30.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 128/1

(1)

Свободното движение на хора е една от основните свободи на Съюза. Член 46 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат с директиви необходимите мерки с оглед осъществяването на свободното движение на работниците, така както е определено в член 45 от ДФЕС. Член 45 от ДФЕС предвижда, че свободното движение на работници предполага, наред с другото, правото работникът да приема предложения за наемане на работа и да „се придвижва свободно на територията на държавите-членки за тази цел“. Целта на настоящата директива е да насърчи мобилността на работниците чрез намаляване на пречките пред тази мобилност, създадени от някои правила относно схеми за допълнително пенсионно осигуряване, свързани с трудово правоотношение.

(2)

Социалната защита на работниците във връзка с пенсиите е гарантирана посредством законоустановени схеми за социална сигурност, както и схеми за допълнително пенсионно осигуряване, обвързани с трудовия договор, които стават все по-разпространени в държавите-членки.

(3)

Европейският парламент и Съветът имат широки дискреционни правомощия по отношение на избора на мерки, които са най-подходящи за постигане целта на член 46 от ДФЕС. Системата за координация, предвидена в Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (3), и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4), и по-специално разпоредбите, които се прилагат относно сумирането, не са свързани със схемите за допълнително пенсионно осигуряване, с изключение на схемите определени като „законодателство“ в тези регламенти, или които са предмет на декларация за тази цел от държава-членка, съгласно тези регламенти.

(4)

Директива 98/49/ЕО на Съвета (5), представлява начална специфична мярка, насочена към подобрено упражняване на правото на свободно движение на работниците по отношение на схемите за допълнително пенсионно осигуряване.

(5)

Целта на настоящата директива е да бъде допълнително улеснена мобилността на работниците между държавите-членки чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права от членовете на тези схеми за допълнително пенсионно осигуряване.

(6)

Настоящата директива не се прилага за придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права на работниците, движещи се в рамките на една държава членка. Държавите-членки могат да разгледат възможността за използване на своите национални компетентности с цел разширяване на обхвата на приложимите разпоредби съгласно настоящата директива, така че да обхванат членовете на дадена схема, които сменят трудовата си заетост в рамките на една държава-членка.

(7)

Държавите-членки могат да поискат от напускащите работници, които се преместват в друга държава-членка, да уведомяват съответно схемите за допълнително пенсионно осигуряване, на които са членове.

(8)

Следва да се отчетат устройството и особеният характер на схемите за допълнително пенсионно осигуряване и различията помежду им в рамките на отделните държави-членки и между тях. Въвеждането на нови схеми, устойчивостта на съществуващите схеми и очакванията и правата на членовете по настоящите схеми за пенсионно осигуряване следва да бъдат защитени по подходящ начин. Настоящата директива следва също да обърне специално внимание на ролята на социалните партньори при организирането и прилагането на схемите за допълнително пенсионно осигуряване.

(9)

Настоящата директива не поставя под въпрос правото на държавите-членки да организират свои собствени пенсионни системи. Държавите-членки запазват цялата отговорност за организирането на такива системи и когато транспонират настоящата директива в националното право, те не са длъжни да въвеждат законодателство, предвиждащо създаването на схеми за допълнително пенсионно осигуряване.

(10)

Настоящата директива не ограничава автономността на социалните партньори, когато са отговорни за създаването и управлението на пенсионни схеми, стига да могат да гарантират предвидените в настоящата директива резултати.

(11)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на всички създадени в съответствие с националното право и практика схеми за допълнително пенсионно осигуряване, които предлагат допълнителни пенсии за работници — например договори за колективно осигуряване или схеми по разходно-покривен модел, договорени от бранш или отрасъл, финансирани схеми или перспективи за пенсия, гарантирани със счетоводни резерви на предприятията или всякакви колективни трудови договори или други подобни споразумения.

(12)

Настоящата директива не следва да се прилага спрямо схеми за допълнително пенсионно осигуряване или, където е приложимо, спрямо подсекции на такива схеми, които са били закрити, така че да не могат да се приемат нови членове, понеже въвеждането на нови разпоредби би могло да доведе до неоправдано натоварване на тези схеми.

