10.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 153/32

(1)

Емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване са повече от 2 % от общите емисии, като те нарастват експоненциално, като прогнозите за 2050 г. са, че ако не бъдат предприети мерки, тези емисии от дейности по международно въздухоплаване биха могли да се увеличат до над 200 % спрямо настоящите равнища. До 2050 г. равнищата на емисиите на парникови газове следва да се намалят с най-малко 50 % под равнищата им от 1990 г. Всички икономически сектори, включително и международното въздухоплаване, следва да дадат своя принос за постигането на ограничаването на емисиите.

(2)

21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата приключи успешно през декември 2015 г. с приемането на Споразумението от Париж, с което се цели ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2 °C в сравнение с равнищата от преди промишлената революция и да се продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C.

(3)

Международната организация на гражданското въздухоплаване (ИКАО) е създадена с Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване през 1944 г. Всички държави — членки на Съюза, са страни по тази конвенция и членове на ИКАО, като Съюзът е със статус на наблюдател в някои от сесиите на ИКАО, включително в свикваното на три години събрание на ИКАО. Съюзът и неговите държави членки са договарящи страни по протокола от Киото от 1997 г., съгласно който те са задължени да се стремят към ограничаване на емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване посредством ИКАО. В Решение 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) се съдържа изискването Съюзът да набележи и предприеме конкретни действия за намаляване на парниковите газове от международното въздухоплаване, ако такова действие не бъде договорено в рамките на ИКАО до 2002 г.

(4)

На 33-тата сесия на събранието на ИКАО (2001 г.) беше подкрепено разработването на отворена система за търговия с емисии за международното въздухоплаване (2). През 2004 г. комитетът на ИКАО за защита на околната среда от въздухоплаването препоръча прекратяване на работата под егидата на ИКАО върху специална за въздухоплаването система за търговия с емисии, основаваща се на нов правен инструмент. На 35-ата сесия на събранието на ИКАО (2004 г.) бе подкрепено допълнителното разработване на отворена система за търговия с емисии и възможността договарящите държави от ИКАО да включват емисиите от международното въздухоплаване в своите схеми за търговия с емисии (3), но на 36-ата сесия на събранието на ИКАО (2007 г.) бе отправен призив за освобождаване на операторите на въздухоплавателни средства, установени в други договарящи държави от ИКАО, освен ако тези държави не са се договорили помежду си да въведат система за търговия с емисии за операторите на въздухоплавателни средства на други договарящи държави от ИКАО (4). Съюзът, неговите държави членки и други европейски държави последователно предоставят правото за прилагане на недискриминационна основа на основани на пазара мерки (ОПМ) към всички оператори на въздухоплавателни средства, които предлагат услуги към, от или в рамките на тяхната територия, като припомнят, че Чикагската конвенция признава правото на страните по нея да прилагат на недискриминационна основа техните собствени закони и разпоредби в областта на въздухоплаването по отношение на въздухоплавателни средства на всички държави (5), които предоставят услуги към, от или в рамките на тяхната територия.

(5)

Тъй като ограничаването на емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване е важен принос в съответствие с общите ангажименти за намаляване на емисиите, Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2008/101/ЕО (6), с която се изменя Директива 2003/87/ЕО (7). В пето съображение от Директива 2008/101/ЕО е предвидено, че Съюзът ще се стреми да гарантира, че такова цялостно споразумение, предназначено да ограничи повишаването на температурата в световен мащаб, съдържа мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от въздухоплаването, като в такъв случай Комисията следва да разгледа кои са необходимите изменения в Директива 2003/87/ЕО, така както тя се прилага за операторите на въздухоплавателни средства.

(6)

В съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“ се подчертава, че ИКАО трябва да предприеме действия за ефективно регулиране на емисиите от международното въздухоплаване преди края на 2016 г. Следващата сесия на събранието на ИКАО ще се състои през 2016 г., като на нея трябва да се постигне споразумение за международен инструмент, предназначен да доведе до въвеждането на единна глобална ОПМ за емисиите от международното въздухоплаване, считано от 2020 г.

(7)

На 38-ата сесия на събранието на ИКАО (2013 г.) бе приета резолюция, според която ИКАО и нейните договарящи държави, заедно със съответните организации в областта на околната среда и въздухоплаването във всяка от договарящите държави от ИКАО, ще работят съвместно за постигане на колективна средносрочна глобална цел, към която да се стремят, за запазване на общите нетни въглеродни емисии от международното въздухоплаване на едно и също равнище, считано от 2020 г., и бе взето решение за разработване на глобална МОП за емисиите от международното въздухоплаване, като резултатите от работата по решението ще се докладват на 39-ата сесия на събранието на ИКАО (2016 г.). Прогнозите са, че емисиите от международното въздухоплаване през 2020 г. ще бъдат с около 70 % по-високи, отколкото през 2005 (8), а Съюзът и неговите държави членки последователно защитават позицията глобалната цел за намаляване на емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване да бъде за 10-процентно намаление към 2020 г. в сравнение с равнищата от 2005 г. Въпреки това може да се приеме за целесъобразно Съюзът да се възползва от възможността да придвижи разработването в относително кратки срокове на глобална ОПМ за ограничаване на емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване до равнище, не по-високо от равнищата им от 2020 г., като се има предвид възможността от преразглеждане на целта с течение на времето, ако е уместно.

(8)

С цел да се улесни напредъкът към подходящ международен инструмент на събранието на ИКАО през 2016 г. Европейският парламент и Съветът взеха решение с Регламент (ЕС) № 421/2014 (9) временно да приемат, че изискванията на Директива 2003/87/ЕО са изпълнени по отношение на полетите към и от летища, разположени в държави извън Европейското икономическо пространство (ЕИО). При това Съюзът подчерта, че правните изисквания могат да се приложат по отношение на полетите към и от летища, разположени в държави от ЕИО, по същия начин, по който правните изисквания могат да се приложат по отношение на емисиите от полети между такива летища.

(9)

В изменената с Регламент(ЕС) № 421/2014 Директива 2003/87/ЕО се установяват някои задължения, с които е натоварена Комисията след 39-ата сесия на събранието на ИКАО (2016 г.). Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за действията по въвеждане на международно споразумение за глобална ОПМ, считано от 2020 г., с което по недискриминационен начин ще се намалят емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване. В своя доклад Комисията разглежда и ако е подходящо, включва предложения в отговор на посочените промени за подходящата степен на обхващане на емисиите от дейността от и към летища, разположени в държави извън ЕИО, считано от 1 януари 2017 г.

(10)

Целесъобразно е да бъде определена позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на международния инструмент, който трябва да бъде изготвен в рамките на органите на ИКАО и който е предназначен да доведе до въвеждане на единна глобална ОПМ за емисиите от международното въздухоплаване, считано от 2020 г.

(11)

Въпреки че не е член на ИКАО, Съюзът има статус на наблюдател, което би могло да даде възможност на Комисията да вземе участие в някои дискусии в рамките на съответните органи на ИКАО, включително на събранието, като подкрепи позицията на Съюза.

(12)

Необходимо е позицията на Съюза да бъде приета достатъчно време преди следващото събрание на ИКАО,