределение на енергия от районна отоплителна/охладителна система съгласно раздел 4.15 от настоящото приложение;

р)

изделия за умно наблюдение и регулиране на отоплителната система, както и оборудване с датчици.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат:

а)

повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;

б)

проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти;

в)

управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането;

г)

информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.6.   Производство на други нисковъглеродни технологични изделия

Описание на дейността

Производство на технологични изделия, предназначени за съществено намаление на емисиите на парникови газове в други сектори на икономиката, когато тези технологични изделия не са обхванати от раздели от 3.1 до 3.5 от настоящото приложение.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C22, C25, C26, C27 и C28.

Всяка икономическа дейност от тази категория е спомагаща дейност в съответствие с член 10, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При икономическата дейност се произвеждат технологични изделия, които са предназначени за осигуряване на съществено намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл в сравнение с другите възможни технологии/продукти/решения на пазара с най-добри показатели, и е доказано, че те изпълняват това свое предназначение.

Намалението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчислява въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията (96) или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (97) или ISO 14064-1:2018 (98).

Количествено определеното намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверява от независима трета страна.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

При дейността се оценява наличието на техники, поддържащи посочените по-долу елементи, и когато това е осъществимо, те се възприемат:

а)

повторна употреба и използване на вторични суровини и повторно употребявани компоненти в произвежданите продукти;

б)

проектиране с цел висока издръжливост, пригодност за рециклиране, лесно разглобяване и приспособимост на произвежданите продукти;

в)

управление на отпадъците, при което в производствения процес се отдава предимство на рециклирането пред обезвреждането;

г)

информация за пораждащите безпокойство вещества през целия жизнен цикъл на произвежданите продукти и проследимост на тези вещества.

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.7.   Производство на цимент

Описание на дейността

Производство на клинкер за цимент, цимент или алтернативно свързващо вещество.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C23.51 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При дейността се произвежда едно от следните:

а)

клинкер за сив цимент, където специфичните емисии на парникови газове (99) са под 0,722 (100) tCO2e на тон клинкер за сив цимент;

б)

цимент от сив клинкер или алтернативно хидравлично свързващо вещество, където специфичните емисии на парникови газове (101) от производството на клинкер и цимент или алтернативно свързващо вещество са под 0,469 (102) tCO2e на тон произведен цимент или алтернативно свързващо вещество.

Когато CO2, който би бил емитиран при производствения процес, се улавя с цел подземно съхранение, CO2 се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за производството на цимент, вар и магнезиев оксид (103).

Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (104).

При производството на цимент, където като алтернативни горива се използват опасни отпадъци, са въведени мерки за обезпечаване на безопасно манипулиране на отпадъците.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.8.   Производство на алуминий

Описание на дейността

Производство на алуминий чрез обработка на първичен алуминий (боксит) или чрез рециклиране на вторичен алуминий.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към кодове С24.42 и C24.53 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При дейността се произвежда едно от следните:

а)

първичен алуминий, когато икономическата дейност отговаря на два от долупосочените критерии до 2025 г. и на всички долупосочени критерии (105) след 2025 г.:

i)

емисиите на парникови газове (106) не превишават 1,484 (107) tCO2е на тон произведен алуминий (108):

ii)

средната въглеродна интензивност за непреките емисии на парникови газове (109) не превишава 100 g CO2e/kWh;

iii)

потреблението на електроенергия за производствения процес не превишава 15,5 MWh/t Al.

б)

вторичен алуминий.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за цветната металургия (110). Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.9.   Производство на чугун и стомана

Описание на дейността

Производство на чугун и стомана.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към няколко кода по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006, а именно кодове C24.10, C24.20, C24.31, C24.32, C24.33, C24.34, C24.51 и C24.52.

Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

При дейността се произвежда едно от следните:

а)

чугун и стомана, когато емисиите на парникови газове (111), намалени с количеството на емисиите, отнасяни към производството на отпадъчни газове съгласно точка 10.1.5, буква a) от приложение VII към Регламент (ЕС) 2019/331, не превишават следните стойности, прилагани за различните етапи на производствения процес:

i)

течни черни метали = 1,331 (112) tCO2e/t продукция;

ii)

агломерат = 0,163 (113) tCO2e/t продукция;

iii)

кокс (с изключение на лигнитен кокс) = 0,144 (114) tCO2e/t продукция;

iv)

леене на чугун = 0,299 (115) tCO2e/t продукция;

v)

високолегирана стомана от електродъгова пещ (ЕП) = 0,266 (116) tCO2e/t продукция;

vi)

въглеродна стомана от електродъгова пещ (ЕП) = 0,209 (117) tCO2e/t продукция.