(13)

Настоящата директива следва да не засяга гаранционни мерки срещу несъстоятелност или компенсаторни мерки, които не са част от обвързани с трудово правоотношение схеми за допълнително пенсионно осигуряване и чиято цел е да защитят пенсионните права на работниците при несъстоятелност на предприятието или на схемата за пенсионно осигуряване. Аналогично, настоящата директива не следва да касае националните пенсионни резервни фондове.

(14)

Настоящата директива следва да се прилага само по отношение на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, когато правото възниква в резултат на трудово правоотношение и е свързано с достигане на пенсионна възраст или на изпълнението на други изисквания, определени от схемата или от националното законодателство. Настоящата директива не се прилага по отношение на индивидуални планове за пенсионно осигуряване, ако не са сключени посредством трудово правоотношение. В случай на обезщетения за инвалидност или за преживяло лице, свързани със схеми за допълнително пенсионно осигуряване, правото на подобни обезщетения може да бъде уредено чрез специални разпоредби. Настоящата директива не засяга съществуващото национално право и правилата на схемите за допълнително пенсионно осигуряване по отношение на такива специални разпоредби.

(15)

Еднократно изплащане на средства, което не е свързано с вноските за допълнително пенсионно осигуряване, изплаща се пряко или непряко в края на трудово правоотношение и се финансира единствено от работодателя, не следва да се счита за допълнителна пенсия по смисъла на настоящата директива.

(16)

Тъй като допълнителното пенсионно осигуряване придобива все по-голямо значение като средство за осигуряването на жизнен стандарт на възрастните в много държави-членки, следва да се подобрят условията за придобиване и запазване на пенсионни права с цел намаляване на пречките пред свободното движение на работниците между държавите-членки.

(17)

Фактът, че в някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване пенсионните права могат да бъдат изгубени, ако трудовото правоотношение на дадения работник приключи, преди да е изтекъл минималният срок за членство в пенсионната схема („правопораждащ срок“) или преди работникът да е достигнал минималната възраст („правопораждаща възраст“), може да попречи на работниците, които се движат между държавите-членки, да придобият подходящи пенсионни права. Изискването за дълъг срок на изчакване, необходим за придобиване на членство в схема за пенсионно осигуряване, също може да има подобен ефект. Ето защо подобни условия представляват пречки пред свободното движение на работниците. За разлика от тях изискванията за минимална възраст за членство не представляват пречка пред свободното движение и поради това не са предмет на настоящата директива.

(18)

Изискванията за придобиване на права не следва да са непременно сходни с други условия, определени за придобиването на право на анюитет и свързани с етапа на изплащането му съгласно националното право или правилата на някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване, по-специално при схеми с определени вноски. Така например срокът на активно членство в схемата, който членът е длъжен да завърши, след като получи правото на допълнителна пенсия, за да може да поиска тази си пенсия под формата на анюитет или капиталова сума, не представлява правопораждащ срок.

(19)

Ако трудово правоотношение прекратено преди напускащият работник да е придобил пенсионни права и когато схемата или работодателят носят инвестиционния риск, по-специално в схемите с определени обезщетения, схемата във всички случаи следва да възстанови пенсионните вноски на този напускащ работник. Ако трудово правоотношение е прекратено преди напускащият работник да е натрупал пенсионни права, и когато напускащият работник носи инвестиционния риск, по-специално в схемите с определени вноски, схемата може да възстанови стойността на инвестициите, придобити от направените вноски. Стойността може да бъде по-голяма или по-малка от вноските, направени от напускащия работник. Като алтернатива, схемата може да възстанови сумата на тези вноски.

(20)

Напускащите работници следва да имат правото да запазят придобитите вече пенсионни права като пасивни пенсионни права в схемата за допълнително пенсионно осигуряване, в която са установени. Равнището на защита във връзка със запазването на пасивни пенсионни права може да се счита за равностойно тогава, когато по-специално в контекста на схема с определени вноски на напускащия работник се предлага възможността стойността на придобитите му пенсионни права да бъде прехвърлена към схема за допълнително пенсионно осигуряване, която отговаря на условията, посочени в настоящата директива.

