(1)

След като финансовата помощ по линия на Европейския механизъм за стабилност изтече на 20 август 2018 г., с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1192 на Комисията (2) беше задействано засилено наблюдение на Гърция за период от шест месеца, считано от 21 август 2018 г.

(2)

Гърция следва да продължи провеждането на съществените институционални и структурни реформи в средносрочен план, за да се гарантират тяхното завършване и пълната им ефективност, опирайки се на значителния брой дейности, които тя изпълнява в рамките на програмата за финансова помощ по линия на Европейския механизъм за стабилност („програмата“). За тази цел Гърция пое ангажимент в рамките на Еврогрупата да продължи и завърши всички съществени реформи, приети във връзка с програмата, и да запази целите на важните реформи, приети в рамките на тази програма и на предшестващите я програми.

(3)

Гърция пое също задължение да осъществи специфични действия в областта на фискалните и фискално-структурните политики, социалното подпомагане, финансовата стабилност, пазара на труда и продуктовите пазари, приватизацията и публичната администрация. Тези специфични действия, които са посочени в приложение към изявлението на Еврогрупата от 22 юни 2018 г., ще допринесат за премахване на потенциалните източници на икономически трудности на Гърция.

(4)

От 2010 г. до момента Гърция е получила значителна по размер финансова помощ, вследствие на което непогасените задължения на Гърция към държавите членки от еврозоната, Европейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност възлизат на общо 243 700 милиона евро. Гърция получи финансова подкрепа от европейските си партньори при изгодни условия, а специфични мерки за осигуряване на по-голяма устойчивост на дълга бяха приети през 2012 г. и отново през 2017 г. по линия на Европейския механизъм за стабилност. На 22 юни 2018 г. в рамките на Еврогрупата бе постигната договореност на политическо равнище да бъдат въведени допълнителни мерки за гарантиране на устойчивостта на дълга. Мерките включват удължаване на среднопретеглените срокове с още 10 години, отсрочване на плащането на лихви и на амортизацията с още 10 години, както и прилагане на други мерки по отношение на дълга. Две допълнителни мерки (премахването на постъпателния лихвен марж, свързан с транша по обратното изкупуване на дългове в рамките на програмата по Европейския инструмент за финансова стабилност, считано от 2018 г., и възстановяването на прехвърлянето на суми, равностойни на приходите на националните централни банки от еврозоната по гръцките държавни облигации, държани съгласно споразумението относно нетните финансови активи и програмата за пазарите на ценни книжа), могат да бъдат договаряни два пъти годишно в рамките на Еврогрупата въз основа на докладване на положителни резултати по линия на засиленото наблюдение на това дали Гърция изпълнява ангажиментите си в областта на политиката след приключването на програмата.

(5)

Салдото по консолидирания държавен бюджет на Гърция е положително от 2016 г. От Гърция се очаква да е постигнала целта за първичния излишък от 3,5 % от брутния вътрешен продукт през 2018 г. и прогнозите са, че ще постигне целта в средносрочен план. Външното нетно кредитиране стана положително през 2015 г. и отбеляза само малки дефицити след това. Икономиката продължи да се възстановява, като нейният ръст се очаква да е бил 2,0 % през 2018 г., а безработицата намалява. Гърция започна широкообхватна програма за структурни реформи, за да подобри бизнес средата и конкурентоспособността си, по линия на програмите за финансова помощ и от август 2018 г. продължава да предприема мерки в тази област.

(6)

При все това обаче, независимо от тези реформи, Гърция продължава да е засегната от значителни наследени дисбаланси и слабости. По-конкретно, както е посочено и в доклада на Комисията за механизма за предупреждение от 2019 г., изготвен съгласно членове 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3), Гърция е изправена пред известни трудности. Очаква се, че публичният дълг е възлизал на 182,8 % от брутния вътрешен продукт в края на третото тримесечие на 2018 г. — най-високото равнище в Съюза. Нетната международна инвестиционна позиция от -140,5 % от брутния вътрешен продукт през 2017 г. също остава много висока. Освен това, въпреки че текущата сметка е почти балансирана, тя все още не е достатъчна за подпомагане на намаляването на голямата нетна международна инвестиционна позиция до разумни равнища със задоволителни темпове. Въпреки че безработицата продължи да намалява от най-високата си стойност от 27,9 % през 2013 г., тя все още беше 18,6 % през октомври 2018 г. Дълготрайната безработица (13,5 % през третото тримесечие на 2018 г.) и младежката безработица (39,1 % през ноември 2018 г.) също остават много високи. Бизнес средата и съдебната система продължават да се нуждаят от значително допълнително подобрение, тъй като Гърция продължава силно да изостава от най-добрите постижения в няколко области на структурните компоненти на основните сравнителни показатели (напр. необходимото време за постановяване на съдебно решение, изпълнението на договори, регистрирането на собственост, уреждането на несъстоятелността и т.н.).