б)

стомана в електродъгови пещи (ЕП), произвеждащи въглеродна стомана от ЕП или високолегирана стомана от ЕП, съгласно определението в Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията и когато делът на входящите материали от стоманени отпадъци спрямо произведената продукция не е по-нисък от:

i)

70 % за производството на високолегирана стомана;

ii)

90 % за производството на въглеродна стомана;

Когато CO2, който би бил емитиран при производствения процес, се улавя с цел подземно съхранение, CO2 се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч. заключенията за НДНТ за производството на чугун и стомана (118).

Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.10.   Производство на водород

Описание на дейността

Производство на водород и синтетични горива на основата на водород.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.11 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

Дейността съответства на изискването за намаление на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл със 73,4 % за водорода [което дава емисии за целия жизнен цикъл под 3tCO2e/tH2] и със 70 % за синтетичните горива на основата на водорода, при съответно сравнение с изкопаемо гориво с 94 g CO2e/MJ по аналогия с подхода, определен в член 25, параграф 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета и в приложение V към същата директива.

Намалението на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчислява по методиката по член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (119) или ISO 14064-1:2018 (120).

Количествено определеното намаление на емисиите на парникови за целия жизнен цикъл се проверява в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, когато е приложимо, или от независима трета страна.

Когато CO2, който би бил емитиран при производствения процес, се улавя с цел подземно съхранение, CO2 се транспортира и се съхранява в подземни инсталации съгласно техническите критерии за проверка, установени съответно в раздели 5.11 и 5.12 от настоящото приложение.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в относимите заключения за НДНТ, в т.ч.:

а)

заключенията за НДНТ за производството на хлоралкални продукти (121) и заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайни отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (122);

б)

заключенията за НДНТ при рафинирането на нефт и газ (123);

Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.11.   Производство на технически въглерод

Описание на дейността

Производство на технически въглерод.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

Емисиите на парникови газове (124) от процесите за производство на технически въглерод са под 1,141 (125) tCO2e на тон продукция.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:

а)

Справочния документ за най-добрите налични техники за неорганични химикали в големи количества — твърди вещества и други (126);

б)

заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайни отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (127).

Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.12.   Производство на калцинирана сода

Описание на дейността

Производство на динатриев карбонат (калцинирана сода, натриев карбонат, динатриева сол на въглеродната киселина).

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

Емисиите на парникови газове (128) от процесите за производство на калцинирана сода са под 0 789 (129) tCO2e на тон продукция.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:

а)

Справочния документ за най-добрите налични техники за неорганични химикали в големи количества — твърди вещества и други (130);

б)

заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайни отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (131).

Не възникват значителни сумарни въздействия върху компонентите на околната среда.

6)

Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Г към настоящото приложение.

3.13.   Производство на хлор

Описание на дейността

Производство на хлор.

Икономическите дейности от тази категория може да се отнесат към код C20.13 по NACE — статистическата класификация на икономическите дейности, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Всяка икономическа дейност от тази категория е преходна дейност в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/852, когато отговаря на техническите критерии за проверка, установени в настоящия раздел.

Технически критерии за проверка

Съществен принос за смекчаването на изменението на климата

Потребената електроенергия за електролиза и за обработване на хлор е равна на 2,45 MWh на тон хлор или по-ниска от тази стойност.

Средните емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл на електроенергията, използвана за производството на хлор, са 100 g CO2e/kWh или по-малко.

Емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл се изчислява въз основа на Препоръка 2013/179/ЕС или вместо това въз основа на стандарт ISO 14067:2018 (132) или ISO 14064-1:2018 (133).

Количествено определените емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл се проверяват от независима трета страна.

Ненанасяне на значителни вреди (НЗВ)

2)

Адаптиране към изменението на климата

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение А към настоящото приложение.

3)

Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение Б към настоящото приложение.

4)

Преход към кръгова икономика

Не се прилага

5)

Предотвратяване и контрол на замърсяването

Дейността отговаря на критериите, установени в допълнение В към настоящото приложение.

Емисиите са в рамките или под равнищата, съответстващи на интервалите на емисиите съгласно най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН), определени в най-новите относими заключения за НДНТ, в т.ч.:

а)

заключенията за НДНТ за производството на хлоралкални продукти (134);

б)

заключенията за НДНТ за системите за пречистване/управление на обичайни отпадъчни води и отпадъчни газове в химическия сектор (135).

Не възникват значителни сумарни въздействи