(21)

В съответствие с националното право и практика следва да се вземат мерки, за да се осигури запазването на пасивните пенсионни права или на тяхната стойност. Стойността на тези права по време на напускане на схемата от неин член следва да се определи в съответствие с националното право и практика. При актуализирането на стойността на тези права следва да се отчитат особеностите на схемата, интересите на бъдещите бенефициери, интересите на останалите активни членове на схемата и интересите на пенсионираните бенефициери.

(22)

Настоящата директива не поражда задължение за установяване на по-благоприятни условия за пасивните пенсионни права в сравнение с правата на активните членове, участващи в дадена схема.

(23)

Ако придобитите от напускащ работник пенсионни права или тяхната стойност не надвишават приложим, установен от съответната държава-членка, праг, и за да се избегнат прекомерни административни разходи, произтичащи от управлението на голям брой пасивни пенсионни права с ниска стойност, на схемите за пенсионно осигуряване може да се даде възможност да не запазват тези придобити права, а вместо това да изплатят на напускащия работник капиталова сума, равностойна на придобитите пенсионни права. Където е приложимо, преносимата стойност или капиталовата сума за изплащане следва да се установи в съответствие с националното право и практика. Когато е приложимо, държавите-членки следва да установят праг за подобни плащания, като вземат предвид адекватността на бъдещите доходи от пенсия на работниците.

(24)

Настоящата директива не включва разпоредби за прехвърляне на придобити пенсионни права. При все това, за да се улесни професионалната мобилност между държавите-членки, същите следва да се стремят, доколкото е възможно и в частност при въвеждането на нови схеми за допълнително пенсионно осигуряване, да подобряват възможността за прехвърляне на придобитите пенсионни права.

(25)

Без да се засяга Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), активните членове, участващи в дадена схема, и бъдещите бенефициери, които упражняват или възнамеряват да упражнят своето право на свободно движение, следва при поискване да бъдат надлежно информирани за допълнителните си пенсионни права. В случай на обезщетения за преживяло лице, свързани със схеми, и преживелите бенефициери следва да имат същото право на информация като бъдещи бенефициери. Държавите-членки следва да могат да постановят такава информация да не се предоставя по-често от веднъж годишно.

(26)

Поради разнообразното естество на схемите за допълнително пенсионно осигуряване Съюзът следва да се придържа към установяването на цели, които да бъдат постигнати като цяло, което означава, че подходящият правен инструмент е директива.

(27)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно улесняване упражняването на правото на работниците на свободно движение между държавите-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а по-скоро поради своя мащаб и въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(28)

Настоящата директива установява минимални изисквания, като така предоставя възможност на държавите-членки да приемат или запазят по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано като оправдание за влошаване на съществуващото положение в отделните държави-членки.

(29)

Най-късно шест години след датата на влизането в сила на директивата Комисията следва да изготви доклад за нейното прилагане.

(30)

В съответствие с националните разпоредби за уреждане на организацията на схемите за допълнително пенсионно осигуряване държавите-членки могат да възлагат на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, отговорност за изпълнение на настоящата директива по отношение на разпоредбите, свързани с колективните споразумения, при условие че държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че по всяко време могат да обезпечат постигането на резултатите, предвидени в настоящата директива,

а)

схеми за допълнително пенсионно осигуряване, които към момента на влизане в сила на настоящата директива са приключили приема на нови активни членове и остават затворени за тях;

б)

допълнителни пенсионни схеми, които са обект на мерки, включващи намесата на административни органи, установени от националното законодателство или съдебната власт, и предназначени да запазят или възстановят финансовото им състояние, включително и да осъществят процедура по ликвидация. Настоящото изключение не продължава действието си след края на тази намеса;

в)

гаранционни мерки срещу несъстоятелност, компенсаторни мерки и национални пенсионни резервни фондове; както и

г)

еднократно изплащане на средства, извършено от работодател на служител при прекратяване на трудовото правоотношение на този служител, което не е свързано с пенсионно осигуряване.