(7)

Въпреки че банковият сектор остава достатъчно капитализиран, той продължава да е изправен пред предизвикателства, свързани с големи обеми необслужвани експозиции и с ниска рентабилност. Същевременно продължават да съществуват силни връзки с държавата. В края на септември 2018 г. размерът на необслужваните експозиции все още беше много висок — 84,7 милиарда евро, или 46,7 % от общия размер на балансовите експозиции. Гърция изпълнява съществени реформи по линия на програмата и възнамерява да разработи в близко бъдеще допълнителни инструменти, да подсили рамката за уреждане на необслужваните експозиции и по този начин да улесни изчистването на счетоводните баланси на банките. Независимо от това, ще са необходими постоянни усилия, за да бъде доведено съотношението на необслужваните експозиции до устойчиви равнища и за да могат финансовите институции да изпълняват по всяко време функцията си, свързана с посредничество и управление на риска.

(8)

След като ѝ бе отнета възможността да взема заеми на финансовите пазари от 2010 г., Гърция започна да си възвръща достъпа до пазара чрез емитирането на държавни облигации от юли 2017 г. Гърция имаше успешна емисия на облигации през януари 2019 г., която бе първата ѝ емисия след излизането от програмата. Условията, при които Гърция взема заеми, остават обаче нестабилни на фона на външните икономически рискове и вътрешните предизвикателства пред поддържането на изпълнението на реформите в средносрочен план.

(9)

Комисията публикува първата си оценка по линия на засиленото наблюдение на Гърция на 21 ноември 2018 г. В оценката, извършена от Комисията и отразена в нейното съобщение, се описва напредъкът по общите и специфичните ангажименти за реформи на Гърция, поети в рамките на Еврогрупата, и се стига до заключението, че е постигнат напредък по изпълнението на реформите, но за да бъдат изпълнени ангажиментите за реформи (4) на Гърция, е необходимо да бъдат положени допълнителни усилия.

(10)

Като се има предвид посоченото по-горе, Комисията заключава, че условията, оправдаващи въвеждането на засилено наблюдение, съгласно член 2 от Регламент (ЕС) № 472/2013 все още са налице. По-специално Гърция продължава да е изправена пред рискове за финансовата си стабилност, които рискове, ако се реализират, могат да доведат до отрицателни последици за други държави членки от еврозоната. Възникването на такива отрицателни последици може да стане косвено — чрез повлияване на доверието на инвеститорите, а по този начин и на разходите за рефинансиране на банките и на държавния дълг в други държави членки от еврозоната.

(11)

Поради това в средносрочен план Гърция трябва да продължи да приема мерки, целящи премахване на източниците или потенциалните източници на трудности, и да провежда структурни реформи в подкрепа на стабилно и устойчиво икономическо възстановяване с цел смекчаване на наследените последици от няколко фактора. Тези фактори включват тежкия и продължителен спад по време на кризата; размера на дълга на Гърция; уязвимите места на финансовия ѝ сектор; продължаващите относително здрави взаимовръзки между финансовия сектор и публичните финанси на Гърция, включително чрез държавна собственост; риска от разпространение на сериозни напрежения в някой от тези сектори в други държави членки, както и експозицията на държавите членки от еврозоната към гръцкия държавен дълг.

(12)

За да бъдат преодолени остатъчните рискове и с цел наблюдение на изпълнението на съответните поети ангажименти, изглежда необходимо и целесъобразно да бъде продължено засиленото наблюдение на Гърция съгласно член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 472/2013.

(13)

На Гърция бе предоставена възможност да изрази становището си относно оценката на Комисията чрез писмо, изпратено на 14 февруари 2019 г. В отговора си от 15 февруари 2019 г. Гърция като цяло изрази съгласие с оценката на Комисията на икономическите предизвикателства, пред които е изправена, което съгласие е основанието за продължаване на засиленото наблюдение.

(14)

Гърция ще продължи да получава техническа подкрепа по Програмата за подкрепа на структурните реформи (съгласно Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета (5)) за разработването и провеждането на реформи, включително за продължаването и завършването на съществени реформи в съответствие с поетите ангажименти в областта на политиката, които са подложени на засилено наблюдение.

(15)

Комисията възнамерява да работи в тясно сътрудничество с Европейския механизъм за стабилност, в контекста на системата му за ранно предупреждение, при осъществяването на засиленото наблюдение,