а)

„допълнителна пенсия“ означава пенсия за старост, предоставена съгласно правилата на схема за допълнително пенсионно осигуряване, установена в съответствие с националното право и практика;

б)

„схема за допълнително пенсионно осигуряване“ означава всяка една пенсионна схема за старост, установена в съответствие с националното право и практика и свързана с трудово правоотношение, с цел осигуряване на допълнителна пенсия на заетите лица;

в)

„активни членове в схема“ означава работници, чиито настоящи трудови правоотношения им дават право или е вероятно да им дадат право на допълнителна пенсия след изпълнението на условията за придобиването ѝ, в съответствие с разпоредбите на схема за допълнително пенсионно осигуряване;

г)

„срок на изчакване“ означава период на заетост, който е необходим съобразно националното право или правилата на дадена схема за допълнително пенсионно осигуряване или се изисква от работодателя, преди работникът да изпълни условията за членство в схема;

д)

„правопораждащ срок“ означава период на активно членство в схема, който е необходим съобразно националното право или правилата на дадена схема за допълнително пенсионно осигуряване, с оглед на установяването на право на натрупани допълнителни пенсионни права.

е)

„придобити пенсионни права“ означава всяко право на натрупаните допълнителни пенсионни права, получено след изпълнението на което и да било от условията за придобиване, съгласно правилата на схемата за допълнително пенсионно осигуряване и, където е приложимо, съгласно националното право;

ж)

„напускащ работник“ означава активен член на схема, чието настоящо трудово правоотношение се прекратява по други причини, а не поради факта, че въпросният работник е изпълнил условията за допълнителна пенсия, и който се придвижва между държави-членки;

з)

„бъдещ бенефициер“ означава бивш активен член на схема, който е придобил права в схема за допълнително пенсионно осигуряване, и все още не получава допълнителна пенсия от нея;

и)

„пасивни пенсионни права“ означава придобити пенсионни права, запазени в схемата, в която са натрупани от бъдещ бенефициер;

й)

„стойност на пасивните пенсионни права“ означава капиталовата стойност на пенсионните права, изчислена в съответствие с националното право и практика.

а)

когато се прилага правопораждащ срок или срок на изчакване, или и двата, продължителността на общия комбиниран срок в никакъв случай не надхвърля три години за напускащите работници;

б)

когато за придобиването на пенсионни права е предвидена минимална възраст, тя не надхвърля 21 години за напускащите работници;

в)

ако напускащ работник все още няма придобити пенсионни права към момента на прекратяване на трудовото си правоотношение, схемата за допълнително пенсионно осигуряване изплаща вече направените от напускащия работник или направените в полза на работника вноски в съответствие с националното право или съгласно колективни споразумения или договори, или, ако напускащият работник носи инвестиционния риск — съвкупността от направените вноски или произлизащата от тези вноски инвестиционна стойност.

а)

когато пенсионните права в схемата за допълнително пенсионно осигуряване са придобити като право на номинална сума чрез запазване на номиналната сума на пасивните пенсионни права,

б)

когато стойността на натрупаните пенсионни права се променя с времето чрез коригиране на стойността на пасивните пенсионни права чрез прилагане на:

или

в)

когато стойността на придобитите пенсионни права се актуализира, напр. в съответствие с процента на инфлацията или равнището на заплатите чрез коригиране на стойността на пасивните пенсионни права в зависимост от всякакви пропорционални ограничения, наложени от националното право или вследствие на договореност между социалните партньори.

а)

условията за придобиване на права за допълнително пенсионно осигуряване и последствията от прилагането им при прекратяване на трудовото правоотношение;

б)

стойността на придобитите пенсионни права или оценка на придобитите пенсионни права, направена не повече от 12 месеца преди датата на поискване; както и

в)

условията, определящи бъдещото третиране на пасивните пенсионни права.

а)

стойността на пасивните им пенсионни права или оценка на пасивните пенсионни права, направена не повече от 12 месеца преди датата на искането, и

б)

условията, определящи третирането на пасивните пенсионни права.